№ 251
гр. Благоевград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201860 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. К. ИЛ., с ЕГН **********, с адрес ....
срещу Наказателно постановление № 7526/06.12.2021 година на началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура – гр. София, с
което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
буква „а“ от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11
от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл.53 ал.1 във връзка с чл.26 ал.2 от Закона
за пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила. Излагат се доводи за допуснати процесуални
нарушения по чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, при неточно и неправилно
описание на фактическата обстановка на нарушението, водеща и до
неправилно квалифициране на деянието. Развиват се съображения за липса на
извършено нарушение и липса на пълно фактическо и правно единство,
довело и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се
начина по който е извършено измерването на конкретното МПС, което
представлява цистерна с конкретна вместимост, както и годността на уреда –
електронна везна, с който е извършено измерването в случая. Иска се от съда
1
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от
процесуален представител, не ангажира допълнителни доказателства в
подкрепа на защитната теза и не излага становище по същество на делото.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си
представител- юрист Паргов ангажира доказателства в подкрепа на теза си и
излага становище по същество на делото, като моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 11.11.2021 година в 10.24 часа актосъставителят Е.Л. с. – инспектор
в АПИ гр. София, в присъствието на свидетеля И.А. С.-Е. – служител при
ОДМВР – Благоевград извършили проверка на жалбоподателя ВЛ. К. ИЛ., с
ЕГН **********, с адрес ...., при която установили, че на път АМ Струма,
км.89 дясно в посока гр.София – ГКПП Кулата жалбоподателят И. управлява
и осъществява движение на МПC с две оси, марка „Мерцедес“ .... След
направено измерване в процеса на проверката от контролните органи се
констатирало, че водачът ВЛ. К. ИЛ. осъществявал движение с ППС, при
надвишения на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: при направено
измерване на задвижваща ос на ППС, сумата от натоварването на ос на
задвижваща ос е 12,450 тона при максимално допустимо натоварване на оста
11,5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „б“ от Наредбата, поради което по
аргумента на чл.3 т.2 от същата Наредба, при надвишения на нормите по чл.7
от Наредбата, ППС се класифицира, като тежко. Предвид така измерените
параметри на ППС се установило, че жалбоподателя извършва превоза с
тежко ППС, което е без разрешение за дейности от специално ползване на
пътищата – разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадено от
администрацията управляваща пътя - Агенция за пътна инфраструктура
/АПИ/ по реда на раздел ІV, на основание параграф 1 т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Измерването е извършено с технически средства – електронна везна
модел PW-10 № К0200007, за което се съставил и отпечатал нарочен
Протокол за измерване на превозно средство № 201/2021г. от 11.11.2021г. в
10.24 часа (лист 18 от делото), отразяващ конкретните показания от
измерването на осите и претоварване и ролетка 1304/18 (5м), като се
превозвало дизелово гориво. Тъй като, съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от
Закона за пътищата, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено
и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
2
администрацията управляваща пътя (АПИ) проверяващите приели, че е
налице нарушение на посочената разпоредба и на място на проверката
съставили на жалбоподателя АУАН № 0008336 от 11.11.2021г. (лист 16 от
делото). Акта се връчил на жалбоподателя И. лично и срещу разписка (лист
18 от делото), като същият отразил само, че има възражения, без да посочва
конкретни такива. Писмени възражения по акта не постъпили в законовения
тридневен срок от съставяне на акта. Въз основа на акта за нарушение, на
06.12.2021г. Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, надлежно упълномощен представител на
административно-наказващият орган с Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021г.
на Председателя на УС на АПИ (лист 21 от делото), е издал атакуваното
Наказателно постановление № 7526/06.12.2021 г. (лист 13-14 от делото), с
което за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1 буква „а“ от Закона за
пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53
ал.1 във връзка с чл.26 ал.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя ВЛ. К.
ИЛ. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя ВЛ.
К. ИЛ. на 10.12.2021г., видно от приложеното известие за доставяне (лист 15
от делото), като в законоустановения срок, на 17.12.2021г. е постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 94-00-7991 от
17.12.2021г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Л. с. и
И.А. С.-Е., които установяват, че при извършване на контрол съгласно
Наредба № 11 на МРРБ спрели за проверка автомобил – цистерна с водач ВЛ.
К. ИЛ., при която установили, че същият управлявал и осъществил движение
на ППC с две оси марка „Мерцедес“. Проверяващите извършили замерване с
електронна везна на натоварването на осите на ППС, като установили, че
максимално допустимите норми са надвишени и ППС се квалифицира като
тежко, съгласно изискванията на Наредба № 11 на МРРБ. Съгласно
проверяващите изискали от жалбоподателя разрешение за движение на
извънгабаритно или тежко ППС или квитанция за платени пътни такси в
Република България, които същият не представил. За констатираното
нарушение на място на проверката и в присъствието на нарушителя съставили
акт за установяване на административно нарушение, който връчили надлежно
и лично на жалбоподателя.
От представените копие на свидетелство за регистрация част ІІ на
специален автомобил ... е видно, че същото е регистрирано, като собственост
на ... (лист 19 от делото).
Видно от представените Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на АПИ
се установява (лист 22 от делото), че актосъставителя Е.Л. с. е оправомощено
лице, което да извършва контролни проверки на ППС и съставя актове за
3
установяване на административни нарушение.
Материалната компетентност на издателя на наказателното
постановление се удостоверява с представената Заповед № РД-11-1232 от
28.10.2021г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В съдебно заседание са представени и приети като писмени
доказателства, на чужд език и в превод на български език, както следва: ЕС
Сертификат за одобряване на типа, номер: ТСМ 128/04 – 4103 за преносима
везна с неавтоматично действие тип PW-10, в сила до 06.10.2024г., издадено
на 19.04.2016г.; ЕО-Декларация за съответствие на преносима везна модел
PW-10, фабричен № К0200007, произведена от „ТЕНЗОВАХИ“ ООД, Чешка
република; Заявление № АУ000029-3-33876 от 233.06.2021г. за проверка,
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, подадено от Агенция Пътна инфраструктура за
извършване на периодична техническа проверка в лаборатория в гр. Пловдив
на електронна везна модел PW-10, с фабричен номер № К0200007 и Заповед
№ А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН за определяне
периодичността на проверките на везни с неавтоматично действие (лист 41-57
от делото), от които се установява, че използваната при проверката и
измерването преносима електронна везна модел PW-10 с фабричен номер №
К0200007, към момента на проверката представлява одобрено техническо
средство, годно и технически изправно за извършване на измервания с него,
преминало периодична проверка за калибриране.
Представените на чужд език и в превод на български език ЕС
декларация за съответствие, Сертификат за съответствие 50049-2.1, относно
джобна ролетка, неръждаема, 5м, разграфена ММ с инвентарен номер 1304/18
(лист 57-62 от делото) е одобрен тип средство за измерване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по смисъла
на чл.56 ал.3 т.1, предл.1-во във връзка с ал.1 от Закона за пътищата, за което
по делото се представи нарочна Заповед за надлежно упълномощаване на
процесният издател. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 на ЗАНН,
като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. Съдът обаче намира,
че и двата документа са издадени при допуснато съществено процесуално
4
нарушение, тъй като фактическото описание на начина на извършване на
твърдяното административно нарушение, не кореспондира с изпълнителното
деяние и съдържанието на посочената правна квалификация за него. Отделно
от това, съдът констатира, че с НП на практика е допълнено с фактически
твърдения съдържанието на АУАН, в който се твърди, че ППС е разполагало
с разрешително, но предвид претоварване на осите му е било необходимо
ново разрешително, като в НП вече е прието, че жалбоподателят е управлявал
процесното тежко ППС по републикански път в условията на така нар.
„специално ползване на пътищата“, съгласно пар.1, т.8 от ДР на Закона за
пътищата „без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платена
пътна такса), каквото фактическо твърдение въобще липсва наведено от
издателя на АУАН. Това противоречие между съдържанието на АУАН и това
на НП, както и констатираното противоречие между фактически твърдения за
вменяваното нарушение и направената за него правна квалификация в двата
документа, обуславят практически пълната липса на основни техни реквизити
по чл.42 от ЗАНН и респ. по чл.57 ал.1 от ЗАНН, с което съществено се
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Последното е и
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП заради тази негова
процесуална незаконосъобразност.
Отделно от горното съдът намира, че от събраните писмени и гласни
доказателства в процеса, не се установи и извършването на твърдяното
нарушение с правна квалификация по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за
пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, от страна на
жалбоподателя. С нормата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата,
законодателят е въвел допълнителното изискване към движението на ППС и
ползвателите на републиканските пътища, когато това ППС или състав от
него са с извънгабаритни размери, респ. над максимално допустимите такива
или тежки, когато за тях следва да се издаде разрешително от съответната
държава, за да се извършват транспортни операции, с които не се засяга
значително международната конкуренция в областта на транспорта в страна-
членка на ЕС. Страните в казуса не спорят, че управляваното от
жалбоподателя ППС е било именно тежко такова, доколкото е имало при
направено измерване на задвижваща му ос, сумата от натоварването на ос на
задвижваща ос е 12,450 тона при максимално допустимо натоварване на оста
11,5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В такава
хипотеза и при управление по републикански път на извънгабаритно или
тежко ППС, с нормата на чл.14, ал.3 от посочената Наредбата, нормотворецът
е регламентирал и издаването на изискуемото разрешение за такова ППС.
Съгласно този нормативен текст, извънгабаритните и/или тежките ППС, на
които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са
тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не
превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по
5
раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м., височина -
до 4,30 м., и дължина - до 22 м. Процесното ППС, предвид на констатираната
за него тежест от 12,450 тона при максимално допустимо натоварване на оста
11,5 тона, очевидно попада именно в тази хипотеза и за него не се е изисквало
специалното разрешение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” на Закона за пътищата, а само
заплащане предварително на такса за такова ползване по републиканската
пътна мрежа и придвижване в рамките на извършваният международен
автомобилен превоз на товари. Последното обаче е извън фактическият
състав на вмененото и разглеждано административно нарушение и то не
кореспондира с въведената в атакуваното НП правна квалификация.
Не може да се сподели и тезата на санкциониращият орган, че такова
разрешение е било необходимо на водача в конкретният казус за процесното
ППС към датата на проверката, защото то е било в условията на “специално
ползване на пътищата” по смисъла на пар.1, т.8 от ДР на този Закона, защото
този текст регламентира, че „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица. Жалбоподателят не е ползвал своето ППС и не е участвал в нито
една от тези дейности, поради което и неговото придвижване на процесната
дата във връзка с международен автомобилен превоз на товари в страни на
ЕС, не е било в условията на „специално ползване на пътищата“, в каквато
хипотеза между другото, законодателят регламентира контрола за наличието
на такова разрешение по чл.18 от Закона за пътищата, а не в чл.26 ал.2 т.1
б.“а“ от този Закон.
Ето защо, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение в разгледаният казус остана недоказано, че е
извършено от обективна страна, а това обосновава извода за нарушение и на
материалният закон /Закона за пътищата/, което е основание за отмяната на
обжалваното НП и поради неговата материална незаконосъобразност. /В тази
връзка е установената съдебна практика, а именно: Решение №
2221/21.12.2018г., постановено по КНАХД № 597/2018г. по описа на
Административен съд -Благоевград, Решение № 182/09.12.2011г. по КНАХД
№ 207/2011г. на Административен съд - Търговище, Решение №
109/26.03.2019г. по КНАХД № 1665/2018г. по описа на Административен съд
- Хасково, Решение от 27.01.2020г. по КНАХД № 466/2019г. по описа на
Административен съд - Стара Загора/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 7526/06.12.2021 година на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция Пътна инфраструктура – гр. София, с което на ВЛ. К. ИЛ.,
с ЕГН **********, с адрес ...., за административно нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, буква „а“ от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №
11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл.53 ал.1 във връзка с чл.26 ал.2 от Закона
за пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва пред Благоевградския административен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7