№………./………2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар
Димитричка Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 918 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, „Варна-тауърс-Г", чрез адв. Л.М., срещу решение №
1099/18.03.2019г. по гр.д. № 6318/2018Г. на 41-ви състав на ВРС, в
частта в което е отхвърлен иска, насочен срещу „С. Естейт" ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ****за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следната
сума, за която е издадена Заповед № 1879/20.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3905/2018г. по описа на ВРС: сумата от 6143,08 лева
/шест хиляди сто четиридесет и три лева и осем стотинки/, представляваща
главница за незаплатена ел. енергия за фактури издадени за периода 13.10.2017г.
- 13.10.2017г., за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст
„Пчелина" № 1514, къща, с клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
16.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
204,77 лева /двеста и четири лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва за всяка фактура, посочена в заявлението за
периода от 02.03.2018г. до 02.11.2017г., на осн. чл. 422 от ГПК.
Считайки обжалваното
решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събрания в
хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено
друго решение, с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК от „С. Естейт" ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Тодор Радев Пенев" №11, чрез адв. Д.С.
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за присъждане на разноските
за тази инстанция.
В с.з. на 25.06.2019г. въззивното дружество, чрез адв. Н.Банков
поддържа въззивната си жалба, а въззиваемото дружество, чрез адв. Д.С. поддържа
становището си, изразено в писмения отговор.
ВОС съобрази следното:
С исковата си молба “Енерго Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
“Вл.Варненчик”, № 258, “Варна Тауърс-Г”, представлявано от ****, П.С.С. и ****,
чрез адв. Л.М. е предявило срещу “С.
естейт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ,ул.
”Тодор Радев Пенев”, № 11, представлявано от управителя Д.С.С., иск с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата от 6143,08лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/13.10.2017г.,
за периода от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., за обект с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, находящ се в гр. Варна, м-ст „Пчелина" № 1514, къща, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по ч.гр.д. № 3905/2018г. на 21-ви състав на ВРС в съда -
16.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
204,77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, посочена в
заявлението за периода от 02.03.2018г. до 02.11.2017г., и за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна “С. естейт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна ,ул. ”Тодор Радев Пенев”, № 11,
представлявано от управителя П.Р.С., чрез адв. Д.С.. В
отговора си ответното дружество е оспорило предявения иск по чл. 415, ал.1 от ГПК, като неоснователен. Оспорило е дължимостта на
посочените суми, т.к. твърди и представя доказателства за
отчуждаване на имота в гр. Варна, м. „Пчелина”, № 1514 още на 13.10.2016г.Няма
задължение за заплащане на потребената в имота ел.енергия след датата на
прехвърляне на собствеността. При съставяне на протокола от проверката не е
присъствал представител на дружеството. Адресът на потребление е било работното
място на целия екип на дружеството, предоставящо курирерски услуги. Всеки ден е
можело да бъде открит представител. Той е бил подписан от свидетели. За да
коригира сметката, ищцовото дружество се е позовало неоснователно на
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. От представения КП се установило ,че са отчетени показания в регистър 1.8.4 в размер
на 41504.5кВтч, които не са били визуализирни и не са отчетени при редовен
отчет. Не се установява натрупаното количество да е било реално доставено и
потребено от абоната. Вписването на допълнителното количество при извършената
проверка не установява потребление в посочения период 25.02.2016г. до
24.02.2017г. Чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, доколкото предвижда възможност за
корекция при разлика в данните в паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случая по казуса. КП е съставен при
допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила. Оспорва се
автентичността на подписите на посочените като свидетели лица. Оспорва още
обстоятелството, че при монтиране на електромера показанията в регистър 1.8.4
са били нулеви. Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция.
За
да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1102812 на 24.02.2017г. служители на „Енерго-про Мрежи“ АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, м. „Пчелина”, № 1514. Констатирано е, че в регистър 1.8.4 е отчетено
показание от 41504кВтч ел.енергия. Електромерът,
отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и поставен в индивидуална опаковка с пломба № 447970 и е изпратен
за проверка в БИМ.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен
констативен протокол № 859/03.10.2017г. на Български институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел
Русе. в който е отразено, че електромерът е постъпил в запечатан
найлонов плик с пломба № 447970. Не са установени механични дефекти по кутията
на електромера, на клемите и клемния блок. Налице са необходимите обозначения.
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа 4 от 414504.5кВтч.,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Със становище от 11.10.2017г.
изготвеното от специалист „ЕК“ при „Енерго-про Мрежи“АД, въз основа на
констативен протокол № 859/03.10.2017г. е одобрено
начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 25.02.2016г. до 24.02.2017г. в размер на 41504
кВтч по клиентския и абонатния номер водени на „С. Естейт” ЕООД. В същото
е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел.енергия.
По делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно
прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на
допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и подпериодите за
това.
Ответното дружество е остойностило допълнително
начисленото количество ел. енергия като е
издало фактура № 0258418640/13.10.2017г. за сумата от 6143.08 лева, с
получател „Стефатнов Естейт” ЕООД.
Видно от договор за покупко-продажба, обективирана в НА №
167, т. 4, рег. № 10786, д. № 767/2016г. на нотариус Д.Върлева, на 13.10.2016г.
„С. Естейт” ЕООД е продало на трето за спора лице собствения си недвижим имот,
а именно: ПИ с идентификатор № 10135.3506.1514, ведно с построената до груб
строеж жилищна сграда, находящи се в гр. Варна, м. „Пчелина”. Уговорено е
предаване на владението в деня на подписване на НА.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че електромерът с фабр. № 1114171564261228 е преминал
първоначална метрологична проврка през 2015г. Според КП № 859/03.10.2017г. на
БИМ, РО-Русе през електромерът е преминала ел.енергия през различните тарифи,
като по невизуализираната, за разлика от тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, тарифа 1.8.4
са отчетени 41504.5кВтч. Според същия протокол е налице външна намеса в
тарифната схема. Това, че е преминало през електромера посочното количество
ел.енергия се установява от показанията в сумарния регистър 1.8.0, показанията
по който съдържат и количеството ел.енергия от 41504.5кВтч. Има вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ. Налице са технически предпоставки за
извършване на допълнетелно начисляване на ел.енергия, определени в чл. 50 от
ПИКЕЕ.
Пред ВРС са изслушани и показанията на
свидетеля ****, служител на „Енерго Про Мрежи” и един от двамата съставители на
КП № 1102812/24.02.2017г. Поддържа, че при проверка със специализиран софтуер
на адреса, констатирали натрупани показания в невизуализирания регистър на СТИ,
което ги накарало да съставят КП. На адреса нямало звънец. Затова викали към
вилата, но никой не излязъл. Извикали двама свидетели от съседен обект, които
прочели протокола и го подписали.
Отново пред ВРС е изслушано
заключение по допуснатата СПЕ. Вещото лице е посочил, че текстът „Деян Стефков
Димитров” и подписът след този текст са изпълнени от Деян Стефков Димитров,
както и, че текстът „Г Г А” и подписът след този текст са изпълнени от Г Г А.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3905/2018г.
на 21-ви състав на ВРС, издадена е заповед № 1879/20.03.2018г. по реда на чл.
410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, като е разпоредено „С. Естейт”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата 6143.08лв., представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени в
периода от 13.10.2017г. до 13.10.2017г., за обект с аб. № **********, находящ
се в гр. Варна, м. „Пчелина”, № 1514, къща, с клиентски № **********, ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-16.03.2018г., до
окончателното изплащане на задължението,
сумата от 204.77лв., мораторна лихва за всяка фактура, посочена в
заявлението за периода от 02.03.2017, г. до 02.11.2017г., както и сумата от
126.96лв. заплатена държавна такса за заповедното производстмво и сумата от
50.00лв., представляваща юк възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК. След
като на 27.03.2018г. е постъпило възражение, на осн. чл. 414 от ГПК от „С. Естейт” ЕООД, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение и на 03.04.2019г. същото е
съобщено на „Енерго Про Продажби”, то на
03.05.2018г., в срока по чл. 415 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по
доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в
повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката,
периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на
стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от
страната основание.
Безспорно е, че ищцът е бил потребител
на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б, б. “а” от Закона за енергетиката
/ред. ДВ бр. 35/2015г./ като краен
клиент, който купува ел.енергия и че Общите условия за продажба на ел.енергия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-06/21.07.2014г. са влезли в сила по отношение
на ищеца. Видно от представения НА № 167, т.
4, рег. № 10786, д. № 767/2016г. на нотариус Д.Върлева, на 13.10.2016г. „С.
Естейт” ЕООД е отчуждил имота, който се обслужва от процесния електромер. Няма
никакво основание това дружеството да дължи цената на потребената в обекта
ел.енергия от 14.10.2016г. до датата на проверката-24.02.2017г. Сгласно чл. 2,
т. 1 и т. 9 от ОУПЕЕ битов клиент е клиент, който купува ел.енергия за
собствени битови нужди, а небитов клиент-клиент, който купува ел.енергия за
небитови нужди. Съгласно чл. 3, т. 2 от ОУПЕЕ страни по ОУ са „Енерго про
Продажби” АД и всяко лице, отговарящо на изискванията на чл. 2, т. 1 и т. 9 от
ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен на
ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи”
АД и не е избрло друг доставчик. Съгласно чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ОУПЕЕ клиент е и друго лице-ползвател на имота, различно
от собственика на имота, при условие, че последното е представило нотариално
заверено съгласие, възложителя, съответно собственика на сградата, в случай на
временно снабдяване, а когато правото на собственост принадлежи на няколко
лица, то правото и задължението на клиент се упражнява от всички тях заедно или
чрез пълномощник. Видно клиент е преди всичко този, чийто е имота или собственика,
а при определни условия и други лица. С отпадане на качеството собственик на
едно лице и придобиването му от друг, последният има и качеството на клиент на
„Енерго Про Продажби” АД ,който е длъжен да заплаща потребената ел.енергия в
обекта си. Вярно, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 5 от ОУПЕЕ клиентът има
задължението да прекрати договора за продажба на ел.енергия при промяна на
собствеността, а съгласно ал. 2 от същата правна норма, за двете страни по
сделката, в следствие на което се променя собствеността, възниква задължението да уведомят доставчика.
Вярно е обаче и това, че неизпълнението на тези задължения не е скрепено със
санкция, още по-малко е предвидена отговорност на продавача за плащане на
цената на потребената ел.енергия в обекта, докато постъпи уведомление за
промяната в собствеността.
Дори и да се приеме противното, т.е. че и след
14.10.2016г., понеже страните по договора за покупко-продажба не са уведомили
доставчика за промяната в собствеността, отговорността е за продавача, доколкото
не е прекратил договора си с „Енерго Про Продажби” АД, то следва да се вземе
предвид, че извършвайки корекцията на
сметките, „Енерго-Про Продажби“ АД е посочило текста на чл. 50 от ПИКЕЕ,
послужило като нейно основание. В чл. 50
от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Може да бъде прието, че за целия исков период не е налице тази хипотеза. СТИ не
е било параметризирано да отчита по четири
тарифи, поради което недоказано е обстоятелството за начина и причината, в
резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.4. Не се установява неправомерно вмешателство в
параметризацията на електромера, още по-малко да е следствие на виновното
поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните
на електромера в БИМ, съответно установяване, че има извършено препрограмиране
на електромера след монтирането му. Няма и поддържана база информационни данни
за този електромер, с които да бъдат сравнени отчетените данни или пък да е
извършен отчет, показателите по който да се отличава от тези в паметта на
електромера. Недоказано още остава и това, че демонтираното СТИ е било
монтирано при нулеви показания по тарифа 1.8.4., според данните от КП № 11145495/13.08.2015г.
Освен казаното дотук, съдът има предвид и това, че разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) на основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от
ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 24.02.2017г., тоест след тяхната отмяна. В същото време, в
действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ изобщо липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/, независимо от това, че КП № 1102812/24.02.2017г.
действително е подписан от двамата свидетели, които са посочени, според
заключението на вещото лице по допуснатата от първонстанционния съд СПЕ.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че заплащане на допълнително начислената ел.енергия от “С.
Естейт” ЕООД не се дължи.
Предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на изводите на ВОС
с тези в решението на ВРС, последното следва да бъде потвърдено в обжалваноте
части.
При този изход на спора в тежест на
въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски на въззиваемото
дружество за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 3 ГПК в размер на 650.00лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, разписка и списък
по чл. 80 от ГПК на л. 23, 24 и 25 по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1099/18.03.2019г. по гр.д.
№ 6318/2018Г. на 41-ви състав на ВРС, в частта
в която са отхвърлени исковете на „Енерго-Про Продажби" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, „Варна-тауърс-Г", насочен срещу „С. Естейт"
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът „С. Естейт" ЕООД
дължи на ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби" АД следните суми, за които
е издадена Заповед № 1879/20.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 3905/2018г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 6143,08 лева /шест хиляди сто четиридесет и три лева и осем
стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/13.10.2017г. за периода от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., за обект с
абонатен № ********** и с клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст
„Пчелина" № 1514- къща, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 16.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 204,77 лева /двеста и четири лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактурата, посочена
в заявлението за периода от 02.03.2018г. до 02.11.2017г., на осн. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от П.С.С., **** и ****,
да заплати на „С. Естейт" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от управителя П. Р.С. сумата от 650.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: