Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.08.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №3607/2017год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД срещу Народното събрание на
РБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
462 000 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането
21.01.2015 г. до датата на исковата молба в размер на 101 623,57 лева, иск за
неимуществени вреди в размер 110 000.00 лева и лихва за забава от датата
на увреждането 21.01.2015г. до датата на исковата молба в размер на 24 196,08
лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът Ц.Л.Г.
излага в изковата молба, че с решение от 12.06.2013г., обнародвано в ДВ брой
52/14.06.2013г. е избран от НС на РБ за
подпуправител на БНБ, ръководител на управление «Банков надзор» с мандат 6
години, започнал на 16.06.2013г. Решението е взето по предложение на управителя
на БНБ на основание чл.84, т. 8 и чл.86, ал.1 от КРБ и чл.12, ал.2 и 4 и чл.19
, ал.1 от ЗБНБ. В деня на обнародване на решението ищецът сключил договор за
управление в БНБ. На 16.06.2014г. е привлечен
като обвиняем за това, че за периода от 25.07.2013г. до 16.06.2014г., като
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, не е изпълнил служебните
си задължения по чл.20, ал.3 от ЗБНБ и чл.103 от ЗКИ като не е приложил
надзорни мерки по отношение на «КТБ»АД за извършени нарушения, за които се твърдяло, че са констатирани в доклади от
надзорни инспекции на БНБ с № 1720-0129/29.11.2010г. и №1720-0087/25.07.2013г.
с цел да набави за другиго облага, като от това са могли да настъпят немаловажни
вреди последици, да се застрашат държавните финансови интереси. В същия ден е
отнето разрешението на ищеца за достъп до класифицирана информация, издадено от
ДА «Национална сигурност». На 25.11.2014г. срешу ищеца е повдигнато ново
обвинение за длъжностно престъпление.
Във връзка с повдигнатите обвинение, с определение на СГС от
03.12.2014г. му е наложена мярка за процесуална принуда по чл.69, ал.2 от НПК,
като е отстранен от заемата длъжност «Подуправител на БНБ» и ръководител на
управление «Банков надзор». На 13.01.2015г.
осем народни представители внесли
проект на решение за освобождаването му като подуправител на БНБ на основание
чл.14, ал.1 от ЗБНБ във връзка с чл. 12, ал.2 и чл.19, ал.1 от ЗБНБ. Конкретни
фактически основания са посочени в мотивите към проекта за решение, както и в
доклад направен в пленарана зала на 21.01.2015г., изразяващи се в ползване на
отпуск след образуване на досъдебното производство, отнемане на достъпа до
класифицирана информация, отстраняването му от длъжност на основание чл.69 от НПК и нарушение на служебните задължения, установени в хода на
разследването. Решението е прието от НС
без разисквания. Излага доводи, че решението от 21.01.2015г. и националното
законодателство , което урежда процедурата по освобождаването на подуправителите
на БНБ, противоречат на правото на Европейския съюз, поради което счита взетото
решение за нищожно. Излага съображения за наличие на доклади от ЕЦБ, в които е установено несъответствие
на ЗБНБ с изискванията на правото на ЕС
по отношение изискването за персонална независимост на членовете на УС
на БНБ, включително и подуправителите. Във връзка с посочените критики е изготвен проект за изменение на чл.14 от ЗБНБ, който предвижда отмяна на чл.14,ал.2 от ЗБНБ и изменение на чл.14, ал.3
от ЗБНБ, с което се предвижда съдебен контрол
върху актовете за освобождаване
членовете на Управителния съвет. На 25.03.2010г. този законопроект е
изпратен за съгласуване с ЕЦБ, която е изразила положително становище, но до
датата на исковата молба не е приет от
НС.
Позовава се
на решение от 10.07.2003г. по дело С-11/00, Комисия/Европейска централна банка,
в което СЕС е анализирал понятието
«независимост» по смисъла на чл.130 от ДФЕС/тогава чл.108 от Договора за
създаване на Европейската общност/, като в т.134 от това решение, СЕС приема,
че чл.130 от ДФЕС «по съществото си има предназначение да защити ЕЦБ от
всякакъв политически натиск, за да й позволи ефективно да преследва целите,
присъщи на поставените задачи, чрез независимо упражняване на специфичните
правомощия, предоставени на ЕЦБ от Договора за ЕО и устава на ЕСЦБ». Излага
съображения и за нарушения на общия принцип за правото на защита и констатирано
в доклад на ЕЦБ, изразяващо се в невъзможността за съдебно обжалване на актовете на НС, с които се освобождават
членовете на УС на БНБ и е цитирана практика на СЕС.
Излага
подробни съображени за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на
държавата за вреди, настъпили от нарушаване правото на ЕС, а именно следните три предпоставки:
-Относно
засягането на разпоредба, която предоставя права на частно правни субекти излага, че в докладите и становищата на ЕЦБ и
доклада на Европейската комисия за конвергенцията от 2016г., членовете на УС на
БНБ не могат да бъдат освобождавани на
основания, различни от посочените в чл. 14.2 от Устава, а ищецът е освободен на основанието, критикувано в посочените
доклади-фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения, което
не се съдържа в чл.14.2 от Устава. Освен
това не му е осигурен достъп до съд в противоречие на принципа за ефективна
защита.
-Относно
критерия за нарушение, което е явно квалифицирано и достатъчно съществено,
счита че по отношение процесното решение на НС този критерии е налице поради
това, че в периода от 2008-2016г. ЕЦБ и ЕК са подчертали несъответствието на
ЗБНБ с правото на ЕС, като НС не е предприело мерки за отмяна на това
законодателство. Освен това при вземане на процесното решение НС е приложило
ЗБНБ, който противоречи на Устава и ДФЕС, вместо да приложи правото на ЕС.
-Относно
наличието на причинно-следствена връзка излага, че извършените нарушения в правото на ЕС от Народното
събрание са причинили вреди на ищеца, който е освободен от длъжност и претърпял
неимуществени вреди и имуществени вреди, изразяваща се в сбор от възнагаржденията
които би получил в периода от
21.01.2015г. до 21.03.2017г.
Ответникът
Народното събрание на Република Б. в писмени си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете.
Контролиращата
страна Софиска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на
исковете.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че
с решение от 12.06.2013г., обнародвано в ДВ
брой 52/14.06.2013г., ищецът е избран от НС на РБ за подуправител на БНБ,
ръководител на управление «Банков надзор» с мандат 6 години, започнал на
16.06.2013г. На 14.06.2013г. е сключен договор за управление между ищеца и БНБ.
На
16.06.2014г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.2,
пр.2 вр. с ал.1 , пр.2 от НК, за това, че в периода от 25.07.2013г. до 16.06.2014г.,
като длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение, не е изпълнил
служебните си задължения по чл.20, ал.3 от ЗБНБ и чл.103 от ЗКИ, като не е приложил
надзорни мерки по отношение на «КТБ»АД за извършени нарушения, констатирани в
доклади от надзорни инспекции на БНБ с № 1720-0129/29.11.2010г. и
№1720-0087/25.07.2013г., с цел да набави за другиго за акционерите облага-увеличаване
печалбата на акционерите, като от това са могли да настъпят немаловажни вредни
последици, да се застрашат държавните финансови интереси. На 16.06.2014г. е
отнето разрешението на ищеца за достъп до класифицирана информация, издадено от
ДА «Национална сигурност». На 25.11.2014г. е повдигнато ново обвинение на ищеца
за длъжностно престъпление.
С
определение на СГС от 03.12.2014г. по
НЧД№5228/2014г., във връзка с горепосочените обвинения, е наложена мярка за
процесуална принуда по чл.69, ал.2 от НПК на ищеца, като е отстранен от заеманата
длъжност «подуправител на БНБ» и ръководител на управление «Банков надзор». Същото е потвърдено с определение
от 11.12.2014г. по в.н.ч.д № 1127/2014г. на САС, което е влязло в сила на
същата дата.
Не е спорно,
че на 13.01.2015г. осем народни
представители са внесли проект на
решение за освобождаването на ищеца като подуправител на БНБ на основание
чл.14, ал.1 от ЗБНБ във връзка с чл. 12, ал.2 и чл.19, ал.1 от ЗБНБ, към което
са изложени мотиви, според които Ц.Г. не упражнява своите правомощия от
м.06.2014г., като от образуване на досъдебно производство срещу него е в отпуск
до приключване на процесуалните действия.
Посочено е, че е с отнет достъп до класифицираа информация, което също
води до невъзможност за изпълнение на задълженията, както допълнителен мотив са
извършените от ищеца нарушения на
служебните му задължения установени в хода на разследването.
Не е спорно, че с решение на НС, обнародвано в брой 7/27.01.2015г. Народното събрание на
основание чл.84, т.8 и чл.86 от КРБ, чл.14, ал.1 във връзка с чл. 12, ал.2 и
чл.19, ал.1 от ЗБНБ е освободен Ц.Г. от длъжността подуправител на БНБ,
ръководител на управление „Банков надзор“ , което е взето на 21.01.2015г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът определя правната квалификация на предявените
искове по чл.2 в от ЗОДОВ като взема предвид съдебната практика, обективирана в
определение № 60281/24.06.2021г. ч. т. д.
N 3231/2015г. на ВКС, Търговска колегия,
Второ отделение, според която „исковете за обезщетение за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз и по делата, заварени от изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.94/2019г., се
разглеждат по реда на ЗОДОВ, като съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на
тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК“.
Правото
на ЕС не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавите-членки за
вреди от нарушаването му, като материално-правните предпоставки на този иск са
изведени от практиката на Съда на ЕС (СЕС) - делото Francovich и Köbler,
(съединени дела С- 6/90 и С- 9/90 ) и дело С- 224/01. и те са следните
три: 1. нарушение на правна норма на ПЕС, даваща права на частно-правни
субекти; 2. извършеното нарушение да е
достатъчно съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка между
претърпените вреди и това нарушение. Доколкото практиката на СЕС има
задължителен характер, то и нейното нарушаване представлява нарушение, за което
би могла да се ангажира отговорността на държава-член за вреди.
Първата предпоставка
за уважаване на предявените искове изисква да се установи нарушение на
норма на Общностното право, която има директен ефект. Директният ефект дава
възможност на частноправните субекти да се позоват на съответната норма от
правото на ЕС пред националните съдилища, а те от своя страна са длъжни да я
зачетат и приложат. Нормата трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права
на частноправни субекти. Тя може да се съдържа в учредителен договор, регламент
или директива, т. е. да е норма на акт с директна приложимост или не.
В исковата молба са изложени съображения за допуснати
нарушения на следните норми от правото на ЕС:
- чл.130 от ДФЕС –«При
упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията,
възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито
Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от
членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да
приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от
правителство на държава-членка или от някой друг орган. Институциите, органите,
службите или агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите-членки се
задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху
членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или
на националните централни банки при изпълнение на техните задачи.
- чл.14.2 от Устава на Европейската система на централните
банки и на Европейската централна банка-«Управителят може да бъде освобождаван от длъжност само ако
той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на
неговите задължения или ако е виновен за извършено сериозно нарушение.
Решението по този въпрос може да бъде отнесено до Съда от засегнатия управител
или от Управителния съвет, на основание нарушение на Договорите или на правна
норма за тяхното прилагане. Такива дела се завеждат в срок до два месеца от
публикуването на решението или от неговото съобщаване на ищеца, или при липса
на такова, от деня, в който последният е узнал за него, в зависимост от
конкретния случай.
Представени са доказателства от които се установява,
че в доклада за сближаване от 2008г. на Европейската
централна банка, издаван в съответствие с чл.140 от ДФЕС, е констатирано
несъответствие на чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗБНБ, редакцията към бр. 101 от
28.12.2010 г., в сила от 30.06.2011г., действаща към датата на взимане на процесното решение, с чл.14.2. от Устава на Европейската система
на централни банки и на ЕЦБ.
Представено е становище на ЕЦБ от 25.03.2010г. по искане
на министъра на финансите на РБ за становище по проектозакон, изменящ ЗБНБ и
други. Изразено е положително становище по предложението за изменение на чл.14,
ал.2 от ЗБНБ чрез неговата отмяна и чл.14, ал.1 от ЗБНБ предвиждащ неговото
пълно съответствие с чл.14.2 от Устава. Към исковата молба са приложени мотиви
по проект за изменение на БНБ, чрез отмяна на чл.14, ал.2 от ЗБНБ, но същите не
са подписани и няма данни за внасянето им за разглеждане в НС на РБ по
надлежния ред. Факт е, че проект за изменение на закона, свързан с посочените
несъответствия, е предлаган за съгласуване с ЕЦБ, за което е изразено
положително становище.
Не е спорно, че към датата на взимане на процесното
решение на НС не е приет проекта за изменение на ЗБНБ, одобрен от ЕЦБ, с което
да се премахне съществуващото противоречие с правото на ЕС, като решението е
взето при действието на чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗБНБ, по отношение на които е
установено несъответствие с ПЕС в доклада за сближаване от май 2008г. и
разисквано в становището на ЕЦБ от 25.03.2010г. От съдържанието на същите
следва да се направи извод, че са доказани твърденията на ищеца за противоречие
на чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗБНБ с норми на правото на ЕС, а именно чл.14.2 от Устава на Европейската система на централните
банки и на Европейската централна банка.
Съдът констатира,
че е обнародвано в бр. 48 от 27.06.2015 г., в
сила от 27.06.2015 г. изменение, с което е отменен чл.14, ал.2 от ЗБНБ. В ДВ, бр. 106 от 2018 г. е обнародвано изменение на чл.14, ал.1 от ЗБНБ според което, „Компетентният
орган по чл. 12 може
да прекрати предсрочно правомощията на член на управителния съвет само ако не
отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите
задължения, или ако е признат за виновен за извършено сериозно нарушение“, като този текст е приведен в пълно
съответствие с чл.14.2 от Устава.
Предвид изложеното следва да се вземе предвид, че международните договори и правото на Европейския съюз имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат
и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ
орган. В чл. 5, ал. 4 на Конституцията на РБ е уреден
механизъм за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на
Европейския съюз, чрез овластяването на всички правоприлагащи органи, от местната и държавната администрация до Конституционния
съд, да преценяват съответствието на приетите закони с правото
на Европейския съюз и да приложат това право с приоритет пред националния закон. Поради изложеното следва да се прецени дали при
установената фактическа обстановка приложението на горепосочените норми от
ПЕС би довело до възможност ищецът да не
бъде освободен от заемана длъжност въпреки влязлото в сила определение на съда
за отстраняването му от същата. Настоящият състав приема, че следва да се даде отрицателен отговор на този
въпрос поради следното:
С решение на
НС, обнародвано в брой 7/27.01.2015г.
Народното събрание на основание чл.84, т.8 и чл.86 от КРБ, чл.14, ал.1 във
връзка с чл. 12, ал.2 и чл.19, ал.1 от ЗБНБ е освободен Ц.Г. от длъжността
подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков надзор“ , което е взето
на 21.01.2015г. Следователно решението за освобождаване на ищеца от заеманата длъжност
се основава на установяване предпоставките на чл.14, ал.1 от ЗБНБ , който
регламентират основанията за предсрочно прекратяване правомощията на член на
управителния съвет, като в мотивите към проекта за решение, внесен от осем
народни представители, е посочено като
основание фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията му за повече от
6 месеца.
В настоящото производство се установява, че към датата на
постановяване на процесното решение са налице основания да се приеме, че ищецът
като подуправител на БНБ е във фактическа невъзможност да изпълнява правомощията
си. От доказателствата се установява и между страните не е спорно, че ищецът по
време на мандата си като подуправител на БНБ е привлечен като обвиняем по
две обвинения за длъжностно
престъпление, свързано със заеманата от него длъжност, че му е отнет достъпа до
класифицирана информация и с влязло в сила определение на САС по отношение на
него е предприета мярка за процесуална принуда отстраняване от длъжност.
Следователно от датата на влизане в сила на определението на САС на 11.
12.2014г. е налице фактическа невъзможност за ищеца да изпълнява правомощията
си. Следователно са били налице предпоставките на чл.14, ал.1 от ЗБНБ за
освобождаване от заеманата длъжност, като решението е взето от НС в рамките на
очертаните в КРБ правомощия и конкретно чл.84,
ал.1, т.8. Освобождаването на ищеца като управител на БНБ е обусловено от
наличието на влязъл в сила акт, с който
е отстранен от заеманата длъжност, поради
което не е имал възможност да изпълнява правомощията си.
Според чл.14.2 от Устава
на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка «Управителят може да бъде освобождаван от длъжност само ако
той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на
неговите задължения или ако е виновен за извършено сериозно нарушение“. От съдържанието на посочената норма
следва да се направи извод, че дори и при директното й прилагане при установената
фактическа обстановка ще са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от
заемана длъжност, тъй като е налице фактическа невъзможност да изпълнява
правомощията си като подуправител на БНБ поради отстраняването му от длъжност с влязло в сила определение на
съда и отнемане достъпа му до класифицирана информация. От установените факти следва
да се направи извод, че не е отговарял на изискванията, необходими за
изпълнение длъжността, от която е отстранен.
В подкрепа на този извод е и чл.20, ал.3 от ЗБНБ, в който
е предвидено, че подуправителят следва да извършва оперативно ръководство на
управление „Банков надзор“ самостоятелно и независимо от другите управления на
банката, което е свързано с постоянно му присъствие. Изпълняването на
посочената длъжност е невъзможно за лице, което е отстранено от нея поради
обвинение за длъжностно престъпление. Приложението на нормата на чл.14.2 от Устава
също би довело до освобождаване на ищеца от заеманата длъжност, поради което не
може да се приеме, че несъответствието с нормите на ПЕС, е нарушило или
ограничило правата на ищеца или по отношение на него са предприети мерки, които
да не съответстват на ПЕС. Поради това не се установява наличието на първите
две предпоставки, обуславящи отговорността на държавата за нарушение на правна
норма на ПЕС, тъй като чл.14.2 от устава не дава права на ищеца по –различни от
тези, регламентирани в чл.14, ал.1 от ЗБНБ, относно предпоставките за
освобождаването му като подуправител на БНБ-при установените факти тези
предпоставки ще бъдат налице и при приложение нормата на ПЕС.
Противоречието на чл.14, ал.2 от ЗБНБ с чл.14.2 от Устава е установено от
доклада за сближаване от м.май 2008г. Несъответствието е преустановено с
приемане на изменения в ЗБНБ, обнародвано в бр. 48 от 27.06.2015 г., в сила от 27.06.2015г., с което е отменена посочената
разпоредба. Същата е действала при вземане на процесното решение, но следва да
се приеме, че не засяга правата ищеца, тъй като дори и да не е избран друг подуправител
на БНБ след освобождаване на ищеца от длъжност това не би му дало възможност да
довърши мандата си поради невъзможността да изпълнява правомощията си като
подуправител на БНБ, тъй като е отстранен от заеманата длъжност с влязло в сила
определение на съда.
В доклада за сближаване от 2008г. на ЕЦБ е отбелязано, че
ЗБНБ не предвижда правото на националните органи на съдебната власт да
преразглеждат решенията за освобождаване от длъжност на член на органите за
вземане на решения на НЦБ освен управителя, като е прието, че макар такова
право да се съдържа в общото законодателство, с цел юридическата му
еднозначност би било препоръчително такова право на преразглеждане да се
предвиди. Тази констатация се съдържа в
доклада за конвергенцията от 2014г. В становището на ЕЦБ от 25.03.2010г. е дадена положителна оценка по предложение за
изменение на ЗБНБ, което предвижда в ал. 3 на чл.14 от него да се предвиди
съдебен контрол от ВАС върху решенията за освобождаване на членовете на УС и
управителя на БНБ. От посочените доклади и становище следва да се направи извод
за съществуващо несъответствие на нормите на ЗБНБ с правото на ЕС поради
непредвидена възможност за съдебен контрол. Следва да се направи извод, че
липсата на възможност за обжалване на решението за освобождаване от длъжност на
ищеца представлява нарушение на правна норма на ПЕС, даваща
право на защита срещу незаконосъобразно освобождаване от длъжност, което
покрива първата предпоставка за уважаване на иска. Следва да се вземе предвид, че освобождаването на ищеца от
заеманата длъжност е обусловено от влязло в сила определение за отстраняването
му от нея поради повдигнато обвинение за длъжностно престъпление и неизпълнение
на правомощията му продължително време. Поради това дори и при възможност за обжалване решението
на НС следва да се вземат предвид обективните факти, даващи основание за извод,
че ищецът не е отговарял на изискванията, които са необходими за изпълнението на
неговите задължения като подуправител на БНБ. Поради
това не може да се приеме, че нарушението е
достатъчно съществено и явно, за да покрие втория критерии за
уважаване на предявените искове.
За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че освобождаването
от длъжност на ищеца е обусловено от наложената в наказателното производство
мярка за процесуална принуда–отстраняване от заеманата длъжност и повдигнатото
обвинение за длъжностно престъпление, поради което съобразно изхода от
наказателното дело ищецът ще има право на защита за нарушените му права, както
и за заплащане на обезщетение за вреди в случай, че бъде оправдан по
повдигнатите обвинения. Тази защита
следва да се реализира по реда на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ след приключване на наказателното
производство.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се
установи нарушение на правна норма на ПЕС, даваща права
на частно-правни субекти; което да достатъчно съществено и явно,
поради което исковете следва да се отхвърлят без да се обсъждат останалите
кумулативни предпоставки за уважаването им, като настъпване на вреди в причинно
–следствена връзка с посочените нарушения и събраните във връзка с тях
доказателства. Исковете за заплащане на
лихва за забава са с акцесорен характер, поради което също следва да се
отхвърлят.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 450 лева
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ц.Л.Г. с
ЕГН ********** срещу Народното събрание
на Република Б. искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД срещу Народното събрание на
РБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
462 000 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането
21.01.2015 г. до датата на исковата молба в размер на 101 623,57 лева, иск за
неимуществени вреди в размер 110 000.00 лева и лихва за забава от датата
на увреждането 21.01.2015г. до датата на исковата молба в размер на 24 196,08
лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц.Л.Г. с ЕГН
********** да заплати на Народното събрание на Република Б. на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 450,00лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: