РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Карлово, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320101343 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3, вр. с чл.87
ЗЗД, предявен от „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. Еленово, бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12,
представлявано от управителя си Г. А. А., чрез адв. В. У., с адрес: гр. Б., ул.
„***“ № ***, ет. ***против „Ц. СК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Карлово, ул. „Васил Левски“ №48, представлявано от
управителя си С. К. Ц..
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2024 г. между дружеството-
ищец и дружеството-ответник бил сключен неформален устен договор за
изработка и доставка на готов компонент за сглобяема дървена конструкция
тип „Модулор“ М50. Съгласно договора „Ц. СК“ ЕООД - гр. Карлово се
задължило да изработи и достави в едномесечен срок на „Г – ЕНЕРДЖИ“
ЕООД, готов компонент за сглобяема дървена конструкция тим „Модулор“
М50. В изпълнение на договорните си задължения дружеството-ищец превело
сумата от 5820.00 лева, представляваща авансово плащане по банкова сметка
********************* на дружеството-ответник, преди още ответникът да е
изпълнил задълженията си по договора. Доста след авансовото плащане
1
дружеството-ищец получило фактура № *********/08.02.2024г., неподписана
от представител на „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и изпратена само като копие. Дори
нещо повече, във фактурата бил сгрешен и ЕИК на „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.
От същата фактура ищецът разбрал, че размерът на поръчаната сглобяема
дървена конструкция бил объркан и поръчката не била изпълнена точно.
Отделно от това поръчката била изпълнена извън уговорения едномесечния
срок, като видно от имейл, получен от ответното дружеството било, че тя е
доставена на 21.03.2024 г. В тази връзка по имейл на 31.05.2024 г. ищецът
изпратил уведомление, че се отказва от поръчката и кани ответника в 7-дневен
срок да възстанови авансово платената от дружеството сума, като счита
договора за развален. До датата на подаване на исковата молба не последвало
изпълнение и считано от 31.05.2024 г., договорът за изработка и доставка бил
развален.
В исковата молба се посочва, че съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на
двустранните договори има обратно действие /в случая не се касае за договори
с продължително или периодично изпълнение/. Следователно ответникът
следвало да върне на ищеца получената сума в размер на 5820 лева, която му
била преведена по банков път в изпълнение на посочения неформален устен
договор за изработка и доставка. В тази връзка към настоящия момент не бил
доставен компонент за сглобяема дървена конструкция тип „Модул“ М 50“, от
което било видно, че дружеството ответник приело развалянето на договора.
Въпреки това обаче, получената сума за авансово плащане не била
възстановена.
Твърди се, че съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на договора има
обратно действие, като в случая не се касае за договор с продължително или
периодично изпълнение. Като правна последица на това разваляне ищецът,
който бил изправна страна по договора с ответника, имал правно основание по
чл. 55, aл. 1, предл. 3 от ЗЗД да иска връщане на даденото по този договор,
като дадено на отпаднало основание. Съгласно цитираната разпоредба, на
която се основава предявения иск, „който е получил нещо... с оглед на
отпаднало основание, е длъжен да го върне“. При това следвало да отбележи,
че дори посочената сума да е само част от дължимото възнаграждение
/представлявайки капаро/, това би било без значение за изхода на настоящия
спор и в конкретната хипотеза на разваляне на договора даденото подлежи на
връщане.
2
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 5820 лева, получена на отпаднало основание и
представляваща авансово плащане по сключен между страните на 08.02.2024
г. договор за изработка и доставка на сглобяема дървена конструкция тим
„Модулор“ М50, развален считано от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответното дружество, представлявано от
адв. М. С., оспорва иска.
Твърди, че двете дружества /ищец и ответник в настоящия процес/
създали търговски взаимоотношения през м. януари 2024 г. На 10.01.2024 г.
„Ц. СК“ ЕООД чрез арх. А. П. по ел. поща изпратило оферта към „Г -
Енерджи“ ЕООД за предлаганите към този момент два модела сглобяема
дървена конструкция „Модулор“ с пет прикачени файла, съдържащи подробно
описание на предлаганите продукти. След извършените договаряния и
постигнато споразумение между двамата търговци, на 08.02.2024 г. от страна
на „Ц. СК“ ЕООД била изготвена данъчна фактура №**********/08.02.2024 г.,
в която за вид на стоката/услугата било посочено: „плащане 50% за изработка
на готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с
габаритен размер 6,50x7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни
столици, метални планки, болтове+винтове“ за сумата от 5820,00 лв., с
включен ДДС. На същия ден от ел. поща на арх. А. П. цитираната фактура за
авансово плащане била изпратена на дружеството-ищец, заедно с
допълнителни уточняващи елементи на доставката, досежно монтажа и
мястото на складиране на готовото изделие, предмет на поръчката. Нямало
сключен писмен договор за изработка на изделието. Договорен бил срок за
изпълнение 1 /един месец/ след заплащане на първата авансова вноска.
Плащането на тази авансова сума по данъчната фактура №********** било
извършено от страна на дружеството-ищец на 28.02.2024 г. по банковата
сметка в „УниКредитБулбанк“ АД на дружеството-ответник, което било
отразено в банково извлечение №24/29.02.2024 г. В изпълнение на
задълженията си по Закона за ДДС „Ц. СК“ ЕООД отразило издадената
данъчна фактура в дневник за продажби по ЗДДС /на ред 8 от дневника/ за м.
02.2024 г. и се задължило с посочения данък.
3
След получаване на това първо плащане започнали дейностите от страна
на изпълнителя за изпълнение на поръчката в срок до 28.03.2024 г. Част от
дейностите били възложени на „Екозид Инвест“ ЕООД с ЕИК *********, за
което имало издадена ДФ **********/13.03.2024 г., а материалите били
предадени на 21.03.2023 г. с приемо-предавателен протокол между „Екозид
Инвест“ ЕООД и „Ц. СК“ ЕООД. Закупени и доставени били нужните
материали и били извършени всички необходими действия по осъществяване
на пълното окомплектоване на готовото изделие, в степен на завършеност –
краен продукт, подробно описан в офертата и с посочени габаритни размери в
издадения данъчен документ – фактура. За изпълнения договор за поръчка
още преди изтичане на срока, а именно – на 21.03.2024 г., арх. П. в 14.34 часа
по мобилното приложение Viber уведомил управителя на „Г-Енерджи“ ЕООД
Г. А.. Проведената комуникация между двете лица в същия ден касаела
уточняващи въпроси по отношение получаването на готовото изделие и
преместването му.
На 02.04.2024 г. от „Ц. СК“ ЕООД била изготвена втората данъчна
фактура №**********/02.04.2024 г., в която за вид на стоката/услугата било
посочено: „окончателно плащане за изработка на готов комплект за
сглобяема дървена конструкция „Модулор 50 “ с габаритен размер
6,50x7,20метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици, метални
планки, болтове+винтове“ за сумата от 5820,00 лв., с включен ДДС.
На същия ден – 02.04.2024 г., в 13,08 часа, цитираната данъчна фактура
за окончателно плащане по изпълнения договор била изпратена на управителя
на „Г- Енерджи“ ЕООД Г. А. с искане за плащане, преди или в деня на
товарене на готовото изделие. В изпълнение на задълженията си по Закона за
ДДС „Ц. СК“ ЕООД отразило издадената данъчна фактура в дневник за
продажби по ЗДДС /на ред 3 от дневника/ за м. 04.2024 г. и се задължило с
посочения данък.
На 08.04.2024год. от страна на дружеството-ответник, чрез арх. П.
отново била отправена покана за вземане на стоката, тъй като в мястото на
съхранение предстояло събитие, което било препятствано от складирания
продукт, поръчан от ищеца „Г-Енерджи“ ЕООД.
На 29.04.2024 г. отново била отправена покана към „Г-Енерджи“ ЕООД
за плащане на окончателната фактура, тъй като издателят на същата освен че
4
изпълнил задължението си по поръчката, се бил задължил към бюджета с
данъка по ЗДДС.
Едва на 31.05.2024 г. ищцовото дружество „Г-Енерджи“ ЕООД
изпратило по ел. поща отказ от поръчка, подписан с ел. подпис. Своевременно
бил изготвен отговор на отказа от ответното дружество, подписан от арх. Ц. и
изпратен на 03.06.2024 г., в който се излагали основанията за изпълнен
договор от страна на „Ц. СК“ ЕООД.
Ответникът счита предявения иск за неоснователен, като излага
следните съображения:
На първо място, в исковата молба било посочено, че ДФ
№**********/08.02.2024 г. е получена от ищцовото дружество „доста след
авансовото плащане“, без да стане ясно кога точно, но пък в пълно
противоречие на официалната кореспонденция от 08.02.2024 г. с арх. А. П. на
ел. поща, с прикачен файл на оригиналната фактура и с допълнителни
уточняващи въпроси, касаещи място на доставката и монтаж на изделието.
Нещо повече, при плащането по банков път от страна на ищеца бил посочен
именно този данъчен документ като основание, двадесет дни след издаването
му и без да е направено възражение по реквизитите на същия през това време
от издаването до плащането му.
Ответникът сочи, че съгласно общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга
форма, освен ако това е предвидено в закон. Установяване на съществуването
на правоотношението чрез документ било необходимо за доказване на
сделката, особено при наличие на спор. В чл.321 от ТЗ било регламентирано
задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това.
Касаело се именно за документ с доказателствено значение. Фактурата
същевременно била и счетоводен документ и в това свое качество трябвало да
съдържа реквизитите, установени в закона за счетоводството. В чл.6, ал.1 от
ЗСч били изброени тези задължителни реквизити, без чието наличие
счетоводният документ нямал доказателствена сила.
На второ място ищецът сочел в исковата си молба, че неправилно е
посочен ЕИК на дружеството „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, което не отговаряло на
истината. Към ищцовото дружество от ответникът „Ц. СК“ ЕООД имал
издадени две данъчни фактури, а именно –ДФ№**********/08.02.2024 г. за
5
сумата от 5820,00 лв., с включен ДДС и ДФ №**********/02.04.2024 г. на
стойност 5820,00 лв., с включен ДДС. Реквизитите и по двете данъчни
фактури съдържали както ЕИК на получателя, така и идентификационен
номер по ДДС. И на двата данъчни документа ръчно били изписано правилно
номера на контрагента ********* /по два пъти във всеки документ/ и никъде в
тези редове не бил посочен, както се твърдяло от ищеца, ЕИК: *********.
Съдържанието на документите не било оспорено, по първата фактура имало
направено плащане и същата коректно била цитирана в платежния документ.
Независимо от изложеното, релевираните от ответника възражения
повдигали и по-общия въпрос за правното значение на правилото на чл.6 от
ЗСч спрямо доказването на търговските сделки. Нормата отричала
доказателствената сила на един документ като счетоводен, ако той не
притежава съответните реквизити. С други думи, този документ не бил
счетоводен и не можел да служи като носител на информация за счетоводни
цели, без това да означава непременно, че чрез него не може да се установи
фактът на сключването на търговска сделка или фактът на получаването на
определени стоки или извършени услуги.
В конкретния случай, освен че коректно били издадени двете данъчни
фактури, налице било приемане на същите, тъй като било осъществено и
плащане, отразени били в счетоводството, а така също и водената
кореспонденция потвърждавала изпълнението на сключения договор между
двете търговски дружества.
В кореспонденцията от 29.04.2024 г. между арх. П. и Г. А. – управител на
ищцовото дружество, последната уверявала представителя на ответника, че не
е необходимо да се сторнира последната издадена фактура, заради
непогасеното задължение от нейна страна, тъй като времето за плащане на
ДДС за м.04.2024 г. изтича на 14.05.2024 г. Въпреки, че поръчката била
изпълнена на 21.03.2024год., за което имало надлежно уведомяване в същия
ден, последвали и многократни покани за плащане и получаване на готовия
продукт от страна на ответника, ищцовото дружество не само че не
възразявало, не плащало, но и желаело да се възползва от данъчния кредит по
ЗДДС като получател по ДФ №********** за м.04.2024 г.
На трето място, ищецът сочел в исковата си молба, че едва след
получаването на фактурата за авансово плащане разбрал, че „размерът на
6
поръчаната сглобяема конструкция е объркан и поръчката не е изпълнена
точно“ без обаче да стане на никого ясно с какви размери е искал да поръча
ищеца този продукт, нито ангажирал доказателства в тази връзка. Нещо
повече – както станало ясно по-горе, фактурата с посочените елементи и
размери била получена на 08.02.2024 г., плащането било 20 дни по-късно, без
да е налице през този период възражение за неправилно посочени реквизити
при описание на поръчката в данъчния документ.
От страна на ищеца било отказано окончателното плащане по втората
фактура 2 месеца след изпълнение на поръчката и с отправен на 31.05.2024 г.
по ел. поща отказ от поръчка от управителя на „Г-Енерджи“ ЕООД.
Не отговаряло на фактите и четвъртото твърдение на ищеца, че
поръчката била изпълнена извън уговорения срок, тъй като същият започнал
да тече от датата на плащането на авансовата сума, т. е. от 28.02.2024 г., а
датата на изпълнение /която била посочена и потвърдена в исковата молба/
била 21.03.2024 г.
Ищецът излагал доводи за неизпълнение на поръчката, а в същото време
сочел изпълнение на договора извън срока. Твърдял, че е налице приемане от
страна на ответното дружество развалянето на договора, без да представи
наличния отговор по заявения отказ от поръчка, подписан от арх. Ц., в който
мотивирано било изложено неприемането на отказа, поради реалното и точно
изпълнение на поръчката от страна на „Ц. СК“ ЕООД.
Ответникът сочи, че за едностранното разваляне на договора е
необходимо наличието на три условия: 1/ да е налице пълно неизпълнение или
лошо, забавено, несъответно на уговореното или частично изпълнение; 2/
неизпълнението да е виновно; 3/ кредиторът да е изправен, което е
предпоставка за развалянето по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В случая се навеждали
твърдения за „объркан размер“ /неточно изпълнение/, без посочване на
правилния.
С оглед изложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен и да му
се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно възникването на облигационни отношения между
7
страните по повод сключен между тях неформален устен договор за изработка
на готов компонент за сглобяема дървена конструкция тип „Модулор“М50.
Страните не спорят, че ответното дружество се е задължило да изработи
изделието за срок от един месец срещу сумата от общо 11 640 лева, като са се
договорили ищцовото дружество да извърши авансово плащане на 50 % от
сумата или 5820 лева.
Представена е в заверен препис данъчна фактура №********** от
08.02.2024 г. на стойност 5820 лева, в която като „доставчик“ е посочен „Ц.
СК“ ЕООД, а като „получател на доставката“ – „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Като
вид на стоката във фактурата е отразено: „плащане 50% за изработка на
готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с габаритен
размер 6,50x7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици,
метални планки, болтове+винтове“.
От представеното извлечение от кредитен превод е видно, че на
28.02.2024 г. „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е превело по банкова сметка на „Ц. СК“
ЕООД авансовата сума от 5820 лева.
По делото са приложени разпечатки от електронна кореспонденция
между управителя на ищцовото дружество Г. А. и А. П., действащ като
представител на ответника. Доколкото не е оспорена от страните, съдът я
кредитира като доказателство по делото. От същата е видно, че на 22.05.2024
г. „Ц. СК“ ЕООД уведомява „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, че поръчката по фактура
№********** от 08.02.2024 г. за авансово плащане за изработка на готов
комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ е готова от
21.03.2024 г., за което Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД вече е било уведомено на същата
дата. На 02.04.2024 г. е издадена фактура №**********/02.04.2024 г. за
окончателно плащане на стойност 5820 лева, която не е платена, като „Ц. СК“
ЕООД приканва ищеца да извърши плащане в тримесечен срок – до
02.06.2024 г., след което да вземе готовия продукт от техен склад. В отговор Г.
А. заявява, че А. П. е уведомен в телефонен разговор, както и с уведомление
на ел. поща от 31.05.2024 г., че „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД се отказва от поръчката,
тъй като размерът на изделието е сгрешен и очакват да им бъде възстановена
авансово платената сума.
Представена е в заверен препис фактура №**********/02.04.2024 г. на
стойност 5820 лева, в която за вид на стоката/услугата е посочено:
8
„окончателно плащане за изработка на готов комплект за сглобяема дървена
конструкция „Модулор 50 “ с габаритен размер 6,50x7,20метра, състоящ се
от дървена рамка, покривни столици, метални планки, болтове+винтове“.
От показанията на свидетеля Б. Г. Г. се установява, че работи в „Г-
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД от 06.02.2024 г. на длъжност „*******************“.
Фирмата имала за предмет на дейност експлоатация на фотоволтаични
електроцентрали и сглобяеми къщи. Още при започване на работа
свидетелката разбрала за търговските отношения между работодателя й и „Ц.
СК“ ЕООД. На служебния имейл пристигнала оферта за изработка на дървени
навеси – голям на стойност 8500 лева и малък на стойност 6500 лева, върху
които да се монтират фотоволтаични панели. Офертата била приета само за
малкия навес и от „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД било извършено авансово плащена на
5800 лева. Впоследствие дошла втора фактура на същата стойност – 5800
лева, като в случая явно ставало въпрос за някаква грешка, тъй като остатъкът
за плащане бил по-малък. Впоследствие свидетелката разбрала, че от „Г-
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД опитали да откажат поръчката, тъй като на клиента, за
когото бил предназначен навесът, нямало да му върши работа – размерите му
не отговаряли на мястото, където трябвало да бъде монтиран. Договорът бил
развален, като от „Ц. СК“ ЕООД не възстановили платената сума.
От показанията на свидетеля А. П. П. се установява, че от около три
години имал агентски договор с „Ц. СК“ ЕООД във връзка с продажба на
модулни конструкции, които произвежда дружеството. В началото на м.
януари 2024 г. с него се свързала Г. А. – управител на „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и
заявила, че има интерес да закупи модела „М 50“ – предварително разкроена
дървена конструкция с метални свързващи елементи. Срещнали се в офиса на
„Ц. СК“ ЕООД в гр. София, като Г. А. заявила намерения да поръча изделия в
големи количества. Свидетелят я запознал основните параметри и
евентуалната търговска отстъпка при голяма поръчка, като впоследствие на
имейл й изпратил каталог с продуктовата гама. След около един месец Г. А.
заявила, че ще поръча една бройка, за което получила съответната цена.
Постигнали договорка, като електронната поща й била изпратена фактура с
пълно описание на модела, включително и точният му размер. След няколко
подканвания по телефона в края на м. февруари 2024 г. постъпило плащане по
фактурата – аванс на стойност половината от цялата сума. Съгласно
постигнатата договорка, от момента на плащане започвал да тече едномесечен
9
срок за изпълнение на поръчката. „Ц. СК“ ЕООД изпълнили поръчката за
около 20 дни, като веднага уведомили ищеца. Кореспонденцията с управителя
Г. А. се водела основно по Вайбър, тъй като рядко си вдигала телефона и
контактите с нея били много трудни. На поканата да платят остатъка от цената
и да дойдат, за да си вземат изделието, свидетелят получил уклончив отговор.
Г. А. първоначално казала един ден, впоследствие променила намеренията си
и отложила идването си за друг ден. Изработеният продукт се съхранявал в
склад на ответника и забавянето на ищеца да си го вземе създавало
неудобство, тъй като помещението било заето и не можело да се ползва за
други изделия. В крайна сметка от „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД не дошли да си
вземат изработеното, а Г. А. заявила, че няма да платят остатъка, тъй като им
трябвал навес с по-малки размери. Свидетелят й обяснил, че изработеното
изделие не може да се прекрои и й предложил да изработят друго, но трябва
да платят и двете. Последвала електронна кореспонденция, в която от „Г-
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД изявили претенции, че поръчката не е изпълнена точно,
тъй като поръчали друг модел от каталога. Понастоящем изработеният навес
продължавал да е на съхранение в склад на ответника, като плащане на
остатъка от цената не последвало.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира иска на „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за
неоснователен и недоказан.
Съобразно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка
изпълнителят се задължава по поръчка на възложителя да изработи нещо на
свой риск, съобразно поръчката на възложителя, а последният дължи
заплащането на възнаграждение. Договорът за изработка съгласно чл. 258 и
266 ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Разпоредбата на чл.
266, ал. 1 ЗЗД предвижда задължение на поръчващия по договор за изработка
да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
Спорът между страните се концентрира върху това дали ответникът е
изпълнил поръчката точно и в срок и налице ли са основания за разваляне на
договора, както твърди ищецът. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че така сключеният
между страните договор е развален, поради неточно изпълнение от страна на
10
ответника.
Не е спорно, че срокът за изпълнение е бил едномесечен, като според
ищеца той е започнал да тече от 08.02.2024 г. – дата на сключване на договора
/пак според него/, а според ответника – от 28.02.2024 г., когато е извършено
авансовото плащане по фактура №**********. Ищецът не ангажира никакви
доказателства, че срокът е започнал да тече от 08.02.2025 г. Същевременно от
показанията на св. П. става ясно, че уговорката между страните е била срокът
за изпълнение да започне да тече след авансовото плащане, т. е. от 28.02.2024
г. По делото не се спори, че процесният навес е изработен на 21.03.2024 г.,
като с оглед гореизложеното съдът приема, че срокът е спазен.
Неоснователни и недоказани са доводите на ищеца за неточно
изпълнение на възложената поръчка. Същият е извършил авансово плащане
по фактура, в която подробно е описано изделието, предмет на поръчката –
„готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с габаритен
размер 6,50x7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици,
метални планки, болтове+винтове“. Несъстоятелни са твърденията на ищеца,
че св. Б. Г. не е обърнала внимание на параметрите, описани във фактурата и
по невнимание е заплатена авансовата вноска. Всъщност в показанията си св.
Г. излага друга теза – че е поръчан „малък“ навес, който струва 6500 лева, а
ответното дружество погрешка изпратило две фактури от по 5800 лева. Освен
това тя не се била запознала подробно със съдържанието на фактурите, които
били обработени от счетоводителките.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца не са били налице
предпоставките за разваляне на договора по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, поради което не
се поражда правото да иска обратно извършеното по него авансово плащане
от 5820 лева. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55 ЗЗД, следва
да бъде констатирано лишено от правно основание разместване на
имуществени блага от патримониума на един правен субект в патримониума
на друг, а настоящият случай очевидно не е такъв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да се присъдят разноските по делото – 1000 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на „Г –
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, ж.к. Еленово, бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от
управителя си Г. А. А., чрез адв. В. У., с адрес: гр. Б., ул. „***“ № ***, ет. ***за
осъждане на „Ц. СК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Карлово, ул. „Васил Левски“ №48, представлявано от управителя си С. К.
Ц. да му заплати сумата от 5820 лева, получена на отпаднало основание и
представляваща авансово плащане по сключен между страните на 08.02.2024
г. договор за изработка и доставка на сглобяема дървена конструкция тим
„Модулор“ М50, развален считано от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. Еленово, бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12,
представлявано от управителя си Г. А. А., чрез адв. В. У., с адрес: гр. Б., ул.
„***“ № ***, ет. ***да заплати на „Ц. СК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Васил Левски“ №48, представлявано от
управителя си С. К. Ц. сумата от 1000 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
12