№ 14
гр. Враца , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
гражданско дело № 20211400500193 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Г. Н. М. и Е. Г. М. и двамата от с.***, Община Враца, обл.Враца,чрез адв. Л.В. от
ВрАК са подали въззивна жалба против решение № 260149/15.03.2021 г по гр.д.
№3147/ 20 г по описа на ВРСъд.
Навеждат се доводи ,че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.Посочват ,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че
частичното неизпълнение на поетото от жалбоподателите- ответници задължение от
правна страна било равнозначно на пълно неизпълнение и било основание за
разваляне на алеаторния договор между страните по делото, респективно основание за
трансформиране задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент.
От друга страна незаконосъобразно съдът бил приел, че издръжка от 300 лв била
необходима за нормално задоволяване месечните нужди на ищеца, тъй като от
гласните доказателства по делото безспорно било установено наличие на категоричен
отказ от Н.М. да приеме изпълнението на задължението на жалбоподателите, поради
което за него не е възникнало правото да иска трансформация на задължението по
алеаторния договор от натурално в парично, доколкото той бил неизправната страна.
1
Твърди се още ,че трансформирането на задължението за гледане в паричен
еквивалент не е предвидено като право на гледания.В случай на отказ на кредитора
длъжникът бил този ,който може да иска трансформация на задължението в паричен
еквивалент.Прехвърлителят по алеаторния договор имал право да иска
трансформиране натуралното задължение в парично само в случай на налични
обективни причини, каквито в казуса не са твърдени и сочени от ищеца.
Жалбоподателите смятат ,че определения паричен еквивалент на задължението за
издръжка и гледане на ищеца с оглед доходите му, е прекомерен, многократно
надвишавал действителните му нужди и разходи.
Претендира се изцяло отмяна решението на РС-Враца и постановяване друго с
отхвърляне на иска или алтернативно намаляване размера на паричния еквивалент от
300 на 100 лв.
С жалбата не се правят доказателствени искания пред въззивния съд.
В законния срок е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника
адв.Д.К. от ВрАК по въззивна жалба.
Твърди се, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена , а решението на
ВРС потвърдено като правилно и законосъобразна. Освен това по делото нямало данни
за отказ от ищеца да приеме издръжка от ответниците, те били неизправната страна по
алеаторния договор. С отговора са приложени мед. документи, фин. бонове за
закупувани лекарства както и копие с рецептурна книжка на ищеца ,амбулаторни
листове.
Съд. състав приема, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от
категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
Ищецът Н. Д. М. от гр. Враца е предявил пред ВРСъд против Г.Н. М. и Е. Г. М. и
двамата от с.*** , Община Враца иск за трансформация в паричен еквивалент грижите
, които му дължат след прехвърления им срещу издръжка и гледане, недвижим имот по
нот. акт№4 нот.д.№420/03.05.1889 г находящ се в с.***, представляващ пар.VІІ ,дв.пл.
№ 113, в кв.12 от 550 кв.м. с построената ЖС от 41 кв.м, паянтова сграда от 55 кв.м. и
ПСП на 10 кв.м.
В исковата молба се твърди,че имота е прехвърлен от ищеца и съпругата му
/приживе/ на първата ответница/тяхна дъщеря/, която е поела задължение да се грижи
2
за тях, да ги гледа и погребе според обичаите в страната. Ищецът заявява ,че
ответницата Г.М. и съпруга й/втория ответник/ не са полагали приживе грижи за
съпругата му, както и за него не са полагали никакви грижи било в натура или
паричен еквивалент. Освен това ответницата била продала вече имота на трето лице с
нот. акт № 30 нот.д.№27/2000 г.
Според ищеца той е в напреднала възраст на 88 г,от 11 г болен от "диабетна
невропатия", и "изхемична болест на сърцето",има ежедневна нужда от качествена
храна, грижи и лекарства. Твърди ,че ответниците не се интересуват как живее, никога
не са го канили да живее при тях и тъй като не бил получил досега никакви грижи от Г.
и Е.М.и търси паричен еквивалент на дължимите грижи към него, след прехвърлянето
им на процесния недв. имот за 5 години назад в размер на 300 лв месечно, ведно със
законната лихва при всяка просрочена вноска.С отделно заявление петитума е
променен като се иска паричен еквивалент на грижите към него от подаване на ИМ-
27.11.2020 г., а не 5 години назад.
С исковата молба са представени: у-е за наследници на съпругата И. Г. М. поч. на
36.05.2010 г,нот. акт № 4/нот.д.№420/89 г и нот.акт№ 30/н.д.№27/2000 г както и 3 бр.
рецептурни книжки и фин. бонове за закупувани лекарства по тях от ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК двамата ответници ,чрез адв. Л.В. от ВрАК подържат, че
предявения против тях иск е неоснователен и недоказан. Твърдят ,че наистина са
получили от родителите си имот в с.*** срещу задължението за издръжка и гледане ,
не отричат и факта ,че са го продали през 2000 г.Същите заявяват,че са се грижили за
родителите си ,но след смъртта на майката/съпруга на ищеца/ ищецът се затваря в себе
си, многократно е отказвал на дъщеря си и зет си да живее при тях в с.***, отказвал е
многократно от ответниците издръжка в натура или пари, уверявал е дъщеря си ,че
пенсията му стига.Ответниците твърдят ,че сега ищецът живее в с.*** със сина си, но
отношенията между тях и ищеца охладнели по повод наследствен апартамент във
Враца като сина му забранява да говори с ответниците по телефона.
С отговора е приложена разпечатка от партидата на ищеца в АВ.
По делото са събрани пред първоинстанционния съд и гласни доказателства.
Пред въззивната инстанция ищецът е представил папка с фин. бонове за закупени
лекарства от него в месеците след решението на ВРС/15.03.2021 г/,които съдът е
приел на осн. чл. 266 ал.2 от ГПК.
При така събраните писмени и гласни доказателства въз. състав приема от
фактическа страна следното:
3
От приложения нот. акт№4, нот.д.№420/03.05.1989 г се установява ,че ищецът и
съпругата му И. М. са продали на дъщеря си Г.М./първата ответница/ недвижим имот
,находящ се в с.***, представляващ пар.VІІ ,дв.пл.№ 113, в кв.12 от 550 кв.м. с
построената ЖС от 41 кв.м, паянтова сграда от 55 кв.м. и ПСП на 10 кв.м.,срещу
задължението тя да ги гледа и издържа до смъртта им, а след това да положи за тях
последни грижи.
Приложен е и нот. акт акт № 30 нот.д.№27/2000 г. на нотариус С. П.- район на
действие РС-Враца, по силата на който Г. Н. М. продава имота по нот. акт
№4/03.05.1989 г на трето лице Ц. К. за сумата от 3500 лв.
Приложени са 3 бр. рецептурни книжки и фин. бонове към тях ,че в периода м.
ноември 2020 г , Н.Д. е закупувал за себе си лекарства описани в тях.
Пред ВОС са представени и фин. бонове за закупувани лекарства през м. май и юни
2021 г т.е. след постановеното първоинстанционно решение през м. март 2021 г.
От показанията на св.Д. Д.- син на ищеца се установява ,че той живее с баща си и се
грижи за него в с.***, а сестра му никога не му е плащала сметки, лекарства, не му е
предлагала да го гледа в с.***. Според свидетеля лекарствата му на месец са около 250
лв, а той има пенсия 480-490 лв. Д. твърди ,че баща му е давал рента на дъщеря си, тя
идвала веднъж годишно за рентата,а сега пращала мъжа си, само по телефона
контактували.
Св.М. А.- съсед в с.*** твърди ,че живее в съседната къща и ограда само ги дели.Не е
виждал ответниците да идват в ***, сега в съда ги вижда за първи път, а за Н. се грижел
само сина му св.Д. Д..
Св. М. Е.- роднина на страните твърди ,че съпругата на Н. е починала 2010 г в *** , а
приживе е живяла с ищеца и във Враца и в с.***. Според свидетелката ответницата
Г.М. не била в добри отношения с брат си св.Д. Д., вероятно заради апартамента в
гр.Враца. Св. Е. не знае дали Н. е искал пари или гледане от дъщеря си, тя искала да му
дава пари ,но той не искал, имал пари от рента , от продажба на мед и доста добра
пенсия. Свидетелката заявява,че живее в ***, а само веднъж е ходила в с.*** приживе
на съпругата на ищеца т.е. преди 2010 г.
Св.И. Г.- внучка на ищеца и дъщеря на ответницата твърди ,че майка й е ходела в
апартамента в гр. Враца ,оставяла е пари ,лекарства храна на ищеца, а той след 2010 г
живее на с.*** и лично й е казвал ,че няма нужда от нищо, имал си всичко, не е имал
претенции за пари и гледане. Когато е ходила при него в с.*** ,ищецът /неин дядо/ й
казвал да си ходят защото вуйчо й /т.е. брата на ответницата/ ще направи проблем, а
4
телеф. обажадиня са осъществявани с дядо й само, когато вуйчо й не бил там.
При гореизложената факт. обстановка ,въз. състав прави следните правни изводи:
1.Безспорно е , че Н.М. и съпругата му през 1989 г продават на дъщеря си Г. Д.
недвижим имот в с.***/парцел с ЖС и ПС/ срещу задължението тя да ги гледа и
издържа до смъртта им, а след това да положи за тях последни грижи.Не се спори
,че приобретателят към момента на сключването на договора има сключен граждански
брак,то имотът става съпружеска имуществена общност (по силата на закона, дори и да
не фигурира в договора името на другия съпруг) и задължени за даването на
издръжката и гледането са двамата съпрузи-ответници.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя
по този договор за издръжка и гледане не са определени в закона,затова договора се
нарича алеаторен т.е. ненаименован. Неговото съдържание се определя от
постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните
съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи . Ако в нотариалния акт задължението на
приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло: храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговата
нужда и възможностите му да се справя сам. Поемането на други задължения, нар. да
се живее общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е
уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от фактическото положение,
при които е сключен договорът, местоизпълнението е по местожителството на
кредитора,т.е. в с.***, а заживяването в общо домакинство може да стане по
предложение на една от страните и приемане от другата .Никоя от страните не е
длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме
предложението.
В настоящия казус е безспорно ,че след смъртта на съпугата си ищецът е останал да
живее в с. ***, където живее и неговия син. Приобретателката Г.М. и семейството й
живеят в с.***. Не се доказа по делото от събраните гласни доказателства ответницата
да е полагала ежедневни грижи към своя баща, напротив св. А.-съсед през една ограда
твърди ,че в съда за първи път вижда ответниците. Съдът не дава изцяло вяра на
показанията на св.И. Г.-дъщеря на ответницата и внучка на ищеца, тъй като е
заинтересована от изхода на делото.Но според нея дядо й не искал нищо,не е имал
претенции за пари и гледане, а св. Е. , без родство също знаела ,че Н.Д. взимал рента,
5
имал добра пенсия.Съд. практика приема ,че ако кредиторът не приема или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура,
длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за
трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка.
2. В тежест на приобретателя/ ответниците/ по договора за издръжка и гледане е да
докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в
какво се състои неизпълнението. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да
предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да
полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и
възможностите му да се справят сам/.В настоящия казус от събраните гласни
доказателства не се доказаха ежедневни грижи от страна на приобретателите по
алеаторния договор. Събрани са доказателства, че ищецът е в доста напреднала
възраст 88 г, със хронични заболявания, нужда от лекарства над 200 лв месечно, нужда
от постоянни грижи, каквито не получава от дъщеря си, която не живее в същото
населено място. Материалните възможности на ответниците са ирелевантни, както е
посочил и първоинстанционния съд за изпълнението на алеаторния договор, тъй като
поетото задължение по договора за издръжка и гледане от приобретателя не е свързано
с мат. им възможности.
3. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите във въззивната жалба, че
трансформирането на задължението за гледане в паричен еквивалент не е предвидено
като право на гледания.В случай на отказ на кредитора длъжникът бил този ,който
може да иска трансформация на задължението в паричен еквивалент.Прехвърлителят
по алеаторния договор имал право да иска трансформиране натуралното задължение в
парично само в случай на налични обективни причини, каквито в казуса не са твърдени
и сочени от ищеца.
Само при изправност на приобретателя /задълженото лице/ при договор за даване
издръжка в натура прехвърлителят няма право да трансформира дължащата му се
издръжка в натура в парична издръжка, освен когато той самият по независещи от него
причини не може да окаже необходимото съдействие за да получи изпълнението в
натура, в който случай може да иска паричния еквивалент на издръжката в натура,
докато тази причина съществува.В казуса се установи, че Н.Д. е на преклонна
възраст 88 г, с много хронични заболявания и се нуждае от издръжка и гледане в
натура, която по данни на разпитаните свидетели получава към момента от своя син,
без да има такава уговорка между страните в алеаторния договор.Така че иск за
паричния еквивалент на издръжката в натура, е процесуално допустим като предявен
6
от прехвърлителя и причината ,че желае паричен еквивалент на необходимите към
него грижи за издръжка и гледане ще съществува докато е в това здравословно
състояние.
4. Въззивният състав се присъединява към мотивите на решаващият съдия и неговите
изводи ,че е налице неизпълнение на алеаторния договор от страна на приобретателя и
иска за трансфопмация на задължението за издръжка и гледане на кредитора следва да
бъде уважен. ВРСъд е приел ,че при определяне паричния еквивалент следва да се
съобрази целта на алеаторния договор -да се осигури добър битов живот на кредитора
, а не на мин. съществуване. Затова съдът е определил месечно сумата от 300 лв като
еквивалент на необходимите издръжка и гледане за ищеца позовавайки се на КСО и
мин. размер на пенсия в РБ за осигурителен стаж и възраст определени от
законодателя и то за времето от 2 години!
В случая обаче не следва да се определя срок за преминаване издръжката и гледане
по алеаторния договор в паричен еквивалент,тъй като здравословното състояние на
ищеца като причина за търсенето на паричен еквивалент на грижите е необратимо. Тъй
като липсва жалба в тази част на първоинстанционното решение,съдът не следва да
се произнася.
Въз. състав при справка в сайта на Нац. Статистически Институт-София констатира,
че за издръжката на едно лице в РБ за 2020 г за един месец/сам в домакинството/ са
необходими около 1000 лв , което многократно надхвърля определения за ищеца
паричен еквивалент за издръжка и гледане по процесния алеаторен договор. Затова
решението в тази част за паричен еквивалент от 300 лв следва да бъде потвърдено,
тъй като сумата не е прекомерна.Ирелевантен е факта дали ответниците имат парични
средства или не да я заплащат, защото задължението за издръжка и гледане на ищеца е
поето със сключване на алеаторния договор и няма уговорка за матер. състояние на
приобретателите.
5. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че с паричния еквивалент от
300 лв, пенсия от 500 лв, получаване на рента от зем. земи и продажба на мед ,ищецът
формирал месечен доход над 1000 лв , който многократно надвишавал нуждите му за
сносен живот. В случая предмета на спора не е определянето каква цялостна издръжка
е необходима за ищеца за сносен живот, а каква би била стойността на паричния
еквивалент само на дължимите му грижи и гледане , които не получава ежедневно от
приобретателя по алеаторния договор. В процесния нот. акт от 1989 г няма уговорка
грижите за издръжка и гледане към ищеца и съпругата му да се изпълняват от трето
лице, но от това обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде
изпълняван от трето лице или че третото лице може да освободи длъжника като
7
изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на длъжника. В делото
се установи от гласните доказателства ,че ежедневните грижи за ищеца се изпълняват
от неговия син, който живее при него в с.***, а не от приобретателя- ответниците, но
прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение по сключения
алеаторен договор от трето лице.Затова ищецът е потърсил трансформация на
издръжката и гледане за него от приобретателя и завел настоящия иск.По делото няма
данни ищецът да получавана рента от зем. имоти, за лични доходи от мед, освен
записани в партидата му в АВ на арендни договори , прекратени такива и продадени
зем. имоти ,които данни както се посочи по- горе са ирелевантни за определяне
търсения паричен еквивалент за издръжка и гледане.
При гореизложените мотиви и съвпадение на крйните изводи на ВОС с тези на ВРС,
решението следва да бъде потвърдено с всички законни последици.
При този изход на делото жалбоподателите дълат на ответника направените от него
разноски пред ВОС: 400 лв адв- възнаграждение по представения договор за правна
защита.В списъка по чл. 80 от ГПК е посочена е и сума от 29, лв за 2 бр.съд.
удостоверения в договор за правна защита, без данни да са заплатени в брой на
пълномощника. Представената разписка за внесена по сметка ВОС сума от 10,97 лв за
2 бр. съд. удостоверения на 13.05.2021 г не следва да бъде възстановена на ответника.
Изрично на 14.05.2021г ВОС е отказал издаването на исканите 2 бр. съд.
удостоверения с молба от пълномощника му от 13.05.2021 г , като неотносими към
спора и с оглед забраната на чл. 266 ал.1 от ГПК.Факта ,че сумата от 10,97 лв за 2 бр.
съд. удостоверения е внесена предварително по сметка на ВОС,без да са одобрени и
издавани от съда,не е основание за приемане извършени разноски по делото.
Водим от горното съд. състав при Врач. Окр. съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260149 от 15.03.2021 г по гр.д.№ 3147820 г по
описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА Г. Н. М. и Е. Г. М. и двамата от с.***, *** заедно да заплатят на
Н. Д. М. от гр. Враца разноски пред въззивната инстанция в размер на
400/четиристотин/ лева.
8
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9