Определение по дело №193/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.197 и сл. /глава десета, раздел IV/ от АПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

Настоящото производство е образувано след като с определение №1993 от 23.02.2024 г. по адм.дело №1666/2024 г. на Административен съд – София- град /АССГ/ производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на АС-Русе.

Постъпила е жалба от В. Ц. К. от гр. Русе срещу Решение № ППН-01-669/2023 г. от 11.01.2024 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна и задължаване на административния орган да се произнесе с решение по същество на подадената от него жалба до КЗЛД.

КЗЛД-София, в писмо с вх. № 2298/25.04.2024 г. по описа на АС Русе, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител - гл.юрисконсулт Д. Т., е подала възражение с вх.№3333 от 03.07.2024 г. по описа на АС-Русе, с което намира подадената жалба за неоснователна, а оспореното решение на КЗЛД – законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсулт.

Заинтересованата страна – М. Д. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, ИРМ-Търговище, в проведеното на 11.07.2024г. съдебно заседание и представените писмени бележки вх.№3576/18.07.2024г., взема становище за неоснователност на жалбата.

От събраните в производството доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

С оспореното по делото Решение № ППН-01-669/2023 г. от 11.01.2024 г., на основание чл. 27, ал. 2 т. 6 АПК, вр. чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент № 216/679, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, КЗЛД е обявила жалба с рег. № ППН-01-669/04.08.2023 г., подадена от В. Ц. К. срещу ТД на НАП – Варна и срещу г-жа М. Д., като служител на ТД на НАП – офис, за процесуално недопустима и е прекратил производството пред КЗЛД. Недопустимостта на производството Комисията е обосновала с това, че всяко физическо лице има право да сезира органа за нарушаване на правата му по ЗЗЛД в 6-месечен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Сроковете са преклузивни и изтичането им преклудира възможността на Комисията да се произнесе по съществото на искането. Според Комисията, в настоящия случай, тя е сезирана с жалба за нарушение, за което жалбоподателят узнава на 23.12.2022 г. /датата на известие за доставяне ИД РS 1113 01257 K M - датата на която жалбоподателят получава жалба № ППН-01-825 от 29.11.2022 г., заедно с приложенията, сред които и информацията от НАП с вх. № 7229/15.07.2022 г./. Жалбата от В. К. до КЗЛД е депозирана на 04.08.2023 г. т.е. осем месеца след узнаване на нарушението. Според Комисията жалбата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на разписания в чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД преклузивен 6-месечен срок от узнаване на нарушението, който е изтекъл на 23.06.2023 г.

Оспореното по делото решение на КЗЛД подлежи на контрол от съда по реда и при условията на чл.197 и сл. АПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 197, ал. 1 АПК. Оспореното решение е получено на 17.01.2024 г., лично от В. К. /известие за доставяне на л.69 от делото на АССГ/, а жалбата срещу него е постъпила в АССГ на 31.01.2024г. Като адресат на акта за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването му.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.

Оспореното по делото решение е издадено от компетентен административен орган – Комисията за защита на личните данни, предвид правомощията й по чл. 38 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите и обработващите лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон.

На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията е колегиален орган, който се състои от председател и четирима членове. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 25.10.2023 г. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото производство решение, са присъствали трима членове от състава на комисията /протокол №39 от 25.10.2023 г. Решението е прието с мнозинство, като трите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган.

Спазена е установената от закона форма. Актът е писмен, посочени са фактически и правни основания за издаването му. Решението съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Комисията се произнася в закрито заседание с решение по редовността или допустимостта на жалба /чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация/. В случая посочената разпоредба е спазена. На заседанието КЗЛД е приела, че жалбата, с която е сезирана е процесуално недопустима, позовавайки се на разпоредбите на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, вр. чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент № 216/679.

Оспореното решение противоречи на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидена възможност при нарушаване на правата по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни да сезира Комисията в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Посоченият срок е преклузивен, както правилно е прието от административния орган. В противоречие на закона и на данните от приобщените по делото доказателства, Комисията е направила извода, че този срок в случая не е спазен. Съображенията за това на съда са следните:

В КЗЛД е било образувано административно производство по жалба № ППН-01-825 от 29.11.2022 г., подадена от лицето П. М. П. /л.18 и л.19 от делото на АССГ/ за нарушение на ЗЗЛД при използване на личните му данни, като са изложени твърдения, че е налично изложение, наименувано „Информация“ с вх.№7229 от 15.07.2022 г. до ТД на НАП-Варна, офис гр.Търговище, с автори П. С. П. /жалбоподателя по делото/ и В. Ц. К., което изложение съдържа лични данни на П. М. П.. Описаният документ, озаглавен като „Информация“, изхождащ от настоящия жалбоподател и П. П. и адресиран до ТД на НАП-Варна, офис-гр.Търговище, е бил приложен към жалбата на П. П. до КЗЛД /л.20-л.23 от делото на АССГ/.

Във връзка с горното производство, по реда на чл. 36, ал. 2 АПК, с писмо изх. № ППН-01-825/#2/20.12.2022 г. на КЗЛД, на жалбоподателя е дадена възможност от органа да вземе становище по жалбата на третото лице П. М. П. и да представи доказателства /писмо на л.14 от делото на АССГ/. Към писмото на Комисията до Кряков е било приложено заверено копие от жалбата № ППН-01-825 от 29.11.2022 г., подадена от лицето П. М. П. до КЗЛД.

Писмото изх. № ППН-01-825/#2/20.12.2022 г. по описа на Комисията, ведно с приложението, е връчено на настоящия жалбоподател с писмо с обратна разписка на 30.12.2022 г. /известие за доставяне на л.26 от настоящото дело/.

В. В. К. е сезирал КЗЛД с жалба по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, с която се иска да се образува производство срещу администратор и обработващ лични данни – ТД на НАП-Варна и старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, ИРМ-Търговище – М. Д., които са допуснали предоставяне чрез предаване на лични данни на оспорващия /л.24-л.29 от преписката по делото на АССГ/. Тази жалба е с поставен рег. № ППН-01-825#10(22)/30.06.2023 г. по описа на Комисията. В жалбата си Кряков е навел оплаквания за неправомерно обработване на негови лични данни и неправомерното им предоставяне на лицето П. М. П. .

В оспореното по делото решение Комисията е приела, че е сезирана с жалба от Кряков за нарушение по ЗЗЛД, за което той узнава на 23.12.2022 г. /датата на известие за доставяне ИД РS 1113 01257 К М - датата на която жалбоподателят получава жалба № ППН-01-825 от 29.11.2022 г., заедно с приложенията, сред които и информацията от НАП с вх. № 7229/15.07.2022 г./.

Действително, както е приел административният орган, жалбоподателят е узнал за нарушаване на правата му по този закон при връчване на писмо изх. № ППН-01-825/#2/20.12.2022 г. на КЗЛД, ведно със заверено копие от жалба №ППН-01-825 от 29.11.2022 г., подадена от лицето П. М. П. до КЗЛД, заедно с приложенията към нея, сред които и информацията от НАП с вх. № 7229/15.07.2022 г. Неправилно обаче е определена датата 23.12.2022 г., тъй като по-горе се установи, че писмото изх. № ППН-01-825/#2/20.12.2022 г. по описа на Комисията, ведно с приложението, е връчено на настоящия жалбоподател с писмо с обратна разписка на 30.12.2022 г. /известие за доставяне на л.26 от настоящото дело/. Това е началната дата на срока по чл.38, ал.1 ЗЗЛД. Същият, изчислен по правилото на чл.60, ал.3, предл. първо ГПК вр. чл.144 от АПК, изтича на 30.06.2023г., когато е и подадена жалбата от В. К., видно от поставения върху нея регистрационен номер рег. № ППН-01-825#10(22)/30.06.2023 г.

Следователно, В. Ц. К. е упражнил правото си на жалба в шестмесечния срок по чл.38.ал.1 от ЗЗЛД и подадената от него жалба е допустима за разглеждане от КЗЛД.

Като е приела в оспореното решение № ППН-01-669/2023 г. от 11.01.2024 г. , че жалбата на В. К. е недопустима поради просрочие и е прекратила производствот по нея, Комисия за защита на личните данни е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката - изпратена на административния орган – КЗЛД, гр.София за решение по същество.

При този изход на делото и по аргумент на противното от чл.143, ал.4 АПК, на заинтересованата страна - НАП, за която актът е благоприятен, не се следват разноски за производството и такива не й се присъждат, макар да са своевременно поискани.

На основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя В. К. следва да бъдат присъдени разноски. Претендирани са такива за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатски хонорар в размер 1000 лева /списък на разноските, стр.14 от делото/. Видно от договор за правна защита и съдействие от 20.04.2024г., сключен между Кряков и адв.П., страните са договорили заплащане на хонорар 1000 лева, като е посочено, че той е заплатен в брой. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение /придружително писмо на стр.4 от делото на АССГ и становище на стр.19 от делото/. Съдът, като съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на адв.П. се изразява в само участие в две съдебни заседания /доколкото жалбата до съда е изготвена от Кряков, преди упълномощаване на адв.П./ намира, че възражението е основателно и следва възнаграждението на процесуалния представител да бъде намалено до размера, определен в чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, Комисия за защита на личните данни следва да бъде осъдена да заплати на В. Ц. К. деловодни разноски в общ размер 910 лева – 10 лева държавна такса и 900 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.200 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба от В. Ц. К. от гр. Русе Решение № ППН-01-669/2023 г. от 11.01.2024 г. на Комисия за защита на личните данни.

ИЗПРАЩА административната преписката на Комисия за защита на личните данни за разглеждане и произнасяне по същество по жалба рег. № ППН-01-825#10(22)/30.06.2023 г., съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на В. Ц. К., [ЕГН], от гр. Русе, ул.“Тулча“ №7, бл.“Тулча“, вх.1, ет.4, ап.18 деловодни разноски в общ размер 910 лева, от които 10 лева държавна такса и 900 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 200, ал. 2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд от страните, участващи в административното производство.