Р Е Ш Е
Н И Е
№ 355
гр. Габрово, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2380 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Д.К.А., ЕГН **********,
с адрес: ***"АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 8000 лева в
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето
й при ПТП, настъпило на 08.12.2018 г., заедно със законната лихва за забава от
деня на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение –
13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 291.18 лева -
обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за лечение на получените
телесни увреждания, заедно със законната лихва за забава от предявяване на
исковата молба - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 9.14 лева
– обезщетение за забава върху сумата, представляваща имуществени вреди за
периода от 13.08.2019 г. до 03.12.2019
г. / деня предхождащ предявяването на исковата молба/.
В исковата молба Д.К.А. твърди, че на
08.12.2018 г. като водач на лек автомобил „Ауди А6", рег.№ У 1530 АС в гр.
Габрово на кръстовището между ул. " Райчо Каролев" и бул. "
Васил Априлов" е участвала в пътно – транспортно произшествие, като влязла
в контакт с лек автомобил „Пежо 308" с рег. № ЕВ 2819 ВК, управляван от В.М.Г.,
при който получила мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма -
Комоцио церебри, което наложило лечението й в болница, което след изписването й
продължило в домашни условия. Излага, че в резултат на необходимото лечение на
травмата, което изисквало осигуряване на пълен покой на тялото й, без излагане
на силна светлина или шум, спазване на режим, изключващ психически и някои
физически натоварвания, като четене, работа с компютър и други, не можела да
изпълнява трудовите си задължения - касиер във фирма и затова се наложило
ползва отпуск поради болест близо пет месеца. Сочи, че в резултат на преживения
стрес при произшествието, претърпяла и продължава да търпи болки и страдания -
главоболие, виене на свят, безсъние, затруднена концентрация и забавеност на
реакциите, като приема обезболяващи медикаменти, сънотворни медикаменти, както
и средства срещу мозъчния оток - диуретици и антиедемни лекарства. Също така в
резултат на злополуката се променил значително и начинът й на живот, като не
можела да се занимавам с много от дейностите, които вършела преди, ограничили
се социалните й контакти, вече избягвала и почти не можела да шофира, защото
изпитвала силен страх, че би могло да се случи произшествие, което да застраши
отново живота и здравето й.
Виновният за причиненото ПТП водач бил страна
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с
ответника, като отказал изплащане на застрахователно обезщетение поради което
се претендира осъждането му да заплати причинените вреди, ведно с лихвата за
забава върху претендираните суми.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно поведение на
ищцата, която разполагала с достатъчно време и техническата възможност да
възприеме другия водач и да предприеме действия по избягване на ПТП, респ. не
била с поставен предпазен колан. Твърди се, че претендираното обезщетение за
неимуществените вреди не съответства на съдебната практика, както и на принципа
на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и началния момент от който
се претендира заплащане на лихва за забава.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП №
1697087 от 08.12.2018 г. на Ивайло Николов, мл. автоконтрольор при РУ МВР
Габрово, се установява, че на посочената дата – 08.12.2018 г. около 13.20 часа
е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил марка „Пежо
308”, рег. № ЕВ 2819 ВК и лек автомобил марка „Ауди А6", с ДК У 1530 АС,
управляван от ищцата. В протокола не е отразено водачът на автомобила „Ауди
А6" А. да е пострадала при произшествието.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му
– настъпилото ПТП, и обстоятелството, че водачът на лек автомобил марка „Пежо
308”, рег. № ЕВ 2819 ВК представил полица за застраховка „Гражданска
отговорност” № 118001513040, валидна към датата на настъпване на ПТП, сключена
с ответника ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК
*********. По отношение на описания от съставителя механизъм на
настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като
представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан
от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на
доказване в производството.
Страните не спорят и с определение от
07.11.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните е отделен фактът, че на 17.02.2020 г. в гр. Габрово е произтекло ПТП
между лек автомобил „Пежо 308" с рег.№ № ЕВ 2819 ВК и лек автомобил „Ауди
А6", рег.№ У 1530 АС, управляван от ищеца, като към датата на настъпването
му водачът на лекия автомобил В.М.Г. имала валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника.
Съгласно писмо, рег. № 264000 – 10279 от
10.07.2020 г. издадено от Областна дирекция на МВР – сектор „Пътна полиция” -
Габрово ищцата Д.К.А. е била участник в следните пътнотранспортни произшествия
– 1) ПТП настъпило на 08.12.2018 г. около 13.20 ч. при сблъскване на две
моторни превозни средства в гр. Габрово на кръстовище образувано от бул. „Васил
Априлов” и ул. „Райчо Каролев”; 2) ПТП настъпило на 11.07.2015 г. около 12.45
ч. при блъскане на пешеходец от МПС в гр. Габрово на кръстовище образувано от
бул. „Могильов” и ул. „Зелена Ливада”.
Ищцата е представила медицински документи,
които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, поради което и съдът, като неразполагащ с необходимите специални
знания, не ги обсъжда.
По делото са прието основно и допълнително
заключение по съдебно-медицинска експертиза Съгласно основното заключението на
съдебно медицинската експертиза, което е изготвено преди да бъдат събрани
всички писмени доказателства по делото, се установява, че в резултат на
настъпилото на 08.12.2018 г. ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, протекло
без загуба на съзнание. Същото следва да се преценява като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата е приета в Хирургично
отделение на МБАЛ-гр. Габрово на 08.12.2018 г., където е лекувана
медакаментозно три дни до 11.12.2018 г. След болничното лечение, поради
продължаващи оплаквания от главоболие, нарушения в равновесието и симптоматика
от страна на зрението продължила да бъде в отпуск по болест до 01.05.2019 г. с
диагноза „мозъчно сътресение /общо 144 дни/. След този период, от 02.07.2019 г.
до 12.07.2019 г. ищцата е в отпуск по болест за 11 дни, след преглед от общо
практикуващ лекар с диагноза „нарушение на вестибуларната функция". От
02.08.2019 г. до 15.08.2019 г., след преглед от специалист- психиатър е в 14
дневен отпуск по болест с диагноза „умерено тежък депресивен синдром".
Имала оплаквания от главоболие, виене на свят, нестабилна походка, засилен
страх да се вози в коли, да ходи пеша и при шофиране, получавала тежки кризи,
когато е в близост до превозни средство, не можела да се съсредоточaва. Вещото
лице сочи, че при такова взаимодействие между двата автомобила, може да се
причини сътресение на тялото, което да доведе до мозъчно сътресение.
Черепни-мозъчна травма от типа на мозъчно сътресение, може да се причини при
директна травма на главата или от импулсивна сила, вследствие на бързо движение
на главата и внезапно спиране, какъвто е случая при ПТП, без главата да е пряк
обект на травматично увреждане. В конкретния случай се касае за втория тип на
причиняване на мозъчно сътресение, без наличие на директна травма върху главата.
При извършен личен преглед на ищцата на 12.03.2020 г. в МБАЛ- гр. Габрово се
установява лека дисметрия при извършване на носопоказалечна проба и
нестабилност при пробата на Ромберг. Описаните леки промени в неврологични
статус могат да бъдат свързани с мозъчно сътресение, но могат да се припокриват
и със симптомите при повишена функция на щитовидната жлеза. След инцидента била
много уплашена и месеци наред не можела да кара кола. От тогава била почти
постоянно в отпуск по болест с главоболие, световъртеж и изтръпване на дясната
ръка. Прогнозата досежно здравословното състояние на ищцата е добро, що се
отнася до травмата на главата. Оплакванията свързани с психични и функционални
смущения би следвало да отзвучат в рамките на 1 година от произшествието. Вещото
лице сочи, че е твърде вероятно настоящите оплаквания да са свързани със
заболяването на щитовидната жлеза или симптомите на претърпяното мозъчно
сътресение да са засилени /утежнени/ от наличието на такова заболяване или да
се припокриват с него. Разходите за медикаментите Тебокан и Сомазина по
описаните по фактури, могат да бъдат свързани с лечението на мозъчно
сътресение, като тяхната стойност възлиза на 78.48 лева.
Съгласно допълнителното заключението на
съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно
на всички събрани писмени доказателства, се установява, че в периода от
м.01.2014 г. до м.10.2018 г. до ищцата многократно е посещавала
общопрактикуващия си лекар, специалист невролог, психиатър, кардиолог и
ендокринолог. Отразени са диагнозите: Световъртеж от централен произход;
Нарушение на вестибуларната функция; Невротично разстройство, неуточнено;
Генерализирана тревожност; Умерено тежък депресивен епизод; Есенциална
хипертония; Тиреотоксикоза. От представените допълнителни медицински документи
е видно, че симптоматиката, която е имала ищцата преди процесното ПТП,
продължава и след него. От 11.07.2015 г. до 13.07.2015 г., ищцата е била на
лечение в MБAЛ- гр. Габрово с диагноза „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма". Пострадала при ПТП. От тогава нататък, до м. 10. 2018 г.
пострадалата постоянно е консултирана по повод Нарушение на вестибуларната
функция; Невротично разстройство, неуточнено; Генерализирана тревожност;
Умерено тежък депресивен епизод; Има и консултации по повод Тиреотоксикоза и
Есенециална хипертония. Налице са данни за претърпяно преди процесното ПТП
произшествие, довело до увреждания от типа на посткомоционния церебрастенен
синдром и посттравматично стресово разстройство, които се припокриват със
симптоматиката съобщавана от ищцата след претърпяното на 08.12.2018 г. ПТП.
Някои от съобщаваните от ищцата симптоми, като напрегнатост, тревожност,
безсъние могат да бъдат свързани и със заболяването от тиреотоксикоза и да
бъдат утежнени от него. Видно от свидетелските показания и съобщения механизъм
на ПТП в съдебно заседание, травмата на главата на ищцата може да се причини
при удар на лявата странична област на главата в прозореца на лявата предна
врата или колонката между двете врати. Възможно е при такова съприкосновение да
не се получи увреждане на меките тъкани на главата.
Поставен предпазен колан не би предпазил
ищцата от причиненото увреждане, тъй като движението на тялото, респективно на
главата при такъв механизъм на произшествието е странично, а не в предно-задна
посока. Възможно е предходното ПТП да окаже въздействие върху сегашното
здравословно състояние на ищцата. Не могат да се разграничат по интензитет и
вид твърдените от ищцата болки и страдания /главоболие, световъртеж и психични
изживявания/ получени при предходното ПТП и получени при настоящото ПТП.
Разходите за медикаментите по представените допълнителни фактури, могат да
бъдат свързани с лечението на мозъчни травми, като тяхната стойност
възлиза на 76.93 лева.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че
оплакванията на ищцата са обективно съществували и преди процесното ПТП, но
последващата черепно-мозъчна травма е довела до засилването на оплакванията.
Вещото лице сочи, че второто /процесното/ ПТП е утежнило състоянието на ищцата,
но оплакванията са постоянни и датират от 2015 г., като не може да се разграничи кое ПТП колко е
допринесло за тези оплаквания. Вещото лице посочва, че към момента
здравословното състояние на ищцата е сравнимо, подобно с това преди настъпилото
ПТП от 2018 г..
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на Кристиян Георгиев Николов, показанията
на който съдът частично кредитира, при отчитане на близките му отношения с ищцата и въз основа на които
приема, че след претърпяното ПТП ищцата е изпитвала главоболие, спяла
неспокойно, както и периодично била в отпуск по болест и не ходила на работа.
Съдът не кредитира показанията на св. Николов в частта, в която сочи, че преди процесното ПТП ищцата не е имала
здравословни проблеми. В тази си част показанията на свидетеля противоречат на
заключението на съдебно-медицинската експертиза. В частта относно механизма на
настиполото ПТП показанията на свидетеля са взети предвид при изготвяне на
заключението по съдебно-автотехническата експертиза.
От събраните гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетеля В.М. Генева, показанията на която съдът кредитира,
като последователни, вътрешно непротиворечиви и основани на личните й
възприятия, съдът приема за установено, че свидетелят Генева, шофирайки лек
автомобил „Пежо”, достигнала до въпросното кръстовище, където имало знак стоп и
нейният автомобил бил първа кола. Свидетелят Генева навлязла в кръстовището с
ниска скорост като не видяла движещия се по път с предимство лек автомобил
марка „Ауди”, който ударила в задна лява част. Лекият автомобил „Ауди” се
завъртял вътре в кръстовището. След ПТП ищцата слязла от колата, след което
споделила че не се чувства добре и била повикана бърза помощ.
В
производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Николай И., които обаче не следва да се обсъждат, тъй като не
установяват факти от предмета на доказване.
От заключението на изслушаната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
съответно на другите доказателства по делото, се установява, че на 08.12.2018
г., около 13.20 ч., в гр. Габрово, лек автомобил „Ауди А6" per. № У 1530
АС, управляван от Д.К.А. ***, в посока от центъра на града, към Шиваров мост. А.
управлява автомобила със скорост 46 -47 km/h. В същият момент, по ул. „Райчо
Каролев", в посока от Административния съд, към булеварда се движи лек
автомобил „Пежо 3008" с per. № ЕВ 2819 ВК, управляван от В.М.Г.. Г.
достига зоната на знак „Б2", като скоростта на автомобила й в този момент
е 12,4 km/h, не спира на знака, въпреки намиращите се в полезрението и леки
автомобили (лек автомобил Ауди и неустановения автомобил) и навлиза в платното
за движение на бул. „Васил Априлов". При навлизането в булеварда,
автомобил Пежо се е движил със скорост 14,8 km/h, а лек автомобил Ауди
се е намирал на разстояние 32,1 м от положението му при последвалия удар.
Водачът на лек автомобил Пежо продължава процеса на пресичане на платното на
булеварда, ускорявайки скоростта на движение, с цел последващо продължаване на
движението по ул. „Райчо Каролев". Водачът на лек автомобил Ауди не
реагира на автомобил Пежо и при указаните траектории на движение на
автомобилите се осъществява удар между тях. Следствие действията на ударните
сили при характерния блокиращ приплъзващ удар, лек автомобил Пежо продължава
движението си напред, отклонявайки се напред, като се установява в
кръстовището, в платното за движение към Шиваров мост, с по голяма част в
дясната пътна лента на това платно, с предна част към продължението на ул.
Райчо Каролев след кръстовището. Лек автомобил Ауди продължава движението си
напред, отклонявайки се на ляво в процес на ротация в посока обратна на
часовата стрелка и отлагайки следи от приплъзване. В процеса на това движение,
автомобилът достига пешеходната пътека след кръстовището, в платното за
движение към центъра на града, където свидетелят Кристиян Георгиев Николов
задейства ръчната спирачка. Автомобилът променя направлението си на движение
следствие това въздействие и окончателно спира в платното за движение към
центъра на града, косо разположен, със задна част след пешеходната пътека (след
в посока към центъра) и предна към центъра на града.
Съгласно заключението от техническа гледна
точка еднозначна основна причина на настъпването на произшествието е
предприетата маневра от страна на водачката на лек автомобил Пежо за пресичане
на платното за движение по бул. „Васил Априлов", при наличие в близко
положение на движещи се в посока към Шиваров мост леки автомобили. От
техническа гледна точка, произшествието е било предотвратимо от страна на
водача на лек автомобил Пежо. Произшествието е било предотвратимо от страна на
водача на лек автомобил Ауди, ако тя е разполагала с пряка видимост,
неограничена от неустановения автомобил, към навлизащия в платното на бул.
„Априлов" автомобил Пежо - да реагира за аварийно спиране, не по късно от
момента на навлизане на Пежо в платното на булеварда. Показанията по делото, за
наличие на друг автомобил в лява лента, който достига кръстовището и изчаква
насрещно движещи се автомобили, определя, че този автомобил технически е
възможно да ограничи видимостта за водача на лек автомобил Ауди. Наличните данни
по делото не позволяват еднозначен анализ на това, дали към навлизането на Пежо
в булеварда, този неустановен автомобил е ограничавал видимостта на водача на
Ауди. Вещото лице сочи, че в протокола за ПТП е отбелязано, че пострадалият
водач на лек автомобил Ауди е била с поставен предпазен колан. В материалите по
делото няма данни обективиращи поставяне или липса на предпазен колан от страна
на ищцата.
Останалите доказателства съдът не обсъжда,
тъй като същите или не установяват факти от предмета на доказване, очертан от
предявения иск или не са необходими, с оглед приетите за безспорни в
отношенията между страните факти.
Относно иска
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“,
сключена с ответника, предполага да се установи наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав,
който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните
елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от
чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата
на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
В производството за безспорен факт е прието
съществуването на правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и В.М.Г. – трето за спора лице, за което се твърди да е осъществило
спрямо ищеца граждански деликт.
В резултат на поведение на В.М.Г.,
осъществено при управлението на лек автомобил „Пежо“, с ДК № ЕВ 2819 ВК,
предприето в нарушение на чл. 25 ал.1 ЗДП
- водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, и в нарушение на чл. 50. ал. 1 ЗДП, която норма предвижда, че на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, е произтекъл контакт
между автомобила „Пежо” и управлявания от ищеца Д.К.А. автомобил „Ауди”, от
който са настъпили неблагоприятни изменения в правната й сфера – увреждане на
здравето й.
Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното доказване за
неосъществено и презумпцията за необорена, поради което неоснователни са
доводите на ответника за недоказано негово виновно поведение.
Следователно, в резултат на допуснатото
виновно и противоправно поведение на ответника са настъпили неблагоприятните
изменения в правната сфера на ищеца, изразени в неблагоприятно засягане на
здравето му и направени разходи за лечение на полученото увреждане, които са
намалили активите на имуществото му.
Пряката причинна връзка между поведението на
водача Г. и вредите е установена чрез кредитираните заключения на
съдебно-медицинските и автотехническата експертизи.
Неимуществените вредите са неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено
благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото
на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия
организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането.
Неблагоприятното засягане на здравето на ищцата се изразява в травматично
увреждане на тъкани и органи, изразено в сътресение на мозъка, което увреждане
е предизвикало отрицателни емоционални преживявания – болка и страдания, като
здравето на ищцата е напълно възстановено в състоянието от преди процесното
ПТП, без последици при обичаен ход на възстановителните процеси, а
доказателства за усложненото им протичане не са събрани. Преживения при ПТП стрес неиминуемо води до
неблагоприятни емоционални изживявания у ищцата, които също представляват
неимуществени вреди, подлежащи на възмездяване.
Съгласно кредитираното допълнително
заключение на СМЕ процесното ПТП е утежнило състоянието на ищцата, но
симптоматиката, която е имала ищцата преди процесното ПТП, продължава и след
него. Твърдените от ищцата симптоми,
като напрегнатост, тревожност, безсъние могат да бъдат свързани и със
заболяването от тиреотоксикоза и да бъдат утежнени от него. Вещото лице е
категорично, че към момента здравословното състояние на ищцата е сравнимо с
това преди настъпилото ПТП от 2018 г..
От изложеното може да се направи извода, че ищецът не установи, при условията на пълно /извън всякакво съмнение/ и
главно доказване твърдяното силно главоболие, виене на свят,
напрегнатост, тревожност, безсъние,
затруднената концентрация и забавеност на реакциите, депресивно състояние,
невъзможност да изпълнява трудовите си функции да са в резултат на процесното застрахователно събитие, което
е предмет на настоящото производство. Не се установи и в резултата на
злополуката ищцата да е спряла да шофира автомобил. Твърдените увреждания
на здравето на ищцата не са резултат от
увреждане настъпило в същия темпорален момент, което налага в рамките на
настоящото производство отговорността на застрахователя да бъде ограничена само
до вредите, за които причинността е доказана по безспорен начин.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо
– здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат
на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно
чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Съдът приема, че
за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП и с оглед внезапно предизвикания краткосрочен
стрес, непродължителния период, през който са понасяни болките и страданията,
както и при отчитане на настъпилото възстановяване на здравето на ищцата,
следва да бъде престирана сума в размер на 2500 лева, която би била адекватна
на претърпените вреди.
Следователно, предявеният иск за възмездяване
на неимуществените вреди е доказан за размера от 2500 лева, като за разликата
до пълния предявен размер от 8000 лева следва да бъде отхвърлен. Върху установената дължима главница,
ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на постановяване
на отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение – 13.08.2019
год. до окончателното изплащане.
Имуществените вреди се изразяват в извършени
разходи във връзка с проведено лечение на получените от ищеца при процесното
ПТП травматични увреждания. Съдът приема, че релевантните разходи по предявения иск възлизат на сума в общ
размер от 96.08 лева и са извършени в периода 07.03.2019 г. – 02.12.2019 г., т.е.
преди предявяване на исковата молба /04.12.2019 г./, като причинно-следствена им връзка с увреждането
се установява от съдебно-медицинските експертизи. Съдът намира, че
представените в хода на производството фактури за извършени допълнителни
разходи за лечение извършени след депозиране на исковата молба /фактура
№**********/16.04.2020 г. на стойност 19.65 лева и фактура
№**********/15.03.2020 г. на стойност 29.65 лева/ могат да бъдат предмет на
самостоятелен иск, но е недопустимо да се присъдят в настоящото производство.
При имуществените вреди увреждането настъпва в момента на извършване на
съответния разход, като посочените две фактури касаят имуществени вреди за
последващ процесен период.
Това означава, че главният иск за репариране
на имуществените вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата 96.08
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 291.18 лева, следва да
бъде отхвърлен.
При извод за частична основателност на
главните искове, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при твърденията същият да е
нарушил правилата за движение. Възражението е неоснователно.
За да е част от причината поведението на
ищцата следва да е противоправно, т.е. предприемането му следва да е в
нарушение на установена с правна норма забрана. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина
или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, а
такова поведение не се доказа. Противоправното поведение, в което се състои
съпричиняването, стои в доказателствена тежест на ответника.
В случая ПТП е настъпило на кръстовище, като
от събраните доказателства – заключението на САТЕ се установи, че скоростта на
лек автомобил Ауди е била около 46.3 км/ч, която няма как да се приеме за
превишена, тъй като е по-ниска от разрешената скорост за движение в населено
място. Настъпването на процесното ПТП се дължи единствено и само на виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Пежо” В.М.Г.. В случая
дали водачът на лек автомобил „Ауди” е могъл да избегне удара ако реагира при
аварийно спиране е без правно значение. Ищецът се е намирал на път с предимство
спрямо лекия автомобил „Пежо” и е навлязъл в кръстовището, като това му
поведение напълно съответства на
установените правила за движение. Обективно, водачът на лекия автомобил „Пежо”
е бил административноправно задължен да съобрази поведението си, като пропусне
МПС, движещи се по пътя с предимство. От произведения резултат – настъпил
сблъсък между лекия автомобил и мотопеда, следва, че същият не е изпълнил така
вмененото му задължение. В.М.Г., е навлязла в кръстовището без да пропусне лек
автомобил Ауди, отнел е предимството му и е произтекъл механичният контакт
между двете МПС. Това сочи, че единствената правно-релевантна причина за
сблъсъка е виновното и противоправно негово поведение, осъществено в нарушение
на чл.25, ал. 1 и чл. чл. 50.
ал. 1 ЗДвП. За ищеца не е съществувало задължение да се съобрази с предприетото
от водача на лекия автомобил Пежо противоправно поведение. Няма как ищецът да е
бил правнозадължен да предвиди, а още по-малко да предотврати противоправното
поведение на В.М.Г., като доводите на ответника за отчитане на възможността на А.
да предотврати удара като реагира при аварийно спиране, са изцяло
неоснователни. Отделно от горното ударът би бил предотвратим единствено, ако по
делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че водачът на
лек автомобил Ауди е разполагала с пряка видимост, неограничена от друг
автомобил, към навлизащия в платното на бул. „Априлов” автомобил Пежо.
Напротив, от показанията на св. Кристиян Николов се установява, че на
кръстовището е имало друг лек автомобил, движещ се в дясна лента и спиращ за
изчакване и последващо завиване на наляво в ул. „Райчо Каролев”, който
автомобил съгласно САТЕ би ограничавал видимостта на водача на Ауди, като в
тази част показанията на свидетеля не са опровергани от други доказателствени
средства. Съдът следва да разгледа и
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата при твърденията същата да е нарушила правилата за движение, поради
липсата на поставен предпазен колан. Възражението е недоказано, въпреки
дадените с определението по чл.140 ГПК указания на съда, че този факт стои в
доказателствена тежест на ответника. Доказателства за осъществено от ищцата противоправно
поведение, елемент от причинно-следствената верига, не са ангажирани, поради
което и в приложение на неблагоприятните последици от неизпълнената
доказателствена тежест, съдът приема възражението за неоснователно.
Относно акцесорния иск с правна
квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая обезщетение за забава по отношение
на имуществените вреди се претендира от деня на отказа на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение – 13.08.2019 г. до предявяване на
исковата молба.
Размерът на законната лихва е нормативно
определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./, поради което акцесорния иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница за имуществени
вреди, е основателен за сумата 2.46 лева, определена по реда на чл.162 ГПК,
чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага. Съответно за разликата до
предявения размер от 9.14 лева, следва да бъде отхвърлен. Следва да се
отбележи, че по отношение на фактура №
46100001189/02.12.2019 г. обезщетение за забава се дължи от деня следващ
извършване на съответния разход, а не от деня на отказа на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение – 13.08.2019 г., тъй като към този
момент разходът още не е бил извършен и ответникът не е могъл да изпадне в
забава.
Относно разноските за производството.
С оглед изхода на спора, всяка от страните
има право на разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. Ищецът е доказал извършени в производството разноски в размер на
1927.01 лева (332.01 лева – внесена държавна такса, 10 лева – държавна такса за
съдебни удостоверения, 525 лева - възнаграждения за вещи лица по съдебно –
медицински и съдебно-автотехническа експертизи и 1060 лева – адвокатско
възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 603.28 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Действително в исковото производство е
внесена държавна такса от 370 лева, която обаче над сумата 332.01 лева е
недължимо внесена и поради това подлежи на възстановяване. Възлагането в тежест
на ответника на разноски, които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би
довело до неоснователното му обогатяване, което не следва да се допуска.
Направените от ищеца разходи за издаване на преписи от документи по делото не
подлежат на заплащане по реда на чл. 78 ГПК от насрещната страна. Възражението
на ответника уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение да е прекомерно,
съдът намира неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА.
В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като
определеното по правилата на чл. 2, ал.
5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 5
на Наредбата минимално възнаграждение е 1030 лева. Делото обаче се отличава с
известна правна и фактическа сложност, по същото са проведени 3 съдебни
заседания, изслушани са заключения по съдебно – медицински и
съдебно-автотехническа експертизи, разпитани са трима свидетели, поради което
уговореното възнаграждение от 1060 лева не е прекомерно.
Ответникът доказва
извършени разноски в размер на 1483.47 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума му се следват
1019.05 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да
заплати на Д.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лева -
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания за увреждане на здравето
й при настъпило на 08.12.2018 г. в гр. Габрово ПТП, причинено от застраховано
при ответника лице, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
13.08.2019 г. до окончателното й погасяване, сумата 96.08 лева (деветдесет и шест лева и осем
стотинки) - обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на полученото
увреждане, ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяване
на исковата молба – 04.12.2019 г. до окончателното й погасяване, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2.46 лева (два лева и четиридесет и шест стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата от 96.08 лева за периода 13.08.2019 г. - 03.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ главните искове за
обезщетение на неимуществените вреди за разликата до предявения размер от 8000
лева и за обезщетение на имуществените вреди за разликата до предявения размер
от 291.18 лева, съответно
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава за разликата до предявения
размер от 9.14 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
"ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да
заплати на Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 603.28 лева (шестстотин и три
лева и двадесет и осем стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1019.05 лева (хиляда и
деветнадесет лева и пет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: