РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. ХАСКОВО, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500278 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 –
273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София е останал недоволен от решение №
15 от 12.02.2024 год., постановено по гр.д. № 328 / 2023 год. по описа на
Районен съд – Харманли, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ,
поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи предявеният иск.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – З. М. Ж., представляван от
назначения му особен представител адвокат Д. Р. Д. – оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД – гр.София против З. М. Ж., с
искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сума
от 700.93 лева, ведно със законната лихва и деловодни разноски, присъдени
1
със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 993 / 2022 год. по описа на
Районен съд – Харманли, връчена на длъжника – ответник в исковото
производство по реда на чл.47 от ГПК.
Безспорно по делото е установено, че на
12.07.2018 год., около 00.20 ч. в гр.Харманли, по вина на ответника като
водач на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№ ***, е настъпило ПТП, в
резултат на което са причинени щети по лек автомобил „Форд Ка“, с рег. №
***.
Протоколът, подписан без възражения от
двамата участници в движението, е съставен на същия ден – 12.07.2018 год., в
10.00 ч., от съдържанието на който се установява, че ПТП е настъпило в
резултат на загуба на контрол от страна на ответника над управлявания от
него лек автомобил, вследствие на което последвал удар в паркиран лек
автомобил „Форд Ка“, с рег. № ***.
Административно наказателната отговорност на
ответника е ангажирана с Наказателно постановление от 18.09.2018 год. за
допуснати от него нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП – водачът не контролира ППС, което управлява и по чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП – водачът не спира и не установява последиците от ПТП.
Обстоятелството, че ответникът е напуснал местопроизшествието е отразено
и в акт за установяване на административно нарушение от 12.07.2018 год.
Актът и наказателното постановление са подписани от ответника без
възражения.
Безспорно е още, че към момента на настъпване
на ПТП – 12.07.2018 год. е бил в сила застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, сключен между ищеца и собственика на управлявания от
ответник автомобил.
Безспорно е и това, че в полза на собственика на
увредения автомобил е било изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на 690.93 лева, видно от приложеното по делото
преводно нареждане от 15.08.2018 год.
При разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелката П. С. П., от показанията на която се установява, че правото на
управлява увредения автомобил й е било предоставено от собственика – С. П.
К. – сестра на втория й баща. ПТП настъпило през нощта. След като била
уведомена от брат си за това, че автомобилът е ударен, излязла на терасата и
видяла, че виновният водач бяга от мястото на произшествието, въпреки
опитите й да го спре.
Изложените по-горе фактически обстоятелства
обосновават извод за основателност на иска за установяване съществуването
на вземането на ищеца, основано на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от
Кодекса за застраховането, според която застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
2
настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещението на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Безспорно в тази
насока по делото е установено, че ответникът е напуснал мястото на
настъпване на ПТП. В тази насока са приетите като писмени доказателства -
акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, подписани от ответника без възражения, включително и
относно констатациите, че е напуснал местопроизшествието. В подкрепа на
тези обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на свидетелката П.. Действително, съгласно цитираната по-горе
норма, ангажирането на отговорността на виновния водач, предпоставя
напускането на местопроизшествието да е станало преди идването на
органите за контрол, когато посещаването е задължително в хипотезата на
чл.125 от ЗДвП, в това число и, когато между участниците в произшествието
има разногласия относно обстоятелствата, свързани с него, съгласно т.7 от
посочения законов текст. В тази насока съдът намира за необосновани
изводите на първоинстанционния съд, че между ответника и свидетелката П. е
нямало разногласия по смисъла на цитираната норма, позовавайки се на това,
че протоколът за ПТП е подписан от двамата без възражения. Този извод се
явява в противоречие с нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която
водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Безспорно в
тази насока е установено, че пътният инцидент е настъпил в 00.20 часа, след
което ответникът е избягал от местопроизшествието и в резултат на
действията на служители на полицията, е бил издирен и отведен до мястото
на инцидента, където в 10.00 часа на същия ден – 12.07.2018 год. е съставен
протокола за ПТП. Безспорно по делото е установено и това, че от страна на
ответника не са спазени изискванията, предвидени в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП,
според който когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди – хипотеза, в която попада и разглеждания казус, водачът е длъжен да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, като при
постигнато с другия участник в произшествието да постигнат съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него и попълнят данните си в двустранен
констативен протокол за ПТП, какъвто безспорно по делото не е изготвен.
Липсата на съгласие между участниците в ПТП, ги задължава да не напускат
местопроизшествието, както и да уведомят съответната служба за контрол на
МВР на територията, на която е настъпило произшествието. Събраните по
делото доказателства обосновават безспорния извод за това, че от страна на
ответника, посочените задълженията не са били изпълнени, поради което е
налице хипотезата на чл.125, т.7 от ЗДвП, а от тук и наличието на елементите
от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
С изплащане на обезщетението за имуществени
вреди, ищецът при който е било застраховано МПС, управлявано от
деликвента е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното,
при което за него е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за
санкциониране на виновния водач.
3
Наличието на посочените по-горе предпоставки
– управление на МПС от ответника, напуснал мястото на настъпване на ПТП
и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в полза на собственика
на увредения автомобил, в изпълнение на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, в сила към момента на настъпване на ПТП,
сключен между ищеца и собственика на управляваното от виновния водач
МПС, обуславят основателността на предявения от застрахователя против
деликвента регресен иск, поради което същия следва да бъде уважен и
ангажирана отговорността му на посоченото по-горе правно основание -
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, като бъде признато за установено съществуването на
вземане в претендирания размер от 700.93 лева, включваща 690.93 лева –
изплатено застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разходи.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо на
1 125 лева, от които 75 лева, направени по ч.гр.д. № 993 / 2022 год. по описа
на Районен съд – Харманли, включващи 25 лева – Държавна такса /ДТ/ и 50
лева – възнаграждение за юрисконсулт; 925 лева, направени по гр.д. № 328 /
2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, включващи 25 лева – ДТ, 400
лева – възнаграждение за особен представител и 500 лева – възнаграждения за
вещи лица и 125 лева по в.гр.д. № 278 / 2024 год. по описа на Окръжен съд –
Хасково, включващи 25 лева – ДТ и 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15 от 12.02.2024 год.,
постановено по гр.д. № 328 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на З. М. Ж., ЕГН ********** от гр.***, съществуването на вземане в полза
на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, в размер
на 700.93 /седемстотин лева и деветдесет и три стотинки/ лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата, присъдено със Заповед № 579 от 23.11.2022 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 993 / 2022 год. по
описа на Районен съд – Харманли, представляващо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изплатено в полза на С. П. К. –
собственик на лек автомобил, марка и модел „Форд Ка“, с рег.№ ***,
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № *** от 19.04.2018
год., за лек автомобил, марка и модел „Форд Фокус“, с рег. № ***,
собственост на Ф. З. Р., по повод застрахователно събитие – ПТП, станало на
4
12.07.2018 год. в гр.Харманли в 00.20 ч., по вина на З. М. Ж..
ОСЪЖДА З. М. Ж., ЕГН ********** от гр.***
да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67
А, сума в размер на 1 125 /хиляда сто двадесет и пет/ лева – деловодни
разноски, от които 75 лева, направени по ч.гр.д. № 993 / 2022 год. по описа на
Районен съд – Харманли; 925 лева, направени по гр.д. № 328 / 2023 год. по
описа на Районен съд – Харманли и 125 лева, направени по в.гр.д. № 278 /
2024 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5