№ 98
гр. Поморие, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100120 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от малолетната А.. М. М., действаща чрез
майка си и законен представител АС. С. А.., двете от гр.Поморие, със съдебен адресат
адв.Т.Я., против М. К. М. от с.Я., общ. Р..
В исковата молба се твърди, че малолетната ищца е родена от съвместното съжителство на
страните, продължило в периода 2018 г. – 2020 г. Твърди се, че от раздялата на страните
през м.май на 2020 г., бащата не е давал средства за издръжка на детето, освен еднократна
сума в размер 150 лв. Излагат се твърдения, че детето страда от заболяване – детска
церебрална парализа, поради което за осигуряване на нормалното му отглеждане и развитие
са необходими значителни средства.
Претендира се присъждане на месечна издръжка в размер 300 лв., считано от предявяване на
иска до настъпване на законни причини за прекратяването или изменяването на издръжката,
както и присъждане на издръжка в същия размер за минало време за периода от 05.05.2020 г.
до предявяване на претенцията – 07.03.2022 г.
Правното основание на предявените искове е чл.143 и чл.149 СК.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който не е
подал отговор.
В съдебно заседание ищцата се представлява от законния си представител, както и от
процесуалния такъв, които поддържат заявените с исковата молба претенции.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично. Заявява, че във възможностите му е да дава
издръжка в максимален размер от 150 лв.
1
Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.
Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от дубликат от
удостоверение за раждане от 23.07.2019 г., издаден въз основа на акт за раждане № 677/2019
г., на общ.Бургас, че детето А.. М. М., ЕГН **********, е родено на *** г. от майка АС. С.
А.. и баща ответника М. К. М..
Представен е препис от епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр.Варна, от
която се установява, че след проведено лечение в периода 13.01.2022 г. – 15.01.2022 г.,
детето на страните е диагностицирано със заболяване краниосиностоза, друга детска
церебрална парализа, изписано с препоръки за редовна рехабилитация и електростимулация.
Представен е социален доклад, изготвен от социален работник при дирекция „Социално
подпомагане” гр.Поморие, отдел „Закрила на детето”, съгласно който от раждането на
детето до раздялата на страните през м.май на 2020 г., родителите са отглеждали съвместно
детето в дома на родителите на майката, след което майката е отглежда сама детето, с
помощта на нейните родители. Социалният работник сочи в доклада, че поради
заболяването си детето има експертно решение на ТЕЛК от 71 % до 89.99%, с чужда помощ
до 01.01.2023 г., като бабата по майчина линия е личен асистент на детето, считано от
01.04.2022 г. Видно от доклада здравословните потребности на детето са задоволени, то има
личен лекар, поставени са му необходимите имунизации, обитаваното от детето жилище
разполага с условията, необходими за осигуряване на нормалното му отглеждане и развитие.
Съгласно констатациите на социалния работник, направени въз основа на извършени
справки, бащата полага труд, последно /от 01.04.2022 г./ на длъжност „арматурист“, с
работодател „Строй груп“ ЕООД“. Сочи се в доклада, че майката на детето не работи,
получава месечен доход от пенсия и добавки в общ размер 443.91 лв.
Представен е и социален доклад, изготвен от социален работник при дирекция „Социално
подпомагане” с.Р., отдел „Закрила на детето”, констатациите в който потвърждават
трудовата А.ажираност на бащата в строителството, при заявен размер на получаваното от
него трудово възнаграждение от 800 лв, както и изразената в съдебно заседание от
ответника възможност за заплащане на издръжка в размер по-малък от претендирания.
По делото са изслушани и показанията на св. С. А. А. (баба на детето по майчина линия),
която утвърждава, че след раздялата на страните бащата не е предоставял парични средства
за издръжката му, както и не е подпомагал детето по друг начин.
Предвид така установената фактическа обстановка и разпоредбите на закона съдът намира
претенцията за издръжка за установена по основание.
Безспорно е, че ответникът М. К. М. е баща на детето А.. М. М., което не е навършило
пълнолетие, поради което и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, ответникът дължи
издръжка на малолетното си дете.
При определяне размера на издръжката съдът взе предвид нуждите на издържания и
възможностите на дължащия издръжка да я осигурява, както и разпоредбата на чл.142, ал.2
2
от СК, съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от минималната
работна заплата за страната, т.е. 177.50 лв., при размер на МЗР от 710 лв., определен с ПМС
№ 37/24.03.2022 г. /чл.235, ал.3 ГПК/.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст и задоволяване на неговите потребности. В случая детето страда от
вродено заболяване, налагащо постоянна рехабилитация, определяща средства за издръжка в
завишен размер от този, необходим за задоволяване на присъщите за възрастта на детето
нужди от храна и облекло.
Бащата получава доходи от труд, при деклариран от самия него размер на дохода от 800 лв.,
не се установи същият да дължи издръжка на други деца или на други лица по чл.141 СК, в
същото време майката на детето не работи, получава меечен доход от пенсия и добавки в
общ размер 443.91 лв.
Предвид изложеното, при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, както и с
възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че месечната издръжка за
детето следва да е в общ размер от 500 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 200
лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните
грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г., а останалата част
от издръжката, а именно сумата от 300 лв., следва да се поеме от бащата.
Предвид посоченото съдът намира, че искът за издържка, освен по основание, е доказан до
предявения размер от 300 лв. и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Искът по чл.149 СК, за присъждане на издръжка за минало време, е частично основателен.
Безспорно се установи, че началният момент от който ответникът не е давал издръжка на
малолетното си дете е моментът на раздялата на родителите – м.май на 2020 г., от който
момент непосредствените грижи по отглеждането и издръжката на детето са поети от
майката, но искът е основателен за период от една година преди предявяване на
претенцията, предвид ограничението по чл.149 СК, издръжка за минало време да се търси
най-много за една година преди предявяването на иска.
Ето защо и с оглед изложените мотиви относно нуждите на детето и възможностите на
дължащия издръжка родител, съдът прие, че искът по чл.149 от СК е основателен и доказан
до размер на месечната издръжка от 300 лв., за едногодишен период, т.е. до размер от 3 600
лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата му част, за периода от 05.05
2020 г. до 07.03.2021 г., искът за издръжка за минало време е неоснователен и като такъв
следва да бъдат отхвърлен.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на държавата държавна такса в размер 432 лв.,
върху определения размер на издръжка, както и 144 лв., държавна такса върху издръжката
за минало време или общо държавна такса в размер 576 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК,
вр.с чл.83, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата се дължат разноски, в
това число за адвокатско възнаграждение, но искания за присъждане на такива не са
3
направени, а и доказателства да са извършени не са представени, поради което разноски на
ищцата не следва да се присъждат.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението, в частта му относно присъдените издръжки.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес с.Я., общ.Р., да заплаща на малолетното си
дете А.. М. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител АС. С. А..,
ЕГН **********, двете с адрес гр.П.ул.Р.***, със съдебен адресат адв.Т.Я., месечна
издръжка в размер 300 лв. (триста лева), считано от предявяване на иска – 07.03.2022 г., до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете А.. М. М., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител АС. С. А.., ЕГН **********, сума в
размер 3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), представляваща издръжка за минало време
за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка
за минало време за периода от м.май на 2020 г. до 07.03.2021 г.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, да заплати на държавата, по сметка на РС – Поморие,
сума в размер 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лева), представляваща държавна такса
за присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която са
присъдени издръжките, на основание чл.242, ал.1 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от днес,
на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4