МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260001/26.01.2021 год.
по НОХД № 334/2017 год. на РС, гр. ПАВЛИКЕНИ
***
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В.С.К.,
роден на *** г. в гр. ***,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, бълг. гражданин, женен, с
висше образование, *** на фирма, която се
занимава със *** - „К.-*“ ООД, с. ***,
общ.
***, с ЕГН **********,
неосъждан за това, че на 30.08.2016 г. в имот № ***
в землището на гр.
Б. Ч., ***, в качеството си на длъжностно лице - *** на „К.-*“ ООД, със седалище и адрес на управление
в с. ***, общ. ***, при изпълнение на
функцията му умишлено причинил на М.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в избиване /счупване/ на първи горен десен и първи горен ляв централни
резци, без които се е затруднило дъвченето във фазата на отхапването и
говоренето му /изразено е нарушаване на образуването и изговарянето на някои
звуци и думи/, като средната телесна повреда е причинена на М.Г.Д. по
хулигански и по ксенофобски подбуди – квалифицирано от РП като престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1-во и т. 12, предл. 1-во и предл. 3-то, във
вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, предл.
3-то, алт. 2-ра от НК.
Обвинителният акт е и срещу Р.П.Е. - роден
на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
българин, бълг. гражданин, неженен, със средно образование, *** в „К.-*“ ООД, с. ***,
общ.
***, с ЕГН **********,
неосъждан за това, че на 30.08.2016 г. в имот № ***
в землището на гр.
Б. Ч., ***, умишлено причинил на А.М.А. *** лека телесна повреда
по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК, изразяваща се в хематом без екскориация
с диаметър 2 см /което е равно на диаметър на 5 ст. монета/, в областта на
челото и хематом без екскориация с диаметър 2 см
/което е равно на диаметър на 5 ст. монета/, в основата на носа, които са
довели до промяна в неговото клинично здраве, проявено като болка и страдание
по време на възстановително оздравителния процес, за срок от около 8-10 дни,
без разстройство на здравето, като тези леки телесни повреди по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК, са причинени по хулигански и по ксенофобски подбуди –
квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, точка 12, предложение първо
и предложение трето, във вр. е чл. 130, ал. 2 от НК.
Производството протече по общия ред, без
приложение на някоя от диференцираните процедури.
В хода на съдебните прения представителят
на *** районна прокуратура поддържа повдигнатите по отношение
на подсъдимите обвинения и моли да им бъде определено справедливо наказание при
условията на чл. 54 НК около минимума, като счита, че целите на наказанието
могат да се постигнат и с отлагане изпълнението по реда на чл. 66 НК – за подсъдимия
К. и с приложение на нормата на чл. 78А от НК за подсъдимия Е..
Повереникът на частните
обвинители и граждански ищци счита, деянията доказани по несъмнен начин.
Намира, че справедливите по делото наказания е 3 година лишаване от свобода, което
да бъде отложено за подходящ изпитателен срок – за подсъдимия К. и по реда на
чл. 78А от НК над минимума за подсъдимия Е.. Моли за уважаване на предявените
граждански искове в пълния им предявен размер. Частните овинители
и граждански ищци поддържат казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия К. счита, че от
доказателствата по делото не се установява механизма за причиняване на
телесната повреда, описан в обвинителен акт.
Намира, че избиването зъбите пострадалото лице се дължи на падане от
ръст в резултат от препъване в царевицата на блока и че така очертаният
механизъм не предполага виновно поведение на подсъдимия, поради което и моли да
бъде оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен.
В правото на лична защита подсъдимият
поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Е. счита, че от
доказателствата по делото не се установява подзащитният
му да е причинил телесната повреда, описан в обвинителен акт, поради което и
моли да бъде оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен.
В правото на лична защита подсъдимият
поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитата спори и квалифициращите признаци –
„по хулигански и по ксенофобски подбуди“ – навеждат подробни доводи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.С.К. бил ** годишен. Женен, с ***
деца. Неосъждан. Към 30.08.2016 год. е ***
на „К.-*“ ООД, със седалище
и адрес на управление в с. ***,
общ.
*** - заедно със свидетелите Л.Е.М. и П.В.П..
Подсъдимият Р.П.Е. бил ** годишен. Неженен и неосъждан. Към 30.08.2016 год.
работел като *** в „**
- А.“ ООД, гр. *** с
месторабота ***, с. *** - приложения трудов
договор № **/***.2016 год.
Пострадалите М.Г.Д. и А.М.А. ***, към процесния момент работели за “Р.-***, като изпълнявали обща
работа.
Последното през стопанската 2015/2016 година “Р.-***
ползвало имот № *** – нива, собственост
на Община ***, на основание договор за наем от 17.08.2015 год. (за
срок от 5 години). Липсват по делото данни ползването на имота да е било повод
за спорове или конфликти преди въпросния ден. Нивата била засята с царевица,
която към процесния период била над два метра висока.
Сутринта на 30.08.2016 година свидетелят Р.
– управител на “Р.-*** възложил на Д. и А. да оберат царевицата на горната нива
– за изхранване на животни, част от предмета на дейност на дружеството.
В изпълнение на разпореждането двамата,
заедно със свидетелят В.А.А., по това време *** в „Р.-***, с микробус „***“
пристигнали на полето. А., с помощта на техническо средство – джипиес, показал на Д. и А. къде са границите на парцела,
те ги очертали и започнали да работят, а свидетелят А. си тръгнал. До ранния
следобед всичко било спокойно, работели спокойно – кършели кочаните царевица и
набраното товарели в буса.
В ранния следобед обаче покрай мястото
преминавал св. П.В.П., който по движещите се върхове на царевицата разбрал, че
в нивата има хора и заподозрял че се краде, тъй като в района имало имоти,
които се обработвали от „К.-*“ ООД и многократно в района били извършвани кражби на
селскостопанска продукция от живеещите в близките села роми. Сигнализирал за
извършваната според него кражба полицията и се обадил в офиса на дружеството,
като заявил “някакви роми крадат царевица в нашия блок.“
Свидетелят Л.М. получил съобщението и
незабавно отишъл в работилницата, където по това време се намирали подсъдимите
и свидетелят В.Г.Д. от гр. ***, също работещ като
оператор на селскостопански машини в „К.-*“ ООД, с. ***.
Всички те, по предложение на М. със служебния автомобил тръгнали към мястото,
за да видят за какво става въпрос. Подсъдимият К. се ядосал много и започнал да
крещи псувни и закани - “Мръсни цигани, гадни роми, майка ви ***!“, “Аман вече от тези мангали! Вчера ме крадат на ***, днес ме крадат на ***“,
“Писна ми вече“, “Трябва да отидем да ги пребием“, “Да им счупим ръцете!“,
“Майка им ***!“.
Тъй като му се струвало, че останалите се
бавят започнал да ги подканя - “давайте по бързо!“, “Да отидем и да видим какво
се случва, докато не са избягали“, “Сега ще видят мръсните мангали!“. Посегнал
да вземе някаква метална тръба, но после се отказал и с яд я хвърлил отново на
пода. Продължил да се заканва: “Ей сега ще видят какво ще ги направя!“, “Ще ви
счупя ръцете мръсни цигани“.
Така продължил по време на цялото пътуване
– показанията на св. М. и Д., дадени на досъдебното производство.
През това време Д. и А. спокойно
изпълнявали възложената им задача. Видели приближаващите се към тях, които те
възприели просто като „трима - четирима непознати“, които вървели към тях по
пътеката, която двамата берачи били отъпкали.
Единият от тях - яко, набито момче, с
прическа нула номер ги попитал защо берат царевица. Св. Д. обяснил, че работят
за Х.Р. и били изпратени от него. Непознатите мъже започнали да им се карат, че
не са сели царевица, за да я берат.
В този момент от царевицата, откъм гърба на
пострадалия Д. излязъл подсъдимият К. и го ударил в лицето с юмрук. Д. паднал
на едната си страна на земята. Обвиняемият К. продължил да го бие с юмруци в
главата и го изритал два пъти в гърба. Пострадалият Д. се опитвал да се
предпази с лявата си ръка. Не броил нанесените му удари, но според възприятията
му те били поне четири-пет на брой.
А. чул няколко гласа да питат какво правят
в нивата и видял по думите му един рус мъж, който извикал „Мамка
ви циганска ***!“ и въпреки, че пострадалият А. се опитвал да му
обясни, че те са работници на Х.Р. и берат на негова нива получил удар в носа с
ръка от страна на русия мъж. А. паднал на колене на земята, свил се на топка и
с ръце си скрил главата, а нападателят му го ритал по ребрата в гърба.
И двамата пострадали твърдят в показанията
си, че побоят спрял изведнъж. Пострадалият А.А. не
разбрал защо спрели да ги бият, но когато се осъзнал видял на метър до себе си
един полицай.
Свидетелите Х.М.Я. - *** и М.Д.М. - *** при РУ-*** били изпратени да извършат проверка по подадения
сигнал да извършена кражба на царевица.
При пристигането им чули само разправията между
пострадалите и нападналите ги относно „кражбата на царевицата“ и отговорите на
пострадалите Д. и А., че на блока ги е пратил Х.Р.. Видели обаче и
нараняванията по лицата на пострадалите, а Д. им казал, че има счупени зъби.
Пострадалият Д. описал пред полицейските служители гореизложеното деяние,
извършено спрямо него от обвиняемия К., а А. добавил, че също бил бит от един
от присъстващите мъже.
За изясняване на случая бил повикан и
свидетеля В.А., който също видял, че колегите му били бити. К. твърдял, че това
са крадци, влезли в нивата да крадат, но от повторно извършената проверка се
оказало, че нивата, в която се намирали пострадалите действително се обработва
от „Р.-***.
Полицейските служители откарали
пострадалите за освидетелстване и било започнато настоящото наказателно
производство в хода на което, при извършените разпознавания всеки един от
двамата пострадали М.Д. и А.А. поотделно е посочил
обвиняемият Р.П.Е., като лицето нанесло ударите по лицето на пострадалия А. и
го е ритало по тялото.
Свидетелят А. незабавно уведомил случая
управителя на „****“ ООД - свидетелят Х.Б.Р.
и му предал разказите на двамата пострадали. Той останал изненадат и озадачен
от извършеното от В.К., тъй като до 30.08.2016 год. двамата били в добри
отношения и нямали спорове във връзка с обработваните от Р. имоти. Р.
свидетелства и за състоянието на двамата пострадали след нанесеният им побой и
за протичането на оздравителния процес.
На досъдебното производство е била
изготвена и комплексна съдебномедицинска и стоматологична експертиза и от
заключението на ВЛ е видно, че пострадалият М.Г.Д. е получил следните
травматични увреждания: Травматична фрактура (счупване до основата) на първи
горен десен и първи горен ляв централни резци, леко разклащане на горен ляв предкътник, оток в лявата половина на лицето с малко
охлузване на носа отляво, оток на горната устна на устата в лявата и половина
(без кръвонасядане). ВЛ тогава заявяват, че
причинените наранявания на меките тъкани по лицето на Д. и счупването на първи
горен десен и първи горен ляв централни резци и разклащането на горен ляв предкътник отговарят да бъдат получени от и при действието
със или върху твърди тъпи предмети - при и на удари с човешки юмрук, лакът,
коляно или ритане с крака с достатъчна сила в областта на лицето на
пострадалият и са в пряка и непрекъсната причинна връзка със случилото се на на 30.08.2016 год. и кореспондиращи с така събраните по ДП №
***/2016 на РУ-*** доказателства.
Получените увреждания от пострадалият М.Г.Д. са довели до промяна в неговото
клинично здраве - травматичното счупване на първи горен десен и първи горен ляв
централни резци са довели до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на
отхапването и трайно затрудняване на говора, (изразено с нарушаване на
образуването и изговарянето на някой звуци и думи), а морфологичните прояви върху
меките тъкани на лицето, носа и лявата половина на устната са му причинили
болка и страдание по време на възстановително оздравителният процес,за срок от
около 8-10 дни. Нарушаването на анатомичната цялост на горните централни резци
констатирани при прегледа на 30.08.2016год. показват че преди инцидента същите
са били със своята анатомична цялост и местоположение изпълнявайки своята
функция и констатираните наранявания не са довели и не представляват опасност
за живота и здравето на Д..
В с.з., предвид заявеното от ВЛ Г. и бе
допуснато изслушване на заключение на повторна комплексна съдебномедецинска
експертиза ВЛ, по която приповтарят констатациите относно вида увреди. Според
същите счупването на горни централни резци се равнява на тяхното избиване,
което води до затрудняване на дъвченето и говоренето, а другите увреждания водят до временно растройство
на здравето, неопасно за живота. Досежно механизма ВЛ
са категорични, че охлузването, отоците и счупването на зъбите са резултат на
тъпи травми - със или върху тъпи предмети, като не могат да бъдат причинени от
самия пострадал, както и при едно падане или удар - тяхната локализация и
обширност (по лявата половина на лицето) предполагали повече от една травма
(удари), единствено и само при удар от предмет с ограничена повърхност и
сравнително мекоеластична консистенция
(ръка, юмрук) по следните причини, тъй като за причиняване на избиване на
зъбите е необходим по-силен удар, а по делото имало данни за нарушаване -
счупване, на алвеоларната кост). Засегнати били само два зъба с оток по устната
без външни увреждания (охлузване или рани), което би трябвало да се очаква при
силен удар в тази област върху твърдата неравна повърхност на мястото на
инцидента (земеделска нива) и при падане по очи би следвало да се получат също
и увреждания по изпъкналите части на лицето - нос, брада, чело, каквита нямало описани. Описаното охлузване по носа е
разположено по лявата му повърхност. ВЛ твърдят и че при падане напред се
задействали защитни инстинкти - предпазване на лицето, подпиране на ръце.
Отсечено, силно падане по лице било възможно, ако пострадалият е тежко
зашеметен или в безсъзнание, за каквото нямало данни.
Според ВЛ отоците по лицето и охлузването
по носа са с възстановителен период от десетина дни, без остатъчни явления, а
счупените зъби водят до нарушение на функции - дъвчене и говорене, която може
да се възстанови чрез протези или мост.
ВЛ не са открили данните относно
състоянието на двата избити зъба преди инцидента.
Съдът кредитира така даденото заключение на
повторната експертиза – неоспорено по същество, дадено от трима безспорни
специалисти във въпросната област. Даденото разяснение относно механизма на
увредите отговаря на здравата логика и медицинските находки.
От кредитираното, като неоспорено
заключение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза се
установява, че процесния инцидент А.М.А. е получил
следните травматични увреждания - хематом без екскориация
с диаметър 2см., (което е равно на диаметър на 5 ст. Монета) в областта на
челото, хематом без екскориация с диаметър 2 см.,
(което е равно на диаметър на 5 ст. Монета) в основата на носа, субективни
оплаквания от палпаторна болка в лявата гръдна
половина отпред. Така описаните увреждания отговарят да бъдат получени от и при
удар с твърд тъп предмет със заоблена форма и ограничена повърхност, каквито са
и могат да бъдат човешкият юмрук, лакът, коляно или при ритане с крака, които
са довели до видимо проявените морфологични прояви върху меките тъкани по
лицето на А., констатирани при освидетелстването му, веднага след инцидента. ВЛ
дава заключение, че причинените наранявания на А. са в пряка и непосредствена
причинна връзка със случилото се и са довели до промяна в неговото клинично
здраве,проявено като болка и страдание по време на възстановително
оздравителният процес, за срок от около 8-10 дни. Травмите не представляват и
не са създали опасност за живота и здравето му.
Според заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза подсъдимият В.С.К. не страда от психично заболяване или слабоумие.
Към момента на извършване на деянието 30.08.2016 г. той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в конкретната
ситуация. Емоционално - волевото му състояние към момента на извършване на
деянието се е характеризирало с понижен самоконтрол под влияние на силата на
въздействащите негативни събития. Няма данни по време на деянието да е бил в
състояние на физиологичен афект. Не се наблюдават симптоми на стеснение на
съзнанието и последваща частична амнезия, изразена
вегетативна симптоматика, както и характерните за приключване на афекта
физическо и психическо изчерпване. Деянието било извършено в условията на обикновено
раздразнение. Реакциите, съответни на типа нервна дейност, и цялото поведение
са били повлияни от психическото състояние и силата на въздействащите събития.
Те са предизвикали негативни ефекти на гняв и недоволство. Тези преживявания
оказват неблагоприятно въздействие върху психичната активност и готовността на
личността при избора на адаптивно, социално приемливо поведение. К. преживява
гняв поради чувството за несправедливо ограбване на труда и усилията му. В
интелектуално отношение К. притежава способност правилно да преценява
характера, значението и запретеността на престъпното
деяние, както и последиците от извършването му. Психичното му състояние
позволява да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях и съответно може да носи наказателна отговорност за
извършеното от него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Обстоятелствата, че на инкриминираното място и време е възникнала свада
между подсъдимите и пострадалите, че последните са брали царевица и не са били
облечени с униформени дрехи и са били с необозначено МПС, както и последващите свадата обстоятелства – пристигането на
полиция, освидетелстване на пострадалите не са спорни между страните, а същите
се установяват безпротиворечиво от целия събран по
делото доказателствен материал, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал. 3 от НПК съдът не дължи по-подробни мотиви относно тях. Същото касае и
причината за възникване на свадата, а именно че пострадалите беряли царевица по нареждане на работодателя си в имот, за
който подсъдимият К. и съдружниците му имали за свой,
съответно решили пострадалите да са крадци. В тази част също данните са
еднопосочни, логични, последователни. Кореспондират изцяло не само с
обясненията на подсъдимите, които са годно доказателствено
средство, но и с показанията на
незаинтересованите полицейски служители
- и двамата полицейски служители с положителност твърдят, че като посетили
местопроизшествието възприели именно затова да е възникнал конфликта.
Естеството на телесните повреди, причинени
на пострадалите се установява, както от назначените на досъдебно производство
експертизи, така и от повторната комплексна експертиза, назначена на съдебна
фаза. И двете експертизи са компетентно изготвени, отговарят на поставените
задачи, в заключенията им не са налице противоречия – с изключение за възможния
механизъм на причиняване на повредата на Д., поради което и съдът изцяло ги
кредитира и базира върху тях фактическите си изводи. В частта относно възможният
механизмъм, както се посочи по-горе се кредитира
заключението на повторната експертиза.
Противоречия в събрания по делото доказателствен материал са налице
относно обстоятелствата, свързани с конфликта и точния механизъм на причиняване
на телесните повреди. Очертават се няколко групи свидетели.
Първата – на свидетелите ***, св. А. и Р., било пристигнали на мястото след като
боят е приключил, било видели пострадалите на по-късен период, които дават
показания относно вида на пострадалите след нанесеният им побой.
Според втората група свидетели на
инкриминираното място, в инкриминираното време пострадалите изпълнявали
възложените им задачи, а подсъдимите започнали безпричинно да ги бият, в
резултат от което били причинени телесните повреди. В тази група свидетели са
пострадалите.
Според третата група свидетели на инкриминираното място, в
инкриминираното време, пострадалите крадяли царевица
и при пристигането на подсъдимите се държали арогантно. А. опитал да избяга, а Д.
замахнал с кочан царевица към подсъдимия К., но се
спънал в стъблата на царевицата и паднал, при което се ударил в земята и така
били причинени телесните увреди. Всички от групата отричат, който и да било от
тях да е удрял пострадалите, а да извършвали граждански арест по изключително
мирен начин. В тази група свидетели са свидетелите служители и съдружниците в „К.-*“ ООД.
На първо място следва да се отбележи, че свидетелите и от двете групи са
заинтересовани от изхода на делото, предвид предявените граждански претенции и
близките връзки с пострадалите – за втората група, съответно близките им връзки
с подсъдимите – за третата група, поради което и евентуалната тяхна
заинтересованост не може да бъде самостоятелен критерий кои да бъдат
кредитирани.
Относно обстоятелството как са били
нанесени ударите на пострадалите с юмруци и ритници съдът, кредитира
показанията на втората група свидетели, доколкото кореспондират със
заключенията и на трите назначени по делото съдебно медицински експертизи,
които са категорични, че най-вероятният механизъм за причиняване на
уврежданията е чрез удари. Следва да се отчетат и разясненията дадени от вещите
лица от повторната комплексна експертиза, че за да се получи увреждането от
въпросния тип е необходимо голяма кинетична енергия на удара. Подобна кинетична
енергия според вещите лица може нормално да бъде предадена чрез удар с юмрук.
При падане се задействат защитни механизми, а нито един от свидетелите не
говори за внезапна загуба на съзнание от пострадалите, ето защо съдът не
кредитира и тезата на защитата, че увредите на пострадалите са причинени не в
резултат на нанесени им удари, а в резултат на падането на подсъдимия Д. от
ръст и удрянето му в земята, респективно при бягане от пострадалия А..
Възможността обаче увредите да са самопричинени,
съответно не в резултат от удари, а при падане на пострадалия от ръст и удар в
земята, респективно при бягане категорично е отречена. Както в самите
заключения, така и при непосредственото изслушване пред съда, вещите лица са
категорични, че особено счупването на зъбите на Д., така както е констатирано
по делото може да се получи само при удар. Също така последователни и
категорични са вещите лица и че при падане от ръст и удар на пострадалия в
земята би имало охлузвания. Доказателства за наличие на подобни охлузвания по
делото не са събрани. Точно обратното сочи приложената по делото медицинска
документация. При липса на установени охлузвания по издадените предни части на
лицето, твърдения от защитата механизъм
за получаване на счупването на челюстта следва да се отрече като възможен.
Показанията на свидетелите Л.М., В.Г.Д. и П.П.
– всички на съдебна фаза, че подсъдимите въобще не са удряли пострадалите, че К.
е бил спокоен съдът не кредитира доколкото не кореспондират със кредитираните
показанията на останалите свидетели и коментираните заключения. Поради това
обстоятелство настоящият състав не ги кредитира, а ги счита като израз на стремеж
да смекчат наказателната отговорност на подсъдимите, предвид близките делови
връзки, които имат с тях.
Обяснения подсъдимите не дават.
При формиране на фактическите си изводи
съдът отчете и приложените към досъдебното производство писмени доказателства,
като релевантни към установяване на факти от предмета на доказване, включително
и справки за съдимост, характеристични справки и др.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка от обективна страна извършването на инкриминираните деяния са
доказани по несъмнен и безспорен начин, като са налице всички признаци от
основните състави на престъпленията. Доказано е и авторството на
инкриминираното деяние – обстоятелства, които ще бъдат коментирани по нататък.
Досежно квалифициращите
признаци - причиняване на средна, съответно лека телесна повреда по хулигански
и ксенофобски подбуди, при предвидените две алтернативи в разпоредба на чл.131,
ал.1, т. 12 НК, обаче деянието остана недоказано и то по отношение на двамата
подсъдими.
Със ЗИД на НК, ДВ, бр. 33/2011 година в разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 12 към
хулиганските подбуди се добавят още и „расистки или ксенофобски” подбуди. Това
допълнение в закона е продиктувано от приетото от страната ни Рамково
Решение 2008/913/ПВР на Съвета от
28.11.2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством
наказателното право. Този акт е приет от РБ по силата на дял VI от Договора за
ЕС и с него всяка държава-членка се задължава да предпиеме
необходимите мерки и да гарантира, че
расистките или ксенофобските мотиви са разглеждани като отежняващо
обстоятелство, като и че престъпленията, свързани с тях са наказуеми с
ефективни и възпиращи наказания в размер поне от една до три години лишаване от
свобода.
В Рамково Решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28.11.2008 г.
относно борбата с определени форми и
прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право обаче не е
дадена легална дефиниция на понятието „ксенофобия”. Терминът „ксенофобски
подбуди” се появява за първи път в НК
заедно с термина „расистки подбуди”, които са далеч по разпознаваеми. Понятието
„ксенофобия” няма легално определение. Международната конвенция за ликвидиране
на всички форми на расова дискриминация, приета от всяка една от държавите-членки
на ЕС дава легално определение на термина „расова дискриминация”, а именно това
е всяко различие, изключване, ограничение, или предпочитание на основата на
раса, цвят, потекло или национален или етнически произход. Расизмът е
предразсъдък, базиран на вярата, че човешките раси имат изразени характеристики
и включва идеята, че една раса е по-висша от друга и има правото да доминира
над нея. Ето защо и признакът „раса” при дискриминационните престъпления е
далеч по-разпознаваем от признака „ксенофобия”. Ксенофобия е дума, която идва
от гръцки език и буквално означава „страх от чужденци”, като това е проява на
постоянна ирационална или прекомерна ненавист или страх към чужденци. Тъй като
в закона няма легална дефиниция на термина „ксенофобски подбуди” съдът приема
единствено по пътя на етимологичното
тълкуване, че той се отнася само до
посегателства над чужденци или групи, възприемани от дееца като такива, поради
наличие на някой или някои от признаците, изброени в рамковото решение.
Съдебната практика по този въпрос е твърде оскъдна, а в наказателното право не
може да има разширително тълкуване и всяко
престъпление трябва да е законоустановено.
Дискриминационните мотиви са единствен и
основен признак за различаване на престъпленията от омраза от сходни на тях
престъпни посегателства. Те са елемент от субективната, психическа страна на
престъплението, като за да бъдат открити и разпознати следва да се проследи
цялостното поведение на дееца. В конкретния случай проследявайки поведението на
подсъдимите се установява, че те отиват да търсят саморазправа именно поради
факта, че считат те да крадат, а не единствено и само защото ги счита за роми.
Именно не защото са такива-роми, а защото счита че крадат.
На второ място деянието би било несъставомерно така квалифицирано и ако нападението да бе
извършено само заради етническата им принадлежност, а етническата принадлежност
е признак на расизъм, на расова дискриминация, а не на ксенофобия. Дейците в
никакъв случай не са и не биха могъл предвид обстоятелствата да възприемат
лицата, берящи царевица в блока, близо до гр. ***
и *** като чужденци.
С оглед всичко изложено дотук съдът приема,
че в конкретния казус мотива за извършване на престъплението не е и не може да
бъде ксенофобски (отново с уговорката, че няма легална дефиниция на понятието).
Мотива
за извършването – именно убеждението, че в момента се краде реализираната с
труда им земеделска продукция онагледява несъставомерността
и на обвинението телесните повреди да са извършени по хулигански подбуди.
Очевидно е, че подсъдимите са имали негативно отношение към извършвани в
миналото кражби на тяхно имущество, което негативно отношение безконтролно е
ескалирало в нанесения побой, а не са имали за цел да покажат незачитане на
установените норми на поведение и въведен обществен ред. Действията на
подсъдимите при това не са извършени на обществено място – блок с израсла
царевица, извън града. Свидетели на случилото се извън участниците няма. В този
смисъл съдът приема, че деянията са неправилно квалифицирано като такива,
извършени по хулигански подбуди, тъй като действията на подсъдимите са насочени
единствено само срещу личността на пострадалите, които те считали за крадци и
липсва елемент от състава на престъплението – изразяване на явно неуважение към
обществото и реда, възприет в него.
При горните съображения, съдът не би могъл
да постанови друга присъда по отношение подсъдимият Е., освен оправдателна,
защото престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК пък от своя страна се преследва
по тъжба на пострадалия. Не бе направено искане по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК – протокола от с.з.
Предвид всичко изложено дотук съдът намира,
че подсъдимия Р.П.Е. - роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин,
бълг.
гражданин, неженен, със средно образование, ***
в „***“ ООД, с. ***,
общ.
***, с ЕГН **********,
неосъждан следва да бъде признат за невиновен в това, че на 30.08.2016 г. в
имот № *** в землището на гр. Б. Ч., ***, умишлено да е причинил на А.М.А. *** лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в хематом
без екскориация с диаметър 2 см /което е равно на
диаметър на 5 ст. монета/, в областта на челото и хематом без екскориация с диаметър 2 см /което е равно на диаметър на 5
ст. монета/, в основата на носа, които са довели до промяна в неговото клинично
здраве, проявено като болка и страдание по време на възстановително
оздравителния процес, за срок от около 8-10 дни, без разстройство на здравето,
като тези леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, да са
причинени по хулигански и по ксенофобски подбуди, поради което и го оправда по
обвинението му по чл. 131, ал. 1, точка 12, предложение първо и предложение
трето, във вр. е чл. 130, ал. 2 от НК.
С оглед оправдаването бе отхвърлен и
предявения срещу този подсъдим граждански иск.
По обвинението на подсъдимия К.:
Подсъдимият също бе оправдан по обвинението
му по чл. 131, ал. 1, точка 12, предложение първо и предложение трето – по
идентични мотиви, които не се излагат отново дословно.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна
на престъпния състав по чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3-то, алт. 2-ра от НК са налице.
Съгласно трайно установената съдебна
практика и доколкото подсъдимият е действал като управител на търговско
дружество, при изпълнение на функцията му – самият той заявява да е действал с
цел опазване на имущество на дружеството, доказан се явява квалифициращия
признак по т. 2 на чл. 131, ал. 1 от НК от длъжностно лице при изпълнение на
службата или функцията му.
Избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето е самостоятелна съставомерна
последица от деянието, като от заключенията на кредитираните съдебно медицински
експертизи се установява затруднение в дъвченето и говореното, като в
конкретния случай то е продължило до протезиране.
Причинени са и множество леки телесни увреди.
Съгласно трайно установената съдебна
практика когато на едно и също лице с едно и също деяние са причинени две или
повече телесни увреждания от различен вид не е налице идеална съвкупност, като
това е така, защото обектът на посегателството е един и същ. В този случай
намира приложение принципът на "поглъщане" на по-лекия вредоносен
резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и правната квалификация на
деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче се отчита при
индивидуализация на наказанието. В този
смисъл ППВС 3/1979, Решение № 93 от 10.03.2015 г. по нак.
д. № 26 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по нак. д. № 83/2013 г. на Върховен касационен съд. С оглед
гореизложеното констатираният по-лек престъпен резултат – причинените по-леки
увреди се поглъщат от по-тежкия – избиването на процесните
зъби и не се отразява на правната квалификация на деянието.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл
като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Тук следва да се
съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността. Както
доктрината, така и съдебната практика са последователни в становището, че за
умисъла при телесните повреди е характерна известна неопределеност и алтернативност - деецът цели последици от даден вид (с
неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква степен ще засегне
охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на
различни резултати, като иска (или допуска) настъпването, на който и да е от
тях. Така Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение. Поначало
умисълът при посегателства срещу личността е с неконкретизирано съдържание.
Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпният
резултат (смъртта или телесната повреда) - Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о..
За умисъла при телесните повреди и
убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност)
на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два
или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е
от тях- Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на
РБ, I н. о. Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и
съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е
извършено деянието, от броя, насоката,
силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и
неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата,
медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания, както и от
комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
включително и предшестващото поведение
на виновния и пострадалия - така Решение
№ 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на
Върховен касационен съд., Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.отд.
С оглед гореизложеното и като съобрази,
дадените от ВКС критерии и особеностите на конкретния случай - касае се до
избиване на зъби, причинено от удар с юмрук от близко разстояние - настоящият
състав намери, че подсъдимият е действал с пряк неопределен умисъл за
причиняване на средна телесна повреда.
Също така за пълнота, с оглед приетият за
установен мотив на подсъдимия следва да се изложат съображения за
неприложимостта на привилегирования състав на чл. 132 НК, предвид заключението
на психологическата експертиза. За да бъдат налице условията на чл. 118 или 132 НК, е необходимо да бъде установено, че вследствие на нанесената на дееца или
на близките му тежка обида или клевета или на нанесеното насилие, или друго
тежко противозаконно действие от пострадалия деецът е изпаднал в силно раздразнено
състояние, в което да е извършил посегателството над личността. Не е достатъчно
да е налице едно обикновено раздразнено състояние, в каквото обикновено може да
се намира всеки деец при извършването на едно тежко престъпление. При такова
състояние деецът може спокойно да разсъждава, да ръководи постъпките си и да
взема правилни решения - докато при силното раздразнено състояние -
физиологичен афект, правилната психическа и волева дейност на дееца е до голяма
степен ограничена, поради което той, макар че запазва вменяемостта си, т.е.
разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките
си, не може да овладява чувствата и волята си напълно, и под тяхното
въздействие взема решението да извърши деянието си- Решение № 58 от 14.II.1979
г. по н. д. № 29/1979 г., II н. о., Решение № 281 от 27.V.1970 г. по н. д. №
213/70 г., II н. о, Решение № 858 от
16.ХII.1973 г. по н. д. № 777/72 г., II н. о
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 129, ал. 1, във
вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3-то, алт. 2-ра от НК се
предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да
се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в рамките на минимума - 2 години.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимия, липсата на данни за други
негови противообществени прояви, добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност, мотивите, поради които е извършено престъплението и цялостната
обстановка около неговото извършване.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете причиняването и на допълнителен общественоопасен
резултат - леки телесни повреди, която е погълната при квалификацията на
деянието от по-тежкия резултат - средната телесна повреда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено
в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
повече на брой от типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни
по своя характер, което е налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по делото е констатирано и наличието на отегчаващо вината
обстоятелство. В случая липсват и такива типични за приложението на чл. 55 НК
обстоятелства като признание на вината, съжаление за стореното, оказано
съдействие за разкриване на обективната истина. Трайна е съдебната практика, че
тези обстоятелства и въобще линията на защита, която е предприел подсъдимия не
могат да бъдат ценени като отегчаващи вината обстоятелства, но те няма как да
не бъдат съобразени при преценката дали и най-ниското предвидено в закона
наказание се явява прекомерно тежко с оглед особеностите на конкретния случай.
Съдът намира, че така определеното наказание
3 години ЛОС ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия. Налагането на по-тежко
наказание на подсъдимия за деяние, което очевидно се явява изолирана проява в
живота му съществено би накърнило принципите за справедливост на налаганото
наказание и за съответност между използваната
наказателна репресия и степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Определеното наказание съответства и на характера и вида на причинената телесна
повреда и срока за преодоляване на
последиците от същата.
Предвид липсата на предходна съдимост и
липсата на данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното наказание
да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на
дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок
от 3 години.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За уважаване на гражданския иск в
наказателния процес е необходимо да се установят следните 5 елемента от
фактическия състав: 1)деяние; 2)противоправност;
3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните
(умишлени) и противоправни действия на
подсъдимия (нанесъл удар с юмрук в лицето
на пострадалия) е претърпял процесната средна телесна повреда, от което
претърпял неимуществени вреди болки и страдания, както и леки телесни повреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68 г. размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да
бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, личността на
пострадалия, неговата възраст и обществено
положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на
гражданска и наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на
цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което
увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот
на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Настоящият състав като съобрази гореизложените
задължителни указания намира, че справедливия размер на обезщетението възлиза
на 1500 лв. За да достигне до този извод съдът
взе предвид по конкретно:
-
естеството на увредените блага, а именно правото на телесна цялост и
неприкосновеност на личността- причинени са две телесни повреди.
-механизма на причиняване на увредите -
нанесени множество удари
-продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания - съгласно заключението на назначената на
досъдебно производство СМЕ обичайният оздравителен процес за подобно нараняване
е дълготраен, като е съпроводен с
болезнени усещания, затруднения в дъвченето и говоренето. Съгласно установеното
по делото оздравителният процес в конкретния случай е протекъл по-дълго от
обикновеното и общо е приключил едва след протезиране,
като през целия оздравителен процес били възможни да се наблюдават дискомфорт или болки.
-личността на пострадалото лице - на средна
възраст, трудово ангажиран, със добри характеристични данни.
- личността на дееца- без данни за каквито
и да било противообществени прояви, с добри характеристични данни, трудово
ангажиран, издържащ жена и деца.
- преживените от пострадалия емоционални и
психически терзания, които не се отличават от обикновеното за подобен случай на
увреждане
Настоящият състав намира, че определения
размер на обезщетението в най-пълна степен кореспондира с обществения критерий
за справедливост. От една страна пострадалият бива обезщетен за обективно
нанесената му телесна повреда и изживените негативни физически и емоционални
усещания. От друга страна не се допуска неоснователно обогатяване на
неангажирано с общественополезен труд лице, което напрактика
е провокирало конфликтната ситуация, за сметка на лице, в чийто живот
извършеното е инцидентна проява, под влияние най-вече на провокацията на самия
пострадал.
ПО РАЗНОСКИТЕ – съдът се е произнесъл
отделно.
Водим от изложеното, съдът постанови
приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала!
ВМ