№ 5511
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110166270 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С” ЕАД срещу П. Г. П. и Х.
А. П., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата
цена, по отношение на имот с адрес гр. София, ж.к. „.............., аб. № 48328. Иска се от
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят в условията
на солидарност следните суми: 2985,88 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
525,65 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.,
сума в размер на 21,02 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.10.2018 г. – м. 02.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 22.11.2021
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,41 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.
Ответникът П. Г. П. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
1
срок по чл. 131 ГПК.
Ответницата Х. А. П. в подадения в законоустановения срок отговор на исковата
молба оспорва исковете по основание. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца въз основа на качеството собственик или ползвател на
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни срещу ответницата Х. П. и основателни срещу ответника П. П..
Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
2
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо двамата ответници първото правнорелевантно обстоятелство –
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото. По делото е приложен Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.01.1996 г., от който се
установява, че П. Г. П. и Х. А. П. са придобили правото на собственост върху
апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. „.... I“, бл. 29, вх. Б, ет. 11. От
приложена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. /л. 31/ се установява, че ответниците по делото П. Г. П. и Х. А. П. са
съпрузи към момента на изготвяне на справката – 30.11.2021 г., т.е. в рамките на
периода на претендираните процесни вземания. Следователно правото на собственост
върху имота е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, т.е. при
условията на бездялова собственост. При наличие и на доказателства по делото за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа съгласно заключението по
съдебно-техническата експертиза, то въз основа на гореизложените аргументи се
обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.
За задълженията във връзка със съсобствения им имот, като съпрузи, следва да
3
носят отговорност съобразно правилото на чл. 32, ал. 2 СК.
На основание чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират
общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са
за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на
семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. По силата на законовата презумпция по
чл. 127, ал. 1 ЗЗД по отношение на солидарните длъжници се предполага, че същите са
се облагодетелствали в равна степен. Презумпцията, като оборима такава,
представлява доказателствено правило, разместващо доказателствената тежест. За да се
обори същата, е необходимо да се проведе обратно доказване. За да е проведено
успешно обратното доказване, то винаги трябва да е пълно, като не е достатъчно да се
създаде съмнение. Презумпцията за равно облагодетелстване на солидарните
длъжници, съотнесена към задължения на съпрузите по чл. 32, ал. 2 СК следва да се
тълкува в смисъл, че в тежест на този, който твърди, че не отговаря солидарно или
отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже тези обстоятелства, в частност
в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна,
включително при предявен иск срещу двамата съпрузи. Ако той не направи това,
следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди, с оглед на което и
двамата съпрузи имат качеството длъжници. В този смисъл например Решение № 68 от
27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М
П, Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията И П, Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г. о.
на ВКС, докладчик председателят Б Б
Ето защо установеното по делото обстоятелство, че настоящият адрес на
ответницата Х. П. /справка на л. 31/ е различен от този на процесния имот, а именно –
в гр. София, ж.к. „... 3“ № 351Б, и различен от настоящия адрес на ответника П.
/справка на л. 40/ не е достатъчно за провеждане на пълно обратно доказване.
Доколкото през целия процесен период ответниците са били съпрузи, то отговорността
им възниква при условията на чл. 32, ал. 2 СК.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушно заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършва от ищеца при спазване на чл. 61, ал. 2 НТ – след отчет
на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. В процесното
жилище се ползва отопление и отопляемият обем, на който се начислява топлинна
енергия за имота, е 28 куб.м., като в имота има и водомер, по който се отчита разход.
Отдава се енергия за сградна инсталация, изчислена на база 134 куб.м. за имота.
4
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация в СЕ е изчислено съгласно
Наредба № 16-334. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
възлиза на сумата от 2924,54 лв., след приспадане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки, и
подлежаща на връщане.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
По отношение обема на отговорността на всеки от ответниците, съдът намира
следното:
Както бе посочено по-горе, ответниците отговорят за начислените за
съсобствения им имот задължения при условията на солидарност на основание чл. 32,
ал. 2 СК. Солидарните длъжници са обикновени другари. При обикновеното
другарство делата на другарите не са идентични, поради което могат да бъдат решени
различно съобразно различното материалноправно положение на другарите.
Процесуалните действия и бездействия на един от другарите нито ползват, нито вредят
на останалите. Всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение предвид релевираното от ответницата П.
възражение за изтекла погасителна давност, като възражение за изтекла погасителна
давност не е релевира от другия ответник – П. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 120
ЗЗД давността не се прилага служебно. Съгласно чл. 125, ал. 1 и 2 ЗЗД прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници; отказването на един солидарен длъжник от давността
не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма
иск срещу освободените вследствие на давността. Следователно спрямо солидарните
длъжници давността тече отделно, като направеното от един солидарен длъжник
възражение за изтекла погасителна давност не ползва другия.
По възражението за погасяване по давност на част от дълга за главница,
направено от Х. П.:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
5
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 22.11.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
22.11.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. не ползва ответника по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до
м.09.2018 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от м. 10.2018 г. до
м.04.2020 г. Според поставената задача вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е установило размера на непогасените по давност вземания за периода от м.
10.2018 г. до м. 04.2020 г. – 2532,89 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъдят двамата ответници да заплатят на ищеца при условията на
солидарност сумата от 2532,89 лв., представляваща стойността на доставената
топлинна енергия дължима за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното плащане.
Доколкото ответникът П. не се ползва от релевираното от ответницата П.
възражение за изтекла погасителна давност, то искът срещу него е основателен за
пълния доказан размер от 2924,54 лв. и за целия заявен период от м.05.2018 г. до м.
04.2020 г. Следователно освен за частта, за която двамата ответници отговарят при
условията на солидарност, ответникът П. следва да бъде осъден да заплати
допълнително сумата от 391,65 лв. (2924,54 – 2532,89), представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 01.2018 г. до м. 09.2018 г.
За разликата над сумата от 2532,89 лв. до пълния предявен размер от 2985,88 лв. и
за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. искът срещу ответницата Х. П. подлежи на
отхвърляне като частично неоснователен и частично погасен по давност.
За разликата над сумата от 2924,54 лв. (2532,89 лв. + 391,65 лв.) до пълния
предявен размер от 2985,88 лв. искът срещу ответника П. П. подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
6
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства – констативен
протокол № 1140/05.10.2009 г., се установява, че през процесния период в сградата на
адрес гр. София, ж.к. „....“, бл. 29, вх. 2 съществува техническа възможност за
прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага поради
несъгласие на живущите, като тази услуга е извършвана от ищеца, в каквато насока е
заключението по съдебно-техническата експертиза.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 23,54 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. Същата не е и погасена по давност.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение с оглед диспозитивното начало следва да се уважи изцяло за пълния
предявен размер, като се осъдят ответниците при условията на солидарност да заплатят
на ищеца сумата от 21,02 лв.– главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.11.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т С“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
7
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г., възлиза на
сумата от 490,11 лв., а мораторната лихва, начислена върху непогасената по давност
част от главния дълг възлиза на сумата от 393,51 лв. По делото не се твърди от
ответниците, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи частично, като се осъдят ответниците да заплатят на ищеца при условията
на солидарност сумата от 393,51 лв. Ответникът П. следва да бъде осъден да заплати
допълнително и сумата от 96,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 25.10.2021 г., начислена върху главницата за реално доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г.
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата П. следва да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 393,51 лв. до пълния предявен размер от 525,65
лв., като частично неоснователен и частично погасен по давност.
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника П. следва да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 490,11 лв. до пълния предявен размер от 525,65
лв., като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за сумата от 4,41 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г . следва да се отхвърли като неоснователен по
следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците.
8
Ищецът претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 1119,07 лв.,
от които 477,59 лв. за депозит за особен представител на ответницата П., 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 141,48 лв. държавна такса в исковото производство
и 400 лв. депозити за експертизи. Отговорността на ответника П. за разноски следва да
бъде изчислена върху сумата от 320,74 лв., а на ответницата П. – върху сумата от
798,33 лв., доколкото единствено тя следва да носи отговорност за направените в нейна
полза разноски за депозит за особен представител.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 311,55 лв., а ответницата П. – сумата от
665,26 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** и Х. А. П., ЕГН ********** да заплатят на
„Т С“ ЕАД, ЕИК: ... при условията на солидарност на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2532,89 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „..............,
аб. № 48328, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 21,02 лв.,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане, и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 393,51 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г. върху непогасената по давност
част от главницата за реално доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2018 г. до
м. 04.2020 г.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ... на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 391,65 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес
гр. София, ж.к. „.............., аб. № 48328, дължима за периода от м. 01.2018 г. до м.
09.2018 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 96,60 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г., начислена върху
главницата за реално доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.
09.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ... срещу П. Г. П., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за
разликата над сумата от 2924,54 лв. до пълния предявен размер от 2985,88 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес
гр. София, ж.к. „.............., аб. № 48328, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
9
разликата над сумата от 490,11 лв. до пълния предявен размер от 525,65 лв.,
претендирана като мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.,
начислена върху главницата за реално доставена топлинна енергия, и за сумата от 4,41
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г ., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ... срещу Х. А. П., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за
разликата над сумата от 2532,89 лв. до пълния предявен размер от 2985,88 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес
гр. София, ж.к. „.............., аб. № 48328, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 393,51 лв. до пълния предявен размер от 525,65 лв.,
претендирана като мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.,
начислена върху главницата за реално доставена топлинна енергия, като частично
неоснователни и частично погасени по давност, и за сумата от 4,41 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Г. П., ЕГН ********** да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ... сумата в размер на 311,55 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. А. П., ЕГН ********** да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ... сумата в размер на 665,26 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10