№ 1193
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000503373 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Й. Д.-Х. и В. Г.
Х. срещу решение № 5356/23.10.2023г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено
по гр.д. № 457/23г., с което е уважен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Жалбоподателите твърдят, че първоинстанционното решение е
неправилно. С решението съдът е игнорирал доклада по делото и
разпределената с него доказателствена тежест. Без доказване на всички
обстоятелства от ищеца е уважил иска. Н. Н. не е установила изменение в
ПУП, както твърди в исковата молба и образуването на нов УПИ I-336 в
кв.55а по плана на гр. ***, м. „в.з. ***“ с площ от 920 кв.м. Не е доказано, че в
имота съществуват постройки, както и съсобствеността на двамата ответници
върху недвижимия имот към датата на вписване на исковата молба
09.02.2023г. Ищецът не е доказала предоставянето на сума по банков кредит в
размер на продажната цена за закупуване на имота, което е било условие за
сключване на окончателен договор. Неглижирането на доклада и
разпределената с него доказателствена тежест е нарушила правото на защита
на въззивниците, както и принципът на равнопоставеност на страните.
Неправилно съдът е приел, че отлагателното условия по чл.3 от
1
предварителния договор се е сбъднало с представянето на Заповед № РОК
210РА50-50/03.09.2021г. Не е обсъдено възражението им, че не са представени
доказателства, че тя е влязла в сила.
Затова молят въззивния съд да отмени атакуваното решение.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Н. Н. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Н.
Н. твърди, че на 08.08.2019г. с ответниците са сключили предварителен
договор за покупко – продажба на ПИ с идентификатор 68134.4329.336 с площ
от 920 кв.м. с номер по предходен план 336, парц. I, в който се включва УПИ
I-336, СО- район „***“, ул. № ***“ № **, заедно с построените в него три
сгради, както и всички подобрения и приращения. Договорената цена е
518 000лв., от която ищецът е заплатила 51 800 лв. капаро. Остатъкът от нея от
466200лв. е следвало да бъде изплатена по равно между двамата продавачи по
посочени банкови сметки с право ищецът да осигури банков кредит. Съгласно
чл.3 от договора, условие за сключването на окончателен договор, е влизане в
сила на заповед за одобрение на ПУП, изменящ дворищната регулация в
съответствие с кадастралната карта така, че предмет на окончателния договор
да бъде УПИ с площ от 920 кв.м. идентичен с поземлен имот с идентификатор
68134.4329.336. Продавачите – ответници са поели задължение да проведат
процедурата по изменение на ПУП и снабдяване с документ за собственост за
имот с площ от 920 кв.м. На 07.08.2020г., преди изтичане на едногодишния
срок, се е провела среща с продавачите, при която те са уведомили ищеца, че
до момента не е изпълнено условието на договора. Н. Н. е заявила, че ще
упражни правото да продължи срока на предварителния договор и ще реши
дали да сключи окончателен. За срещата е съставен констативен протокол от
нотариус Д. Г.. Ищецът е узнала, че със заповед № РОК 21-РА-50-
59/03.09.2021г. на Главния архитект на район „***“- СО е одобрено изменение
на уличната регулация за УПИ I и УПИ II от кв.55а по плана на м. в.з. „***“. С
нот. акт за спогодба от 15.06.2022т. ответниците са признати за изключителни
2
собственици на УПИ I-336, находящ се на ул. „***“ № ** нанесен в КК като
ПИ с идентификатор 68134.4329.336 с площ от 920 кв.м. С това е изпълнено
отлагателното условие за сключване на окончателен договор. За тази цел
ищецът е сключила договор за банков кредит на 28.12.2022г. с „Юробанк
България“ АД и така е осигурила необходимото финансиране за закупуване
на имота. След неколкократни опита да се насрочи ден и час за сключване на
окончателен договор е поканила ответниците с нотариални покани да се явят
на 23.11.2022т. при нотариус И. И. за сключване на окончателен договор. В
същия ден са се явили ищецът, ответниците и представител на банката. Но А.
Х. е поискала датата за сключване на окончателен договор да се отложи за
19.12.2022г. На тази датата се е явила ищецът, представител на банката, Вл.
Х. и пълномощник на А. Х. без мандат да я представлява. Той ги е
информирал, че А. Х. не може да се яви по здравословни причини. Затова
ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен
предварителен договор от 08.08.2019г. сключен между него и А. Й. Д.-Х. и В.
Г. Х..
Ответникът А. Х.а в депозиран в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор оспорва иска. Счита го за неоснователен. Заявява, че към завеждане
на исковата молба предварителният договор е прекратен. С него тя е поела
задължението да прехвърли само ½ ид.ч. от имота По- късно е упражнила
правото си по чл.33 от ЗС и е изкупила от другия съсобственик неговата ½
ид.ч. По отношение на нея не е поемала задължение с предварителния
договор.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК Вл. Х. оспорва
иска. Заявява, че предварителният договор е прекратен преди завеждане на
иска. Заявил е готовност да продаде своята идеална част на ищеца. Другият
съсобственик А. Х. не е изразила изрично желание за продажба. Той е
продал своята част от имота на другия съсобственик.
Не се спори, че 08.08.2019г. между страните е сключен предварителен
договор за продажбата на недвижим имот, подробно описан за цена от
518 000лв., платима според уговореното в него.
Безспорно е, а и от представеното преводно нареждане от 12.08.2019г.
се установява, че ищецът е превел по сметка на продавача А. Х.а сумата от 51
800лв.
3
Правото на собственост на ответниците се удостоверява от нот. акт №
152/11.10.2001г. за покупко- продажба на парц. II-41, кв.55а, находящ се в кв.
***, ул. „740“ № 19 с площ от 825 кв.м. и нот. акт № 1/19.12.2002г. за покупко-
продажба на парц. I -30, кв.55а, в.з. „***“, ул. 740“ № 21 с площ от 798 кв.м.,
спогодба относно собственост на недвижими имоти, материализирана в нот.
акт № 92/15.06.2022г., по силата на която ответниците получават правото на
собственост в режим на обикновена съсобственост при равни части на УПИ
I-336, кв.55а, ул. „740“ № 21 с идентификатор 68134.4329.336 с площ по
скица от кадастъра от 920 кв.м. с номер по предходен план 336, кв.55а, парц. I.
Не се спори, а и видно от представените скици от АГКК, архитектурен
проект, УВЕ № 39/23.06.2005г., както и удостоверение за данъчна оценка от
СО – район „Витоша- ***“ е, че в горния недвижим имот са изградени три
постройки, представляващи жилищна сграда, гараж и постройка на
допълващо застрояване. И трите са нанесени в кадастъра.
Със заповед № РОК 21-РА 50-59/03.09.2021г. с приложени към нея
ПУП-ИПЗ и ПУП-ИПР е изменена уличната регулация и плана за регулация за
УПИ I-336 като се образуван нови УПИ I-336 от кв.55а, м. „в.з. ***“.
Страните не са оспорили, че заповедта е влязла в сила.
Ищецът е представил договор за банков кредит от 28.10.2022г., сключен
между нея и „Юробанк България“ АД за сумата от 250 000лв. отпуснат с цел
покупка на посочения в предварителния договор застроен недвижим имот.
Между страните по делото са провеждани срещи за които са съставени
констативни протоколи от нотариус от 07.08.2020г., 23.11.2022г. и от
19.12.2022г. От тях се установява, че окончателен договор не е сключен.
С нот. покана от 31.10.2022г. Н. Н. е поканила ответниците да се явят на
23.11.2022г. за сключване на окончателен договор.
Не е спорно, че с нот. акт № 37/01.02.2022г. с договор за замяна на
идеални части от недвижими имоти Вл. Х. е заменил своята идеална част в
обем от ½ от процесния недвижим имот за същата идеална част, притежавана
от Ан. Д.-Х. от имот, представляващ УПИХI-27, с. ***.
Безспорно е, а и от представените писмени доказателства/ нот. акт №
92/15.06.2022г./ се установява, че ответниците са били в брак до 19.10.2011г.,
когато е влязло в сила решение № III-91-177/19.10.2011г. по гр.д. № 10097/11г.
4
на СРС, 91 състав той е прекратен.
В съдебното заседание, проведено на 19.06.2023г. е извършена
констатация по оригинал на представени в копие писмени документи и е
установено, че копието на предварителния договор към исковата молба е
идентичен с оригинала, представен по делото. Установена е идентичност
между копието и оригинала на договора за банков кредит от 28.10.2022г.
С определение № 9/03.01.2023г. по гр.д. № 3702/22г. на СГС е
допуснато обезпечение на настоящият иск по реда на чл.390 от ГПК чрез
налагане на възбрана върху процесния имот. Възбраната е вписана на
12.01.2023г., а исковата молба по гр.д. № 457/23г. на СГС е вписана на
09.02.2023г.
От заключението на допусната техническа експертиза се установява, че
УПИ I-336 от кв.55а, м. „в.з. „***“ с площ от 920 кв.м. е идентичен с ПИ с
идентификатор 68134.4329.336 по КК на същата местност. Той е образуван от
имот 4329.336 и ПИ с идентификатор 4329.340.
Съдът възприема заключението като обосновано, компетентно,
безпристрастно и неоспорено от страните.
В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
При така събраните доказателства предявеният иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД е уважен изцяло.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът Н. Н. е заявила, че не е съгласна
предварителният договор от 08.08.2019г. да се обяви за окончателен само за ½
ид.ч. Претендира това да стане за целия имот.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е конститутивен иск по чл.19,
ал.3 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, а по допустимостта му само в обжалваната
част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-
чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
5
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предявен е конститутивен по своя характер иск, предвиден в чл.19,
ал.3 от ЗЗД. Разпоредбата сочи, че когато за окончателния договор се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, предварителният договор се
сключва в писмена форма. Тя е условие за действителност на окончателния
договор. Предварителният договор има задължителни реквизити, които да са
отразени в съдържанието му, а именно съществените условия на окончателния
договор. Това обхваща поетото задължение за взаимни насрещни престации.
Продавачът обещава да прехвърли правото на собственост на купувача, а
последният да му заплати договорената цена.
Законът признава право на всяка от страните по предварителния
договор да предяви иск за сключването на окончателен договор. Т.е. както
продавачът, така и купувачът имат право да предявят иска по чл.19, ал.3 от
ЗЗД.
Не е спорно в процеса, че ищецът и ответниците са сключили
предварителен договор в писмена форма, отговарящ на изискването на чл.19,
ал.2 от ЗЗД. В него се съдържат съществените уговорки по поетите насрещни
задължения, а именно Х.и да прехвърлят правото на собственост върху
конкретно описан недвижим имот, а ищецът да заплати определена пазарна
цена за него . В съдебното производство по сключване на окончателен
договор съдът действа като нотариус, ако отношенията по предварителния
договор се бяха развили обичайно и страните бяха сключили договора пред
него. Затова в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да се провери
принадлежността на правото на собственост на имота в патримониума на
отчуждителя-обещател, предмет на предварителния договор на основание
чл.363 във вр. с чл.586, ал.1 от ГПК. От събраните доказателства се
установява, че въззивниците са закупили през 2001г и 2002г. два имота в
режим на семейна имуществена общност. По последният действащ
регулационен план, изменен със заповед № РОК 21РА 50-59/03.09.2021г. е
новообразуван УПИI-336 от кв.55а. Той е образуван от два имота- 4329-336 и
част от ПИ с идентификатор 4329-340, така както е показано на графичната
част към горната заповед. Със сключена спогодба с нот. акт № 92/15.06.2022г.
6
ответниците Х.и са признати за съсобственици на процесния недвижим имот
и построеното в него в равни квоти. След прекратяването на брака им през
2011г. бездяловата собственост се е трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове за всеки един от съпрузите. Не е спорно, че
въз основа на сключен договор за замяна на идеални части от недвижим имот,
сключен с нот. акт № 37/01.02.2022г. А. Х.а е станал едноличен собственик на
процесния недвижим имот в едно с построените в него сгради-вилна сграда,
гараж, заедно с всички останали подобрения. Тези писмени доказателства
удостоверяват, че към момента на сключване на предварителния договор на
08.08.2019г. ответниците са били обикновени съсобственици при равни дялове
и всеки един от тях е поел задължението да прехвърли на купувача своята
идеална част. Преди подаване на исковата молба ответникът Вл. Х. вече не е
собственик на своята идеална част от процесния имот поради отчуждаването
й чрез замяна. За надлежните страни в процеса и тяхната легитимация –
материална и процесуална, съдът следи служебно с оглед принципа на
служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК. Той е длъжен да обезпечи
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия, както и
допустим процес, който да завърши с валиден и допустим съдебен акт по
съществото на спора. Тази проверка на правото на собственост при
продавачите обоснова извод за липса на материална пасивна легитимация,
водеща до неоснователност на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД по отношение на Вл.
Х. и отхвърлянето.
Основателността на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД предполага валиден
предварителен договор, такъв който произвежда права и задължения за
страните, които са го сключили и целените с него правни последици.
Нищожният предварителен договор не поражда потестативното право да се
иска обявяването му за окончателен/ ТР № 84/06.09.1968г., ОСГК на ВС/. За
да се породи правото на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е необходимо
предварителният договор да съществува в правния мир, а не да е
прекратен/развален от някоя от страните. По делото не е доказано, че
предварителният договор от 08.08.2019. е преустановил своето действие,
поради което следва да се направи обратният извод, че той продължава да
обвързва страните по делото.
Пасивно материално легитимирана да отговоря на предявеният иск е
7
само А. Х.а като следва да се прецени в какъв обем. В тази връзка следва да се
анализира сключеният предварителен договор между страните, както и
настъпилите след това обстоятелства. На 08.08.2019г. А. Х.а и В. Х. са поели
задължението, всеки един от тях поотделно, да прехвърлят на купувача Н. Н.
по ½ ид.ч. от продавания недвижим имот. Всеки от съсобствениците не може
да обещае да прехвърли обем права, които не притежава, в противен случай
сделката не би породила правно действие за това, което не е било в
патримониума на обещателя. Следва да се обсъди действието и значението на
обезпечителната възбрана. Съгласно чл.401 от ГПК тя произвежда
действието, предвидено в чл.451-453, чл.456, ал.1, чл.508, чл.509 и чл.512- 514
от ГПК. За да възпроизведе предвиденото в закона действие е необходимо
възбраната- обезпечителна или наложена в изпълнителния процес, да бъде
вписана- чл.24 и чл.26 от ПВ. Моментът на вписването й има конститутивен
характер, защото е част от фактическия състав, свързан с налагането и
пораждане на действието й. Правните й последици настъпват след
извършване на вписването. / Р № 50073/03.04.2024г. по гр.д. № 4386/21г., ВКС,
II г.о., Р № 133/07.01.2020г. по гр.д. № 3439/18г., ВКС, II г.о., Р №
292/22.12.2015г. по гр.д. № 1159/15г., ВКС, IV г.о./ Според т.3 от ТР №
6/14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС нуждата от обезпечителната мярка
„възбрана“ възниква, когато се преследва ефектът на непротивопоставимост
на извършено след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права
върху недвижим имот. Разпоредбата на чл.452, ал.1 от ГПК постановява, че
извършените от длъжника разпореждания със възбранения недвижим имот са
недействителни спрямо взискателя. Предвидена е относителна
недействителност на сключения договор, с който длъжникът е отчуждил
недвижимият имот. За непротивопоставимостта на разпоредителната сделка
на кредитора има значение кога е вписана възбраната с оглед на защитната й
функция. В случая обезпечителната възбрана в полза на ищеца е вписана на
12.01.2023г., а прехвърлителната сделка между двамата жалбоподатели е
станала на 01.02.2022г., преди вписването й, поради което не е относително
недействителна спрямо купувача по предварителния договор. Тя запазва
действието си по отношение на него. Това означава, че А. Д.-Х. е станала
едноличен собственик на целия имот, предмет на предварителния договор.
Като обещател тя не е изпълнила задължението си да прехвърли правото на
собственост върху него на купувача. Поради това са налице предпоставките
8
за уважаване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД изцяло по отношение на А. Д.-Х../ Р
№ 50006/13.11.2024г. по гр.д. № 1882/22г., ВКС, IV г.о./
С оглед възражението в жалбата следва да се обсъди дали се е сбъднало
отлагателното условие за сключване на окончателен договор, записано в чл.3
от предварителния договор. Според него ще се сключили договор за покупко-
продажба на недвижимия имот само, ако съществуващите регулационни
граници на имота бъдат приведени в съответствие с кадастралната карта чрез
изменение на ПУП, така, че да бъде обособен в УПИ с площ от 920 кв.м.
Това е опосредено от действието на административен орган. Със заповед №
РОК-21 РА 50-59/03.09.2021г. е изменен ПУП- изменени са планът за
регулация и застрояване по отношение на УПИ -336 съгласно действащата
кадастрална карта. В отговорите на исковата молба ответниците, сега
въззивници, не са въвели възражението, че горната заповед не е влязла в сила.
Всички правопораждащи, правоизключващи, правоотлагателни или
правопрекратяващи възражения, имащи характер на защитни, следва да бъдат
въведени в отговора на исковата молба, за да са своевременно релевирани в
процеса и да бъдат разгледани от съда. Това те не са го сторили, поради
което въведеното в този смисъл възражение във въззивната жалба е
несвоевременно. Настоящата инстанция приема, че заповедта като
индивидуален административен акт е влязла в сила, по което обстоятелство
страните не спорят. При преценка дали се е сбъднало отлагателното условия
следва да се съобрази и представената скица на ПИ от 31.01.2023г., издадена
от АГКК, от която се установява, че поземленият имот с идентификатор
68134.4329.336 е с площ от 920кв.м. Аргумент в тази посока е и сключената
спогодба с нот. акт № 92/15.06.2022г. между собствениците на УПИ I-336,
УПИ II-340 и УПИ III-341 с оглед на заповедта от 03.09.2021г., с която е
одобрено изменение на плана за регулация, така че, регулационните граници
на трите поземлени имота са приведени в съответствие с кадастралните им
граници. С оглед на това следва да се счита, че отлагателното условие се е
сбъднало и не е имало пречка за сключване на окончателен договор за
недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Не е спорно/ в
отговорите на исковата молба ответниците не са спорили, че поземленият
имот е застроен/, а и от събраните доказателства се установява, че в УПИ I-
336 са изградени еднофамилна жилищна/вилна/ сграда, гараж и постройка на
допълващо застрояване, нанесени в кадастралната карта.
9
Въззивният съд счита, че купувачът по процесния предварителен
договор е изправна страна. Поетото от него задължение е да плати
уговорената цена от 518 000лв. според договореното- чл.4. В срок от един
работен ден от представяне на удостоверение от АВ-СВ за липса тежести
върху имота, Н. Н. е следвало да заплати по сметка на продавачите сумата от
51 800лв., представляваща 10% от продажната цена. Няма спор, а и от
представеното платежно нареждане от 12.08.2019г. е, че по сметка на А. Х. е
преведена горната сума. Останалата част от цената в размер на 466 200 лв.
купувачът е имал задължението да я преведе по банков път по сметки на
продавачите съобразно квотите в съсобствеността след вписване на
нотариалния акт за покупко -продажба в СВ, учредяване и вписване първа по
ред ипотека в полза на банката, съгласно условията на договора за банков
кредит. В чл.4.3 от предварителния договор е записано, че ако отпуснатият
кредит е в размер по- малък от 90% от продажната цена на имота, разликата
ще бъде изплатена от купувача в деня на сключване на окончателния договор.
При двустранните сделки, каквато е и предварителният договор, страните
поемат насрещни права и задължения една към друга. При нормалното
развитие на облигационното правоотношение те трябва да се изпълнят според
договореното, точно и с грижата на добрия стопанин. За изясняване на
действителната воля на страните следва да се тълкуват разпоредбите на
договора във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед на целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността- чл.20 от ЗЗД. От друга страна договорът има силата на
закон за тези, които са го сключи и уговорките в него ги обвързват – чл.20а от
ЗЗД. При тълкуване на чл.4 от предварителния договор може да се направи
извод, че купувачът ще осигури средствата за плащане на продажната цена
чрез банков кредит, а ако неговият размер не е за 90% от нея, то той ще плати
в деня на сключване на окончателния договор, т.е. със собствени средства. За
да е изправна страна по предварителния договор е необходимо купувачът да е
доказал, че е сключил договор за банков кредит за остатъка от продажната
цена, тъй като сумата следва да бъде преведена след вписване на нотариалния
акт за покупко- продажба в СВ и сключване на договор за учредяване на
ипотека върху недвижимия имот в полза на кредитора. От представения и
неоспорен договор за банков кредит от 28.10.2022г. се установява, че
купувачът е осигурила финансиране на продажната цена, което е достатъчно,
10
за да се приеме, че тя е изправна страна по предварителния договор.
Неизправна страна по предварителния договор е А. Х.а, която не е
изпълнила задължението си да прехвърли притежавания от нея имот.
Поради изложеното обжалваното решение трябва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД се уважи
изцяло по отношение на А. Д.-Х., а спрямо В. Х. се отхвърли като
неоснователен.
В тежест на Н. Н. е да заплати по сметка на СГС такса в размер на 1536,
50лв., такса за прехвърляне на имот по чл.85, ал.3 от ЗННД във вр. с т.8 от
Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Таксата е определена въз основа
на продажната цена на имота. На Столична община 2961, 89лв. местен данък .
Местният данък е определен въз основа на 3% от данъчната оценка на имота
съгласно чл.35, ал.2 от Наредбата за определяне на местните данъци на СОС.
На основание чл.364, ал.1 от ГПК да се впише възбрана върху
недвижимия имот до изплащане на разноските по прехвърлянето му.
По разноските.
При този изход на спора се дължат разноски на жалбоподателя Вл. Х.
поради отхвърляне на иска като за първата, така и за въззивната инстанция. За
производството пред САС му се дължи половината от внесената държавна
такса в размер на 246, 83лв. и 150 лв. за първоинстанционното производство/
½ част от внесеният депозит за вещо лице от 300лв./
На Н. Н. не се дължат разноски за настоящото производство за
адвокатско възнаграждение. От представеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие е видно, че Н. Н. е имала задължението да
заплатила по сметка на пълномощника си адвокатско възнаграждение от
16 000лв. Съдът съобрази, че пред въззивния съд не са представени
доказателства за заверяване на сметката на адвоката с тази сума, поради
което на Н. Н. не се дължат разноски. Такива не са представени и към
списъка по чл.80 от ГПК./ т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/
На Н. Н. се дължат разноски за СГС в размер на 16 400лв./15 000лв.
платено по банков път адвокатско възнаграждение/л.93; 910лв. държавна
такса; 400 лв. депозит за вещо лице и 90 лв. такса за вписване на исковата
молба/ За останалите претендирани разноски по списъка по чл.80 от ГПК
11
няма представени разходни документи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД
предварителен договор от 08.08.2019г., с който А. Й. Д.- Х., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.* продава на Н. Ц. Н., ЕГН
**********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.* следния свой собствен
недвижим имот, представляващ: УПИ I-336, кв. 55а по плана на гр. София, м.
„ в.з. ***“, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, с идентификатор
68134.4329.336 по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009г. , целият с площ от 920 кв.м.
при съседи: имоти с идентификатори 68134.4329.1350, 68134.4329.1655,
68134.4329.334, 68134.4329.335, 68134.4329.338, 68134.4329.340, заедно с
изградената в горния УПИ ВИЛНА СГРАДА, състояща се от приземен етаж
на кота-2.20м., на който са разположени гараж, четири склада, сауна, тоалетна
с душ, тоалетна, коридор и стълбище към горния етаж; първи етаж на кота
0.00м., на който са разположени коридор, дневна, трапезария, кухня, тоалетна,
баня с тоалетна, тераса и стълбище към останалите етажи; втори етаж на кота
+2, 60 м., на който са разположени коридор, спалня, две детски стаи, баня с
тоалетна, две тераси и стълбищна клетка; трети етаж на кота +5 ,20м., на
който са разположени коридор, дневна, две спални, дрешник, баня с тоалетна
и стълбищна клетка, която сграда е нанесена в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с идентификатор
68134.4329.336.1 със застроена площ от 81 кв.м. с предназначение
еднофамилна жилищна сграда, СГРАДА с идентификатор 68134.4329.336.2
със застроена площ по скица от кадастъра от 37 кв.м. на един етаж с
предназначение : хангар, депо, гараж; СГРАДА с идентификатор
68134.4329.336.3 със застроена площ по скица от кадастъра от 26 кв.м. на
един етаж с предназначение на постройка за допълващо застрояване, заедно
с всички останали подобрения в УПИ.
ОСЪЖДА Н. Ц. Н., , ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. *,
12
ет.*, ап.* да заплати на А. Й. Д.- Х., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **,
ет.*, ап.* остатъка от продажната цена в размер на 466 200лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от Н.
Ц. Н. срещу В. Г. Х. като неоснователен.
ДАВА на основание чл.115, ал.1, изр.1 от ЗС на Н. Ц. Н. шестмесечен
срок за отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания към АВ-
гр. София.
ОСЪЖДА А. Й. Д.- Х., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*,
ап.* да заплати на Н. Ц. Н., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.
*, ет.*, ап.* сумата от 16400лв. / шестнадесет хиляди и четиристотин лева/
разноски поделото пред СГС.
ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. *,
ет.*, ап.* да заплати по сметка на Столична община, местен данък 2961, 89лв.
СЪЖДА Н. Ц. Н., , ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати по сметка на СГС 1536, 50лв. такса за прехвърляне на
имота.
НАРЕЖДА на основание чл.364, ал.1 от ГПК да се впише възбрана
върху недвижимия имот описан по- горе до заплащане на разноските по
прехвърлянето.
НАРЕЖДА на основание чл.364, ал.2 от ГПК да не се издава препис от
решението на ищеца докато не представи доказателства за платени
разноските по прехвърлянето, дължимите данъци и такси.
ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. *,
ет.*, ап.* да заплати на В. Г. Х., ЕГН **********, гр. ***, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 5, ет.3, офис 2 чрез адв. М. Д. сумата от
396, 83лв. разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14