Р
Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
1018/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника М.И.В., против
постановление от 23.09.2020г. на ЧСИ М.К., с район на действие СГС, по изп. д.
№ 20207880400307, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя за намаляване на възложените
му разноски в изпълнителното производство за такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят сочи, че предмет на
изпълнението е вземане за законна лихва върху главница от 19 257лв., която е
изплатена изцяло на 14.02.2020г. по предходно изпълнително дело на същия
съдебен изпълнител, който знаел и за извършваните от длъжника частични
погасявания на главния дълг. В получената покана за доброволно изпълнение не
било посочено за какъв период и върху каква главница се дължи законната лихва.
Изпратеното до работодателя на жалбоподателя запорно съобщение било с различно
от поканата съдържание, като в него било посочено, че се дължи и лихва върху
законната лихва. Неправилното изчисляване на дължимата по делото сума е довело
и до неправилно изчисляване на разноските за такса към ЧСИ.
Взискателят В.Г.В. счита жалбата за неоснователна, тъй
като при изчисляване на дължимите суми съдебният изпълнител не е допуснал
отклонение от законовия ред за погасяване на различни по характер парични
задължения. Счита, че липсата на становище на взискателя по всичките възражения
на длъжника преди произнасянето на съдебния изпълнител не правело жалбата срещу
отказа му основателна.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата,
тъй като задълженията в изпълнителното производство били погасени по реда на
чл. 76 ЗЗД. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп. дело №
20157880400393 не е включвал законна лихва върху главницата. Такава лихва е
присъдена с
изпълнителен лист от 08.06.2020г., по който е било образувано второто
изпълнително дело № 20207880400307. Размерът на законната лихва върху
главницата от 19 257лв. за периода от 17.06.2013г. е до изплащането, което било
осъществено на 18.02.2020г. и изчислен чрез електронна система.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20207880400307 на ЧСИ М.К.
е образувано по молба от 29.06.2020г. на В.Г.В. въз основа изпълнителен лист от 08.06.2020г., издаден по
гр.д. № 2152/2001г. по описа на СРС, 57 състав, с който М.И.В. е осъдена да
заплати на В.Г.В. законната лихва върху сумата от 19 257лв., считано от влизане
в сила на решението по делото на 17.06.2013г. до изплащането. Поканата за
доброволно изпълнение е получена от длъжника на 24.08.2020г., като с нея е
поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по изпълнителния лист
изчислено на 14057.92лв. и 1348.18лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ с
отбелязването, че сумите са дължими към 25.08.2020г. На 02.09.2020г. М.В.
подала възражение срещу посочения в поканата размер на задължението по
изпълнителното дело, въз основа на който погрешно била изчислена и
пропорционалната такса по т.26. След получено становище от взискателя с
обжалваното постановление от 23.09.2020 г. съдебният изпълнител е оставил
възражението без уважение.
База за определяне и начисление на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ е паричното вземане по изпълнителния лист, но не и
разноските по изпълнението или други разноски в полза на ЧСИ. По тази причина
преди да се отговори на въпроса за основателността на жалбата срещу разноските
следва да се определи размера на това парично вземане. Тъй като в случая
изпълнителното дело е образувано за събиране на законна лихва върху главница,
размерът й не би могъл да бъде определен по друг начин освен чрез посочване на
базата, върху която тя се изчислява и определяне началния и краен срок, както е
сторено и в изпълнителния лист. Видно от поканата за доброволно изпълнение тази
законна лихва е определена на 14057.92лв., въз основа на която е изчислена и
пропорционалната такса от 1348.18лв. В изпълнителния лист от 08.06.2020г. е
посочен размерът на главницата-19 257лв. и началният период, от който се дължи
законната лихва върху нея-17.06.2013г. По признание на съдебния изпълнител в
мотивите към жалбата главницата е напълно погасена от длъжника на 18.02.2020г.
Без да се отчитат твърденията на длъжника за извършени от него частични
погасявания на основния дълг, които няма как да бъдат съобразявани в настоящото
производство, размерът на законната лихва върху така определената главница и за
посочения период възлиза на 13052.29лв. При съобразяване на този размер на
задължението, дължимата пропорционална такса възлиза на сумата от 1203.76лв. с
ДДС.
По изложените аргументи обжалваното постановление на
съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като дължимата пропорционалната такса се намали до сумата от
1203.76лв. с ДДС.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.В., ЕГН **********,***,
постановление от 23.09.2020 г. на ЧСИ М.К., с район на действие СГС, по изп.д.№
20207880400307, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за
намаляване възложените му разноски за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА определената от ЧСИ М.К., с район на
действие СГС, по изп. д. № 20207880400307,
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 1203.76лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.