Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5159 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал.
1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.П.Г. излага следните обстоятелства за
обосноваване на исканията: сключен с ответника застрахователен договор за
имуществено застраховане Каско, клауза П – Пълно Каско, от 09.07.2019 г. на
автомобил БМВ 430 с ДК № *******; настъпил вечерта между 21.00 часа на 28 август
2019 г. до 00.05 часа на 29 август 2019 г. за застрахования автомобил покрит
застрахователен риск – кражба, установена след неговото паркиране пред бл. **
на бул. *******в гр. София, и за която своевременно уведомила СДВР и застрахователя,
на който бил предаден и единственият оригинален ключ на отнетия й автомобил, и
било образувано наказателно производство, спряно понастоящем, и отказ от
30.12.2019 г. на ответника да й заплати обезщетение поради недостоверни данни
за автомобила и настъпилото събитие. Претендира присъждане на сумата 50000
лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, заедно със
законната лихва от завеждане на делото, сумата **05.56 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 30.12.2019 г. до предявяване на исковата
молба, и разноските по производството.
Ответникът З.А. АД в процесуалните срокове оспорва
исковете, възразявайки че не дължи обезщетение поради неизпълнение от ищеца на
поети по застрахователния договор задължения за представяне на достоверни данни
и въвеждането му в заблуждение относно последното ползване на автомобила,
установено от него при проверката на данните от ключа на автомобила и
представляващо изключен риск съгласно т. 14.8 от общите условия на
застрахователния договор, а при евентуалност – завишаване на размера на
действителната стойност на автомобила, за който са били налице констатирани
увреждания. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. **5,
ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По
делото е безспорно между страните, а и от представените по него предложение-декларация
от 09.07.2019 г., комбинирана застрахователна полица № 0306х0489855 от
09.07.2019 г. и общи условия се установява, че страните са сключили договор за
имуществена застраховка Каско и Злополука, клауза П – Пълно Каско, за
притежаваното от ищеца М.Г. МПС – лек автомобил БМВ 430 с рама WBA4C31070D667033
и 1 брой оригинален ключ, а след регистрацията му и с ДК № ******* (свидетелства
за регистрация част I и част II), при застрахователна сума от 50000 лева. Уговореният
срок на покритие между страните по така сключения застрахователен договор е от
00.00 часа на 10.07.2019 г. до **.59 часа на 09.07.2020 г., а уговорената
застрахователна премия - 2400 лева, заплатена при сключването му, видно от
квитанция № 4029801 от 09.07.2019 г., с което същият е и породил правни
последици. На 11.07.2019 г. във връзка със сключения застрахователен договор се
е съставил и протокол № 000 0744551 за оглед на процесния автомобил, при който
е установен вреди, налагащи поставянето на боя на предна броня и преден капак.
Съгласно
клаузите на т. 12 в раздел I „Общи положения“ и т. 11 от раздел XVIII „Дефиниции“
от общите условия на застрахователния договор при Клауза П – Пълно Каско застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застраховането МПС, причинени от
всички рискове по клаузи „М“, „Ч“ и „К“ (Кражба), като дадената в тях дефиниция
за кражба покрива състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Предвидено
е също в т. 76 от раздел XIV „Оценка на щетите и размер на обезщетението“, че
при настъпването на тотална загуба на МПС застрахователят определя
обезщетението по експертна оценка, като от действителната му стойност се
приспаднат изплатените до момента обезщетения и стойността на запазените
детайли и застрахованият задържи останките от МПС, или само изплатените
обезщетения, а застрахователят се разпорежда с останките от МПС, или като
застрахователят замени МПС с равностойно по качество и стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят следва да изплати определеното
обезщетение до 15 работни дни след представянето на изискуемите документи, като
при кражба на цяло МПС и след прекратяване на следствието или спиране на
наказателното производство по чл. 244 от НПК – т. 82 и 85 от раздел XV
„Изплащане на обезщетението“. Той обаче съгласно т. 90 от общите условия не
дължи застрахователно обезщетение във всички случаи, когато не е налице покрит застрахователен
риск, а такъв съгласно т. 14.18 от раздел IV „Изключени рискове“ не е налице
при заблуда на застрахователя чрез представяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
За
процесното застрахователно събитие ищецът М.Г. е подала на 29.08.2019 г. заявление
за противозаконно отнемане на автомобил и сведение до застрахователя, в които е
посочила за установената от нея липса на автомобила около 00.00 часа на
29.08.2019 г. (неправилно посочен 28.08.2019 г.) след неговото паркиране около
21.00 часа на 28.08.2019 г. на бул. *******в гр. София и уведомяване на IV РУ
на СДВР. На същата дата на застрахователя са предадени оригиналният ключ и необходими
документи за автомобила, описани в приемо-предавателен протокол по ликвидационна
преписка по щета № 10019030122916 от 29.08.2019 г. и списък на необходимите
документи изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС“ от
29.08.2019 г.
За
установяване на обстоятелствата, при което е установена липсата на процесния
автомобил, по делото е разпитана св. М.Д.– приятелка на ищеца М.Г.. От показанията
на свидетелката се установява, че след 20.00 часа на 28.08.2019 г. тя била взета
от вкъщи от ищеца М.Г. с новия й автомобил БМВ и отишли в ресторант Голдън Неро
на бул. Витоша в гр. София, за да отпразнували именния й ден и новия автомобил
на ищеца М.Г., който бил паркиран след ресторанта в посока от НДК към Южен Парк
и заключен от нея. В края на работното време на ресторанта – около полунощ, те
си тръгнали и установили, че автомобилът го няма на мястото, като след позвъняване
на Паркинги и гаражи, поради възможност автомобилът да е бил вдигнат за неправилно
паркиране, уведомили IV РУ на СДВР за липсата му и проверели за поставени камери
от заведението, които да са записали случилото се, но такива нямало по данни от
персонала му. Съдът цени за достоверни показанията на св. М.Д.при преценката им
съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, включително и
изводите на експертизата относно възможното разминаване на заявените от
застрахования данни и отразените в ключа на автомобила, и възпроизвеждането с
тях на лични и непосредствени възприятия относно процесния автомобил и
установяване на липсата му.
Представено
са по делото удостоверения от 11.09.2019 г. и 26.03.2020 г. на IV РУ на СДВР и
постановление от 11.10.2019 г. на прокурор при СРП, от което се установява, че
във връзка с процесното застрахователно събитие е образувано и водено наказателно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, затова че в периода от 21.30 часа на 28.08.2019 г. до около 00.00 часа на
29.08.2019 г. в гр. София на бул. *******срещу бл. **, противозаконно отнел
чужда движима вещ – лек автомобил БМВ 340 с ДК № *******, от владението на М.Г.
без нейно съгласие с намерение за противозаконното му присвояване. С посоченото
постановление наказателното производство е спряно на основание чл. 199 във вр.
с чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
С писмо
от 30.12.2019 г. ответникът З.А. АД е уведомил ищеца М.Г., че за него не е
възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната
щета, тъй като с декларираните от нея данни за осъществената кражба на
автомобила не е изпълнила задължението си по т. 14.8 от общите условия да предостави
на застрахователя достоверни данни относно застрахованото МПС и настъпилото
събитие. За така общо изложеното неизпълнение в писмото ответникът е представил
по делото изготвена от М Кар София и неподписана справка със CBS информация от
ключ на процесния автомобил, т. е. и при липсата на формална доказателствена
сила, за последна актуализация на данните на 27.08.2019 г. в 22.55 часа.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, пояснено
при изслушване на вещото лице в съдебно заседание и фактическите изводи на
което съдът приема за достоверни като обективно и компетентно дадени от вещото
лице. От заключението се установява по делото, че средната пазарна стойност на автомобила
към 29.08.2019 г. възлиза в размер на 50000 лева, а стойността за отстраняване
на констатираните на 11.07.2019 г. увреждания на автомобила – 296.80 лева.
Вещото лице изяснява, че е налице разминаване между декларираните в заявлението
до застрахователя данни за ползване на автомобила и съдържащите се в
представената от застрахователя справка от записа от ползването на ключа на
автомобила, но единствената възможност за такова разминаване било неправилното
настройване на датата и часа на компютъра на автомобила, което за процесния
автомобил се е осъществявало само с ръчното му настройване, тъй като записването
на данните върху ключа се осъществявало при неговото взаимодействие с
автомобила. Възможно било ключът на автомобила да не съдържа данни за реалното
ползване на автомобила при неоторизарино въздействие върху автомобила или
компютъра на превозното средството (осъществявано при кражба).
Други
относими доказателства не са ангажирани от страните в предвидените процесуални
срокове.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни
факти, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
Следователно в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото
съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните към
момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, възникнало въз
основа на договор за имуществено застраховане, накърняването на имуществено
право, което е застраховано при застрахователя - настъпването на покрито
застрахователно събитие (наличието на застрахователно покритие относно
изложените в исковата молба твърдения), изпълнението на задълженията му по чл.
403 и 404 от КЗ и съобразно сключения между тях договор за имуществено застраховане,
причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и сочените
в исковата молба вреди и размера на причинената вреди. Ответникът носи
доказателствената тежест за осъществяването на положителните факти (умишлено
излагане от застрахования на недостоверни данни за застрахованото МПС и за
застрахователното събитие и причинната им връзка с настъпването на застрахователното
събитие или невъзможността за предотвратяване на вредите от него), които да
изключват твърдяните от ищеца вреди от уговореното между страните
застрахователно покритие, респ. възникването на задължението му за изплащане на
застрахователното обезщетение.
В
разглеждания случай се установи, че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане във формата на представената
застрахователна полица № 0306Х0489855 от 09.07.2019 г., по силата на който
ответникът е поел задължението да заплати обезщетение за настъпилите по отношение
на застрахованото МПС вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката
рискове, сред които е и рискът „Кражба“. Установи се и че през времето на действие
на този застрахователен договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие, а именно – застрахованото МПС в периода от 21.30 часа на 28.08.2019 г.
до около 00.00 часа на 29.08.2019 г. в гр. София на бул. *******срещу бл. **, било
противозаконно отнето от неизвестно лице от владението на ищеца М.Г. без нейно съгласие
с намерение за противозаконното му присвояване, с което се е осъществил и съставът
на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съгласно
чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не
може да бъде по-дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403 и 404 от КЗ и съобразно
сключения между страните договор за имуществено застраховане - да уведоми
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и да представи
поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието
и размера на вредите.
Не
се спори, че ответникът не е заплатил на ищеца М.Г. застрахователно обезщетение
за настъпилото застрахователно събитие, като е налице и изричен отказ на
застрахователя, обективиран в негово писмо от 30.12.2019 г. Отказът е обоснован
с мотиви за неизпълнение от застрахования на задължението му по т. 14.8 от
общите условия към застрахователния договор за предоставяне на достоверни данни
за застрахованото МПС и за настъпило застрахователно събитие с декларираните в
заявлението данни. Следователно спорът между страните е за наличието на
въведеното от застрахователя основание за наличието на изключен риск, съобразно
т. 14. 8 от общите условия, изразяващо се в заблуда на застрахователя чрез
предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното
събитие.
Съгласно
постоянната практика на ВКС не всяко неизпълнение на договорно задължение води
до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено
задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с
оглед интереса на застрахователя. Правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1,
т. 3 от КЗ (преди чл. 211, т. 2 от КЗ, отм.) да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования,
произтичащо от застрахователния договор, е обусловено от наличие на причинна
връзка между неизпълнението на конкретното задължение, предвидено в договора
като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени
вредите от същото, която причинната връзка и не може да бъде презюмирана по договорен
път, а следва да се докаже в исковия процес от застрахователя. Тази практика, макар и постановена по приложението
на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), респ. чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, е приложима и
за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което
поради опасността му да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да
способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването
им, е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност, включително под формата на изключен риск.
Следователно и в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказването на причинна връзка
между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респективно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото и/или
възможността за доказването им. Този извод следва и от текста на т. 14.8 от
общите условия, в който изключването на застрахователното събитие „Кражба“ от
покритите от застраховката „Каско“ рискове е предвидено за случаите, когато
вредите от застрахователното събитие „Кражба“ са причинени именно от недобросъвестно
поведение на застрахования, изразяващо се във въвеждане на застрахователя в
заблуда чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за
застрахователното събитие, което предполага умисъл у застрахования.
В случая
не е налице изключен риск по чл. 14. 8 от общите условия на процесния застрахователен
договор. Не се установи по делото не само декларираните от ищеца М.Г. данни за
застрахования автомобил и осъщественото по отношение на него застрахователно
събитие „Кражба“ да са неверни, но и декларирането им от застрахования да се е осъществило с намерение да въведе
застрахователя З.А. АД в заблуждение и вредите, за които се търси обезщетение,
да са причинени от или вследствие на това неправомерно поведение, т.е. тези декларирани
данни да са в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие,
респ. с обема на настъпилите от същото вреди или с установяването на последните.
Недоказването на тази релевантни факти в исковия процес водят до извод за
отсъствието на предвидения в т. 14.8 от общите условия изключен риск за отговорността
на застрахователя.
По
делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства,
че ищецът М.Г. е управлявала последно автомобила малко след 20.00 часа на 28.08.2019
г., което съответства на декларираните от нея в заявлението пред застрахователя
данни непосредствено след установяване на липсата му. Не се установи и твърдяното
от застрахователя несъответствие на тези декларирани от застрахования данни с
данните от паметта на ключа на автомобила, тъй като представената от ответника З.А.
АД справка няма не само материална доказателствена сила, но и формална такава по
смисъла на чл. 180 от ГПК като изявление на М Кар София. А и достоверността на съдържащите
се в справката данни се разколебава както от възможността за неправилно ръчно
настройване на датата и часа на компютъра на автомобила, което се установи от заключението
на експертизата и което като осъществен факт може да бъде проследен само при
проверка на данните от компютъра на автомобила, но и от свидетелските
показания, които възпроизвеждат лични възприятия на свидетелката и данните по
които напълно съответстват на изложеното от ищеца М.Г. в заявлението. Подаването
пък на последното по време след отнемането на застрахования автомобил, изключва
и другата кумулативно необходима предпоставка - вредите да са причинени в
резултата от предоставянето от застрахования на неверни данни за
застрахователното събитие. Предвид изложеното възражението на ответника за
наличие на изключен риск по смисъла на т. 14.8 от общите условия на процесния
застрахователен договор отново следва да се приеме за недоказано и неоснователно.
Съгласно
чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
дължи заплащане на обезщетение в размер на действително претърпени вреди към
деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната сума. В случая
от заключението на експертизата се установи, че тази стойност възлиза на сумата
от 50000 лева, която стойност е в рамките на застрахователната сума и на която
стойност следва да се приеме, че възлиза дължимото от застрахователя
обезщетение за откраднатия застрахован автомобил.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че така определената сума следва да бъде
намалена с необходимата такава за отстраняване на констатираните в протокол от
11.07.2019 г. повреди на автомобила. Съгласно чл. 407 от КЗ при частично
погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане
срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната
застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в
застрахователния договор е уговорено друго. Друго не е уговорено в процесния
застрахователен договор, като уговореното в т. 76 от общите условия съответства
напълно на даденото в посочената разпоредбата разрешение, поради което и при
липсата на доказателства, а и твърдения на ищеца М.Г. да е изплащана сума като
обезщетение за констатираните повреди, а и на доказателства за значимостта им
при определянето на застрахователната сума на автомобила, липсва основание за
намаляване на така определеното за дължимо от ответника застрахователно
обезщетение.
Ето
защо, така предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, заедно със законната лихва от завеждане на делото на 12.06.2020 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1 от КЗ задължението на
застрахователя по договор за имуществено застраховане за заплащане на застрахователно
обезщетение е с определен срок за изпълнение – 15 работни дни от изпълнение на
задълженията от застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и представянето на изисканите от последния и относими
към установяване на събитието и определяне на обезщетението документи. На
страните е предоставена възможност да уговорят друг срок, но не по-дълъг от посочения
срок. В този смисъл и соченият в т. 85 от общите условия друг и по-дълъг срок
като противоречащ на императивната норма на чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 108,
ал. 1 от КЗ не обвързва страните. Сочения с последната норма документ –
постановление за спиране или за прекратяване на наказателно производство, не е
измежду документите необходими за установяване на събитието и определяне на
обезщетението, поради което и не следва от представянето на последния да бъде
броен срокът по чл. 405 от КЗ.
По
делото е представен списък от 29.08.2019 г., видно от който към 26.09.2019 г.
на застрахователя са предадени необходими за установяването на застрахователното
събитие и вредите документи, поради което и към посочената с исковата молба
начална дата на периода, за който ищецът М.Г. претендира обезщетение по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД – 30.12.2019 г., ответникът се е намирал в забава за изпълнение на
паричния си дълг. Обезщетението за забава за периода от 30.12.2019 г. до
11.06.2020 г. включително, изчислено от съда с помощта на www.calculator.bg,
възлиза в размер на **05.56 лева, поради и акцесорният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството за заплатени държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лица общо в размер на
4322.22 лева. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно,
тъй като същото е в минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащо на 2099.17 лева.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата 50000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по щета № 10019030122916 от 29.08.2019 г., образувана по договор за
имуществена застраховка Каско и Злополука, клауза П – Пълно Каско, във формата
на комбинирана застрахователна полица № 0306х0489855 от 09.07.2019 г., за
установено на 29.08.2019 г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил
БМВ 430 с рама WBA4C31070D667033 и с ДК № *******, заедно със законната лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба – 12.06.2020 г., до окончателното
й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата **05.56 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение
за периода от 30.12.2019 г. до 11.06.2020 г. включително, и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата 4322.22 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова