Р Е Ш Е Н И Е
№ 188/24.07.2019 година Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна, търговско отделение, в о.с.з. на 09.07.2019
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
При участието на секретаря Д.Чипева, като
разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д. № 247/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби подадени от И АГРО
ЕООД-гр. Варна, чрез адв. М., и от КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98 ЕООД-с. Млекарево,
общ.А, обл. Търговище, чрез адв. П., срещу решение № 9/22.02.2019г.,
постановено по т.д.№ 90/2018 год. по описа на ОС – Търговище, с което съдът:
е
осъдил И АГРО ЕООД да заплати на КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98 ЕООД сумата от
18 442,11 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 23.07.2013 г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ ХХХХХ, акт № ХХ, том 11 на Нотариус П А,
рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1687, Акт № ХХХ,
за срок от 12 стопански години, равняващо се на пропусната печалба от тези
имоти чрез засяването им със земеделски
култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, ведно с лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно
изплащане на задължението, като отхвърля исковата претенция до пълния й
предявен размер от 49 7ХХ лв. като неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД
във връзка с чл. 79 от ЗЗД;
е
осъдил И АГРО ЕООД да заплати на КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98 ЕООД сумата от
1 313 лв., представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за наем от 23.07.2013 г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ ХХХХХ, акт № ХХ, том 11 на Нотариус П А, рег.№ 496 на НК,
вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1687, Акт № ХХХ, за срок от
12 стопански години, равняващо се на стойността на извършените в тези имоти
агротехнически мероприятия за засяването им със земеделски култури за
стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно изплащане на
задължението, като отхвърля исковата претенция до пълния й предявен размер от
2 420,87 лв. като неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с
чл. 79 от ЗЗД, и
е
отхвърлил предявеният от КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98 ЕООД против И АГРО ЕООД иск
за сумата от 7 780 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 23.07.2013 г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ ХХХХХ, акт № ХХ, том 11 на Нотариус П А,
рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1687, Акт № ХХХ,
за срок от 12 стопански години,
равняващо се на стойността на неполучени субсидии за тези имоти чрез
засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016
години, като неоснователен, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Въззивникът
И АГРО ЕООД-гр. Варна,
чрез адв. М., обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98 ЕООД сумите от 17 370,11 лв. и от
1 179 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 23.07.2013г. относно
следните недвижими имоти: имот № 034004
с площ от 11 дка, имот № 053026
с площ от 20, 600 дка, имот № 004021
с площ от 3,814 дка, имот № 041013 с
площ от 6 дка и имот № 048007 с площ
от 7 дка, всички по плана на земеразделяне на с. И, общ. А, (сумите) равняващи
се съответно на пропуснатата възможност за реализация на печалба от тези имоти
чрез засяването им със съответната агрокултура и на стойността на извършените
агротехнически мероприятия за засяването на същите гореописани имоти със
земеделски култури. Не обжалва решението в частта на уважената искова претенция
за разликите от 17 370,11 лв. до присъдените 18 442,11лв. и от
1 179 лв. до присъдените 1 331лв., респ. в частта касателно имот №
051016 с площ от 4 дка също по плана на земеразделяне на с. И, общ. А. Намира
решението в обжалваните му части за неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира присъждане на
разноски.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98 ЕООД, с който се излагат подробни съображения за
неоснователността на въззивната жалба на И АГРО
ЕООД-гр. Варна
Въззивникът
КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98 ЕООД-с. Млекарево,
общ. А, обл. Търговище, чрез адв. П., обжалва решението в частта, с която е
отхвърлена исковата претенция на дружеството за заплащане на пропуснатите
ползи, представляващи неполучените доходи за двете стопански години от процесните
имоти, или за разликата от 18 442,11 лв., представляващи уважената част на
исковата претенция до размера от 40 026,07лв. (действително пропуснати
ползи), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за
заплащане на сумата от 7 780 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за наем от 23.07.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ ХХХХХ,
акт № ХХ, том 11 на Нотариус П А, рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ 1687, Акт № ХХХ, за срок от 12 стопански години,
равняващо се на стойността на неполучени субсидии за тези имоти чрез засяването
им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, като
неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Намира
решението в обжалваните му части за неправилно и необосновано, постановени при
съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с доказателствата
по делото.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от И
АГРО ЕООД-гр. Варна, с който се излагат подробни съображения за
неоснователността на въззивната жалба на КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98 ЕООД.
Решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за
разликите от 17 370,11 лв. до присъдените 18 442,11лв. и от
1 179 лв. до присъдените 1 331лв., респ. в частта касателно имот №
051016 с площ от 4 дка, също по плана на земеразделяне на с. И, общ. А,
като необжалвано е влязло в законна сила.
По делото е постановено Определение по реда на чл. 267 ГПК,
съдържащо подробно изложение на
твърденията на страните и произнасяне по направените доказателствени искания.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
В производството пред
въззивната инстанция не се оспорва, че страните са субекти на наемно
правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за наем с лицата Д М М и Е М М, от 23.07.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ ХХХХХ,
акт № ХХ, том 11 на Нотариус П А, рег.№ 496 на НК, вписан в Службата по
вписванията - Омуртаг под вх.№ 1687, Акт № ХХХ, за срок от 12 стопански години.
Договорът е сключен за стопанисване на определени имоти, като предмет на
обсъждане в настоящото производство са следните земи, находящи се в землището
на с. И, община А, а именно: поземлен
имот № 034004 от 11 дка, поземлен имот № 053026 с площ от 20.6 дка, посочени от ищеца за производство на био
сертифициран ечемик; поземлен имот № 041013 от 6 дка, посочен от ищеца за
производство на био сертифицирана
царевица; поземлен имот № 048007 от 7.000 дка, посочен от ищеца за производство
на био сертифицирана люцерна; поземлен имот № 051016 от 4 дка, посочен от ищеца
за производство на био сертифициран слънчоглед; поземлени имоти № 004013 от
2.524 дка и ПИ № 004021 от 3.814 дка или общо 6.338 дка, посочени от ищеца като
естествени ливади. Договорът е вписан в Службата по
вписванията и е регистриран в
съответната общинска служба по земеделие.
Ответникът „И агро“ ЕООД е
последващ приобретател на земеделските имоти, а осъществената прехвърлителна
сделка обуславя заместването на наемодателя в завареното правоотношение /чл.
18, ал.2 от договора за наем във вр. чл.17, ал.2 ЗАЗ/.
Не
се спори, че ответникът е предприел действия по разваляне на договорната
връзка, обосновани с липсата на наемни плащания. На основание подадено
заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.А с с вх. № НА-01-544/13.05.2015 год. от „И АГРО“
ЕООД, с приложена молба за заличаване на
договор за наем на земеделска земя, вписан в служба по вписванията гр. Омуртаг
с Вх.рег. №1139/15.04.2015 г., акт. №57, том-1, стр.25822 е заличена регистрацията на
процесния договор за наем от 22.07.2013 г.
С
влязло в сила Решение № 3118/01.08.2016 год., постановено по гр.д.№ 1647/2015 год. по
описа на Варненския районен съд е прието за установено, че между страните
съществува наемно правоотношение -
валиден договор за наем на земеделска земя, вкл. е отменено извършеното
вписване на едностранно прекратяване на
наемния договор с Акт № 57, том 1 от 15.04.2015 год. на АВп – СВ - Омуртаг.
На
основание подадено заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.А с вх. вх.№
НА-01-ХХХ/30.07.2017 год. от ищеца с приложено Решение №3118/01.08.2016 год. на
Варненския районен съд, вписан в Служба по вписванията гр.Омуртаг под
вх.Рег.№1219/17.07.2017г., акт №19, том.2,
е възстановена регистрацията от 30.07.2017 г. на наемния договор.
Следователно в периода от 15.04.2015 година до
17.07.2017 год. /вписването, респ. заличаването в Служба по вписванията/, ответникът е нарушил
изискванията на договора да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на
наетата вещ от наемодателя, вкл. не се спори, че с договор от 15.04.2015 год.
отдал под наем процесните имоти на трето лице.
В производството пред въззивната инстанция страните не оспорват
предпоставките за възникване на договорна отговорност за вреди от неизпъление
на облигационното отношение. Сключеният в писмена форма с нотариална заверка на
подписа 12 – годишен договор с предмет земеделска земя има характер на договор за аренда по смисъла на ЗАЗ.
Специалният закон не предвижда особен режим на отговорността за вреди с
изключение на хипотезата на чл. 31 ЗАЗ, която не е приложима в настоящия
случай. Отговорността по чл. 31 ЗАЗ е приложима само в случаите на валидно
прекратяване на договор за аренда от арендодателя преди изтичането на
стопанската година. Съобразно фактическата установеност, договорът за аренда не
е надлежно прекратен от арендодателя, поради което арендаторът има право да
претендира възмездяване за всички претърпени загуби и пропуснати ползи,
произтекли от насрещното неизпълнение до датата на възстановяване на
фактическото ползване върху наетите земеделски земи - §1 ДР на ЗАЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
Спорът пред настоящата инстанция е концентриран единствено върху
възникването на вредите и техния размер.
По
иска за заплащане на претърпени загуби, съставляващи направените от ищеца разходи
за оран, култивиране, дискуване, сеитба, валирания, окопаване и агротехнически
мероприятия за стопанската 2014/2015 год.
Осъдителното решение в
разглежданата част се обжалва от „И агро“ ЕООД до размер на 1179 лева с
твърдения, че ищецът не е осъществил твърдяните агротехнически мероприятия са
засяване на култури ечемик, царевица, люцерна и ливадно сено. Съдебният акт не
се обжалва за разликата от 1179 лева до присъдените 1331 лева, съставляващи
разходи за засяване на слънчоглед в имот 051016.
Предявената въззивна
жалба е обоснована с попълнен от ищеца анкетен формуляр до ОСЗ за стопанската
2014/2015 год., подписан на 20.02.2015 год.
в който за имоти ЕКАТТЕ 32473 не са отбелязани засети посеви от ечемик,
царевица, люцерна и ливадно сено. За културите ечемик, царевица и люцерна,
земеделският производител е попълнил единствено намерение за бъдещо засяване,
но не и налична засята продукция.
Анкетният формуляр не съдържа отбелязване, че в текущата стопаска година
ищецът отглежда или ще отглежда ливадно сено.
Въз основа на посоченото, въззивникът твърди, че към датата на
прекратяване, респ. вписване на прекратяването на договора, ищецът не е
извършил твърдяните агротехнически мероприятия, респ. сам е признал тяхната
липса.
На първо място, представеният анкетен формуляр е подписан на
20.02.2015 год. и обективира неизгодни за съставителя си факти единствено по
отношение предприетите агротехнически мероприятия за бъдеща реколта от ечемик,
люцерна и ливада. Ищецът е навел
твърдения за създаване на посеви от ечемик още през есента на 2014 год., а в
коментирания формуляр е попълнил само бъдещо намерение за създаване на реколта
от ечемик. Ищецът е навел твърдения за
създаване на посеви от люцерна още през 2014 год., а в коментирания формуляр е
попълнил само бъдещо намерение за създаване на подобен посев. Ищецът изобщо не е попълнил налично или
бъдещо добиване на култура код 3041 – естествени ливади. Отбелязаните данни досежно култура “царевица“
не противоречат на твърденията в исковата молба. Ищецът поддържа пролетно
засяване на културата през пролетта на 2015 год., поради което към датата на
попълване на анкетния формуляр през м. 02.2015 год. същата е само намерение на
производителя.
Коментираният анкетен формуляр съставлява частен документ, който
досежно твърденията в исковата молба за осъществени мероприятия за отглеждане
на ечемик, люцерна и ливада съставлява признание на неизгоден факт. Последният,
с оглед изричната разпоредба на чл. 175 ГПК следва да бъде преценен с оглед на
всички останали доказателства.
По делото са събрани показания на св. Св.Александрова и
Г.Анастасиу, които последователно и убедително потвърждават твърденията за
проведени агротехнически мероприятия върху процесните имоти във връзка с
поддържаните в исковата молба култури през стопанската 2014/2015 год. По отношение и на двамата свидетели са налице
предпоставките на чл. 172 ГПК за преценка на гласните доказателства поради
родствена близост или трудова заетост. Същевременно съдът отчита, че
спецификата на спора обективно предполага доказването му чрез свидетели, които
са в трудова или друга близост със страната и имат обективни наблюдения върху
множеството стопанисвани имоти от ищеца, тяхната площ и отглежданите култури.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от представения по
делото частен договор с гръцки съконтрагент от
10.11.2014 год. Свидетелите излагат, че гръцки купувач огледал и харесал
процесните имоти с оглед бъдещото добиване на био реколта от тях под формата на
зърнено фуражни смески. Купувачът одобрил процесните имоти поради специфичното
разположение и особености в наторяването. Процесните имоти са включени в
нарочен списък, неразделна част от договора, а последният обективира изричното
изявление на купувача, че е извършил проверка на място и е взел образци от
почвата. Следователно, още към м.11.2014 год. ищецът е подписал договор, с
който е изявил намерението си да експлоатира процесните имоти за
биопроизводство на култури с предвиденото в договора предназначение.
Едновременно с това, процесните имоти са включени в списък на
имотите, които са част от системата за контрол за биологично производство, вкл.
част от тях - след съставяне на
разглеждания Анкетен формуляр /така служебна бележка, л.34/.
При съвкупната преценка на гореизложеното и базирайки се на
събраните гласни доказателства, ценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът приема за
установено в производството, че ищецът е осъществил разходи във връзка с
експлоатация и агротехническа подготовка на имотите за твърдяните посеви.
Сторените разходи са такива за неосъществено стопанисване на земеделските земи
и подлежат на възмездяване от ответника, който е нарушил договорната връзка и е възпрепятствал
ползването на имотите преди изтичането на стопанската 2014/2015 год. / §2, т.3
ЗАЗ/. При нормално протичане на облигационните отношения, ищецът би възстановил
разходите си чрез добив и продажба на продукцията. Виновното поведение на
насрещната страна обуславя квалифицирането на сторените разходи като загуби,
които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 82 ЗЗД. Величината им е
установена чрез заключение на вещо лице,
а конкретни доводи против размера не са наведени във въззивната жалба.
При изследване на предявената претенция, съдът не кредитира
останалите доводи на въззивника „И Агро“ ЕООД. Липсата на доказателства за
закупени сертифицирани семена не следва да се тълкува в ущърб на насрещната
страна, тъй като съобразно показанията на разпитаните свидетели арендаторът
ползва собствени такива.
В заключение, решението в разглежданата част следва да бъде потвърдено.
По
иска за пропуснати ползи, обосновани с печалбата от нереализирана продукция за
две стопански години:
ВОС
е приел, че през процесния период – стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години в
резултат на неправомерните действия на ответното търговско дружество,
ищецът е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в нерализиране на печалба от производство и
продажба на процесните земеделски култури. Приел е още, че ищецът е земеделски
производител от 2007 година и регулярно е реализирал и продавал през годините
зърнени култури, респ. е реализирал приходи от тази дейност. Ищецът е
реализирал /продавал/ произведената
продукция основно на пазара в република Гърция. В подкрепа на това е и приложеният
по делото договор, сключен на 10.11.2014 г. в Алмирос Гърция от ищцовото
дружество с Х К. Видно от клаузите на този договор ищецът се е задължил за
период от 8 години да доставя на посоченото лице смес от произвежданите от него
култури на цена от 55 евроцента за кг. Ищецът е имал осигурен пазар за продажба
на добиваните земеделски култури, респ. – осигурена печалба за дружеството в
дългосрочен план. Налице е доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на ищцовото дружество Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК. Пропусната полза е съизмерима с печалбата,
която дружеството би реализирало от
произведената продукция т.е. стойността на продукцията след приспадане на
разходите, необходими за произвеждането й.
За определяне на размера на дължимото
обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за двете стопански години съдът е
изходил от допълнителната агротехническа и съдебно-счетоводната експертизи,
приети по делото в съдебно заседание на 23.01.2019 година.
Първият спорен въпрос е наведен от „И Агро“
ЕООД и е свързан с третирането и оценяването на евентуалната продукция като био
такава. Поддържа се, че съобразно представената служебна бележка, издадена от
„Кю Сертификейшън“ АД – Пловдив част от процесните имоти са включени в
системата за контрол на биологично производство през 2015 год., респ.
произведената продукция би била такава в преход.
Съгласно
чл. 2 РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 834/2007 НА СЪВЕТА „преход“
означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен
срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното
производство. Правилата за отглеждане на култура в преход са уредени в чл. 23 и
следв. НАРЕДБА № 1 от 7.02.2013 г.
/понастоящем отменена/.
Въззrвникът – ответник не е оспорил
дадените при първоинстанционното разглеждане на спора заключения на вещите лица
касателно методиката за ценообразуване на нереализираната продукция. Отделно от
изложеното, съобразно събраните свидетелски показания /С.Александрова/,
гръцкият купувач поел ангажимент да закупува продукцията в преход по цени, равни на тези за биосертифицирана
продукция. Следователно в конкретиката на казуса, избраната от вещите лица
методика на остойностяване е правилна.
Наведените
от въззивника „И Агро“ ЕООД доводи за
пропуски в представената документация на сертифициращия орган и пропуски в
прилагането на административните правила за реализиране на биопроизводство не
дерогират извода, че ищецът следва да се третира като биопроизводител.
Представената служебна бележка – л.34 съставлява писмено доказателство по
смисъла на чл. 29 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 834/2007 НА СЪВЕТА, което не е оспорено по
реда на чл. 193 ГПК. Издател на
бележката е сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на
договори с предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на
биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените сертификати за
съответствие на продукция, вкл. от представения регистър на селскостопанските
мероприятия. Липсата на описана продукция от твърдяния в исковата молба вид,
вкл. непосочването на количества в сертификата за 2014/2015 год. е логично следствие от невъзможността на
производителя да прибере продукцията си.
Въззивникът
–ищец оспорва постановеното решение в коментираната част единствено по
отношение на размера на пропуснатите ползи.
Размерът
на пропуснатата печалба за стопанската 2014/2015 год. и 2015/2016 год. е
установен от съда въз основа на приетото заключение на ССЕ, уточнено и
коригирано в о.с.з. Първоначалната
агротехническа експертиза, приета по делото в съдебно заседание, проведено на
27.11.2018 година е дала заключение за пазарната стойност на неосъществената
продукция, базирайки се единствено на данни от пазара в България. Соченият
метод на остойностяване не е съобразен с обстоятелството, че ищецът е
биопроизводител, който е бил обвързан в трайни търговски правотношения за
доставка на продукцията си в Гърция съобразно представения договор.
Реализирането на продукция в Гърция се установява и от представените от ищеца
фактури. От друга страна, назначената ССЕ е изготвила заключението си по
методология, поискана от самия ищец, въз основа на счетоводни данни във връзка
с осъществени доставки в период, близък до процесния. Определила е пазарната цена, базирайки се на
осреднени стойности за пазар в България и за пазар в ЕС – Гърция. При изготвяне
на заключението вещото лице се е ръководило от фактурите, които ищецът сам е
представил.
Дадените
заключения са оспорени в първоинстанционното производство с довод, наведен в
последното с.з., че при определяне на пазарната цена на неосъществената
продукция следва да се съобрази единичната цена за кг, визирана в дългосрочния
частен договор с гръцкия купувач. Във
въззивното производство се поддържа, че продукцията от всяка култура в кг следва
да се умножи по цена от 0,55 евроцента, тъй като предвидената цена по договора
с гръцкия купувач е осреднена цена на кг продукция.
Визираната
в договора от 10.11.2014 год. цена е стойност на кг „фураж за животни, смески
от зърно и люцерна“. Съобразно показанията
на свидетелите и изложението във въззивната жалба на ищеца /стр.3/ основният
предмет на договора е доставката на смески, включващи традиционно пшеница,
ечемик, царевица, слънчоглед, третикале, овес. Определената единична цена на кг
смеска не е единична цена на кг монокултура и претендираното от ищеца
автоматично умножение на целия добив от процесните имоти по единичната цена от
договора не може да съставлява база за определяне величината на пропусната
полза. В рамките на договорно определената единична цена за кг смеска,
процесните култури участват в различно съотношение и с добавка от зърно
/третикале, овес и пшеница/, което не е предмет на настоящия спор. От цялата
очаквана реколта в кг ищецът не е би произвел смески в същото количество.
Претендираните
пропуснати ползи по отношение на ливадното сено, не могат да се определят по твърдяния от ищеца
начин, тъй като същото изобщо не се включва в изготвените смески. Доводът на ищеца, че ливадните имоти са
включени в описа към договора, не могат да обусловят различен извод. Описът не
е доказателство какви култури са засяти и не служи като база за определяне на
вида договорена продукция.
По
делото няма доказателства и в какво съотношение ще се изкупуват произведените
фуражи и смески в рамките на общо договерените 200 000 кг продукция.
Твърденията на страната, че всичко произведено от имотите по описа, ще бъде
предмет на изкупуване по посочената увиверсална цена е недоказано. Не на
последно място, договорно определената цена в коментирания частен договор е
цена, включваща и доставката по местоживеене на животновъда.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че размерът на
пропуснатата полза следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК като се вземе
предвид заключението на вещото лице по ССЕ, с допълнителните му уточнения в
о.с.з. При първоинстанционното разглеждане на спора ищецът не е оспорил
правилността на даденото заключение на ССЕ
в рамките на определената от страната методика – сравнителен анализ на
реализираните продажби по счетоводни документи в близки периоди. Не са оспорени
изводите и на САТЕ касателно очакваните добиви. Не е налице и твърдяният
процесуален пропуск във връзка поставянето на допълнителна задача относно това
зърнено-фуражна култура ли и е слънчогледът.
В контекста на направените от въззивния съд правни изводи относно
размера на претенцията, соченият въпрос е ирелевантен. Очакваната продукция от
слънчоглед е остойностена по единична цена от 1лев/кг, която съобразно
изложенението във въззивната жалба има
пазарен характер и не се различава съществено от цената по договора за износ.
Решението
в коментираната част следва да бъде потвърдено.
По иска за
пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за две стопански години:
Претендира
се обезщетение за пропуснати ползи в
размер на неполучени субсидии по чл.38, ал.1, т.1 , т.3 и т.5 ЗПЗП / Схема
за единно плащане на площ (СЕПП) ; Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни
плащания) и Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) /, както и по НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и схема за обвързано
подпомагане за протеинови култури (СПК).
Посочените
нормативни актове реламентират режима на подпомагане на земеделския
производител чрез субсидии, които по своята правна същност представляват
финансова помощ с целеви характер – подпомагане дейността на производителя.
Финансовото подпомагане е стратегия за
реализирането на публични цели
като подобряване управлението на торовете и
пестицидите; предотвратяване на
почвената ерозия и борба с климатичните промени; насърчаване на растежа и създаване на нови
работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното
производство; поддържането на обработваемите земи в добро земеделско и
екологично състояние и др. Адресати на подпомогане са лица, отговарящи на
специалните изисквания на закона. Законодателно предвидена система от мерки
гарантира реализирането на поставените публични цели, респ. косвено и целевото
разходване на средства от производителя.
Неполучените субсидиите не съставляват пропусната полза за
земеделския производител - ищец, тъй като подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за
субсидираните имоти. При нормално развитие на разглежданата облигационна
връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се
компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата помощ е
средство производителя да намали себестойността на продукцията, вкл. средство да
подобри и оптимизира дейността си. Земеделската
субсидия се дължи при реално направени разходи за поддръжката на наетите имоти
и не съставлява пропусната полза / в този смисъл и Решение №147 от 11.07.2012
г. по гр. дело №279/2012 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до
касационен контрол с Определение 465/09.04.2013 год. по гр. дело № 1342/2012 г.
На ВКС, IV год./.
В
допълнение към гореизложеното, следва да се посочи, че за стопанската 2014/2015
год. ищецът е реализирал разходи за обработка, които съдът е присъдил.
Допълнителното присъждане на субсидия, която при нормални обстоятелства би
компенсирала разходите на страната, би довело до неоснователно обогатяване чрез
едновременно присъждане и на разходи и на пропусната целева помощ.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, решението на ТОС следва да бъде
потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно. Поради неоснователността и
на двете въззивни жалби, сторените разноски остават в тежест на страните и не
се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
9/22.02.2019г., постановено по т.д.№ 90/2018 год. по описа на ОС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я
Георги Йовчев по решение постановено по в.т.д. 247/2019 г. по описа на ВнАС
С решение от 24.07.2019 г., съдът е потвърдил решение № 9
от 22.02.2019 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №90/2018 г., включително
в частта по иска за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за две
стопански години.
Не съм съгласен с резултата относно този иск, поради
следното:
Претенцията за неполучени субсидии за две стопански
години е с характер на обезщетение за пропуснати ползи. Субсидиите са сигурен
очакван приход за ищеца след като е имал вписан договор за наем за съответните
площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години. Само
поради незаконно вписаното разваляне на договора за наем от ответника, ищецът
не е могъл да получи субсидиите, с които да намали разходите си и да увеличи
печалбата от реализация на продукцията си за двете процесни стопански години.
При положение, че тези пропуснати ползи не
са зачетени в рамките на претенцията на
ищеца за пропуснатата печалба от недобита продукция за двете стопански години,
те следва да му се присъдят отделно като обезщетение за пропуснати ползи от
неполучени субсидии.
Съдия
с особено мнение:
Георги
Йовчев