Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260090
Гр. Русе, 02.08. 2021 г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 29 юни 2021г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Недялка Неделчева като разгледа търговско дело № 230 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по търговски спорове – глава ХХХІІ от ГПК.
„Юробанк България“ АД ЕИК *********
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявана от Д.Ш. и П.Д.– изпълнителни директори чрез
адвокат Д.М., твърди, че ответниците В.И.В. и Б.С.В. като кредитополучатели по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25153/24.07.2007г. не са погасили 31 вноски
за главница, считано от 10.12.2015г., и 34 вноски за лихва, считано от
10.09.2015г. Общото задължение по кредита възлиза на 72286,46 швейцарски франка
и 855,20 лв., както следва:
·
54167,60 швейцарски франка главница за
период от 10.12.2015г. до 9.07.2018г.
·
14744,76 швейцарски франка — възнаградителна
лихва за периода от 10.09.2015г. до 12.06.2018г.
·
2845,51 - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава за
просрочени
плащания) за периода от 10.01.2016г. до 09.07.2018г.
·
391,89 швейцарски франка — банкови такси за периода от 10.09.2015г. до
09.07.2018г.
·
136,70 швейцарски франка — застраховки за
периода от 08.09.2015г. до 09.07.2018г.;
·
855,20 лева — нотариални такси за периода
от 23.06.2017г. до 09.07.2018г.
Петитум: Ответниците В.И.В., ЕГН **********
и Б.С.В. ЕГН ********** СОЛИДАРНО да заплатят на „Юробанк България“ АД ЕИК
********* ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 25153/24.07.2007г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения в
размер на 54167,60 швейцарски франка (петдесет и четири хиляди сто шестдесет и седем
швейцарски франка и шестдесет сантима) и 456,00 лева (четиристотин петдесет и шест
лева), както следва: 54167,60 швейцарски франка (петдесет и четири хиляди сто шестдесет
и седем швейцарски франка и шестдесет сантима главница за периода от 10.12.2015
до 09.07.2018г.; 456,00 лева (четиристотин петдесет и шест лева) — ЧАСТ от общо
дължимите нотариални такси за периода от 23.06.2017г. до 09.07.2018г., ведно с дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, представляващи ЧАСТ от общото задължение по договора за кредит.
Ответниците В.И.В. и Б.С.В. чрез
особен представител адвокат Н.В. твърдят, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал.2, чл. 8, ал.2, чл. 12, ал.1 и чл. 22 от договора за кредит се явяват
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП и като такива са
нищожни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Тези клаузи не са уговорени индивидуално,
установени са предварително и отнапред от банката и кредитополучателят не е
могъл да оказва влияние върху него. Клаузите не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Уговорките в допълнителните споразумения, в
резултат на които има капитализация на лихва, са нищожни на основание чл. 10,
ал.3 от ЗЗД.
„Юробанк България“ АД с
допълнителна искова молба уточнява, че претендира цялата главница по договора
за кредит, която включва както падежирала незаплатена част за периода от
10.12.2015г. до 9.07.2018г., така и непадежиралия остатък с оглед обявената
предсрочна изискуемост. Претендира и част от направените извънсъдебни разходи
за събиране на вземането на основание чл. 309а от ТЗ в размер на 456 лв. от
общо 855,20 лв. С исковата молба не се претендират задължения за лихви, банкови
такси и застраховки по кредита.
Ответниците В.И.В. и Б.С.В. чрез особен
представител адвокат Н.В. в допълнителен отговор посочва, че реален паричен
поток в швейцарски франкове от кредитодателя към кредитополучателите няма.
Русенският
окръжен съд прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
прие следното:
На 24.07.2007г. между „Българска
пощенска банка“ АД и В.И.В. и Б.С.В. бил сключен договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 25153,
съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55000 лв. В деня
на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Българска
пощенска банка“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове.
Според приложение № 1 от
3.08.2007г. датата на усвояване на
кредита е 3.08.2007г. Приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на банката към лева е 1,1776. Съобразно този
курс предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 46705.
Разрешеният кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 55000 лв. се усвоява еднократно по
блокирана сметка на кредитополучателя В.В.. Усвоеният кредит в швейцарски
франкове се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“
на банката в съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
сметка на кредитополучателя в съответната
валута. Годишната лихва е сбор на базов лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове валиден за съответния период плюс договорна
надбавка 1,45. Крайният срок за погасяване на кредита е 216 месеца.
Кредитоплучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва съгласно погасителен план. Погасяването се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове, но има средства в лева по своите сметки в банката,
погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове
по курс „продава“ на БПБ АД за
швейцарски франк към лева. За обезпечаване вземанията на банката,
кредитополучателят учредява договорна ипотека върху апартамент в гр. Русе.
Към договора са сключени 12
допълнителни споразумения.
Почеркова експертиза по делото
установява, че подписът за В.И.В. под допълнително споразумение от 31.05.2010г.
не е изпълнен от В.И.В.. С определение в съдебно заседание на 2.03.2021г. на основание
чл. 193 от ГПК е изключил това допълнително споразумение от доказателствата по
делото.
Съдебно-счетоводната експертиза в
първото заключение посочва, че по договора за кредит за периода от 24.07.2007г.
до 31.10.2015г. реално са внесени 17950,38 швейцарски франка. От датата на
сключване на договора за кредит 24.07.2007г. до месец декември 2009г. кредитът
е бил обслужван от В.В.. От месец януари 2010г. кредитът е бил обслужван от Б.В..
Последното плащане по кредита е от 23.10.2015г. Липсват вноски през месеците:
август 2010г., февруари 2011, април 2011, септември 2011, февруари 2021, август
2012, май 2015. Допълнителните споразумения съдържат т. н. преформяне на
неплатени задължения чрез прибавяне към главницата или капитализиране на лихви,
но не само. Вещото лице посочва, че е усвоен кредит в размер на 46705
швейцарски франка. Капитализирани суми към главницата са 10891,91 CHF. Погасена главница с капитализация
3429,31 CHF.
В допълнително заключение вещото
лице икономист посочва, че при курс на швейцарски франк към български лев
1,1776 какъвто е посочен в приложение № 1 към договора за кредит размерът не
неплатената главница би бил 40744,61 лв. Ако се прибави сума от капитализации
10891,91 швейцарски франка, дължимата главница става 51636. Устно пред съда
вещото лице уточни, че не е променяло начина, по който банката е отнасяла
внесените суми по пера за погашение, а само е изчислявало фиксиран курс на
швейцарски франк 1,1776 посочен в приложение № 1 към договора за кредит. По
този курс погасената главница 5960,39 швейцарски франка е с равностойност
7018,95 лева. При отпуснат кредит с равностойност в лева 55000 лв., ако се
извади равностойността в лева на погасената главница, остава дължима главница с
равностойност в лева 47980,85 лв.
Правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца, е чл. 430 от ТЗ, а на насрещните права и възраженията на
ответника чл. 146 ЗЗП.
Банката е предоставила реално в
заем 55000 български лева, а не швейцарски франкове. Кредитополучателите са
правили погасителни вноски също в български лева, които банката служебно е
превалутирала в швейцарски франкове по собствения си търговски курс.
В Решение № 295 от 22.02.2019 г. по
т. д. № 3539/2015 г. на Върховния касационен съд по дело със страна „Юробанк“ валутната
клауза на подобен договор е определена като неравноправна. Тя не е индивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която
са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни
и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. В нарушение
на принципа за добросъвестност валутната клауза създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. С
оглед неравноправния си характер, спорната клауза е призната за нищожна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Русенският окръжен съд възприема напълно
този правен извод поради сходството на кредитния договор, обсъден в решението на
ВКС, и договора, предмет на настоящото дело. Няма данни банката да е предоставила
на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута
цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици
от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, както и да прецени
доколко ще му бъде икономически възможно да се справи при значимо обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. Декларацията на кредитополучателя, че е
информиран и съгласен с възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен
в лева/евро в посока повишаването му, не представлява достатъчна информираност на
потребителя. Банката е наясно, че кредитополучателят се нуждае от кредит за покупка
на жилище в България, а не в Швейцария, и че кредитополучателите нямат доходи в
швейцарски франкове. Кредитополучателят е бил привлечен от по-ниския лихвен процент
на кредити в швейцарски франкове в сравнение с кредити в лева, но на него като по-слабата
страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена
информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк,
спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката
следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както
и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния
риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти.
Потребителят на банковата услуга трябва да бъде добре информиран от банката, за
да избере дали да получи кредит при по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва,
но да не поема валутен риск. Няма доказателства по делото банката да е разяснила
на кредитополучателите тези алтернативи. Логично е кредитополучателите да откажат
да сключат процесния договор, ако са могли да осъзнаят големия валутен риск и възможността
лихвения процент и изобщо оскъпяването на кредита да надмине по тежест кредитите в лева.
Окръжният
съд приема, че неравноправни, а оттам и нищожни на основание чл. 146 от Закона за
защита на потребителите са клаузите на чл. чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.2, чл. 8, ал.2, чл.
12, ал.1 и чл. 22 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 25153/24.07.2007г. прехвърлящи валутния риск
изцяло в тежест на потребителите, като неясни, неразбираеми и неиндивидуално уговорени.
Съгласно
чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага и без тези клаузи. Страните са сключили договор за банков кредит като
курсът на швейцарския франк играе ролята на измерител, на „виртуална валута“ по
израза на цитираното решение на ВКС. Банката не е предала на кредитополучателя в
заем швейцарски франкове, но иска връщане на кредита в швейцарски франкове при положение,
че тези уговорки явно показват неравнопоставеността на страните и съдът ги обявява
за нищожни.
Анатоцизъм (начисляване на лихва
върху лихва) е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт
на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо
само между търговци. Тук ответниците не са търговци, а физически лица. Липсва приета
от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 33Д. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка,
като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Преструктуриране
на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, означава да се направи възможно
изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване
на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне
на просрочени задължения за лихви, каквото е договорено в допълнителните
споразумения.
Съдебно-счетоводната експертиза в
последното допълнително заключение изчислява какъв би бил размера на извършените
погасявания по кредита, ако се вземе курса
на швейцарския франк към 03.08.2007 г. (датата на Приложение 1 към договора) и направените
вноски в лева от ответниците. Внесена сума в швейцарски франкове - 16966.32 Внесена
сума в лева - 24513.18. Сума в швейцарски франкове 24513.18 лева : 1.1776 =
20816.22 Рекапитулация: Общо внесена сума - 20816.22 швейцарски франка,
отнесена за погасяване на следните задължения
1. Погасена такса администриране - 1 103.87 швейцарски франка
2. Погасена такса управление 0.3% годишно - 692.24 швейцарски франка
3. Погасени застраховки - 357.76 швейцарски франка
4. Погасени наказателни лихви - 6.32 швейцарски франка
5. Погасена лихва - 12693.50 швейцарски франка
6. Погасена главница - 5960.39 швейцарски франка
Размерът
на непогасената главница без капитализациите би бил равен на 46705 - 5960.39 =
40744.61 швейцарски франка. Устно пред съда
вещото лице уточни, че при фиксиран курс на швейцарски франк 1,1776, посочен в приложение
№ 1 към договора за кредит, погасената главница 5960,39 швейцарски франка е с равностойност
7018,95 лева. При отпуснат кредит с равностойност в лева 55000 лв., ако се извади
равностойността в лева на погасената главница, остава дължима главница с равностойност
в лева 47980,85 лв.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** и Б.С.В.
ЕГН **********,*** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България“ АД ЕИК *********
гр. София, район Витоша, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25153/24.07.2007г., ведно с прилежащите
му допълнителни споразумения, която част е в размер на 40744,61 CHF (четиридесет
хиляди седемстотин четиридесет и четири цяло и шестдесет и една стотни швейцарски
франка) с левова равностойност 47980,85 BGN (четиридесет и седем хиляди деветстотин
и осемдесет лева и осемдесет и пет стотинки) главница по кредита ведно с дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплатят сумата 6458 лв. (шест хиляди четиристотин петдесет и осем лева) разноски
по делото съразмерни на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: