№ 604
гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора В. Ст. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600067 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор
С..
Въззиваемият Г. А., редовно призован, не се явява. За него се явява неговият
защитник адв. П. С., редовно призован.
Въззиваемият Г. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява неговият
защитник адв. И. Д., редовно призован.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че за днешното съдебно заседание всички страни са
редовно призовани, двамата въззиваеми не се явяват, но явяването им не е
задължително във въззивното производство съгласно разпоредбата чл.329,
ал.2 от НПК, а същевременно същите се представляват от защитниците си,
намира, че са налице процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАД НА СЪДА: Предходното съдебно заседание, което е първо в
рамките на въззивното производство, съдът извърши действие в ход на
съдебно следствие пред въззивната инстанция, което действие е с участието
на младши съдия Д.. В днешното съдебно заседание младши съдия Д.
отсъства поради отпуск по болест. В съдебния състав участва младши съдия
Д.. С оглед на докладваното, съдът намира, че следва въззивното производство
да започне отначало, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАД НА СЪДА: Настоящото въззивно производство е образувано по
протест на прокурор от Районна прокуратура – Благоевград и е за проверка на
присъдата, постановена по НОХД № 150/2021г. по описа на Районен съд –
Разлог, с която присъда двамата подсъдими Г. Т. и Г. А. са признати за
невиновни по повдигнатото им обвинение по чл.290, ал.1 от НК.
Първоначално депозирания в срок протест е бланкетен. В него се твърди, че
оправдателната присъда е неправилна, поради което се иска нейната отмяна и
признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. След
изготвяне на мотивите на районния съд към атакуваната присъда, прокурора е
депозирал и допълнително изложение към протеста си, в който е изложил
подробни съображения, извършил е анализ на доказателствата и поддържа
напарено искане за осъждане на двамата подсъдими. Доказателствени искания
не са направени.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на доказателства .
Съдът като взе предвид, че защитата няма доказателствени искания, в
протеста се прави искане за прочитане на показанията на свидетеля Ц.К.,
дадени в хода на ДП, каквото искане е направено в съдебното следствие пред
първата инстанция, намира, че преди преценка на основателността на същото,
следва да бъде изискано от Районен съд – Разлог ЧНД № 697/2018г., с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА ЧНД № 697/2018г. на Районен съд – Разлог и ДОКЛАДВА на
страните, че същото частно наказателно дело е представено в днешното
съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приложи към доказателствата по делото.
2
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, противопоставям се. Резултатът от това
ЧНД е протокола за разпит пред съдия. Видно от представения протокол за
разпит пред съдия, не става ясно кое лице е разпитано, независимо че е
поискано Ц.К., е посочено, че се снема самоличност на лицето Р.К. И.. Ето
защо ние изразихме съмнение пред първата инстанция, че на няколко места, не
се касае за техническа грешка на едно място, а на две места в този протокол, се
посочва друго лице. В тази връзка аз възразявам да бъде прието това
доказателство, тъй като протокола и процеса е формален, изисква се да се
спазват някакви правила. В тази насока твърдя, че посочването на няколко
пъти в протокола на различно име, поражда съмнение в квалификацията на
материалните факти, които прокурора извлича в своя протест по отношение на
този протокол. Ето защо моля да не приемете това доказателство, тъй като
същото не отговоря на онези критерии за формалност на протокол, която
налага съмнение в неговата достоверност.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, също считам, че не са налице основания за
приобщаване като доказателството по настоящото дело на приложено ч.н.д.
Считам, че като доказателства по делото следва да бъдат прилагани тези,
които касаят самият случай и самото обвинение. В настоящия случай
доказателство касателно обвинението е единствено протокола за проведения
разпит, докато самото дело и процедурата по провеждането на делото не е и
не може да бъде ползвана като доказателство по конкретното обвинение.
Солидаризирам се с възраженията, направени от адв. С.. Моля да не приемате
като доказателство по делото приложеното ч.н.д.
Съдът се оттегли на съвещание.
След тайно съвещание като взе предвид, че служебно изиска от Районен съд –
Разлог ЧНД № 697/2018г., същото е изпратено, намира, че са налице
основания за приобщаване на частното наказателно дело към доказателствата
по настоящото дело, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА като доказателство ЧНД № 697/2018г. по описа на Районен съд
– Разлог.
ДОКЛАД НА СЪДА: В допълнението към протеста се правят възражения във
връзка с прочитане показанията на свидетеля Ц.С.К., който е п. и не е
разпитан пред районния съд, като Районен съд – Разлог е оставил без
уважение направеното такова искане в съдебно заседание от 13.06.2022г.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прочитане
показанията на свидетеля, тъй като същите са дадени в хода на ДП пред съдия.
3
От материалите по делото е видно, че свидетелят е п..
Предвид на това, съдът намира, че показанията на този свидетел, дадени в
хода на ДП следва да бъдат прочетени, поради което и на основание чл. 281,
ал.1, т.4, пред. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ЧЕТЕ показанията на свидетелят Ц.К., дадени в хода на ЧНД № 697/2018г. по
описа на Районен съд – Разлог.
С оглед прочитане показания на свидетеля Ц.К., съдът запитва страните дали
имат други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други искания.
АДВ. С.: Нямам други искания.
АДВ. Д.: Нямам други искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста на Районна
прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог по съображенията подробно
изложени в същият. Считам, че неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционният съд е оправдал Т. и А. в извършване на престъпленията,
за които всеки един от тях е предаден на съд, а именно по чл. 291, ал.1 от НК.
Извършеното от всеки един от въззиваемите престъпление се доказа по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства в
частност от показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно
следствие свидетели Р.Т., Н.К., Т.Ж., И. С., С.Б. и И. С.. Т. и К. са обработвали
част от процесният имот – първата два декара от него, а втората половин декар
от този имот, за който Т. и А. са свидетелствали пред нотариус Колевичина, че
Ц.К. е ползвал и стопанисвал имота повече от 20 години. Т. обработвала имота
в периода от 1992г. до 2008г., а К. от 1992г. до 2003г. Чрез показанията на двете
се установява безспорно, че в този период К. не е обработвал тези и съседни
на тези имоти, както и че никога не са го виждали там. В тази насока са и
показанията на С., който твърди, че в периода 2012г.-2020г. процесният имот е
обработван от представители на различни търговски дружества, включително
и от дружеството, което той представлява, а именно „Б.“ ООД. Не без значение
е и заявеното от свидетеля К. пред съдия, че е спрял да обработва този имот
2008г. или 2009г. Ето защо Ви моля да постановите присъда, с която отмените
4
първоинстанционната и вместо нея признаете въззиваемите за виновни в
извършване на престъплението, за което са предадени на съд, като им
наложите и справедливи наказания, съобразени с целите, визирани в чл.36 от
НК.
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, няма да повтарям своите съждения защо
считам двамата за невинни. Считам, че събраните доказателства по делото не
отговарят на стандарта, изискващия минимален стандарт за осъждане дадено
лице за доказване на извършено от него изпълнително деяние по смисъла на
текста, по който е повдигнато обвинение. В случая, в протеста си и в
обвинителния акт, прокуратурата се позовава на две материални основания, а
именно показанията дадени пред съдия, който протокол бе объркан, където
Ц.К. твърди, че действително е обработвал до 2008г., но не знаем дали го е
обработвал изцяло или е спрял да го обработва с определена култура, както
цитира в показанията си. На второ място – това е недопустимо да бъде
обработван този имот от Ц.К., тъй като този имот би обработван от останалите
свидетели – това са свидетелите Т., Т. и останалите, които противопоставят
правата на К. въз основа на реституционно решение на поземлена комисия. И
действително, ако погледнем така, т.е. недопустимо и едните, които са
реституционни собственици по реституция на този имот и К., който
обработвал същия имот. Така че до тук, изводите на прокуратурата са логични
и биха имали верификация да дадем вяра на тях, т.е. че не би могло с оглед
спорът при едно и също място за обработване от К. и от останалите
реституционни собственици, ако не беше заявлението от поземлената
комисия, Общинска служба „Земеделие“ – Разлог, които удостоверяват, че
този имот, процесният на К., не е бил заявяван. Знаете, че във връзка с тази
реституция, след като един имот не е бил заявен, това тълкувателно решение
2001г., след като имотът не е бил заявен, той не може да бъде реституиран. От
тук насетне у нас се поражда съмнение дали се касае за един и същи имот и
това съмнение, не знам как е решено от прокуратурата, но тя го е решила с
експертиза от вещо лице К., която експертиза не дава отговор. Просто много
широко и абстрактно го е тълкувала прокуратурата заключението на вещото
лице К.. Касае за идентичен имот, който в един момент действително не би
могъл да бъде обработван както от тези собственици, на които имота е
реституиран, така и от Ц.К.. Когато изследвате този въпрос, действително не
става ясно дали се касае за един и същи имот. В протеста на Районна
прокуратура – Разлог, който се поддържа от Окръжна прокуратура –
Благоевград, това се набляга. Набляга се на признание на Ц.К., който е бил
собственик, както и показанията на останалите разпитани свидетели по
делото, които твърдят, че този имот е обработван от нас, грубо го казвам, тъй
като имота ни е реституиран. Даденото от Общинска служба „Земеделие“
удостоверение опровергава верификацията на показанията на тези свидетели и
навеждат данни, че се касае за друг имот, който е реституиран. По делото не е
доказан основният факт дали се касае за един и същи имот, този който се
претендира за възстановяване от реституционните собственици и този, който е
обработвал Ц.К.. От тук насетне, след като не можем да установим кой е
5
истинския факт, не можем да твърдим, че свидетелите кой факт свидетелстват.
Прокуратурата навеждат съмнение, че най-общо доминантата на
заключението, аз така го тълкувам в обвинителния акт, че показанията на
подсъдимите, защото не отговарят на показанията на собствениците, които са
собственици на този имот по реституция. И тогава си задаваме въпроса – след
като тези собственици претендират, че са собственици, не са собственици с
оглед липсата на решение на реституционния орган, вие знаете, че
земеделската реституция е настъпила само тогава когато имаме решение на
поземления орган. Нямаме ли решение придружено със скица, нямаме
реституция. Те твърдят, че имота е възстановен. Имат си решение, имат си
скица. Този имот, който им е възстановен, имаме решение, което е приложено
в първоинстанционното дело, имаме възстановителни решения, които
възстановителни решения се противопоставят на удостоверението на същият
орган, че имотът не е заявен. Следователно се касае за различни имоти. И от
тук, основното твърдение на прокуратурата, че двамата подсъдими лъжат
пред нотариуса, тъй като не могат да твърдят факта, че К. е обработвал имота,
който имот е бил обработван от реституционните собственици и който е бил
възстановен, се оказа недоказан. В тази насока, аз моля да потвърдите
съжденията на Районен съд – Разлог, материализирани в оправдателната
присъда и потвърдите същата.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло изразеното становище
на колегата С. и няма да го преповтарям, като също няма да преповтарям
наведените от мен доводи в хода на делото по същество пред първата
инстанция. Искам да направя едни уточнения. Единственото, с което не мога
да се съглася с колегата С. е, че реституционните собственици имат и
претендират имота, за който са свидетелствали двамата подсъдими. Никъде по
делото няма такова нещо. Всички свидетели, които са призовани от
прокуратурата и разпитани на ДП твърдят, че са съседи на този имот. Никой от
тях не претендира части от този имот или целия имот, или каквото и да било.
Всички разпитани свидетели, както на ДП, така и на съдебното такова, имат
своите решения, с които са им реституирани съответните имоти, на които те са
собственици, владеят и ползват и до ден днешен. Аз искам да се спра само по
отношение на това какво всъщност ние трябва да установяваме и да доказваме
в това дело. Реално чия е собствеността на имота, всъщност няма правно
значение за настоящия спор. В настоящият спор правно значение има какво са
възприели и какво е било възприятието на двамата подсъдими по отношение
на конкретния имот. Дали е собственост на него, дали не е негова собственост,
дали там има други реституционни собственици и т.н. това няма абсолютно
никакво значение за настоящото дело. Значение има възприели ли са тези лица
съответно п.ия свидетел К. да обработва или да се намира на този имот.
Според мен това е спора. Практиката е категорична по отношение на
свидетелските показания, че от тях не може да се търси прецизност, тъй като
всеки един свидетелски показания се формират в съзнанието на всеки един
различен човек формират различно възприятие, различно заключение за
фактите може да даде всяко едно лице. Докато за едно лице един 10 годишен
6
период може да бъде „миналата година“, т.е. да се изрази миналата година, а
друго лице може да се изрази, че това е било сигурно преди 20 години. Това е
чисто личностно. Всяко едно лице има различно възприятие по отношение на
време, по отношение на място, по отношение на територия. Когато става
въпрос за имота, за който е свидетелствано пред нотариуса, същият имот е
индивидуализиран със скица. На скицата този имот е с определени граници и
съседи и той не е нито възстановяван, нито претендиран на никой друг.
Двамата подсъдими са заявили, че са виждали на този имот лицето преди
повече от 20 години. Има ли едно доказателство по настоящо дело, което да
доказва, че тези двама подсъдими не са виждали лицето К. на този имот, за да
могат те да направят своите умозаключения, че той владее същия. Отговорът е
не. Няма нито едно доказателство за това нещо. Лично аз, на моя земеделски
имот нямам никаква представа кои са собственици на съседните имоти.
Абсолютно никаква! Когато аз ора моя собствен имот, те съседите не орат
техния. Те го орат по различно време. Така че аз никога не съм ги виждал, не
съм ги засичал на съдения имот. Така че това, че някой твърди, че не е виждал
Ц.К. там, не означава, че Ц.К. не е бил там. Дори за един път само, дори за
един час Ц.К. да е бил на този имот и той да е видян от подсъдимият Г. Т., то
това е абсолютно възможно да създаде в същия усещането, че именно Ц.К. е
лицето, което владее този имот. А още повече, ако е видял Ц.К. да оре този
имот, то това е абсолютно годно да формира в неговото съзнание това
възприятие. Следователно няма как да кажем, че този човек е излъгал пред
съответния орган. Именно за това аз считам, че няма и липсват каквито и да
било доказателства, които да доказват и до настоящия момент, че Ц.К. не е
владеел този имот. Аз лично не намирам такива доказателства. Нито един от
разпитаните свидетели, те заявиха, че не са го виждали, но това не означава, че
същият не го е владеел. Не означава, че същият не е давал този имот под
аренда, например или че същият е ползвал този имот под аренда, но може да
не е бил там. Може да е изпращал други лица, да го окосят. Може да е
изпращал други лица да го орат и т.н. В настоящия случай това, което ние
трябва да оценяваме и да преценяваме, това е възприятието на двамата
свидетели и могли ли са те да имат такова възприятие, а именно, че Ц.К. е
владеел и е стопанисвал този имот. И отговорът е – да! След като те са го
видели и са го виждали на този имот, значи в тяхното съзнание може да се
създаде такава представа. Тогава имаме ли лъжесвидетелстване, те казали ли
са нещо, което не е истина. Ами не е, защото прокуратурата не казва кое е
истината. По делото дори не е установен имота. Всеки един от свидетелите
свидетелства за различна местност. Аз и до ден-днешен не мога да кажа този
имот в коя местност се намира. Дали е „С.“, дали е „С.“ или там колко бяха
различни 4-5 наименования на имота се ползват. Всеки един от свидетелите
казва различно наименование на имота. И най-вече – и до ден-днешен и сега
ако искате удостоверение от Общинска служба „Земеделие“, че видите, че
няма нито едно заявление по отношение на този имот, т.е. някой друг да
претендира, че този имот е негов. Фактите какви са – никой не претендира, че
този имот е негов, свидетелят К. претендира, че този имот е негов, същият се е
снабдил със съответния документ за собственост на този имот и до настоящия
7
момент никой не противопоставя свои права на неговите права. А в същото
време, имаме повдигнато обвинение, че Ц.К. не е бил и не е владеел този
имот или свидетелите не се възприемат. Друг е въпросът, че лично от
обвинението, не съм сигурен какво точно твърди самата прокуратура, тъй
като там се твърди: „знам имота, за който ще свидетелствам“. По делото се
установи категорично, че двамата знаят имота, за който ще свидетелстват
подсъдимите, т.е. тук нямаме лъжесвидетелстване. Намира се в гр. Р. – да и
експертизата, всичко установиха, че имота се намира в гр. Р., Промишлената
зона. Да, беше установено, че имота се намира в Промишлената зона.
Местността „С.“ това вече не се установи. Дали е „С.“, дали е „С.“ или
някакво друго. Така че зная дали го е получил в наследство или го е закупил.
Да – и за това няма спор. Свидетелите не знаят тези обстоятелства. Всъщност,
ако бъдат признати за виновни, както иска прокуратурата, то тогава ще ми е
много интересно за какво точно ще бъдат признати за виновни – за това, че
имота не е в Р., за това че не знаят имота ли. Това вече е съвсем друг въпрос,
което възражение сме навели с колегата С. още в първото по делото заседание
и според първоинстанционния съд, обвинението беше ясно. Считам, че
протестът на районна прокуратура е абсолютно неоснователен и
оправдателната присъда е единствената правилна в настоящия случай, още
повече че е изключително добре мотивирана от състава на съда.
АДВ. С.: Само още един факт, който трябва да подлежи на вашия правен
анализ. Забележете, че обвинението в обвинителния акт е това, че свидетелите
са заявили това, което избирателно колегата чете: „молителят го ползва по-
отдавна.“ И тогава задаваме въпроса – никъде в своите показания те не казват
кой е молителя. Молбата-декларация е изследвана графично, молбата-
декларация е сравнявана с нотариалния акт, молбата-декларация е документа
въз основа на който започва нотариалното производство и се оказва в
експертизата, че тя не е подписана от Ц.К.. И след като не е подписана от Ц.К.,
а е подписана от друго лице, свидетелите не твърдят, че Ц.К. работи, а работи
молителя, ние поставихме въпроса дали молителят и Ц.К. са едно и също
лице. Молбата-декларация, когато се депозира пред нотариуса, не е
необходимо личното явяване на молителя. При започване на производство
личното явяване на молителя не е необходимо. От тук насетне това подложи
също на съмнение доколко молителя и Ц.К. са едно и също лице. Този факт
също подлежи на вашия правен анализ.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът след тайно съвещание намира, че са налице основанията за отмяна на
определението, с което е даден ход по същество на делото. Намира, че същото
не е изяснено напълно и счита за изясняване на обстоятелствата, че следва да
бъде назначена техническа експертиза със следната задача:
Кога и на какво основание е заснет в кадастралната карта имот с
идентификатор № 61813.750.192, находящ се в местността „С.“ гр. Р., общ. Р..
8
От колко имота е образуван и с кои номера са тези имоти, както и на
наследници на кои лица са възстановени тези имоти. При реституирането
какви са наименованията на местностите, както и кога и на какво основание
процесния имот с № 61813.750.192 е заснет в местността „С.“. Има ли имот,
възстановен на Ц.К..
Следва да се изиска и от Агенция по кадастър – Благоевград да представи
копие от Заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на изпълнителния директор на
Агенция по кадастър – Благоевград, изменена със Заповед № КД-14-01-
378/24.04.2007г. на началник на Агенция по кадастър – Благоевград.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си, с което е даден ход по същество на делото.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие.
НАЗНАЧАВА техническа експертиза, която да бъде изпълнена от вещото лице
И. К., със следната задача:
1. Кога и на какво основание е заснет в кадастралната карта имот с
идентификатор № 61813.750.192, находящ се в местността „С.“,
землището на гр. Р., общ. Р.. От колко имота е образуван и с кои номера
са тези имоти, както и на наследници на кои лица са възстановени тези
имоти. При реституирането какви са наименованията на местностите, от
които е образуван имота. Има ли имот, възстановен на Ц.К..
ИЗИСКВА от Агенция по кадастър – Благоевград да представи копие от
Заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по
кадастър – Благоевград, изменена със Заповед № КД-14-01- 378/24.04.2007г.
на началника на Агенция по кадастър – Благоевград.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18.06.2025г. от 13:30 часа, за която дата и
час явилите се днес страни уведомени. Въззиваемите уведомени чрез техните
защитници.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице И. К..
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 15:15 часа.
Председател: _______________________
9
Секретар: _______________________
10