Присъда по дело №27/2019 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ

към присъда № 20/12.02.2019 г. по НОХД № 27/2019 г. на СлРС.

                             Гр. С.,  15.02.2019 г.

 

РП-С. е внесла обвинителен акт срещу П.Г.К. с обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.  чл.194 ал.1 от НК.

По делото  няма предявени граждански искове.  

В с.з. подс. П.Г.К. лично и чрез своя служебен защитник, назначен на досъдебното производство, изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти и иска делото да бъде разгледано по реда на гл.ХХVІІ от НПК, при условията на съкратено съдебно следствие.  Иска да му бъде наложено минимално наказание.

В с.з. прокурора иска на подс. П.Г.К. да му бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от  9 месеца, което на осн. чл. 58А ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, и което да  бъде отложено с изпитателен срок от3 години.

С оглед  искането на подс. П.Г.К., съдът премина към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК- чл.371 т.2 от НПК. Обяви на страните, че няма да се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че самопризнанията на подсъдимия ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:

 На 18.10.2018г. в гр.С., след 01.00ч., подс.К. се разхождал в кв."Надежда" когато минавайки по ул."Кръстю Асенов" видял, че входната врата към двора на дом №36 е отворена.

Подс.К. влязъл в двора и когато стигнал до входната врата на къщата, установил, че тя не е заключена. Влязъл в къщата, където в коридора, на маса видял оставено портмоне. От портмонето подс.К. взел сумата от 10лв. -2 бр. банкноти по 5лв. и продължил по коридора. Отворил вратата на една от стаите, в която видял, че спят мъж и жена. До леглото бил оставен мобилен телефон м."Нокиа" с копчета, който взел и излязъл от стаята. След това влязъл в друга стая, в която спяло младо момче. До леглото му бил включен да се зарежда мобилен телефон м."Нокиа" тъч-скрийн. Подс.К. изключил мобилния телефон от зарядното и го взел.

С двата телефона и сумата от 10лв., подс.К. излязъл от къщата и се прибрал в дома си. На другия ден видял, че единият от мобилните телефони, този който бил с копчета е стар и го счупил. Другият телефон продал на свид.Стоянов, когото срещнал пред магазин „Била” в гр. С. за сумата от 60 лв.

 Парите - 10лв., които взел от къщата и сумата от 60лв., които взел за телефона, подс.К. похарчил за храна.

Когато бил установен като извършител на деянието, пред свид.Кутулов - служител РУ С., подс.К. направил пълни самопризнания и подробно описал механизма на изпълнителното деяние.

С протокол за доброволно предаване от 23.01.2018г. свид.Стоянов е предал на служител на РУ С. 1бр.мобилен телефон м."Нокиа" модел „ТА 1080", без СИМ, като е заявил, че го е закупил от лице с прякор „Мурад", какъвто е прякорът на подс.К..

С разписка телефонът е предаден на свид.Д., който го е закупил на 08.10.2018г. от магазин „Технополис".

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза,   общата стойност на двата мобилни телефона възлиза на 190лв., а общата, нанесена от деянието на подс.К. щета възлиза на 200лв.

Подс.  П.Г.К. е роден на *** ***, жител и живущ ***, ., бълг. гражданин, с основно образование, не женен, не работи, осъждан с присъда № 251/2014 г. по НОХД № 1440/2014 г., влязла в сила на 26.11.2014 г., с която за деяние по чл.195 ал.1 т.5, вр. чл.  63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 2 години. Настоящото деянието е извършено от подс. К. в условията на повторност.

Съдът установи, че фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, се подкрепят с  гласните и писмени  доказателства и доказателствени средства, събрани по делото, както и че кореспондират със самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и в досъдебната фаза на процеса и взаимно се допълват.  

По безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс. П.Г.К. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7, вр.  чл.194 ал.1 от НК, като на 18.10.2018г. в гр. С., в условията на повторност извършил кражба на чужди движими вещ: мобилен телефон м.”Нокиа”, мод. 2,1 силвър дуал на стойност 184 лв., мобилен телефон м. „Нокиа” на стойност 6,00 лв. и сумата от 10 лв., всичко на обща стойност 200 лв., собственост на И. ***, като деянието не представлява маловажен случай.

Подс. П.Г.К. е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с нормата на чл. 373 ал. 2 от НПК и наложи на подс. П.Г.К. наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, т.к. не са налице нито многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Това е така защото подс. К. е осъждан   за две престъпления от общ характер, а процесното деяние е извършено в условията на повторност, и го прави криминална личност със завишена степен на обществена опасност. Единственото смекчаващо вината му обстоятелство е самопризнанията, които прави и в двете фази на процеса, като чрез тях са възстановени част от откраднатите вещи, а и се разкрива обективната истина по делото.

Съдът счете, че като най-добре отговарящо на степента и тежестта на извършеното престъпление от подсъдимия е наказание в минималния размер предвиден за това деяние и му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от  една година, приложи разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК и го намали с 1/3. Така определеното и намалено наказание, което е наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, съгласно ЗИНЗС присъди подс. К. да търпи при първоначален общ режим.

Това наказание би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия противоправно деяние.  

Съгласно правилата на процеса подс. П.Г.К. беше осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 35,20 лв. по сметка на ОД МВР – С., направени на досъдебното производство.

           Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: