Протокол по дело №489/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Петя Георгиева Крънчева Тропчева
Дело: 20221100200489
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 3393
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Съдия:Бетина Б. Бошнакова
СъдебниМихаил Пл. Кишков
заседатели:Димитрия Г. Касапова
Кирилка Т. Илиева
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100200489 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
На именното повикване в 11:40 часа /поради изчакване за съдебна зала/, се явиха:


ОСЪДЕНИЯТ С. М. С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично и с адвокат Т. М. – от САК, назначен за служебен защитник на
осъдения по настоящето производство.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – гр. София – редовно призован,
изпраща процесуален представител М.М., инспектор ІV-та степен „Режимна
на дейност“ при Затвора – гр. София, с представено пълномощно.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,

О П Р Е Д Е Л И:

1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА изискан и постъпил писмен отговор от Затвора – гр.
София, съдържащ указаната от Съда информация, ведно с приложена към
отговора справка от ИСДВР за осъдения С. М. С. и копия от документи
касателно осъденото лице, който отговор ведно с приложените към него
документи, ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.

ИНСПЕКТОР М.: Представям две награди, освен изисканата от м. май
и от м. септември 2022 г., с които е награден осъденият С..
По отношение на заповедта, която сте изискали и с която е променен
режимът от „Специален“ на „Строг“ през 2010 година, това е ставало не със
Заповед на началника, а с Решение по отменения член 73 от ЗИНЗС.
Посочили сме в последния отговор, че това Решение не се пази в архива, тъй
като е изтекъл срокът на съхранение. Срокът на съхранение е 5 годишен и
това става с протокол, който се подписва от Началника на затвора, като
председател на Комисията.

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представени от процесуалния представител на
Началника на Затвора – София заповеди, на останалите страни – за
запознаване и становище.

АДВОКАТ М.: Запознах се, да се приемат. Да се приемат и
документите, представени от СЦЗ.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения
материал по делото изискания и постъпил писмен отговор от Затвора – град
София, ведно с приложените към него документи по отношение на осъдения
С. М. С., както и представените в днешното съдебно заседание от
процесуалния представител на Началника на Затвора – София два броя
заповеди за предоставени награди на осъденото лице, тъй като тези
доказателства са относими към предмета на делото и биха могли да
допринесат за неговото правилно и обективно изясняване, в насока на което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилия писмен
отговор от Затвора – град София, входиран в СГС № 44776 на 14.07.2022 г.,
ведно с приложените към него документи касателно осъдения С. М. С., а
2
именно – справка за осъденото лице от 12.07.2022 г., изготвена от ИСДВР;
книжка на осъдения С. М. С.; доклад за осъденото лице от ИСДВР; заповед
на Министъра на Правосъдието на Република България № ЛС-04-103/
26.02.2020 година, както и представените в днешното съдебно заседание от
процесуалния представител на Началника на Затвора – София – два броя
заповеди за предоставени награди на осъдения С. М. С. – от месец май и
месец септември 2022 г.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателства и нямаме
доказателствени искания.

По доказателства, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства и нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВТИЕ
ДАВА ХОД ПО НА ДЕЛОТО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам за основателно положителното становище на
Началника на Затвора – София и моля да уважите молбата на осъдения С. М.
С., за замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 30 години. Към настоящия момент той е изтърпял
повече от 24 години „лишаване от свобода“; награждаван е; сменен му е
режима; включва се активно във всички мероприятия на територията на
затвора; рискът от рецидив е също е редуциран от високи в средни стойности,
и е показал положителна промяна в своето поведение.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА
ЗАТВОРА- София: Становището на Началника на Затвора – София по
отношение молбата на осъденото лице С. М. С. за замяна на наказанието
„Доживотен затвор“, което изтърпява в момента, с „Лишаване от свобода“ за
срок от 30 години, е положително. Според него са налице и двете
предпоставки, макар, че едната не е изрично изискана от закона, както за
изтърпяната изискуема от закона част, в случая ефективно 20 години
3
лишаване от свобода, така и достатъчно данни за започнал процес на
поправяне и превъзпитаване на лицето в рамките на затвора. С оглед на
процесуална икономия, няма да преповтарям становището на Началника на
Затвора, като Ви моля да уважите молбата му за замяна на наказанието
„Доживотен затвор“, което изтърпява в момента, с наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 30 години.

АДВОКАТ М.: Моля да уважите така подадената молба от осъденото
лице С. М. С.. Моля да обърнете внимание, че всички негативни данни за
неговото поведение, са били едва в началото на неговия престой в Затвора,
които към момента са с дата преди повече от 20 години. Налице са абсолютно
всички законови основания, макар и закона да не ги дефинира прекалено
конкретно кога настъпват основанията да бъде заменена една присъда
„Доживотен затвора“ с „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години, но
според практиката на ВКС изискванията за това са по-ниски от изискванията
да бъде освободено предсрочно едно осъдено лице. В този смисъл считам, че
са налице многобройни доказателствата по делото, които показват за
положително въздействие на затворническата институция върху осъденото
лице и съответно считам, че логичното и справедливо нещо в конкретния
случай, би било замяната на наказанието, както той е помолил, уважаемият
съд.

ОСЪДЕНИЯТ С. М. С. /в своя защита/: Първо искам да кажа, че
съжалявам много за стореното от мен по това дело. Съжалявам много за
близките на момчето. В момента съм много разтроен и нямам такива думи,
които да мога да кажа, но съжалявам много и вярвам, че в бъдеще няма
никога да се повтори такова нещо. Моля съда, ако има възможност да ми
прости за това нещо и да ми даде нов шанс да се докажа в живота за настояще
и за бъдеще. Извинявам се на цялата държава България, че съм постъпил по
този начин. Искам да ми повярвате, че не е било умишлено от моя страна и по
такъв начин направено, че да съм искал да направя такова деяние да убия
човек, но бях предизвикан от много хора. Мисля, че е обяснено в делото за
какво става въпрос. Извинявам се много и се надявам на Съда да ми опрости
за това нещо и ми даде нов шанс за живот.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ С. М.
С..

ОСЪДЕНИЯТ С. М. С.: Искам от Съда да ми се замени „Доживотния
затвор“ с „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години, за да мога да поработя
някоя година и ако може да изляза от Затвора, понеже имам и аз семейство,
имам дете, ако може да ми се даде втори шанс в живота.

4
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови
определението си.

СЪДЪТ, след като съобрази доводите и възраженията на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, НАМИРА за установено следното:

Производството е по реда на чл.450, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 449 от НПК.
Образувано е по повод отправена молба от осъдения С. М. С., за замяна
на наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с „Лишаване от свобода“.
В днешното съдебно заседание всички страни изразяват тъждествени
становища относно основателност на така подадената молба и за наличието
на предпоставките за уважаване на направеното от осъдения С. искане за
замяна на наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с наказание
„Лишаване от свобода“.
В частност прокурорът заявява, че към настоящия момент осъдения С.
М. С. е изтърпял повече от 24 години „лишаване от свобода“, както и, че е
награждаван; включва се активно във всички мероприятия на територията на
Затвора, а рискът от рецидив е редуциран от високи в средни стойности, с
оглед на което е манифестирал положителна промяна в своето поведение. В
тази насока, пледира молбата на осъденото лице да бъде уважена като
основателна, позовавайки се и на положителното становище на Началника на
Затвора – София.
В синхрон със заявеното от прокурора е и становището на процесуалния
представител на затворническата администрация – положително такова, който
без да преповтаря съображенията на прокурора, заявява, че осъдения С. е
изтърпял изискуемата от закона част, в случая ефективно – 20 години
„лишаване от свобода“, като са налице достатъчно данни за започнал
сериозен поправителен и превъзпитателен процес в поведението и
личностните нагласи на осъденото лице, с тенденция към напълно
положителна промяна, поради което пледира молбата на осъдения С. да бъде
уважена и наложеното му наказание „Доживотен затвора“ да бъде заменено с
„Лишаване от свобода“ от 30 години.
В своите аргументи защитата акцентира, че всички първоначално
установени негативни данни във връзка с личностната и поведенческа проява
и активност на осъденото лице при постъпването му в Затвора, към настоящ
момент са преодолени. Конкретизира факта, че осъдения С. е изтърпял повече
от 20 години „лишаване от свобода“ в условията на пенецитиарното
заведение. Посочва, че съгласно константната съдебна практика,
изискванията за замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с „Лишаване от
свобода“ са по-ниски от тези при разглеждане производствата за предсрочно
условно освобождаване, с оглед на което и предвид многобройните
доказателствата по делото, които показват оказано положително въздействие
5
от затворническата институция върху осъденото лице, моли молбата на
осъдения С. да бъде уважена и наказанието „Доживотен затвор“ да бъде
заменено с „Лишаване от свобода“ в размер на 30 години.
В своя защита и в последната си дума осъденото лице изразява искрено
разкаяние за извършеното от него; за вредите, които е нанесъл на
пострадалото лице; за постъпката, за която е бил наказан и която не
оправдава, осъзнавайки последствията от същата, като моли да му бъде даден
нов шанс в живота и да бъде заменено търпяното от него наказание
„Доживотен затвор“ с „Лишаване от свобода“, за да може да работи и да се
грижи за семейството си.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки критериите, регламентирани
в закона по повод така депозираната от осъдения С. М. С. молба за замяна на
наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с „Лишаване от свобода“,
ОБОСНОВАВА, че действително, както бе правилно изложено от защитата,
съгласно нормата на чл.38а, ал. 3 от НК, за да бъде постановен позитивен акт
в насока така отправеното искане от осъденото лице, се изисква единствено
осъденият да е изтърпял не по малко 20 години „Лишаване от свобода“.
Съгласно приложените доказателствени материали и в частност приобщената
справка, съдържаща се в представения писмен отговор от затворническата
администрация, приложена на лист 72 от настоящето наказателно – съдебно
производство, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че към м. юни 2022 година осъденият
С. М. С. е изтърпял от постъпването му в местата за лишаване от свобода до
този момент – фактически 21 години и 2 месеца; предварителен арест – 3
години, 8 месеца и 28 дни, или всичко – 24 години, 10 месеца и 28 дни, който
срок следва да бъде коригиран с оглед датата на днешното съдебно заседание,
тоест три месеца след представянето на тази справка, и преценен дори и към
момента на представянето й в контекста относимостта на нормата на чл.38а,
ал. 3 НК, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че е налице изискващата се законова
материално – правна предпоставка за замяна на наложеното по отношение на
осъдения С. наказание „Доживотен затвор“ с „Лишаване от свобода“.
Въз основа на приложените по делото доказателствени материали,
СЪДЪТ КОНСТАТИРА всъщност, че осъденият С. М. С. е постъпил в
Затвора – град София на 23.04.2001 година, когато спрямо него е приведено в
изпълнение наложеното му наказание „Доживотен затвор“, определено въз
основа на акт на СГС, НО, 6 състав, постановен по НОХД № 2374/2000 г., с
който по отношение на С., на основание чл.25, ал 1, вр. 23, ал. 1 от НК, е
извършено групиране на наложените му наказания по НОХД № 835/2002 г. на
СГС, НО и по НОХД № 2374/2000 г. на СГС, НО, като му е определено едно
общо наказание, а именно „Доживотен затвор“, явяващо се най-тежкото
измежду така наложените на С. наказания по цитираните две производства,
което иначе му е било определено с присъда по НОХД № 835/ 2002 г. по
описа на СГС, НО, 19 състав, с която С. е бил осъден за извършено от него
престъпление по чл.116, ал. 1, т.6, пр. 1 и т.10, вр. чл.115 НК, именно на това
наказание. Цитираната присъда на СГС, НО, 19 състав, е била потвърдена с
6
Решение № 32/2005 г. на САС, постановено по ВНОХД № 678/2004 г., с
изменителна част единствено по отношение квалификацията на деянието, за
което С. е бил осъден, като същия е бил оправдан да е извършил
престъплението със средства опасни за живота за мнозина, в който смисъл
присъдата е влязла в законна сила на 26.10.2005 г. Така наложеното едно
общо най-тежко наказание по отношение на осъденият С. М. С. –
„Доживотен затвор“, е определено да бъде търпяно при първоначален
„Специален“ режим.
Изискванията на процесуалния закон, действително не оказват други
специални критерии, извън изложения по-горе, визиран в разпоредбата на
чл.38а, ал.3 НК, които да обуславят преценката на Съда относно
основателността на така подадената молба от конкретното осъдено лице,
доколкото производството е инициирано именно по негова молба, в който
смисъл СЪДЪТ следва да извърши комплексна оценка относно всички
обстоятелства, свързани с поведенческото и личностно проявление на
осъденото лице по време на целия му престой в местата за лишаване от
свобода, нагласите и отношението му към правонарушението, и към другите
установени при него проблемни зони, изводими от обективните източници,
приложени към затворническото досие, с оглед на приложените
доказателствени материали, като се отчетат всички данни и характеристики
по време на престоя на С. в пенитенциарното заведение от неговото
постъпване – 23 април 2001 г., до настоящия момент.
Анализът на доказателствените материали по делото според настоящият
съдебен състав в контекста на необходимостта от извършване на тази
комплексна оценка касателно поведението и личностната изявя на осъденото
лице по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, за Съда
изобилства и предпоставя аргумент за наличието на достатъчно обективни
данни, за замяна на наложеното на С. наказание „Доживотен затвор“ с
„Лишаване от свобода“, доколкото СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че всъщност
цялостното поведение на осъдения С. в период повече от 10 години назад,
доказва едно стабилно, здраво, сериозно и положително оказано въздействие
върху него в нагласите на неговата личностна и поведенческа структура, към
осъзнаването на неговите грешки и вредата, която е сторил и за която търпи
наложеното му едно от най-тежките наказания „Доживотен затвор“. В тази
връзка СЪДЪТ ИЗИСКА множество доказателства, които в синтез
установяват солидна и убедителна основа за изцяло положителна промяна и
оказано корекционно позитивно въздействие по отношение на осъденото
лице, вследствие на провежданата спрямо него поправителна дейност по
време на престоя му в местата за лишаване от свобода.
В тази насока, както в приложените справки от ИСДВР, така и в
докладите и в оценката на психолога, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че всъщност
не се установя каквито и да било колебания или противоречиви мнения по
отношение на конкретния осъден въз основа преценката на затворническата
администрация, даваща напълно положително становище за уважаване на
7
подадената от С. молба по реда на чл.449 от НПК.
Във всички тези справки, доклади, оценки и становища, дадени по
отношение на осъдения С. М. С., се очертава не само житейския път и
история на осъденото лице; неговите криминални деятелности в миналото, но
и личностната му изградимост в цялостен аспект, обусловила с оглед на
поведенческите му нагласи и позиции в последните години от престоя му в
пенитенциарното заведение, преценка за изцяло активна, положителна изява
по време на този престой, утвърждаваща се до момента като стабилно
устойчива и твърдо положителна. Установява се, че от първоначалния момент
на постъпването в затвора, С. е проявявал едно сравнително негативно
поведение, за което са отчетени изключително високи стойности на риск от
рецидив, като проблемните зони при него са били констатирани в няколко
зони, а именно – в зона „Нагласи към правонарушението“ е отчетено, че С. не
осъзнава факторите, допринесли за криминалното му минало; не е видна
съпричастност към жертвите; не приема съдебния процес за справедлив; не е
готов да промени криминалното си поведение; в зона „Начин на живот“ е
констатирано, че през 2000 г. С. е имал контакти с криминални групировки, и
има прояви на безразсъдно и рисково поведение; в зона „Управление на
финансите“ е отчетено, че основен източник на доходите на осъдения С. са от
нелегални печалби, на каквито основно е разчитал; в зона „Междуличностни
взаимоотношения“ е отчетено, че в началния етап С. е бил враждебен, с
прояви на гняв и агресия, лесно избухлив, а в зона „Умения за мислене“ се е
констатирало, че осъдения търси вина в другите, по-малко в себе си, като
счита, че няма такава, и не мисли за последиците от действията си.
От представените доклади от затворническата администрация се
отчита, че вследствие на положителната промяна в поведението на осъдения
С., доколкото е констатирано, че същият се е адаптирал в средата и е
демонстрирал поведение към спазване на строгите правила за пребиваване в
местата за лишаване от свобода, е извършено и първото препланиране на
присъдата на С. през 2010 г., като се е отчело, че осъдения учавствува в
организираните мероприятия в пенитенциарното заведение; поддържа добра
линия на поведение; отличава се като лидер, но в добра положителна насока,
предвид което режимът на изтърпявана на наложеното му наказание
„Доживотен затвор“ е заменен от „Специален“ на „Строг“. Вследствие на
продължилото провеждане на корекционната дейност по отношение на
осъденото лице, СЪДЪТ КОНСТАТИРА при същия до настоящия момент
едни изцяло утвърдителни линии на поведенческо проявление, с участие в
множество провеждани мероприятия, индивидуални разговори, консултации
и беседи, които логично са довели и до корекция на първоначално
установените при него стойности на дефицитите, към занижаване на 58
точки, които по скалата на отчитане се намират в ниските нива на средните
стойности на риск от рецидив. Във всяка една проблемна зона за осъдения, е
отчетено отчетливо положителна корекция, като в зона „Нагласи към
правонарушението“ се констатира, че осъдения признава авторството на
8
извършеното престъпно деяние и поема отговорността, а донякъде и
собствения принос; не омаловажава действията си; снижена е враждебността
му към правната система и приема наложеното му наказание; наблюдава се
положителна промяна и към зачитане от С. правата на другите лица;
криминалните нагласи и поведение на осъдения не се наблюдават, след около
22 години престой в пенитенциарното заведение, като не е извършвал
нарушения; не е известно и да поддържа отношения с криминално проявени
лица, а само с близки и приятели. В зона „Начин на живот и обкръжение“ се
отчита, че С. не поддържа контакти с криминален контингент; проявява
желание да участва в организираните дейности в Затвора; отнася се добре с
останалите лишени от свобода; при него не са регистрирани каквито и да
било модели на неприемливо поведение – например хазарт, упражняване на
тормоз по отношение на останалите, възмездни отношения и т.н. В зона
„Междуличностни умения и отношения“ се отчита, че при С. не се
наблюдават действия на враждебност и агресивност; старае се да овладява
гнева си; няма регистрирани прояви и в тази посока; отнася се с уважение и
респект към служителите от затворническата администрация, а в зона
„Умения за мислене“ се констатира, че осъденият се старае да взима
адекватни решения при възникнали проблеми, както и да предвижда
последствията от действията си; допитва се до служители и приема и зачита
мнението им; проявява емпатия; снижена е импулсивността му , като
въпреки присъдата има цели и план за реализиране на същите в бъдеще, при
евентуално положително развитие на правния му статус.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че доколкото в първоначалният момент от
постъпването на С. в местата за лишаване от свобода, същият е имал известна
съпротива при изпълнение на плана на присъдата и нежелание за
положително поведенческо проявление, след адаптационният период същият
очевидно е преосмислил своето поведение, мотивирал се е да участва активно
при изпълнението на плана на присъдата, което закономерно е довело и до
намаляване на риска и от рецидив, и от вреди по отношение както на
останалите лишени от свобода, така и за обществото.
Провежданата постоянна и последователна корекционна дейност по
отношение на осъдения С., е все в посока поддържане на позитивни социални
контакти и продължаване на устойчиво доброто му поведение към спазване
на строгите изисквания и правила в пенитенциарното заведение, към
коригиране изцяло на дефицитите на личността му; към повишаване на
неговия самоконтрол, като утвърдително се наблюдава мотивация у същия за
изграждане и стабилизиране на положителните умения за мислене и за
социална вградимост, и търпимост към околните лица чрез редовно
ангажиране с просоциални дейности.
Независимо, че по време на престоя му в местата за лишаване от
свобода, С. не е осъществявал трудова дейност, доколкото от представените
доклади от затворническата администрация всъщност се отчита, че при
„Специален“ режим на престой и с оглед вида на наложеното му наказание
9
„Доживотен затвор“, няма как такава дейност същия да е осъществявал,
СЪДЪТ КОНСТАТИРА въз основа на приложените множество
доказателства, че осъдения С. всъщност действително устойчиво е проявявал
желание към вградимост в една позитивна среда, осъзнаване на своите
минали грешки и осъзнаване и желание за водене на един общоприемлив и
правомерен начин на живот.
Независимо от това, че същият търпи наказание „Доживотен затвор“ и
няма възможност да осъществява каквато и да било трудова дейност, предвид
законовата забрана за това, с оглед и зоната, в която се намира като търпящ
това наказание – зона с повишена сигурност, СЪДЪТ ОТЧИТА, че С. се е
включвал доброволно и активно в провежданите различни спортни,
празнични и други мероприятия, като в тази насока затворническата
администрация представя доказателства за участието му в организиран курс
„Пътешествие на затворника“; курс тенис по маса; курс по компютърна
грамотност, в това число сертификат за завършване на този курс; участие в
турнири по табла, белот и шах, организирани в клуба по интереси; участие в
различни провеждани спортни силови турнири в затвора, за които са му
издадени и съответни награди и сертификати за добро поведение. Констатира
се и, че осъдения редовно оползотворява времето си, като спортува по време
на престоя на открито и във фитнес залата на територията на групата.
Именно поради всички тези утвърдително позитивни данни, които сочат
на информация за една стабилна тенденция за осъзнаване на своето минало
криминално поведение и налично желание за всецяло поправяне, както и
предвид активната проява на осъденото лице към описаните по-горе
мероприятия, и за поддържане на добра дисциплина, през 2010 година
първоначално определеният „Специален“ режим на изтърпяване на
наказанието „Доживотен затвор“, е заменен на „Строг“. Действително, както
бе уточнено и от процесуалния представител на Началника на Затвора в
днешното с.з., а така също и установяващо се от приложените по делото
писмени доказателствени източници, няма заповед за така извършената
промяна на режима на осъдения С., която всъщност е въз основа на Решение
на Комисията на чл.17 ЗИНЗС (отм.), което решение с оглед изтеклия срок на
съхранение, не може да се предостави, но това не е обстоятелство, което да
рефлектира върху извода на Съда в негативна посока, тъй като така
приложените доказателствени материали достатъчно ясно удостоверяват този
факт, а от същите СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че след тази замяна на режима,
осъденият е продължил да спазва стриктно и съвестно правилата за
поведение в местата за лишаване от свобода, като до сегашния момент не е
допускал нарушения на тези правила и съответно няма наложени наказания.
Убедителни доказателства за положителното поведение на осъденото
лице се съдържат и в последно представените от затворническата
администрация справки и оценки, от които се отчита, че всъщност вследствие
на добре организираната корекционна дейност и активната линия на
поведение на осъденото лице при изпълнението на присъдата, са
10
констатирани изцяло добри показатели, които сочат за това, че същият
напълно е осмислил грешките от своето собствено минало в предишното
време, за което и търпи наложеното му наказание, като при него
самоконтролът значително се е повишил, емоционално е придобил
устойчивост, не са констатирани каквито и да било агресивни и импулсивни
прояви. Поведението му като цяло е утвърдително положително с
рефлекторност такова да бъде отстоявано и занапред. Напълно е снижена
враждебността към другите лишени от свобода и към правосъдната система,
като С. приема присъдата за справедлива; поддържа контакти с близките си и
с приятелите си; отнася се добре към служителите на затворническата
администрация; при възникнали ситуации и проблеми се старае да взима
правилни и адекватни решения; правилно дефинира източника на даден
проблем и стъпките, които трябва да предприеме, независимо от трудностите,
като въпреки тежестта на присъдата и наложеното му наказание „Доживотен
затвор“, затворническата администрация отчита, че осъденият същият има
свои поставени за развитието му в бъдеще цели, при евентуално положително
развитие на правния му статус и подкрепа на близки и приятели в тази област.
Тези положителни данни за личността и поведението на осъдения С.,
СЪДЪТ ОТЧИТА и въз основа на обстойния доклад на ИСДВР, приет в
днешно съдебно заседание, в който освен позитивната линия в проявната
активност на осъденото лице и данните за информираността за изцяло
позитивни нагласи към бъдещ правомерен начин на живот, ИСДВР изтъква и
всички дейности, в които С. е участвал и които бяха изложени по-горе, като
посочва, че с оглед на изцяло активното му положително поведение,
участието му в различни организирани мероприятия, независимо, че е в зона с
повишена сигурност, е напълно доброволно, с осъзната нужда да демонстрира
утвърдителна тенденция за затвърждаване на положителната линия на
поведение, за спазване на реда и на режимните ограничения, и за осъзнати
нагласи изцяло към позитивизъм.
Между впрочем СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че действително в
първоначалния период от пребиваване на осъдения затвора, до 2011 година,
на С. са били налагани няколко дисциплинарни наказания, фактор за които
което очевидно е бил и този, че същият е бил поставен при един доста
сериозен режи, в обособена зона с повишена сигурност, които обстоятелства,
на фона и на едно от най-тежките наказания „Доживотен затвор“, са доведи и
до констатирани високи стойности на риск от вреди и проблемни зони, по
отношение на които е провеждана корекционна дейност основно, чрез
индивидуални цели и задачи. Същевременно, обаче, след 2011 година, както
от последния доклад от ИСДВР, така и от всички други доказателствени
източници се установява възприето от осъдения положително прогресиращо
поведение, поради което същия е бил награждаван многократно, която
информация СЪДЪТ ЧЕРПИ от приложените множества заповеди за
предоставени на С. награди, каквито бяха представени и от процесуалния
представител в днешното съдебно заседание, мотивите за които награди,
11
извеждащи се от заповедите за тях, са все за подчертана дисциплинираност,
за поддържане позитивна линия на поведение, за участие в социално –
възпитателни мероприятия, за добросъвестно и активно участие в културни
мероприятия, спазване на заложените в плана на присъдата цели и задачи.
Впрочем, СЪДЪТ ОЦЕНЯВА, че последните предоставени на осъдения С.
награди са „Удължено свиждане за срок от 4 часа“, което очевидно извежда
на довода, че затворническата администрация отчетливо и ясно е
констатирала изцяло положително манифестираната линия на поведение от
страна на осъденото лице към напълно позитивни, одобрителни и устойчиви
нагласи на неговата личност и реално одобрителни личностни изяви и
поведенчески проявления.
СЪДЪТ ПРИЕМА за правилно изложеното от защита, че всъщност
съобразно регламентацията на закона, изискванията на законодателя относно
замяната на наказание „Доживотен затвор“ с „Лишаване от свобода“, освен
срока на изтърпяване на 20 години ефективно наказание „лишаване от
свобода“, не фиксират други законови предпоставки. Това обстоятелство е с
оглед критериите на ЕС, че всъщност едно лице, независимо, че е с наложено
най-тежко наказание, не следва да бъде оставено без надежда, че правният му
статус не може да бъде променен, стига да докаже, че е осъзнал своите
грешки, че е променил начинът си на живот, че е готов да води един напълно
закономерен и законосъобразен начин на живот със спазване на добрите
нрави и на изискванията на Закона.
Констатирайки всички тези положителни данни за осъденият С. М. С.,
настоящият съдебен състав ПРИЕ, че в случая сме изправени пред такава
хипотеза, доколкото осъденото лице в продължение на един дълъг период от
време, вероятно вследствие и на немалкото пребиваване в пенитенциарното
заведение, но и на активната му роля при изпълнение плана на присъда, е
доказал едно напълно устойчиво положително поведение, солидно
подкрепено от доказателствените източници по делото, сочещо, че всъщност
стабилитета на неговата линия би могла да бъде отстоявана и занапред при
осъзнаване на миналите си криминални постъпки и при изразеното и в
днешното съдебно заседание от него искрено съжаление за извършеното, и
очевидно желание за напред да му бъде даден шанс да води един социално
оправдан живот, който да подчертае демонстрираната от него изцяло
положителна тенденция на поведение в последните повече от 10 години
престой в местата за лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав прие, че характеристиката на осъдения С. е
изцяло утвърдителна, подкрепена с изобилстващи доказателства от
затворническата администрация все в насока, че всъщност той е
демонстрирал неколебливо, стабилно устойчиво и положително поведение,
което не може да не бъде поощрено по никакъв друг начин освен чрез
уважаване на депозираната молба от осъденото лице, за да бъде даден
действително шанс и занапред същият да отстоява тази добра, въздействащо
положителна линия на поведение до степен, че да осмисли в пълна
12
необходимост нуждата от живот, който би могъл да му предостави
впоследствие и шанс за излизане от пенециарното заведение, за да се
ангажира с живот при напълно правомерни и правоприемливи социални
условия с добра вградимост в обществото и с осъзнаване за това, че всъщност
е необходимо винаги да спазва правилата, строгите изисквания на закона и да
докаже своята положителна повлияност от престоя в пенитенциарното
заведение.
В този смисъл, оказаното възпитателно въздействие върху осъдения С.,
според настоящия съдебен състав, е достатъчно утвърдително, стабилно,
меродавно за всички години назад, с оглед на което ПРИЕ, че молбата на
осъденото лице се явява напълно основателна. Не са налице каквито и да
било колебания както в становището на Съда, така и в изрядната линия на
поведение и на личностна изява на осъдения по време на престоя му в местата
за лишаване от свобода през последните повече от 12 години престой, с оглед
на което настоящият съдебен състав ПРИЕ, че правилно и законосъответно се
явява поощряването и даването на шанс на осъденото лице тази линия на
поведение да продължи в пенитенциарното заведение, за да може осъдения да
докаже нейната стабилност и занапред.
Воден от тези съображения и при липса на каквито и да било
обстоятелства, които да противостоят на мнението на съда, както и при
доказана изцяло положителна комплексна оценка на поведението и личността
на осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода,
настоящият съдебен състав ПРИЕ, че са налице предпоставките на закона за
уважаване на така подадената от осъдения С. М. С., молба с правно основание
чл.449 НПК.
Корекционното въздействие върху осъденото лице, оказало целения
поправителен резултат и възпитателен ефект върху нагласите и и личностната
му изява, утвърдителната характеристика за постигнатата осъзнатост и
положително поведение на осъдения в затвора, и доказателствата за
позитивното му поправяне, не могат да не бъдат подкрепени от Съда и
отчетени по друг начин, освен чрез уважаване на подадената от него молба,
като наложеното и търпяно до момента от С. наказание „Доживотен затвор“,
следва да бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30
години, при определен „Строг“ режим на изтърпяване на това наказание.


Мотивиран от горното и на основание чл. 450, ал.3 от НПК, СЪДЪТ



ОПРЕДЕЛИ:
13
ЗАМЕНЯ, на основание чл.450, ал.3 НПК, вр. чл.38а, ал.3 от НК,
наложеното по отношение на осъдения С. М. С. – роден на **** г. в гр.
Скопие, Република Северна Македония, сърбин, гражданин на Р Северна
Македония, разведен, живущ /по негови данни преди задържането/ във
фактическо съжителство с лицето Д.М., осъждан, със средно образование,
месторабота преди задържането – охранител на обект „Х.“, жител и живущ в
гр. София, ж.к. **** – едно общо наказание, определено му въз основа на акт
на СГС, НО, 6 състав, постановен по НОХД № 2374/ 2000 г., с което на
основание чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, са групирани определените на
осъдения наказания по НОХД № 835/2002 г. на СГС, НО и по НОХД №
2374/2000 г. на СГС, НО, а именно – „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР“ – с наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 30 /тридесет/ години.

На основание чл. 38а, ал. 5 от НК, ЗАЧИТА изтърпяното до момента
наказание „Доживотен затвор“, за наказание „Лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.65, ал. 2, вр. чл.57, ал. 1, т. 2, б.„а“ от
ЗИНЗС, първоначален „Строг“ режим за изтърпяване така определеното по
отношение на осъдения С. М. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 30 /тридесет/ години.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или на протест по реда
на Глава ХХІІ от НПК, в седмодневен срок от днес, пред САС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да се изпълни незабавно след изтичане на
срока на обжалване и/или протестиране, освен ако е подаден частен протест
или жалба, които не са в интерес на осъдения С. М. С..

Препис от протокола от днес проведеното с.з., да се издаде на адвокат
Т. М. – служебен защитник на осъдения С. М. С..

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:45
часа.

Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
14
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
15