Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 689
гр.Пловдив 08.07.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1946/2019г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №1326/08.04.2019г.
по гр.д.№11302/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с
правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за
издръжка и гледане до размер на 4/6ид.части.Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът Б.П.Г. по първоначалното производство и моли същото да
се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи предявеният иск
като основателен.
Въззиваемата страна Д.Д. счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли
същото да се остави в сила.
Въззиваемата страна З.И. чрез
процесуалния си представител адв.З. счита жалбата за неоснователна и моли да се
остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,установи от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори по делото,че ищецът
и покойната му съпруга А. Г. са прехвърлили през 1991г. процесния апартамент на
наследодателката на ответниците и тяхна дъщеря М. Б. И. срещу задължението от нейна
страна да гледа и издържа прехвърлителите заедно и поотделно,като същите са си запазили правото на ползване върху имота.Тази
сделка е била оформена с нот.акт №2/1991г.На 28.02.2013г. е починала приобретателката
М. Б. И.,поради което задължението за гледане и издръжка е преминало върху нейните
наследници-ответниците в първоинстанционното производство,от които първият
ответник е неин съпруг,а втората ответница е нейна дъщеря.От събраните
доказателства в първоинстанционното производство се е установило,че до смъртта
на приобретателката М. И. същата е полагала необходимите грижи за своите
родители,а след нейната смърт наследниците й Д.Д.,която и понастоящем живее в
гр.****,е заплащала всички текущи разходи и консумативи като ток,вода,кабелна
телевизия,телефон и всичко необходимо за преживяването на ищеца,а втория
ответник З.И. се е грижил относно здравето на същия като при нужда го е
обгрижвал и карал до болница.Първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията за
разваляне на алеаторния договор,като е приел,че не се установява от събраните
доказателства задължението за издръжка и гледане да не е изпълнявано то
ответниците.За да е налице неизпълнение на алеаторния договор ищеца следва да
докаже пълно неизпълнение от страна на ответника относно полагането на грижи и
заплащането на издръжка по отношение на него от страна на ответника.В настоящия
случай първоинстанционния съд е приел,че от разпита на св.В.,която е дъщеря на
ищеца,не може да се установи да не са изпълнявани задълженията за гледане и
издръжка,а от разпита на св.Б. се установява,че такива грижи са полагани,както
от М. И. до нейната смърт,така и от съпруга й З.И. и дъщеря й Д.Д. след нейната
смърт,като и двамата са се грижили, както за прехвърлителката А. Г. до смъртта
й,така и за прехвърлителя и ищец в настоящия процес Б.Г..
Пред настоящата инстанция са
представени писмени доказателства,от които става ясно,че въззиваемият З.И. има
придружаващо сърдечно заболяване и същия е лекуван в болнично заведение,както и
че през 2005г. З. и М. И. са дали на Ф. В. сумата от 10000лв.,като компенсация
за недвижим имот,който не се установява да е процесния.Пред настоящата
инстанция са разпитани св.Г. О.,от чийто показания се установява,че грижи за
жалбоподателя полага само дъщеря му Ф.,а въззиваемите Д. и З. не са ходили в
имота,а от показанията на св.И.,която е съпруга към настоящия момент на въззиваемия
И. става ясно,че във всеки момент,когато е бил потърсен,въззиваемия И. се е
отзовавал на повикванията на жалбоподателя,включително и водене до болнично
заведение.
Настоящата инстанция намира,че
следва да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно,тъй като при условията на пълно и главно доказване не се
установи от приобретателите в пълен обем да не се изпълняват задълженията за
издръжка и гледане.Това е така,защото алеаторния договор представлява
полагането на грижи за нуждаещия се прехвърлител,а не получаването на парична
издръжка в размер,когато задължението е трансформирано от съда изцяло за да
замести поетото задължение за полагане на грижи.Въпреки всичко въззиваемата Д.,която
постоянно живее в гр.****,заплаща консумативите на жалбоподателя,а втория
въззиваем И. полага необходимите грижи за гледането за жалбоподателя.Следователно
длъжниците в настоящия случай не се явяват в забава,поради което следва да се
приеме,че са полагани съответните и необходими грижи по договора.Ето защо
решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлена предявената искова
претенция с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски и такива се дължат на въззиваемата страна З.И. за настоящата
инстанция в размер обаче на 1200лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК,тъй като заплатеното възнаграждение е
1800лв.,но има направено възражение от страна на жалбоподателя за прекомерност
на възнаграждението,а и съобразно чл.7 от НМРАВ следва възнаграждението да е в
размер на 1200лв.,поради което настоящата инстанция ще присъди само този
размер.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1326/08.04.2019г.
по гр.д.№11302/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
ОСЪЖДА Б.П.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на З.Г.И. с ЕГН-**********
*** направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 1200лв./хиляда
и двеста лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: Членове: