Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14639/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Ф.С.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: 1. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 575,46 лева - представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по товарен
автомобил марка и модел***, причинени в резултат на настъпило в периода от 19
часа на 15.11.2017 г. до 10 часа на 16.11.2017 г. застрахователно събитие,
покрито по договор за застраховка, обективиран в Застрахователна полица №***,
клауза „***
със срок на действие от 12:00 часа на 14.03.2017 г. до
24:00 часа на 13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 595,20
лева – обезщетение за забава за заплащане на главницата, начислено за периода
от 19.01.2018 г. до 13.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е лизингополучател по Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство №***г.,
сключен с „***“ ЕАД като лизингодател, с предмет на договора товарен автомобил
марка и модел***. Сочи се, че процесното МПС било застраховано по силата на
договор за застраховка, обективиран в Застрахователна полица №***, клауза „***“,
с покрит риск: „***“, със срок на
действие от 12:00 часа на 14.03.2017 г. до 24:00 часа на 13.03.2018 г., като
същият бил сключен между ответника като застраховащ, от една страна, ищеца и „***“ ЕАД като
застраховани лица, от друга страна.
Заявява се, че на 15.11.2017 г., около 19 часа,
автомобилът бил паркиран в близост до офиса на ищеца с адрес: град***, като
паркомястото било в центъра на града и добре осветено. Твърди
се, че на следващата сутрин служител на ищеца установил, че по автомобила са
нанесени щети, като била нарушена целостта на предната броня и били откраднати
ляв и десен дистроник и лява и дясна предна решетка. По повод на
последното незабавно били уведомени органите на реда, като било образувано ДП №***
г. по описа на***, както и застрахователя, който след извършване на оглед на
място съставил Протокол за оглед №***г., ведно с опис
на щета.
Ищецът твърди, че на 08.12.2017 г. и на 21.12.2017 г. бил уведомен от
застрахователя, че липсващите части по процесния автомобил не подлежат на
обезщетение по договора за застраховка, като е отказано изплащане на такова. Изразено било съгласие единствено за заплащане на сума в размер на
1 500 лева за ремонтни дейности.
Сочи се, че по автомобила били извършени следните ремонтни дейности:
подготовка за калибриране – 27 лева с ДДС, датчик радар настройка – 81 лева с
ДДС, датчик радар монтаж – 45 лева с ДДС, самонасочваща диагностика и функции –
144 лева с ДДС, допълнителни материали – 197,44 лева с ДДС, управляващ блок
десен дистроник – 3 172,80 лева с ДДС, управляващ блок ляв дистроник –
2 792,60 лева, рамка десен дистроник – 5,35 лева с ДДС, рамка ляв
дистроник – 5,35 лева с ДДС, решетка в предна броня лява – 277,64 лева с ДДС,
капаче решетка в предна броня ляво – 21,98 лева с ДДС, решетка в предна броня
дясна – 277,64 лева с ДДС, капаче в решетка предна броня дясно – 21,98 лева с
ДДС, гайка планка М 5 – 4,16 лева с ДДС, болт – 1,49 лева с ДДС. Общата
стойност на извършените ремонтни дейности била в размер на 7 075,46 лева по Фактури № **********/21.11.2017 г. и №***г.
Твърди се, че на 22.12.2017 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от
1 500 лева, като разликата до пълното дължимо обезщетение от 5 575,46 лева не е заплатена до момента и върху посочената сума
се дължи законната лихва за периода от 19.01.2018 г. до 13.11.2020 г.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите
претенции. Излагат се съображения за доказаност на същите по основание и
размер. Претендират се
сторените в производството разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като предявените искове
се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между страните към датата на настъпване на застрахователното
събитие, както и че при ответника е заведена процесната щета. Сочи, че заявеният от застрахователното дружество отказ за изплащане
на обезщетение е в съответствие с т. 6.7. от
Общите условия, неразделна част от договора за застраховка. С
оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявените искове, а в
условията на евентуалност – намаляване на техния размер. Претендират
се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът не се представлява, изразено е писмено становище по същество на
спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото
е представен Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство от
13.03.2017 г., сключен между „***“ ЕАД като
лизингодател и „Ф.С.“ АД като лизингополучател, с предмет на
договора товарен
автомобил марка и модел***.
Приета като писмено доказателство по
делото е Застрахователна полица №*** от 14.03.2017 г. със страни ответното дружество
и ищеца като застрахован, с предмет товарен автомобил марка и модел***, със срок на действие от 12 часа на 14.03.2017 г. до 24
часа на 13.03.2018 г.
Видно от Опис на щета №*** от 17.11.2017 г., описаните по
процесния лек автомобил щети са следните: облицовка предна броня – ремонт 2
часа, решетка предна броня – лява, решетка предна броня – дясна, дистроник –
десен, дистроник – ляв.
Представени са фактури, издадени от „***“
ЕООД, с получател ищцовото дружество, с предмет извършени ремонтни дейности по
процесния автомобил.
Видно от Писмо изх. № *** г. от
застрахователя до ищцовото дружество, ответникът е изразил готовност да изплати
обезщетение само за ремонта на облицовка предна броня в размер на 1 500
лева, за което плащане са представени доказателства.
Съгласно Удостоверение от ***2017 г., издадено от Началника на ***, за времето от 19
часа на 15.11.2017 г. до 10 часа на 16.11.2017 г. неизвестно лице е извършило
кражба на два броя дистроници от автомобил марка и модел***, паркиран пред адрес: град ***, като по случая е образувано ДП №*** г. по
описа на ***.
Приобщено
по делото е ДП №*** г. по описа на ***, като съгласно Постановление за спиране
на наказателно производство от 11.01.2018 г., наказателното производство,
водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, затова,
че на ***2017 г. в град *** са отнети чужди движими вещи от автомобил
марка и модел*** – 2 броя дистроници, на стойност 4 000 лева, е
спряно до установяване на извършителя на престъплението.
От приетото по делото заключение по назначената Съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че уврежданията
по процесния автомобил са, както следва: облицовка предна броня, решетка предна
броня лява, решетка предна броня дясна, дистроник десен, дистроник ляв, като
обичайно същите се получават при отнемане на датчик радарен преден /дистроник/
ляв и десен от лице, което не разполага с време, за да извърши нужните за това
технологични операции. Обичайно се издърпват решетки лява и дясна в предна
броня, за да се осигури физически достъп до датчик радарен преден ляв и десен,
след което същите се демонтират или насилствено се премахват от мястото си на
монтаж, като се премахват заедно с декоративните решетки около тях и се
увреждат монтажните и регулиращи болтове и втулки. Общата стойност, необходима
за възстановяване на щетите, по средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие е в размер на 7 820,25
лева, от която сума: облицовка предна броня – 383,16 лева, решетка предна броня
лява – 341,48 лева, решетка предна броня дясна – 341,48 лева, дистроник десен –
3 588,29 лева и дистроник ляв – 3 165,84 лева. Общата стойност на
всяка от липсващите части и стойността на труда за тяхното монтиране е в размер
на 7 806,73 лева. При липса или неизправност на някой от компонентите на
системата превозното средство е възможно да се използва по предназначение /за
придвижване/, но няма да функционират част от системите му, включително се
оказва влияние върху неговата безопасност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните
обстоятелства:
Свидетелят *** твърди, че си спомня
инцидента с процесния автомобил, който се управлява от мъжа, с когото се намира
във фактическо съжителство. Сочи, че вечерта преди процесното събитие паркирали
автомобила в центъра на град ***, до ***, като същият останал паркиран там до
следващата сутрин. Заявява, че служител на ищцовото дружество установил на
място щетите по автомобила, за което били сезирани органите на полицията.
Твърди, че лично възприела уврежданията, като от колата липсвала цялата предна
броня.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният
иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1. наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за имуществена застраховка; 2. настъпили вреди в срока на договора,
които да са причинени от застрахователно събитие – покрит риск.
Безспорно
между страните е наличието на сключен между същите договор, обективиран в
Застрахователна полица №***, клауза „***“, с
покрит риск: „***“, със срок на
действие от 12:00 часа на 14.03.2017 г. до 24:00 часа
на 13.03.2018 г., като същият е сключен между ответника като застраховащ, от
една страна, ищеца и „***“ *** като застраховани лица, от друга страна; че ответното дружество е
уведомено за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което при същия е
заведена щета №***г.; че застрахователното дружество е заплатило като обезщетение
на ищеца сумата от 1 500 лева.
Съдът
намира за установени от събраните писмени доказателства и от приетото
заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза също така вида на
процесните щети по детайлите: облицовка
предна броня, решетка предна броня лява, решетка предна броня дясна, дистроник
десен, дистроник ляв, времето и механизма на тяхното
получаване, подробно описани в констативната част на заключението.
Направеното с отговора на искова
молба възражение от ответника за недължимост на претендираното обезщетение, с
оглед на клауза в Общите условия към сключената застраховка, остана недоказано
в производството, като с Определение № *** г. на ответника са дадени изрични
указания, че в негова тежест е да докаже твърдението си, че
изплатеното обезщетение на ищеца е в съответствие с предвиденото в Общите
условия към договора за застраховка „***“, както и
че не сочи доказателства за същото. Въпреки това, такива не
бяха ангажирани по делото, поради което и възражението се явява
неоснователно.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ
за доказан по своето основание. Ищецът се
легитимира като носител на процесното вземане, съгласно текста на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, който предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по
застраховка лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на
лизингополучателя.
По отношение на размера на
исковата претенция за обезщетение съдът намира следното:
При съобразяване на
разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената
Съдебно-автотехническа експертза се установява, че
пазарната стойност, необходима за отстраняване на щетите по процесния автомобил, е общо 7 820,25 лева, от които обезщетението, което следва да се изплати на ищеца, след приспадане на заплатената от ответника сума от 1 500 лева по
процесната щета, възлиза на 6 320,25 лева.
Предявеният иск с правно
основание чл.
405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2,
т. 1 КЗ е с по-нисък размер от
определената стойност, поради което същият следва да бъде уважен в неговата
цялост.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.11.2020 г.
до окончателното заплащане на задължението.
Съгласно чл. 409 КЗ, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, за начален момент на забавата следва да се приеме датата 19.01.2018
г. /15 работни дни след заплащането на застрахователно обезщетение в размер на
1 500 лева от ответника/, съответно за краен момент – 12.11.2020 г.
Определен с програмен продукт „***“ размерът на дължимото обезщетение за забава
върху главницата от 5 575,46 лева за посочения период е 1 595,20
лева, поради което и така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От страна на ищеца са
доказани такива в общ размер на 436,83 лева, от които: 286,83 лева – внесена и
дължима държавна такса и 150 лева – депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.С.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 5 575,46 (пет хиляди петстотин седемдесет и
пет лева и четиридесет и шест стотинки)
лева
- представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по товарен автомобил марка и модел***, причинени в резултат на настъпило
в периода от 19 часа на 15.11.2017 г. до 10 часа на 16.11.2017 г.
застрахователно събитие, покрито по договор за застраховка, обективиран в
Застрахователна полица №***, клауза „***“, със срок на действие от 12:00 часа на 14.03.2017 г. до 24:00 часа на
13.03.2018 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ;
ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 1 595,20 (хиляда петстотин деветдесет и пет лева и двадесет
стотинки) лева –
обезщетение за забава за заплащане на главницата, начислено за периода от
19.01.2018 г. до 12.11.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.С.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 436,83 (четиристотин тридесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки) лева – разноски за настоящото производство, от които: 286,83 (двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) лева – внесена и дължима
държавна такса и 150 (сто и петдесет) лева –
депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: