№ 266
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224100500344 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 319/11.03.2022г. по гр.дело № 2950/2021г. по описа на РС-В.Търново,
съдът е приел за установено по отношение на Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Д, ул.
„Д.Б” № 18 и К. Д. К., ЕГН: ********** от с.Я, общ. В. Търново, че С.К М., ЕГН:
********** с адрес с.П, общ.П, ул."Д" № ..., ПЛ. К. К., ЕГН: ********** с адрес: гр.Г,
ул."С.А" № ..., М. Д. К., ЕГН: ********** с адрес: гр.Д, ул."Р" № ... и ЕЛ. СТ. К., ЕГН:
********** с адрес гр.С, жк"Л"..., на основание наследствено правоприемство от общия им
наследодател Е.И.К, б.ж. на с.Я, починала на 26.07.2006г., са собственици – първите двама
на по 1/6 ид. част всеки от тях, а вторите двама на по 1/12 ид. част всеки от тях, или всички
общо на 1/2 ид. част от следния недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ II-179
в стр. кв. 8 по плана на с.Я, общ. В. Търново, с площ от 2425 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., с
прилежащо мазе с площ от 20 кв.м., с пристройки към нея, навес с оградни стени с площ от
32 кв.м., лятна кухня с площ от 32 кв.м. и стопанска сграда, при граници: улица, УПИ XIV-
201, УПИ V-180, улица, УПИ IV-179 и УПИ III – 200, като осъжда Г. Д. К., ЕГН: **********
и К. Д. К., ЕГН: ********** да предадат на С.К М., ЕГН: **********, ПЛ. К. К., ЕГН:
**********, М. Д. К., ЕГН: ********** и ЕЛ. СТ. К., ЕГН: ********** владението на
гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС.
Против решението е подадена въззивна жалба от Г. Д. К. и К. Д. К., чрез
пълномощника им адвокат И.Б.. Считат решението за неправилно, като излагат, че съдът
неправилно е ценил събраните по делото гласни и писмени доказателства Молят съда да
отмени атакуваното решение, като неправилно и да отхвърли изцяло предявения иск.
Ответниците по жалбата - С.К М., ПЛ. К. К., М. Д. К. и ЕЛ. СТ. К., чрез
пълномощника им адвокат З.Й., считат въззивната жалба за неоснователна, като
1
постановеното от ВТРС решение било обосновано и законосъобразно. Молят съда да
потвърди атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
За да се постанови позитивно за въззиваемите и ищци в първоинстанционното
производство решение по реда на чл.108 от ЗС, същите следва да докажат по безспорен
начин своето право на собственост, както и обстоятелството, че ответниците-
жалбоподатели във въззивното поризводство държат или владеят вещта /респ. недвижимият
имот/, и владението или държането е без правно основание. В настоящото производство,
въззиваемите доказаха собствеността си върху процесните недвижими имоте – дворно
място и къща в с.Я. Същите са придобили правото на собственост върху общо ½ ид.ч. от
недвижимите имоти по наследство.
Съгласно нотариалния акт за собственост № .... на нотариус при ВТРС,
наследодателят на ответниците по жалбата - Е.К, по реда на чл. 483 ГПК /отм./ е призната за
собственик на основание наследство и давностно владение на 1/2 ид. част от дворно място,
цялото от 2425 кв.м., представляващо парцел II-179 в кв. 8 по плана на с.Я, общ. В. Търново,
заедно със същата идеална част от построените в него къща, летни кухни, стопански
постройки, подобрения и трайни насаждения. Въззиваемите - ищци в първоинстанционното
производство, са законни наследници на Е.И.К, починала на 26.07.2006г., като С.М. и П.К.
са нейни деца, а М.К. и Е.К. са съответно съпруга и дъщеря на сина й С.К К., починал на
27.03.2018г.
С нотариален акт за собственост №.... на нотариус Д. Д, наследодателят на
жалбоподателите - Д.Г К., е признат по реда на обстоятелствена проверка за изключителен
собственик на целия процесен имот в с.Я, представляващ УПИ II-179 в кв. 8 по плана на с.Я,
заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, с пристройките към нея, навес и
стопанска сграда. Д К. е починал през 2014г. и негови наследници по закон са
жалбоподателите по делото, които са негови синове.
Всяка от страните по делото установява правата на наследодателите си в процесния
имот с констативни нотариални актове за собственост, издадени по реда на
обстоятелствената проверка, поради което и в съответствие с чл. 154 ал. 1 ГПК всяка от тях
следва да докаже осъществяването на фактическия състав на удостовереното от нотариуса
придобивно основание в нейния титул за собственост /ТР № 11/21.03.2013г. по т.д. №
11/2012г. на ОСГК, на ВКС/.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от 1954г.
наследодателката на ответниците по жалбата - Е.К, е започнала да осъществява фактическа
2
власт върху половината от процесното дворно място и източната част на построената в него
двуетажна жилищна сграда. Същата е живеела трайно в стаите както на първия, така и на
втория етаж от тази половина на къщата, като са ползвали самостоятелен вход за достъп до
тях. Дворното място е било разделено, въпреки, че не е имало ограда и Е.К е обработвала
своята половина от дворното място, засаждано с различни земеделски култури. Останалата
част от имота – другата част от къщата и другата половина от дворното място, е ползвана и
владяна от наследодателите на жалбоподателите. Това фактическо състояние продължило
повече от 40 години и до 1995г., и е осъществявано със знанието и без противопоставянето
на наследодателите на страните, нямало е спорове между тях относно начина на
фактическото разпределение, ползване и стопанисване на имота. Владението на
наследодателя на въззиваемите - Е.К, не е било прекъснвано и смущавано до преди 1995г.,
поради което и титула за собственост е издаден само на нея, а същата е владяла имота и до
смъртта си през 2006г.
По отношение на владението на наследодателя на ответниците по жалбата съдът
кредитира показанията на свидетелите им – Г.К и К.К. Св. К е жител на с.Я от 50г., техен
съсед, като къщата му е до процесния имот – през пътя. Св. К е жител на с.Я от 77г., бил е
кмет на селото в продължение на 10-12г. Показанията на тези свидетели освен, че почиват
на техни преки и непосредстевни впечатления от живота на наследодателите на страните,
същите са и безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Показанията на свидетелите на
въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, напълно кореспондират и с
ангажираните от тях писмени доказателства по нотариалния акт за собственост № .... на
нотариус при ВТРС.
Жалбоподателите не доказаха правоизключващото си възражение за придобиване на
целия процесен имот по давност от техния баща, за което той се е снабдил с нот. акт от
2007г. По делото не се установи в периода от 1995г. до 2007г. праводателят на
жалбоподателите да е владял само за себе си целия процесен имот, като е завладял частта и
на наследодателя на въззиваемите. По делото се установи, че до смъртта си Е.К е обитавала
и ползвала своята половина от имота /сгради и дворно място/, а наследодателя на
жалбоподателите никога не е оспорвал нейните права и никога не владял фактически тази
част от имота. От смъртта на Е.К през 2006г. до 2007г., когато наследодателят на
жалбоподателите се е снабдил с констативен нотариален акт, не е изтекъл срока по чл. 79 от
ЗС от 10 години, с които закона свързва придобиването на вещни права по давност.
За горните обстоятелства съдът отново кредитира като достоверни и обективни
показанията на свидетелите на въззиваемите, доколкото тези свидетели не са
заинтересувани пряко от изхода на спора и изнасят факти и обстоятелства, които почиват на
преките им възприятия. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля на
жалбоподателите В К., че след 2007г. прекият им наследодател е изгонил въззиваемите и не
им е дал достъп до имота, както и че оттогава същите не са ходили в него. По арг. от чл. 172
ГПК този свидетел, като чичо на жалбоподателите е заинтересован в тяхна полза. Освен
това, показанията му не се подкрепят от останалите доказателства по делото, и са в явно
3
противоречие с показанията на свидетелите на въззиваемите – К и К, които съдът изцяло
възприе. Показанията на другия свидетел на жалбоподателите С.С, че от 2007г. не е виждал
други лица, освен жалбоподателите, са твърде общи и също са в противоречие с показанията
на свидетелите К и К. От показанията на тези свидетели се установява, че и след смъртта на
Е Ка наследниците й – ответници по жалбата, безпрепятствено са ползвали своята половина,
синът й Стефан до смъртта си през 2018г. редовно идвал и обработвал градината и лозето в
двора.
Дори през 2021г. жалбоподателите да са завладяли имота, доколкото са
възпрепятствали достъпа на въззиваемите до него, към настоящият момент не е изтекъл
предвидения в закона 10 годишен срок на придобивната давност. Дори и жалбоподателите
да са заплащали данъка за целия имот и за период от 10 години, само по себе си това
обстоятелство не доказва нито намеренено им да своят имота, нито фактическото му
владение, предвид събраните по делото гласни доказателствени средства на свидетелите на
въззиваемите, както и ангажираните от тях писмени доказателства – нотариалния акт за
собственост № .... на нотариус при ВТРС, с който наследодателят на ответниците по жалбата
- Е.К, по реда на чл. 483 ГПК /отм./ е призната за собственик на основание наследство и
давностно владение на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот.
След смъртта на Е.К, наследниците й, вкл. и починалия през 2018г. неин син и
съпругата му М.К., са продължили да владеят имота и не са губили придобитите от тях
права по наследство, доколкото нито праводателят на жалбоподателите, нито самите те са
владели като своя спорната 1/2 ид. част от имота за период от 10 години. Поради това, с
откриване на наследството на Е.К след смъртта й на 26.07.2006г., съобразно разпоредбата на
чл. 5 ал. 1 ЗН децата й получават по равна част, или по 1/6 ид. част от притежаваната от нея
част от имота, а след смъртта на единия от синовете й, неговата част е преминала в
наследниците му по закон – съпруга и дете, които са получили по 1/12 ид. част от
имота.
С оглед на предприетите от жалбоподателите действия през 2021г., с които са
попречили на въззиваемите - собственици на общо ½ ид.ч. от имота, да го ползват,
безспорно се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото,
жалбоподателите владеят имотите, предмет на делото, т.е. упражняват фактическата власт
върху вещта, без да има основание за това.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е
основателен и доказан и решението на първоинстанционният съд, с което е прието за
установено по отношение на ответниците по жалбата, че въззиваемите са собственици общо
на 1/2 ид. част от процесното дворно място и на същата идеална част от построената в него
жилищна сграда, навес, лятна кухня, мазе и селскостопанска сграда, на основание
наследствено правоприемство от Е.К, както и са осъдени да отстъпят владението върху тази
идеална част, следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид направеното искане на въззиваемата
страна за това, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в
размер по 400 лв. за всеки от ответниците по жалбата, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и съобразно приложените за това списъци по чл.80 от ГПК.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319/11.03.2022г. по гр.дело № 2950/2021г. по описа на
РС-В.Търново.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Д, ул. „Д.Б” № 18 и К. Д. К., ЕГН:
********** от с.Я, общ. В. Търново ДА ЗАПЛАТЯТ: на С.К М., ЕГН: ********** с адрес
с.П, общ.П, ул."Д" № ... сумата от 400 лв. /четиристотин лева/; на ПЛ. К. К., ЕГН:
********** с адрес: гр.Г, ул."С.А" № ... сумата от 400 лв. /четиристотин лева/; на М. Д. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр.Д, ул."Р" № ... сумата от 400 лв. /четиристотин лева/; и на ЕЛ.
СТ. К., ЕГН: ********** с адрес гр.С, жк"Л"... сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляващи направените от въззиваемите разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5