Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10792 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
26717 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 28521/2015 г. по описа на СРС, 64 с-в, е
признато за установено по предявените от "Т.С. " ЕАД против С.С.Д., Б.С.Д.
и М.С.Д. искове на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно, както следва: С.С.Д.
- 1/16 част Б.С.Д. - 14/16 части и М.С.Д.. - 1/16 част от следните суми, а именно от
сумата от 1334,06 лева - цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се
гр. София, ж.к. ****** за периода м.12.2012г. - м.04.2014г., ведно със
законната лихва от 02.02.2015г. /дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, както и сумата от 139,41 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2013г. -
20.01.2015г., като е отхвърлил иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за
разликата до пълния предявен размер от 1503,08 лева, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /02.02.2015г./ до окончателното плащане, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД - за разликата до пълния предявен размер от 187,60 лева.
Решението е постановено
с участие на трето лице помагач на страната на ищеца - -„Т.С.“
ЕООД.
Срещу така
постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, е
подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД в първоинстанционното
производство с изложени доводи за неправилност, поради постановяване на
решението в нарушение на материалния закон и необоснованост. Във въззивната
жалба се излагат оплаквания за това, че районният съд не е взел предвид разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от приложимите ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД. Ищецът бил начислил правилно задълженията на потребителя след въвеждане на
изравнителните сметки за реалното потребление. Сочи, че съгласно чл.32, ал.3 от
ОУ когато при изравнителна сметка се установи, че начислената на купувача сума
е по-голяма от реално потребената от него енергия, със сумата в повече, в
случай че са налице просрочени задължения, т.е. незаплатени такива от клиента,
се погасяват най-старите задължения. Възможността за погасяване на задължения
по описания начин е била известна на клиента по силата на ОУ, за които няма твърдения
да са били оспорени. Потребителят на топлинна енергия е имал възможност да
възрази в 45-дневен срок срещу ежемесечно начисляваните суми за топлинна
енергия и разпределянето им, но не е сторил това. Моли, съдът да постанови
решение, с което да отмени процесното решение в обжалваната част. Претендира
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и пред
настоящата съдебна инстанция.
В законния
срок е постъпила насрещна въззивна жалба и отговор на въззивната жалба от ответника
Б.С.Д., починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници – Е.Б.Д.
и Л.Б.Д.. Излага доводи за правилност на първоинстанционното решение в частта
на отхвърляне на претенциите, като заявява, че въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение.
В
законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника Б.С.Д., починал в
хода на производството и заместен от своите правоприемници – Е.Б.Д. и Л.Б.Д. срещу
решение в частта, в която е установено спрямо него, че дължи процесните суми. Въззивните
жалби на другите двама ответници С.П. и М.Д. са върнати от районният съд с
влезли в сила съдебни актове. Следователно по отношение на тях решението е
влязло в законна сила.
В подадената
от ответника Б.С.Д. въззивна жалба се поддържа, че не може да бъде споделено
правното основание на мотивите за исканията, изложени в решението, поради липса
на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосновават извод у
съда за дължимост на сумите – предмет на спора; че СРС не се е съобразил и с
установения факт, че съгласно получаваните и до момента документи – отчети за
дялово разпределение, фактури и изравнителни сметки, сумите са претендирани
единствено от Б.С.Д., като имената на С.С.П., М.С.Д. не фигурират в нито един
документ, предвид което последният не може да се приеме за задължено лице при
положение, че самият ищец приема за вещен ползвател на имота Б.С.Д.. Навеждат
се доводи и че съдът не е разгледал разпоредбите на чл. 62 и чл. 147а от ЗЗП,
които имат предимство пред тези на ЗЕ, когато му противоречат, като в този
смисъл ищецът е трябвало да докаже дали ответникът е поръчал енергията и
съответно да докаже нейното заплащане; че този съд е нарушил и съдебната
практика, установена с определение № 3258/07.03.2013 г. по адм. дело №
2772/2013 г. на ВАС, І колегия, 5-членен състав, че ОУ не са индивидуален, общ
или нормативен административен акт. Сочи се, че друго нарушение е безрезервното
приемане на СТЕ, която е направила заключението по документи, които не са
представени по делото; че неоснователно не е допуснато събирането на поискани
от ответниците доказателства; че абсолютен факт е, че вещото лице от СТЕ не е
направило какъвто и да е незави-сим опит да докаже потребена енергия, а
единствено преписва данни от документи на ищеца. Инвокирани са съображения и че
съгласно практиката на ВКС е недопустимо да се приемат като доказателства
фактури, които не са подписани от клиента и че не може да се приеме за
доказване на сумите ССЕ, която се основава на тези документи; че СРС изобщо не
е установил дали счетоводството на ищеца е водено редовно, както и начина на
фактуриране на сумите. Релевирани са съображения, че предвид момента, от който
се счита сключен договорът при общи условия – когато направеното предложение от
едната страна се приеме от другата, противно на логиката и на правните принципи
е да се приеме, че само с факта на придобиване на собствеността и на легалното
дефиниция за потребител на топлинна енергия, без никакво друго действие от
страна на физическото лице, същото става страна по такъв договор, както и че за
да е приложим чл. 150 ЗЕ трябва да има подадена молба-декларация от ответниците
до ищеца за откриване на партида /аб. номер/, а такава в случая – няма.
Поддържа се и че при съществуването на вещно право на ползване относно
топлоснабдения имот, неговият титуляр-потребител би бил задължен за плащане на
доставената топлинна енергия, а не формалният собственик; че съгласно
законовите разпоредби приспадане и добавяне на суми от изравни-телни сметки към
други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителя на
топлинна енергия, както и че липсата на ликвидност препятства извършването на
извънсъдебно прихващане и такова не може да бъде възприето.
Становище по
подадените от главните страни въззивни жалби не е изразено от подпомагащата
страна - -„Т.С.“ ЕООД.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на
СРС е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия
пра-вила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г., "потребители на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г.,
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно
по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща в исковия период от време – от
м. 12.2012 г. до 04.2014 г. вкл., всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди
съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото
е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия на топлоснабдения обект, респ. то встъпва в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. В дадения случай предвид
данните от приложеното с исковата молба удостоверение за наследници и
приложените нотариални актове, с които се прехвърлят идеални части от
недвижимия имот на починалия Б.Д., съдът намира за установено, че ответника е
потребител на ТЕ за битови нужди. Като носители на вещното право на собственост
върху процесния имот в исковия период от м. 12.2012 до м.04.2014 г. вкл.,
ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
същия.
Нормата на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява,
че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия
на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "Дневник" от 14.01.2008 г. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответните страни – жалбоподатели не твърдят и не установяват да са
упражнили това тяхно право срещу Общите условия на "Т.С. "
ЕАД от 2008 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги
приели.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и клиента, по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК, което се споделя от
настоящия състав.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр. 34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.
25/20.03.2020 г., но действаща през исковия период/. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл. 142, ал. 2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, а нормата на чл. 145, ал. 1 от същия закон предвижда, че
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собстве-ност, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прог-нозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.
155, ал. 3 ЗЕ прави-лата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен клиент се определят с наредба-та по чл. 125, ал. 3 ЗЕ.
За процесния период в съответствие с тази законова уредба и устано-веното в
Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота, за който ответниците
са клиенти за топлинна енергия, са начислявани помесечно от "Т.С."
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушаната съ-дебна експертиза, като след края на всеки отоплителен
период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение в сградата, в която се намира имо-тът-предмет на спора, на база
документите за индивидуален отчет в процесния апартамент, като от последните,
подписани от клиента, неоспорени от ответниците по иска, и данните от общия
топломер, отразени в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, по делото е установено количеството и стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период, възлизаща в
случая на сумата 1 334,06 лева, като правилно е
отхвърлил иска до пълния предявен размер.
В хода на
производството жалбоподателите-ответници не са твърдели и не установили да са
се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили
изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове
съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2008 г. имащи силата на закон за
страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата
за топлоснаб-дяването (отм.); , поради което настоящият съдебен състав намира,
че топлинната енергия, пот-ребена в процесния имот, е разпределена в
съответствие с правилата на действащата норма-тивна уредба – обстоятелство,
което е отразено и в приетата съдебно-техническата експертиза.
По делото не са
налице данни размерът на задължението на ответниците за потребената топлинна енергия за заявения като предмет
на спора период от м. 12. 2012 г. – м. 04. 2014 г., на стойност от 1 707, 47 лева, да е заплатена от
клиента, с оглед на което до тази сума искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ се явява доказан по основание и размер,
поради което последният подлежи на уважаване, както правилно е приел
първоинстанционния съд.
Неоснователни са и
доводите на въззивниците, че в дадения казус е нарушена забрана-та по чл.
62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/
2016 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Съдебният състав намира
за неоснователно и възражението на ответниците, че е на-лице нарушение
на чл. 147а ЗЗП. Нормата на чл. 147а ЗЗП, от която те черпят
аргументи, че не са обвързани от Общите условия на "Т.С." ЕАД, е
материалноправна и същата е в сила от 25.07.2014 г. и следователно не намира
приложение в настоящия спор, при който правоотношението между главните страни и
възникнало преди този момент. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да
беше налице противната хипотеза, възражението на жалбоподателите пак би било
неоснователно, тъй като нормата на чл. 147а ЗЗП е обща и приложението
й се изключва от специалното правило на чл. 150 ЗЕ, касаещ потребителите
на топлинна енергия. Затова не е необходимо изричното
съгласие на последните за договарянето и приемането им, а е достатъчно те да не
са възразили срещу общите условия на топлопре-носното предприятие. Не могат да
бъдат споделени и доводите, че липсва валидно облигационно отношение между
жалбоподателите и ищеца, тъй като не се установява те да са поискали откриване
на партида за имота на тяхно име. С оглед действащата нормативна уредба във
връзка с топлос-набдяването, за възникването на облигационно отношение между
доставчика на топлинна енергия и собственика на
топлоснабден имот в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия не
е необходимо подаване на молба-декларация за откриване на партида от страна на
последния.
Оплакванията, че
количеството на доставената топлинна енергия за
процесния имот не се доказва от ангажираните доказателства, са необосновани.
Съдебно-техническата експер-тиза е допусната в съответствие с изискванията
на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост на специални знания в
съответните области на науката, в т. ч. и относно изчисленията по нор-мативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като тази експер-тиза
не е изготвена по документи, едностранно издадени от ищеца, както се поддържа,
а въз основа на представените по делото документи за отчет за индивидуалното
разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия,
съгласно снетите показания по уредите за разпределение в жилището на
ответниците за процесния период, подписани от клиента и неоспорени в процеса,
както и данните от електронния отчет на общия топломер в абонатната станция. В
случай, че въззивниците са искали представянето на оригинала на отчетния картон
на общия топломер, е следвало своевременно да заявят искане по реда на чл.
192 ГПК до третото неучастващо в процеса лице, което не е направено. С
оглед на горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При отчитане на топлинната енергия за имота са определяни и приспаднати технологичните
разходи на топлинната енергия за абонатната станция. Според заключението стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на уважения размер Правилно и законосъобразно СРС е е възприел цената по заключението на
съдебно-техническата експертиза/СТЕ/, тъй като тя е определена за реално
доставената и потребена през процесния период топлинна енергия, а и
извършеното със сумата за връщане (възстановяване) по изравнителните сметки
прихващане, посочено в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, със
суми за топлинна енергия извън процесния период не е наведено в заявлението и
исковата молба. Прихващането представлява упражняване на потестативно право с
едностранно волеизявление, което е направено извънсъдебно, за да породи
погасителния ефект, към който е насочено, следва да са били налице всички
предпоставки, уредени в чл. 103 и 104 от ЗЗД.
Материалното волеизявление за прихващане по своята правна същност е способ за
погасяване на две насрещни еднородни задължения до размера на по-малкото от
тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Предпоставка за
надлежното упражняване на волеизявлението е двете задължения да са ликвидни
(безспорно установено по основание и размер) и изискуеми. В случая не се
установи от ищеца сумите за предходни периоди, с които е извършено
извънсъдебното прихващане, да представляват ликвидни вземания за цена на
доставена топлинна енергия извън процесния период, а и не е предявено възражение за
съдебно прихващане.
В зависимост
от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, възниква ново вземане в полза на потребителя-за
възстановяване или в полза на топлопреносното дружество-за доплащане. Новото
вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената прогнозна
сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Наред с това,
съгласно чл. 31, ал.6 от Общите условия на ответника, в сила от 2005 г., когато
при изравнителните сметки се установи, че платената от купувача сума е
по-голяма от дължимата, сумата в повече, по желание на купувача се възстановява
от продавача или се приспада от дължимата сума за следващия период.
Възможността за погасяване на стари задължения със сумата в повече от
изравнителните сметки е установена за първи път с чл. 32, ал.3 от Общите
условия на ответника, публикувани във вестник "Дневник", брой от
14.01.2008 г. Същите обвързват страните и са приложими само за вземания,
възникнали след влизането им в сила. Във връзка с приложението на последната
клауза, като най-стари задължения следва да се разглеждат само тези за
съответния отчетен период. Прихващането с по-стари задължения от предходен
отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на сумите.
Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите
задължения, какъвто е недействителен съобразно ЗЗД. В този смисъл, клаузата
като частично противоречаща на императивната законова разпоредба не следва да
се прилага спрямо задължения, предхождащи тези от съответния отчетен период, за
който са издадени прогнозните и изравнителни сметки.
От заключението по СТЕ се установява, че за процесния период
стойността на реално потребеното количество топлоенергия за имота е в размер на
сумата от 1334,06 лева, формирана като разлика между начислените суми по прогнозна
консумация за периода в размер на 1475,42 лева и резулата от изравнителните
сметки, който е сума за възстановяване в
общ размер от 141,36 лева, която неправилно е била прихваната от ищеца.
Съгласно
чл.33 от Общи условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР е 30 -
дневен след публикуването на дължимите суми в интернет страницата на ищеца.
Така ответниците са били в забава в плащането на задълженията, отнасящи се за
периода м.12.2012г. - м.02.2014г., и дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва за процесния период, чийто размер правилно районният съд е
опредил, че възлиза на сумата от 139,41 лева, определена на основание чл.162 ГПК и съгласно заключението по ССчЕ, което е определило размер на мораторната
лихва на основание чл.86, ал.2 ЗЗД. За периода м.03.2014г. - м.04.2014г. не са
представени доказателства за изпълнение на задължението на ищеца за публикуване
на месечните задължения на интернет страницата на ищеца, от което следва, че за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези задължения не се
дължи.
С оглед
горното правилно районният съд е уважил в една част предявените искове и е
отхвърлил вземанията до по-високия предявен размер.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение
на разноските:
С оглед
отхвърляне на двете жалби на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26717 от 06.02.2017 г. по гр.д. №
28521/2015 г. по описа на СРС,64 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.