РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 11668 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
Й.С.С. твърди, че на 28.02.2017 г. пострадал при ПТП, което било виновно и
противоправно причинено от застрахован при ответното застрахователно дружество
„Л.И.“ АД водач. В исковата молба се твърди също, че вследствие на
транспортното произшествие пострадалият ищец претърпял подробно описаните
неимуществени и имуществени вреди. Отправил извънсъдебна претенция пред
застрахователя, но последвал отказ от З. „Л.И.“ АД да му определи и изплати
обезщетение. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника З. „Л.И.“ АД да му заплати следните суми: сума в размер на
350 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП – 28.02.2017 г. до окончателното изплащане;
както и сума в размер на 2442.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, сторени вследствие на горното ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, осъществена безплатно
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът З. „Л.И.“ АД поддържа, че исковете са недопустими, тъй
като не било налице отказ да се определи и заплати обезщетение. По същество
оспорва исковете по основание размер.
Оспорва механизма на ПТП, като излага твърдения, че водачът на лек автомобил
„Опел“ „Вектра“, при когото пострадалият ищец се е возел като пътник, е
управлявал автомобила с несъобразена скорост. Водачът С.Ю., според ответника, е
бездействал, като не е спрял или поне намалил скоростта пред видимото
препятствие, каквото бил товарният автомобил марка „Скания“, което означавало,
че е нарушил задълженията си по ЗДвП. Оспорва вината на водача на товарната
композиция – Д.Н.М.. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, за когото поддържа, че в нарушение на чл.
137а ЗДвП е бил без поставен предпазен колан. Оспорва неимуществените вреди
като вид, интензитет, размер, както и причинната им зависимост с настъпилото
ПТП на 28.02.2017 г. Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Третото лице помагач - Д.Н.М.,
конституиран на страната на ответника, не е взел становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа страна:
От Констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица № 532 от 28.02.2017 г. и
Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.02.2017 г. по ДП № 49/2017 г. по
описа на РУП – Девня, се установява, че на 28.02.2017 г. след 15.00 часа на
главен път I – 2, свързващ населените места гр.Варна и гр. Девня, е
настъпило пътнотранспортно произшествие на „Т- образно“ кръстовище
с отклонението му в посока гр.Суворово. Участниците в ПТП били следните:
1. ППС с рег. №********, марка „Скания“, модел“ Р144L460
с водач Д. Н.М., и участник 2 – ППС марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, управлявано от С.Х.Ю..
Сред отразените в протокола пострадали лица е изписано и името на ищеца Й.С.С.,
който бил пътник в лекия автомобил „Опел“.
Механизма на ПТП се установява от
изслушаните по делото съдебна – автотехническа / САТЕ/ и комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза / КСМАТЕ/. Заключението на САТЕ, което е
неоспорено от страните и съдът кредитира, като обективно, компетентно и пълно,
установява, че ПТП е настъпило на главен път I – 2,
свързващ населените места гр.Варна и гр. Девня на прав пътен участък в
кръстовището с отклонение за гр. Суворово ( както е посочено в Протокола за
оглед – „Т–образно“ кръстовище ). Пътят бил двупосочен като във всяка лента се
осъществявало движението за всяка от посоките. Лекият автомобил „Опел“ се
движел направо в лявата пътна лента по посоката си на движение от гр. Варна към
гр. Девня със скорост от около 60 км/ч, а товарният автомобил „Скания“ идвал от
гр. Девня към гр. Варна, като в кръстовището с отбивката за гр. Суворово започнал
да извършва маневра „ляв завой“ ,
навлизайки в пътната лента за насрещно движение – т.е. в лентата, в която се
движел лекият автомобил „Опел“. Скоростта на движение на товарния автомобил
била около 15 км/ч. Водачът на лекия автомобил не задействал аварийно
спирачната система на управлявания от него автомобил ( няма оставени спирачни
следи ) и последвал удар в завиващия на ляво товарен автомобил. Автомобилът се
ударил с предната си част челно и преобладаващо в дясно, като за товарната
композиция ударът бил страничен в зоната пред тройката колела на полуремаркето.
Предната част на лекия автомобил „Опел“ навлязла под полуремаркето. От
техническа гледна точка според вещото лице автоексперт, моментът на
предприемане на маневрата „ляв завой“ от водача на товарния автомобил „Скания“
не е бил съобразен с движещия се срещу него лек автомобил „Опел“. И двамата водачи са имали добра видимост един
към друг – повече от 200 метра, което означава, че за водача на лекият автомобил товарната композиция също е била видима във
всички моменти преди да започне да завива. САТЕ заключава, че причина за ПТП са
субективните действия на водача на товарния автомобил с органите за управление, като е предприел
изпълнение на маневра „ляв завой“ в момент, в който от пътната лента за
насрещно движение е приближавал лекият
автомобил „Опел“, като е навлязъл в опасната му зона на спиране. Ударът за
водача на лекия автомобил е бил непредотвратим при скорост от 60 км/ч. Този
механизъм се установява и от изслушаната КСМАТЕ, която също не е оспорена от
страните и съдът възприема като безпристрастно изготвена, компетентна и пълна.
Според заключението на КСМАТЕ лекият автомобил „Опел“ бил заводски оборудван с
предпазни колани за всички места на пътниците, включително и на задните
седалки. В медицинската си част експертизата установява, че при ищеца липсата
на значими травми и увреждания на гръдно – коремни органи и опорно – двигателен
апарат ( долни крайници, таз, гръбначен стълб ), означавало, че е бил с
поставен предпазен колан, тъй като употребата на същия би намалила инерционните
сили, които са действали върху тялото на пътника. Травмата в дясната слепоочно – теменна област на главата била
настъпила вероятно от удар в дясната страничната колона и можело да се получи и при поставен
предпазен колан.
За установяване на претърпените от
ищеца Й.С. болки и страдания, вследствие на
горе установеното ПТП е изслушана
съдебно – медицинска експертиза / СМЕ/, която също не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективна, компетентна и пълно изготвена.
Пострадалият е претърпял следните травматични увреждания: мозъчна контузия.
Фрактура на черепа в дясно слепоочно – теменно с хлътване на фрагментите (
импресионна фрактура) и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка с изтичане на
гръбначно – мозъчна течност ( ликвор). Фрактура на десния мастиоден израстък на
слепоочната кост на черепа. Кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Изкълчване на
лявата ключично – гръдна става. Контузия на гръдния кош. Изброените увреждания
според СМЕ стоят в пряка причинна връзка с ПТП от 28.02.2017 г. Черепно
мозъчната травма по медико –
биологичната си характеристика представлявала „разстройство на здравето
временно опасно за живота“; изкълчването на лявата ключично – гръдна става
предизвикало трайно ограничение на движенията в лявата раменна става за повече
от 30 дни. Контузията на гръдния кош е предизвикала болки и страдания за срок
до 15-20 дни. Ищецът бил опериран два пъти – първата оперативна интервенция е
извършена по спешност и е проведено 9- дневно
болнично лечение, когато на ищеца е направена дясностранна трепанация на
черепните кости, отстраняване на костните фрагменти и репозиция, пластика на
разкъсаната твърда мозъчна обвивка. За
периода 10.04. – 13.04.2017 г. било проведено второ лечение в Клиниката по
неврохирургия при МБАЛ „Света Анна“ Ад –
Варна, където на Й.С. е направено пластично хирургично възстановяване на следоперативния черепен дефект в дясната
слепоочна област с титаниева мрежа. След извършен личен преглед на пострадалия
вещото лице медик по СМЕ установява, че и към настоящия момент ищецът имал
оплаквания, които се квалифицирали като следтравмена церебрастения, която
можело да отшуми до 2-3 години и се влияе неблагоприятно от физически и
психически натоварвания и неблагоприятни климатични условия. Установявал се и
оперативен белег в дясна челно – слепоочна област с дъговидна форма ( тип
въпросителен знак). Налична била и деформация на лявата ключица – изпъкналост в
областта на гръдно – ключичната става. Движенията на лявата раменна става били
свободни и в пълен обем. Ищецът имал тремор на клепачите. За разходите за
лечение, претендирани за репариране в настоящото производство в размер на 2442.00 лева, СМЕ дава заключение са били
необходимо сторени и закономерни, тъй като при извършената краниопластика (
пластично закриване на черепния дефект след първата операция) е използвана титаниева мрежа и винтове, които
не се покривали от НЗОК.
Събрани са гласни доказателства
чрез разпит на свидетели по делегация. Приобщен към доказателствения материал
по настоящото производство е Протокол от 15.06.2018 г., изготвен в о.с.з. по
ч.гр.д.№ 7155 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, XXXI състав, видно от който, свидетелите М.Й.А.– майка
на ищеца, и Ж.С.Й., еднопосочно установяват,
че ищеца Й.С. е търпял интензивни болки;
не можел на първо време след катастрофата да се обслужва сам. Към момента на
разпита им, пострадалия търпял също болки – боляла го глава, гадело му се.
Затворил се; не можел да работи, а имал две деца, които трябвало да издържа;
продължавал да пие лекарства; не можел да стои на слънце и на студ. Настоящият
състав на съда приема тези показания за достоверни – същите са лични,
непосредствени и не противоречат на останалия, събран по делото доказателствен
материал, включително и след преценка на показанията на М.А.по реда на чл. 172 ГПК.
Представени са и са прието
множество медицински документи, които съдът не обсъжда отделно, тъй като с тях
са работили вещите лица. Единствено следва да се посочат, като установяващи
имуществените вреди в размер на 2442.00 лева два писмени документа – Фактура с
№ ********** от 12.04.2017 г., издадена от МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна с
получател Й.С.С., в която е отразено, че
сумата от 2442.00 лева е заплатена в брой. В тази връзка фактът на
плащането й се доказва от фискален бон
на л. 100 от делото.
Експертно Решение №1874/084 от 10.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Св.Марина – Варна“ ЕАД, установява, че ищецът е с трайно намалена
работоспособност, като му е определен процент в размер на 54%, за период от
една година – до 01.05.2019 г.
Справка от Информационен масив към
Гаранционен фонд установява, че за товарна композиция с рег. № на влекача********
към датата на ПТП – 28.02.2017 г. е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица № BG /22/116002138742 със срок на действие от 09.08.2016
г. до 09.08.2017 г., сключена с ответното застрахователно дружество З. „Л.И.“
АД.
Молба – претенция до
застрахователя от пострадалия с вх. №
6491 от дата 08.06.2017 г., установява, че ищецът е заявил извънсъдебно
претенцията в изпълнение на вменените му задължения по сега действащия КЗ / в
сила от 01.01.2016 г./ От своя страна документ на л. 123 от делото с изх.№ 9597
от 27.09.2017 г., изходящ от З. „Л.И.“ АД установява, че ответникът е отказал
да изплати обезщетение на ищцовата страна, тъй като искането за обезвреда било
неоснователно и недоказано. Видно е, следователно, че са изпълнени изискванията
на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. Сочената
разпоредба изисква увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Ето защо исковете са
допустими, а възражението на ответника е неоснователно.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът след съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал намира че е налице кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта. На първо място предвид установения
факт, че водачът на товарния автомобил е извършвал маневра по смисъла на чл. 76
от ППЗДвП, а именно „ляв завой“ на разрешено за това място – съобразно данните
за пътна маркировка и знаци от Протокола за оглед на местопроизшествие, и без
да е управлявал с превишена за конкретния пътен участък скорост, и настъпилият
сблъсък ( ПТП ) с насрещно движещо се
МПС, съдът счита, че водачът на т.а. „Скания“, застрахован при ответника е
извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, а именно: при завиване наляво за навлизане в друг път – в
конкретния случай за гр. Суворово, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
САТЕ в категорична, че ако водачът на товарния автомобил е изчакал насрещно
движещият се „Опел“ „Вектра“ , в който е пътувал пострадалия ищец да премине и
след това да предприеме маневрата, сблъсък е нямало да има. От своя страна следните,
установени по делото обстоятелства: липсата на спирачни следи, обозначаващи
предприета от водача на лекия автомобил „Опел“ спасителна маневра чрез аварийно
спиране, при положение, че конкретната видимост към завиващата товарна
композиция с дължина над 16 метра е била голяма - САТЕ сочи, че водачите на
двете превозни средства са се възприемали от разстояние поне 200 метра – т. е
няколко пъти по-голямо от зоната за опасно спиране на автомобила; и независимо,
че не се установява превишена скорост, все пак дават основание на
съда да посочи, че водачът на
лекия автомобил С.Х.Ю., при когото се возел пострадалият Й.С., е нарушил общото правило на чл. 20, ал. 2, изр. последно
ЗДвП -
да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Категоричен извод на
настоящия състав на съда е, че ако всяко едно
от тези нарушения не бе допуснато не би настъпил и удара
между двете превозни средства. Видно е от
материалите по делото ( включително и фотоалбума), че няма спирачни следи, оставени от лекия
автомобил, ударът в композицията е бил около
втората и третата ос на полуремаркето –
т.е. в почти крайната част на композицията, което показва, че при своевременно
спиране, респективно заобикаляне ударът
е могло да бъде избегнат. Съответно
увреждането на ищеца Й.С. е причинено от неколцина по смисъла на чл. 53 ЗЗД, в
какъвто смисъл ответникът е навел и възражение с отговора по чл. 131 ГПК. Ето
защо по аргумент от нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ ответникът дължи обезщетение на увредения Й.С.
в пълен размер, тъй като съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът – в случая увреденият
ищец по прекия иск, може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да
е от длъжниците.
Законовата презумпция за вина по смисъла на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана от ответника при условията на пълно обратно доказване. Единствено следва да
се направи уточнението, че в гражданския процес вината се разглежда като
простото неполагане на дължимата грижа -
в конкретния случай неполагане на
тази грижа, която и най – небрежния водач би положил. Не се касае за умисъл в
наказателно – правен аспект.
Установени са по делото ( КСМАТЕ в медицинската й част, многобройната
медицинска документация, СМЕ и свидетелски показания – обсъдени подробно по -
горе) и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
вредите и пряката им причинна връзка с процесното ПТП от 28.02.2017 г.
Що
се отнася до възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, за когото ответното застрахователно дружество поддържа, че е бил без
поставен предпазен колан, то това възражение съдът намира за неоснователно.
Вещите лица по КСМАТЕ дават заключение, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан и по този начин е ограничил получаването на по – тежки
травматични увреждания. Ето защо липсва обективен каузалитет между поведението
на Й.С. като участник в процесното ПТП и
настъпилия вредоносен резултат.
По неимуществените вреди:
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и трайна
практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г.
разяснения, преценката на съда е
свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при
които са причинени вредите, и др. В
конкретният случай ищецът е претърпял
няколко травматични увреждания - мозъчна контузия, фрактура на черепа в
дясно слепоочно – теменно с хлътване на фрагментите ( импресионна фрактура) и
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка с изтичане на гръбначно – мозъчна
течност ( ликвор), фрактура на десния мастиоден израстък на слепоочната кост на
черепа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, изкълчване на лявата ключично –
гръдна става, контузия на гръдния кош; бил е в невъзможност да се обслужва сам, продължава да
търпи и ще търпи за конкретно
неустановен период болки и страдания – главоболие, гадене, влияе се
неблагоприятно от физически и психически натоварвания и неблагоприятни климатични
условия. Налице са още: оперативен белег
в дясна челно – слепоочна област с дъговидна форма ( тип въпросителен знак);
деформация на лявата ключица – изпъкналост в областта на гръдно – ключичната
става; тремор на клепачите. Установена е с Експертно Решение №1874/084 от 10.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Св.Марина – В.“ ЕАД, трайно намалена работоспособност в размер на 54%,
определени за период от една година – до
01.05.2019 г. Допълнително се установява като фактор и обстоятелството, че
пострадалият е в млада възраст – към датата на ПТП е бил 25 годишен, като към
момента на приключване на съдебното дирене, според показанията на свидетелите,
е лишен от основно човешко право – да полага свободно труд, за да издържа
семейството си, предвид ограниченията, които следва да търпи за един
продължителен период от време с оглед установената следтравмена церебрастения.
Ограничено се явява и социалното общуване за пострадалия, за когото се излага
от свидетелите, че се затворил, вече не излизал и не искал с никого да говори.
От значение за размера на обезщетението е и обстоятелството, че прогнозата за
изход от посоченото следтравмено състояние не може да бъде дадена със сигурност
– вещото лице медик при изслушването си по реда на чл. 200 ГПК заяви, че в един период от 2,3-5 години оплакванията може да отшумят и състоянието на
ищеца да се подобрява, но може и да се усложнят. Съдът преценява и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.Така официалните
средностатистическите данни на НСИ за 2017 г., за едно лице показват общ
годишен доход от 5526 лв., което отразява тенденция за повишаване стандарта на
живот в сравнение с предходни години.
Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на 140 000 лева
би репарирало в пълен обем претърпените от пострадалия ищец
вследствие на процесното ПТП болки и страдания, до която сума предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен и
доказан. За разликата до пълния
предявен размер от 350 000 лева искът следва да се отхвърли.
Предвид основателността на главния иск до сумата от 140 000
лева следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва за забава
върху посочената главница, считано, обаче на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ от датата, на която е изтекъл
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебно заявената
претенция. В конкретния случай това е
датата 08.09.2017 г. – молбата – претенция е подадена на 08.06.2017 г.,
както е установено по – горе. За пълнота следва да се посочи, че отказът на
ответника да определи обезщетение на ищеца Й.С. е постановен след изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ и не е основателен. При това положение
акцесорния иск, който е заявен за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането следва да се отхвърли и за
периода от тази дата – 28.02.2017 г. до 07.09.2017 г. /включително/.
По имуществените вреди:
Претенцията за репариране на разноски за лечение –
медицински консумативи в размер на 2442.00 лева, е основателна и доказана в
пълен размер – в този смисъл са и СМЕ и писмени доказателства – фактура с №
********** от 12.04.2017 г. ведно с фискален бон, удостоверяващи необходимото и закономерно реално понасяне на
този разход вследствие на процесното ПТП.
Върху тази главница следва на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде присъдено и поисканото обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 08.09.2017 г. – по съображения, идентични на изложените по –
горе, до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът Й.С.С. е претендирал
присъждане на разноски за настоящото
производство, и тъй като е освободен от задължението за държавна такса и
разноски, такива следва да му бъдат присъдени единствено за процесуално
представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 347
от делото е приложен договор за процесуално представителство, в който е
вписано, че защитата се осъществява
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). При това положение съдът
определя възнаграждението в полза на адвоката,
в случая - в полза на
адвокатското дружество, упълномощено по чл. 71, ал. 1 ЗАдв., и по реда на
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последното пък от своя
страна означава, че възнаграждението,
определено в минимума, не може да се явява прекомерно и възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на „Адвокатско Дружество Ч., П. и И.“ сумата от 5196 лева с ДДС.
Ответникът З. „Л.И.“ АД също има право на репариране на сторените от
него в процеса разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които съобразно с
отхвърлената част от иска възлизат на сумата от 240 лева – депозити за САТЕ,
КСМАТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът З. „Л.И.“ АД следва да бъде
осъден да внесе по сметка на СГС следните суми: сумата от 5697.68 лв. –
държавна такса върху уважената част от исковете, определена по реда на чл. 72,
ал. 2 ГПК, и сума в общ размер на 240.00 лева
- депозити за СМЕ, САТЕ, свидетели.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Й.С.С., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 140 000 лева / сто и четиридесет хиляди/ - представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 140 000
лева, считано от 08.09.2017 г. – датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 140 000 лева до пълния
претендиран размер от 350 000 лева, ведно със законната лихва върху
отхвърлената разлика, както и искът
за законна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 07.09.2017 г. включително, като
неоснователни.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Й.С.С., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 2442.00 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и два/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, сторени
във връзка с ПТП, настъпило на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2017 г. – датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 07.09.2017 г. включително,
като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Й.С.С., ЕГН **********, да
заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 240.00 лева / двеста и четиридесет/-
разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, депозити за
вещи лица по САТЕ и КСМАТЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З.„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 5697.68 лева / пет хиляди шестстотин деветдесет и седем лв. и
шестдесет и осем стотинки/ - държавна такса за уважената част от иска, и сумата от 240.00 двеста и четиридесет лв. / - депозити за вещи лица по СМЕ, САТЕ,
свидетели.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК З.„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Адвокатско Дружество Ч., П. и И.“ с БУЛСТАТ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от адвокат С.Ч., възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищеца Й.С., по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 5196.00 лева / пет хиляди сто деветдесет и шест/ с включен ДДС.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника - Д.Н.М., ЕГН **********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с диспозитива на настоящото Решение суми в полза на ищеца и
след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от „З.Л.И.“ АД, ЕИК ********, по следната банкова сметка: ***:
***, при банка „С.Ж.Е.“ АД, с BIC: *** - титуляр Й.С.С.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: