РЕШЕНИЕ
№
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, I-6-ти състав, в публично закрито
съдебно заседание проведено на 12.04.2022 г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
След
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 10989 по опис на СГС за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на предявени от
И.К.П.,а пасивно субективно и обективно, кумулативно и в
евентуалност съединени искове, всеки от
които с цена 36727.90 лева, както
следва:
срещу В.Д.Й., иск
за унищожаване на овластителната сделка, обективирана в Пълномощно с нотариално удостоверено
съдържание № 7590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с рег. № 260
по регистъра на нотариалната камара, на
основание чл. 31 вр. от ЗЗД вр.
Чл. 44 от ЗЗД;
срещу В.Д.Й., Л.Г.Я.
и Н.В.Я., иск за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том
ІІ, рег. № 14584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с рег. № 157 по
регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от
страна на пълномощника на продавача, на основание Чл. 26, ал.2 от ЗЗД и в условията на евентуалност на този иск,
иск за установяване недействителността
на същия договор, поради това, че двамата ответници
са се споразумели във вреда на представлявания, на основание чл. 40 от ГПК.
Ищцата И.К.П. в обстоятелствената
част на исковата молба излага, че боледува от параноидна
шизофрения и за доказване на това твърдение, представя медицинско удостоверение
от ТЕЛК, Експертно решение № 1973 от
заседание № 088 на 25.06.2014 г., валидно до 01.06.2016 г. Поддържа се, че към
края на месец ноември 2014 г. психичното й здраве е започнало да се влошава и
болестта прогресирала поради липсата на критичност към симптомите и не навременно
лечение. През 2015 г. проявите на болестта станали очевидни /занемарен външен
вид, неадекватно облекло, общуване с хора извън обичайния кръг съответен на
социалната среда/. Излага, че към датата на предявяване на исковата молба състоянието
й е в ремисия и започнала да осъзнава, че на
14.12.2015 г. в е извършила акт на разпореждане със собствени имоти, като преди
това е била принудително и по спешност настанена в лечебно заведение по реда на
ЗНЗ, в последствие проведена втора съдебна процедура по същия ред и накрая било
образувано съдебно производство за поставянето под запрещение – гр.д. № 358 по
опис на СГС за 2016 г. Излага, че актовете на разпореждане с права на собственост
върху недвижими имоти са два. С първия на 03.11.2015 г. е продала единствения жилищен
имот, който е притежавала, а с втория на 14.12.2015
г. е отчуждила поземлен имот в м-ст „Манастирски
ливади – изток“, който е обект на спорни права в настоящото производство.
Излага, че първия ответник като неин пълномощник е продал на втория недвижим
имот с площ от 653 кв.м., съставляващ ПИ № 274 от кв.102 по плана на гр.София,
м-ст. “Манастирски ливади-изток“ за сумата от 9000 лв., която не е получавала. За
извършване на сделката, първия ответник се легитимирал като пълномощник и
представил писмен документ Пълномощно с
рег. № 7950 от 14.07.2015 г. на нотариус
№ 260 с район на действие СРС. Ищцата твърди, че не си спомня да е
подписвала такова пълномощно, а ако подписът е неин, то тя го е положила в състояние,
в което е било невъзможно да разбира свойството и значението на постъпките си.
Счита, че не би се съгласила да продаде имота си на нереалистично ниска пазарна цена /три пъти малка от данъчната
оценка 37 920 лева/ към датата на
сключване на сделката.
Ответникът В.Д.Й. се
представлява от особен представител. Защитата на този ответник, не е ангажирала
съда с писмен отговор или друг вид процесуално действие.
Ответниците Л.Г.Я. и Н.В.Я., чрез пр.
представител, в писмен отговор по реда и в срока на чл. 131 от ГПК декларативно
оспорват предявените искове като неоснователни и молят, съда да допусне до
разпит един свидетел, а именно нотариусът,
който е удостоверил подписа на ищцата под пълномощното, с което е
предоставено правото на първия ответник, да продаде на втория собствеността
върху имота находящ се в м-ст
„Манастирски ливади“, а именно М.И..
Съдът след като се
запозна с предявените искове, начина на тяхното съединяване, становищата на
страните, събраните поделото доказателства, относими
към предмета на доказване, очертан в материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, задължителната за първоинстнационния
съд съдебна практика /ТР № 5/2014 г./, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 14.12.2015 г. ответникът В.Д.Й., удостоверил пред нотариус
№157 с район на действие СРС, представителна власт от ищцата И. К.П.и продал на
Л.Г.Я., нейният собствен недвижим имот ПИ с пл. № 274 в кв. 101 по плана на гр.
София, местност „Манастирки ливади – изток“ за сумата
от 9 500 лева, при данъчна оценка, посочена в акта за извършената продажба
в размер на 37 920 лева. Договорът
за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт №
61, том ІІ, рег. № 14584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с рег. № 157 по
регистъра на нотариалната камара. От
съдържанието на акта се установява, че представителната власт на В.Д.Й. да извърши отчуждителна
сделка от името на ищцата е удостоверена с пълномощно, със заверка на подпис и
съдържание извършена от Нотариус № 260 с район на действие СРС. Същият нотариус
е извършили заверка на подписите на ищцата върху декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД.
Собственикът на имота И. К.П.е
освидетелствана през 2014 г. като лице,
което страда от психическо заболяване – параноидна
шизофрения. С тази диагноза е издадено удостоверение ТЕЛК от 25.06.2014 г. Извършеното
изследване и съставената възоснова на него етапна епикриза от 24.10.2015 г. е установила, че заболяването е с
многогодишна давност , протича пристъпно, с прояви на социална дезадаптация, проблеми с концентрацията, липса на желание
за работа и контакти в обществото, с прогресивен апатико
– аболичен синдром, която затруднява възможността да
се грижи сама за себе си.
С решение от 08.07.2015 г. по ЧНД № 9830/2015 г. по опис на СРС ищцата е била настанена за принудително
лечение в специализирано психично заведение за срок от 1 месец. В протокол от
съдебно заседание от същото
производство, съдът е установил данни за извършено престъпление и е разпоредил материалите
от делото да се изпратят за предварителна проверка на разследващ орган.
През 2016 г. е издадено
удостоверение от ДПБ „Св.Иван Рилски“ , че ищцата е провеждала лечение в болницата
от 20.12.2015 г. и към дата 21.04.2016 г. лечението продължава.
Представен е социален доклад, от съдържанието
на който се установява , че ищцата е получавала доход от 226.21 лева представляващ
пенсия за инвалидност и 9.75 лева интеграционна добавка по реда на ЗИХУ. Лекувана
е в лечебно заведение в период от
13.03.2014 г. до 27.03.2014 г. в дневен
стационар на клиниката по психиатрия в УБ “Александровска“.
В доклада са изложени данни за неадекватно според сезона облекло и други на
пръв поглед дребни детайли са възприети като индикация за нарушено психическо
здраве /размазано червило/.
Представени са още множество
медицински документи от съдържанието на които се потвърждават изложените в
исковата молба факти за констатирано психическо заболяване и провежданите във връзка
с него лечения. Тези документи са обект на СМЕ приета като доказателство по
делото.
От заключението на СМЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице
д-р В.Б.С. и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява,
че липсва закономерност в периодите на влошаване психическите заболявания от
рода на шизофренията. Според вещото лице,
към момента на извършване на нотариалната заверка на пълномощното, представено
от първия ответник при сключване на сделката, т.е. към дата 14.07.2015 г. психично
състояние на ищцата е било влошено, а преди това вече е било установена личностова промяна,
т.е. един устойчив дефицит. Според вещото лице, ищцата в следствие на заболяването, довело до личностните промени, не е могла да разбира,
да ръководи постъпките си като съобразява своите интереси. Вещото лице е
категорично, че извършения правен акт – овластителната
сделка е подписана в състояние на психическо заболяване, което изключва правния
кат да е осмислен и желан след реалистично съобразяване на действието и
неговите правни последици. Съдът кредитира това заключение, като съобразява, че
данните за наличието на симптоми на заболяването са установени с писмени
доказателства за период, който предхожда датата на овластяването, а вещото лице
посочва, че вида на заболяването не е инцидентен, а има продължителна история.
Чрез разпит на свидетелката И.М.К., очевидец и специалист в
областта на социалното подпомагане, се установява, че познава ищцата от 2014 г. и познанството е
служебно. Свидетелката е работила в „Дневен център за пълнолетни лица с
увреждания“ на ул. „*******в програма „Активна грижа“. Ищцата била доведена в
службата след изписването й от ПК към УМБАЛ „Александровска“
от свои познати от църквата, която посещава.Те споделили загриженост за нея и през
пролетта на 2014 г. започнала социална работа с И.. От наблюдението и
общуването свидетелката разбрала, че разгръща нова психотична
криза. Работата продължила няколко месеца, но И. не участвала активно и не била
постоянна в терапията, спряла да приема медикаменти, започнала да се дистанцира
от всички хора, с които е в доверителна връзка в включително и със
свидетелката, спряла да идва на сесии, да работи заявки и изобщо престанала да
посещава центъра. През 2015 г. не е
могла да установи вербален контакт поради психоза със силно изразен параноиден
синдром. Започнала да се чувства преследвана и започва да страни от всички хора
и да взима такива мерки, например да носи шапки, якета и т.н. Ставала
подозрителна, отклонявала въпроси. Свидетелката поддържала отношение с нейни
съседи, с К.Б.и с други хора, които имали идентични впечатления – за
халюциниране, за говор без адресат. Последвала хоспитализация от 20.12.2015 г. в лечебно заведение, което свидетелката
посещавала ежеседмично в продължение на половин година. При постъпването е била
в тежко състояние. Свидетелката я насочила към ТЕЛК. Свидетелката споделя, че при адекватно лечение и грижа, И.
е ремисирала състоянието си, а и напускането на
страна е довело до позитивно отношение към самата себе си. Преди това обаче,
състоянието й е било опасно, тъй като липсата на критичност е довела до поведение с висока степен на виктимност /поддържане на отношения с непознати хора, които
отвеждат с черни джипове, интерпретация
на форми на сугестия, крайна неадекватност на поведението/.
Нотариусът удостоверил подписа на
ищцата под документа, обективиращ процесната
овластителна сделка, а именно М.Т.И., свидетелства за това, че не помни случай на заверка на пълномощно от
ищцата И. К.П. преди 2016 г. Показанията, които се отличават с абстрактност, са
насочени към практиката на нотариалното удостоверяване, в което нотариусът не
задава въпроси за психичното здраве на подписващите, а проверява тяхната
самоличност и чете на глас изявленията, чието съдържание удостоверява върху
документа.
Въпреки, че в представения нот. Акт, който обективира
атакуваната сделка се съдържат данни за данъчната оценка на имота, към момента на
сключване на сделката и за цената, на която е продаден, съдът е допуснал СТЕ и
кредитира заключението, като обективно и компетентно дадено в
частта, в която вещото лице инж. П. е определил средна пазарна цена в размер на
209 355 лева за продадения имот към дата 14.12.1015 г. Заключението не е
оспорено от страните и от него следва, че сделката е сключена на цена около двадесет
и три пъти по-ниска от пазарната и около девет пъти по-ниска от данъчната
оценка.
От правна
страна, настоящият първоинстанционен състав на СГС
приема, че атакуваната овластителна сделка е порочна и порокът се състои в това,
че ищцата при подписване на документа,
който обективира представителната власт на ответника В.Д.Й.
не е могла
да разбира действията си. Към датата на полагане на подписа пред нотариус И. – Д.,
ищцата е страдала от параноидна шизофрения, не е била
в ремисия, с нея не е провеждан разговор от страна нотариуса за естеството на прочетеното
волеизявлението. Нотариусът няма икакви вербални
насрещни впечатления от нейното състояние, преди да удостовери с подписа си и
съдържанието на документа. Доказателствата за този извод – писмени, гласни и
заключение на СМЕ са безпротиворечиви, поради което
съдът ги приема да достоверни в тази част, в която приема за доказан факта, че 14.07.2015
г. ищцата е страдала от психическо заболяване, което не позволява да разбира
действията и последицата от тези действия - делегиране на право за разпореждане
с недвижим имот. Овластителната
сделка е сключена от лице, което макар и да не е признато за недееспособно или дееспособността
да му е била ограничена от съд, по реда на чл. 5 от ЗСЛ, е било в такова
състояние, което съответствало на медицинския и социален критерий за
ограничение на дееспособността и за извършване на правното действие е било
необходимо разрешение от съд.
Относно договора за
покупко-продажба, който се атакува като нищожен на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД и в условията на евентуалност като недействителен,
на основание чл. 40 от ГПК и доколкото предходния иск по чл. 31 от ЗЗД е
обуславящ спрямо нищожността а договора, от правна страна съдът излага следните
мотиви:
При сключване на процесния
договор, обективиран в нотариален акт № 61, том ІІ,
рег. № 14584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с рег. № 157 по регистъра на
нотариалната камара, пълномощникът се е легитимирал като лице с представителна
власт, което към този момент от формална страна е удостоверило представителната
власт с нотариално заверено пълномощно. Тъй като обаче, упълномощителят
не е разбирал действията си, това упълномощаване е порочно и до обявяване на устните състезания
в настоящото производство волеизявлението не потвърдено пред съда в изискваната
от закона форма. При това положение следва, че сделката е нищожна на основание
чл. 26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, и не е санирана
при условията на чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
Поради това, че настоящото решение
се постановява от първоинстанционен съд, пред който в
условията на евентуалност е висящ иск с пр. основание чл. 40 от ЗЗД, следва, че
при уважаване на главния иск съдът не се
произнася по евентуалния. Въпреки това, настоящият съд намира, че следва да
изложи мотиви във връзка с този иск,
доколкото въззивния съд, при евентуална отмяна на решението по предходните
искове, /чиято квалификация е дадена в съдебно заседание и не може да се
променя с решението/, ще се произнесе без да връща делото на първоинстанционния съд. Ако се приеме, че пълномощникът е действал с действителна представителна власт,
поради това, че пълномощното не е
налично като доказателство по делото, за съда остава неясно дали в съдържанието
му е удостоверена волята на упълномощителя да продаде
имота за 9500 лева или е дал права да договаря като сам определя цената. В
случай, че въззивния съд приеме като доказателство
пълномощното, то от неговото съдържание, зависи изхода от спора по евентуално
съединения иск. При наличните към момента доказателства обаче, не може да се
установи дали договорена цена, много по
–ниска от пазарната, не е била договорена от упълномощения, или е била фиксирана,
или е била определяема.
Разноски в
производството.С оглед изхода от спора, в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително и тези, които са
заплатени от бюджета на съда. Разпределението им между ответниците
следва да има предвид, дали разхода е извършен за установяване на релевантните
факти по иска предявен само срещу първия ответник или срещу другите двамата.
Цената на исковете е в размера на данъчната оценка и тъй като се отнасят до сделки, с които придобиват права на
собственост върху недвижими имоти, дължимата
такса е в размер на 4% от ¼ от
цената на иска, т.е сумата от 367.27
лева, за всеки иск. Тази сума се дължи в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС, тъй като ищцата е била освободена от разноски в производството,
на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. На ответника В.Д.Й. е назначен особен
представител адв. Ц., чието възнаграждение не е
определено с акта за назначаване. Последният не е осъществил пр.
представителство нито устно, нито писмено, поради което не следва да се
определя възнаграждение и да се разпределя по реда на чл. 78 от ГПК. От бюджета
на съда са платени разноски за изготвяне на СМЕ и СТЕ общо в размер на 656.30
лева, чиято тежест следва да бъде понесена от ответника В.Д.Й., тъй като не е
доказана недобросъвестност от страна на Л.Г.Я. и Н.В.Я., при сключване на
нищожния договор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА овластителната едностранна сделка, обективирана
в пълномощно с удостоверено съдържание рег. № 7590, акт № 163, том 4 от
14.07.2015 г. на нотариус с рег. № 260 по регистъра на НК, на основание чл. 31 вр. Чл. 44 от ЗЗД, по
иск предявен от И.К.П. с ЕГН **********
*** срещу В.Д.Й. с ЕГН ********** ***.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за покупко-продажба
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том
ІІ, рег. № 14584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с рег. № 157 по
регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от
страна на пълномощника на продавача, на
основание Чл. 26, ал.2 от ЗЗД
по иск
предявен от И.К.П. срещу Л.Г.Я. с ЕГН********** и Н.В.Я. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА В.Д.Й., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски градски съд сумата от 335.70 /триста тридесет и пет точка седемдесет/ лева,
представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице
изготвило заключение по СМЕ и сумата от 367.27 /триста шестдесет и седем точка
двадесет и седем/ лева, представляваща дължимата държавна такса за образуване
на производството пред СГС, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Г.Я. и Н.В.Я. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
Софийски градски съд сумата от 320.70 /триста и двадесет точка седемдесет /
лева, представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо
лице изготвило заключение по СТЕ и сумата от 367.27 /триста шестдесет и седем
точка двадесет и седем/ лева, представляваща дължимата държавна такса за
образуване на производството пред СГС, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Съдия при
СГС: