О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1603 ,
29.08.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и девети август
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Кремена Лазарова
Членове: Пламена Върбанова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев в.ч.гр.д.№ 1289 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 279, вр. чл.
274 – 278 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с
вх. №30075/ 11.07.2019 г. от И.М.П.,
ограничено запретена, приподписана от попечителя си В.Г.М., срещу Разпореждане
№123-3695/19 г. от 14.06.2018 г. по гр.д. №1461/2016 г. на Районен съд Бургас.
Излагат се съображения, че отказа за възобновяване на прекратеното производство
е неоснователен. Сочи се, че частната жалбоподателка не е могла да обжалва
Определение №8527/16.11.2018 г., с което е прекратено производството, като
същото било спряно от „незаконно назначената“ ѝ попечителка. Приложени са
писмени доказателства.
Ответниците по частната жалба, в едноседмичен
срок не депозират отговор по същата.
Съдът, след преценка на изложените в частната
жалба съображения и материалите по гр. д. № 1461/2016 г. на Районен съд Бургас,
по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. №1461/2016 г. на РС
Бургас е образувано след разделяне от гр.д. № 223/2016 г. по описа на Бургаския
районен съд, по предявените искове от И.М.П.с ЕГН ********** против И.Я.В. и К.И.И.,
уточнени допълнително, за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № ***, т. **, дело № *****/**** г. на нотариус при
БРС, с който ищцата и бившият й съпруг И.В. са дарили на К.И. собствения си
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв.м., съставляващо
урегулиран парцел IV в кв. 12 по плана на с.***, заедно с построената в него
масивна вилна сграда, тъй като е сключен при измама, и при неизгодни условия,
евентуално този договор да бъде прогласен за нищожен, поради заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и липса на основание.
В хода на производството, поради установената
необходимост от учредяването на настойничеството или попечителство на ищцата И.П.
е назначена, изслушана и приета съдебно психиатрична експертиза, чието
заключение е, че И.П. страда от персистиращо/протрахирано/ налудно
разстройство- т.е тя се намира в
продължително разстройство на здравето и не е в състояние да разбира свойството
и значението на извършените от нея действия по подаване на исковата молба. С
протоколно определение от 12.07.2017 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК, производството е спряно.
Ищцата е поставена под ограничено запрещение
с влязлото в сила на 22.06.2018г. Решение по гр.д. № 371/2017 г. по описа на
Бургаския окръжен съд. За попечител на ищцата И.М.П. е назначена ****** ѝ
М.И.П..
С определение от 07.11.2018 г. поради
отпадане на обстоятелствата за спиране на гр.д. №1461/2016 г. на РС Бургас,
същото е възобновено. Дадени са указания на попечителя М.И.П., да заяви изрично
дава ли съгласие за извършените до този момент процесуални действия по делото
от ищцата И.М.П..
На 15.11.2018 г. по делото е постъпила молба
от М.П., с която същата изрично заявява, че не дава съгласие за депозираната
исковата молба, допълнителни молби и уточнения, инцидентен установителен иск,
упълномощаване на адвокат и т.н. процесуални действия, извършени от поставената
под ограничено запрещение ищца И. П..
С Определение от
16.11.2019 г. по гр.д. №1461/2016 г. на РС Бургас производството е прекратено в
частта досежно предявените искове от И.М.П.. С Определение от 21.02.2019 г. по гр.д.
№1461/2019 г. на РС Бургас производството е прекратено и в частта досежно
предявения насрещен иск.
С молба с вх.№25443/13.06.2018 г. ищцата И.М.П.
е поискала възобновяване на гр.д. №1461/2016 г. на РС Бургас.
С Разпореждане №123-3695/19 г. от 14.06.2018
г. Районен съд Бургас е разпоредил да се уведоми лицето, че делото е приключило
с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде възобновено. Молителката И.М.П. е
уведомена за разпореждането и е получила копие от същото на 18.06.2019 г.
На 11.07.2018 г. е депозирана частна жалба с вх. №30075/ 11.07.2018 г. от И.М.П. срещу Разпореждане №123-3695/19 г.
от 14.06.2018 г. Районен съд Бургас.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна, съдът, намира следното:
Частната жалба е подадена след изтичане на
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу
акт на съда, който не подлежи на обжалване и е недопустима.
На първо място разпорежданията се обжалват в
едноседмичен срок от съобщаването им съобразно разпоредбата на 275, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 279 от ГПК. Частната жалбоподателка е уведомена за разпореждането
на РС Бургас на 18.06.2019 г., като едноседмичният срок за обжалване е изтекъл
на 25.06.2018 г. Жалбата е подадена на 11.07.2018 г. и се явява просрочена като на това основание
същата следата да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Частната жалба е недопустима и на още едно
самостоятелно основание. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
279 от ГПК очертава кръга определения/разпореждания/, които подлежат на
обжалване с частна жалба, а именно: в случаите посочени в закона и
определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Предметният
обхват на разглежданата категория съдебни актове /преграждащи определения/ е
очертан в т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на
ВКС, чиито разрешения запазват
актуалността си и при действието на ГПК
от 2007 г. Съгласно приетите от ОСГК разрешения, преграждащи развитието
на производството определения са и визираните в чл. 185 ГПК от 1952 г. (отм.),
а именно определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на
спряно производство. Правилото на чл. 185 от ГПК (отм.) не е възпроизведено в
сега действащия ГПК, в който тази група определения, притежаващи обща
характеристика, е изброена сред определенията на съда, срещу които могат да
бъдат подавани частни жалби - чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. /в т. см. Тълкувателно
решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК./ Ето защо определението с, което се отказва
възобновяване на спряно производство представлява преграждащо по-нататъшното
развитие на делото и подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Независимо от твърденията на
жалбоподателката, че ѝ е отказано възобновяване на делото, обжалваното
разпореждане на РС Бургас, а именно
Разпореждане №123-3695/19 г. от 14.06.2018 г няма такъв характер. В процесния
случай с протоколно определение от 12.07.2017 г. на основание чл. 229, ал. 1,
т. 3 от ГПК, производството по гр.д. №1461/2016 г. на РС Бургас е спряно. Същото обаче е възобновено с
определение от 07.11.2018 г. В този смисъл доколкото производството е вече възобновено,
с обжалваното Разпореждане №123-3695/19 г. не е отказано възобновяване на
спряно производство, а само е указано на ищцата, че делото вече е възобновено и
е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Ето
защо обжалваното разпореждане не е преграждащо, обжалването му не е изрично
предвидено в закона и заради това не попада в кръга на определенията
/разпорежданията/ на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби,
следователно депозираната частна жалба се явява недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане и на това самостоятелно основание.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частна
жалба с вх. №30075/ 11.07.2019 г. от И.М.П.
срещу Разпореждане №123-3695/19 г. от 14.06.2018 г. по гр.д. №1461/2016 г. на
Районен съд Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№
1289 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред Бургаския
апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.