Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7127
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от
С.Й.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу Ю. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми: сумата от 288.03 лева / двеста осемдесет и осем лева и 0.03 стотинки/ -
главница за периода от 22.10.2007г. до
28.11.2007г. въз основа на договор № **** от 22.10.2007г., сключен с М. ЕАД, въз основа
на който са издадени фактура № *** от 30.10.2007 г. за сумата от 17.32 лева с
вкл. ДДС и фактура № *** от 30.11.2007 г. за сумата от 270.71 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението в съда - 01.06.2009 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сторените по делото
разноски в общ размер на 65.00 лева /шестдесет и пет лева/, от
които 25.00 лева за заплатена
държавна такса и 40.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5641/2009г. на
ВРС и е образувано изпълнително дело № 20198930401044 по описа на ЧСИ Д.С.С., рег. № **** КЧСИ.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. №
5641/2009г. на ВРС в полза на М. ЕАД, на
28.04.2010г. срещу С.Й.И. бил издаден изпълнителен лист за сумата от 288.03 лева / двеста
осемдесет и осем лева и 0.03 стотинки/ - главница за периода от 22.10.2007г. до 28.11.2007г. въз основа на
договор № **** от 22.10.2007г., сключен с М. ЕАД, въз основа на
който са издадени фактура № ***
от 30.10.2007 г. за сумата от 17.32
лева с вкл. ДДС и фактура № ***
от 30.11.2007 г. за сумата от 270.71 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението в съда - 01.06.2009 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото
разноски в общ размер на 65.00
лева /шестдесет и пет лева/, от които
25.00 лева за заплатена държавна
такса и 40.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на него на
18.11.2019г. било образувано изпълнително дело № 20198930401044 по описа на ЧСИ
Д.С.С., рег. № *** КЧСИ по молба на ответника, в
качеството му на частен правоприемник на кредитодателя по силата на договор за
цесия от 30.05.2019г.. Твърди, че от издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника
да събере принудително вземанията си е погасена по давност на 29.04.2013г.. Ето защо обективира
искане за постановяване на положително решение по делото.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания
текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си
права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В писмено становище от 11.02.2021г.,
ответникът оспорва иска. Признава, че за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 20198930401044 по
описа на ЧСИ Д.С.С., рег. № *** КЧСИ, което е първо
по ред.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. №10610/01.06.2009г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3069/03.06.2009г., постановена по ч.гр. дело № 5641/2009г. на ВРС, с
която е разпоредено С.Й.И., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на М. ЕАД сумата от 288.03 лева / двеста осемдесет и осем лева и 0.03 стотинки/ -
главница за периода от 22.10.2007г. до
28.11.2007г. въз основа на договор № **** от 22.10.2007г., сключен с М. ЕАД, въз основа на който са издадени фактура № ***
от 30.10.2007 г. за сумата от 17.32
лева с вкл. ДДС и фактура № ***
от 30.11.2007 г. за сумата от 270.71 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението в съда - 01.06.2009 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото
разноски в общ размер на 65.00 лева /шестдесет и пет лева/, от
които 25.00 лева за заплатена
държавна такса и 40.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
На 28.04.2010г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение.
Вземането по заповедта е прехвърлено с договор за цесия от 30.05.2019г.
на настоящия ответник.
От изпълнително дело №
20198930401044 по описа на ЧСИ Д.С.С., рег. № 893 КЧСИ
се установява, че същото е образувано по молба на ответника вх. №
08735/18.11.2019г. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от
28.04.2010г., издаден по ч.гр.д. №5641/2009г. на ВРС.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Защитата в изпълнителния процес е средство за
реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване
на материалноправните или процесуалноправните
изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните
изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното
производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото
право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към
имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се
квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло
в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния
случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените
в чл.439 ГПК условия.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност на 29.04.2013г..
Вземането на кредитора-ответник по настоящото дело се
погасява с петгодишна давност за главницата.
Основните спорни въпроси между страните пред
настоящата инстанция са прекъснала ли е теченето на давностния срок за
вземането, влязлата в сила заповед, приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД в случая и изтекъл ли е давностния срок за вземането преди образуване на
изпълнителното дело.
Настоящият състав намира, че с влизането в
сила на издадената заповед теченето на давностния срок за вземането е бил
прекъснат и е започнал да тече нов давностен срок. Доколкото се касае за
вземане установено със заповед за изпълнение, то приложение по отношение
продължителността на новата давност следва да намери разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Тази разпоредбата предвижда, че ако вземането е установено с влязло
в сила решение, то новата давност всякога е 5 години /Решение по в.т.д. № 821/2019
г., по описа на ВОС, ТО/.
Не е налице основание да бъде отречено
схващането, че влязлата в сила заповед има значение на влязло в сила решение по
отношение на нейния предмет, в случая парични задължения, доколкото съобразно
разпоредбите на действащия процесуален закон е приравнена по последици на този
акт.
След влизане в сила на решението страните са
длъжни да прекратят съществуващия между тях спор и да приведат поведението си в
съответствие с приетото в решението. Ненаведените в производството по
съответния процесуален ред и срокове, факти и обстоятелства, а в определени
случаи и възражения, се преклудират и не могат да
служат за повдигане на нов спор за същото право между страните. Изключение от
това правило е институтът на отмяната на влязло в сила решение, допустимо в
изчерпателно посочени хипотези и при възникване на нови факти и обстоятелства
след устните състезания, които могат да служат като основание за нов иск между
същите страни за същото право.
По идентичен начин са уредени последици на
влязлата в сила заповед. Съдебната практика последователно се придържа към
становището, че влизането в сила на заповедта слага край на спора между
страните и длъжникът следва, под страх от преклудиране,
да изчерпи всичките си възражения срещу вземането (ако
има такива) в производството по чл. 422 ГПК. При влезлите в сила
заповеди също са предвидени изключения от правилото, когато длъжникът може да
оспорва съществуването или дължимостта на вземането,
отново в изчерпателно посочени хипотези - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на
чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. Следователно оспорването на
вземане установено с влязла в сила заповед е ограничено по начин сходен с този
за влезлите в сила решения.
Тези доводи отнесени към конкретния казус,
водят до извода, че новият давностен срок започнал да тече от влизането в сила
на 01.08.2009 г. на Заповед № 3069/03.06.2009 г., е 5 години. Този срок не е
бил прекъсван до 01.08.2014г.. Едва на 18.11.2019г. е депозирана молбата за
образуване на изпълнително производство с възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Дори да се приеме, че давността е започнала
да тече от датата на издаване на изпълнителния лист на 28.04.2010г., то към датата
на образуване на изпълнителното дело 18.11.2019г., давността също е изтекла.
Следователно правото на принудително
изпълнение на ответника е било погасено към датата на образуване на
изпълнителното производство.
По тази причина искът се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно
разноските:
При този изход на спора се поражда
право на ищеца за разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложи сумата в размер от 50 държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 300 лева. Възнаграждението по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата се определя от съда, а не от лицата получили
безплатна правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
С.Й.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, не дължи на Ю. ЕООД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 288.03 лева /двеста осемдесет и осем лева и 0.03 стотинки/ - главница за
периода от 22.10.2007г. до 28.11.2007г.
въз основа на договор № **** от 22.10.2007г., сключен с М. ЕАД, въз основа на който
са издадени фактура № *** от 30.10.2007 г. за
сумата от 17.32 лева с вкл. ДДС и фактура № *** от 30.11.2007
г. за сумата от 270.71 лв. с вкл. ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението
в съда - 01.06.2009 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сторените по делото
разноски в общ размер на 65.00 лева /шестдесет и пет лева/, от
които 25.00 лева за заплатена
държавна такса и 40.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5641/2009г. на
ВРС и е образувано изпълнително дело № 20198930401044 по описа на ЧСИ Д.С.С., рег. № ***З КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение, на
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ
на С.Й.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т. ***, адрес на
кантората: гр. Варна, ул. Пр. Козма № 12 сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: