№ 73
гр. Бургас, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20242001000101 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 139 от 16.05.2024 г., постановено по т.д. № 273/ 2022 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, е обявена свръхзадължеността на „Арвен“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.
„Александровска“ № 21, ет. Е; определена е начална дата на
свръхзадължеността на „Арвен“ АД - 31.12.2014 г.; открито е производство по
несъстоятелност по отношение на „Арвен“ АД и дружеството е обявено в
несъстоятелност; постановено е прекратяване на дейността на предприятието
на „Арвен“ АД; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на
„Арвен“ АД и производството по делото е спряно.
Със същото решение е отхвърлена молбата на „Литекс Комерс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Бизнес сграда Литекс Тауър,
представлявано от Валентин Крумов Иванов, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника „Арвен“ АД в хипотезата на
неплатежоспособност на длъжника.
С решението е указано на длъжника и кредиторите, че спряното
производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването
1
на решението, с изрична молба, като възобновяване ще се допусне, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски за производството,
в размер на 12 000 лв., като, ако в едногодишния срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
Присъдени са разноски .
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Арвен“ АД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1, ап.1 -
адв. О. Ш., в частта, с която е обявена свръхзадължеността на „Арвен“ АД, с
начална дата 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството, обявена е несъстоятелност, постановено е
прекратяване дейността на предприятието, както и обща възбрана и запор
върху имуществото на дружеството. Сочи се, че решението, в атакуваната
част, е неправилно и незаконосъобразно, и се претендира отмяната му.
В жалбата се излагат аргументи, че „Литекс Комерс“ АД неправилно
е възприет от първоинстанционния съд като кредитор на въззивника, с
изискуемо вземане по търговска сделка.
Развити са оплаквания, че договорът за цесия, сключен на 13.07.2022
г., не е породил действие спрямо „Арвен“ АД, по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД,
тъй като дружеството не е получило уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и
поради това фактическият състав на цесията не е завършен. Неправилно,
според въззивника, съдът от първа инстанция е приел, че уведомлението за
прехвърляне на вземането, връчено чрез ЧСИ Дн., е надлежно връчено на
дружеството – въззивник, поради незаконосъобразност на процедурата по
връчването по подробно изложени в жалбата съображения. Възразява се, че
доколкото „Арвен“ АД не е уведомено по законосъобразен начин за
прехвърляне на вземането, то „Литекс Комерс“ АД няма качеството на
кредитор и не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на
молба по чл.625 ТЗ.
Изразява се становище на несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че възраженията за нищожност на договора за
кредит, въведени от въззивника, са преклудирани, поради наличието на влязла
2
в сила заповед за незабавно изпълнение. Подчертава се, че заповедта не е
влязла в законна сила, като в определението на съдебен състав на Районен съд
Бургас по ч.гр.д. № 6752/2015 г. по чл.415, ал.1 ГПК е обективирана
преценката на заповедния съд за спазване на преклузивния срок за подаване на
възражение от длъжника и е възстановена висящността на заповедното
производство. Настоява се, че при предявен иск за установяване на вземането,
заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното
решение за установяването, а в настоящия случай, доколкото производството е
било прекратено, би следвало заповедта да се отмени, защото възражение е
депозирано, а вземането не е установено с влязъл в сила съдебен акт.
Изразява се позиция, че безспорно в производството е установено, че
договорът за заем от 12.02.2013 г. и договорът за кредит от същата дата са
симулативни сделки, които прикриват дисимулираната сделка - предоставяне
на кредит от „КТБ“ АД н. на „Нафтекс петрол“ ЕООД, което се подкрепя от
заключението по приетата съдебно счетоводна експертиза, сочеща на реално
получаване на заемната сума от последното дружество.
Акцентира се на обстоятелствата, че сумата по договора за кредит не
е използвана от „Арвен“ АД, а е предоставена на „Нафтекс петрол“ ЕООД,
което е използвало сумите за погасявания на заем и други търговски
плащания. За обратно писмо, според въззивника, следва да се счита договорът
за паричен заем от 12.02.2013 г., като съглашенията са били предназначени да
заобиколят закона и са нищожни.
Лансира се тезата, че поради липсата на вземане на „КТБ“ АД н. от
„Арвен“ АД, „Сторидж инвест“ ЕООД не е било кредитор на въззивника и не
би могло да прехвърли посочените в договора за цесия вземания на „Литекс
Комерс“ АД.
Нищожно, по мнение на въззивника, е и постановлението за
възлагане на вземането от председателя на УС на ФГВБ, на основание чл.85 и
чл.78, ал.4 ЗБН.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Литекс Комерс“ АД, в който се поддържа, че оплакванията на въззивника са
неоснователни, а обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен,
поради което се моли за потвърждаване на постановеното от първата
3
инстанция решение по делото.
Посочва се, че уведомяване за прехвърлянето на вземания на
длъжника „Арвен“ АД е надлежно извършено, при условията на чл.50, ал.2
ГПК, на 27.07.2022 г. Сочи се, че с получаване на книжата, приложени към
молбата на въззиваемото дружество по чл.625 ТЗ по настоящото дело,
въззивникът безспорно е информиран за горепосочения договор за кредит и
транслирането на вземанията по отношение на него.
Развити са доводи, че дружеството - въззиваем притежава активна
процесуална легитимация да подаде молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, като сделката, от която се породени вземанията му е
търговска, а изискуемостта им е настъпила още през 2015 г.
В жалбата се акцентира на постановено по т.д. 205/2021 г. решение на
Апелативен съд Бургас, с което, след отмяна на първоинстанционно решение
на Окръжен съд Бургас, са били уважени исковете на „КТБ“ АД срещу
солидарния длъжник на ответника по настоящото дело - „Елит Петрол“ АД,
произтичащи от същото договорно основание, за същите размери. В тази
връзка се изтъква, че правно нетърпимо е с влязло в сила съдебно решение
поръчителят да бъде осъден да заплати сумите по обезпеченото вземане, а
вземането срещу главния длъжник да бъде прието за несъществуващо, при
липса на каквито и да е правоизключващи или правопогасяващи
обстоятелства.
В отговора е налице и позоваване на решение по т.д. № 262/ 2017 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е приета валидност на процесния
договор за кредит.
Дружеството - въззиваем изразява позиция, че, на основание чл.739,
ал.1 ТЗ, при позоваване на влязло в сила определение на Окръжен съд Ловеч,
потвърдено от Апелативен съд Велико Търново и Върховния касационен съд,
с което производството по иска за установяване на вземането на „Арвен“ АД
против „Нафтекс Петрол“ ЕООД е прекратено, вземанията на „Арвен“ АД по
отношение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, произтичащи от договора за заем,
сключен на 12.02.2013 г. са погасени.
По отношение доводите за нищожност на постановлението за
възлагане, издадено от председателя на УС на ФГВБ, се сочи, че същото е
влязло в сила, доколкото приложимите разпоредби не предвиждат обжалване
4
на постановлението за възлагане, а единствено на извършената продажба,
против която не са били подавани жалби. В допълнение се изтъква, че не е
налице противоречие и с разпоредбата на чл.78, ал.4 ЗБН, като проследена
последователността от събития и действия по възлагане на вземането доказва,
че преди издаване на постановлението за възлагане са били съобразени и взети
предвид от компетентните органи всички релевантни и относими факти и
обстоятелства относно изискванията на действащото законодателство.
Подчертава се, че „Арвен“ АД не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение в постановения от закона преклузивен срок. По
отношение твърдението на въззивника, че е подал възражение на 8.04.2022 г.,
се сочи, че подаването на това възражение е последващо събитие, настъпило
след издаване на постановлението за възлагане, което не е било налично до
приключване на съответната продан по реда на ЗБН и ДОПК.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
молба на кредитор на дружеството - въззивник по търговска сделка, който се е
позовал на неизпълнение на задълженията по същата и е навел доводи за
неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника.
Дружеството – ответник по молбата и въззивник се противопоставя
на откриване на производство за неговата несъстоятелност, като и пред
настоящата инстанция оспорва материалната легитимация на молителя
„Литекс Комерс“ АД като негов кредитор по търговска сделка. Поддържат се в
жалбата оплаквания относно липса на действие на договора за цесия от
13.07.2022 г., на който се позовава кредитора – молител за възникване на
5
правата си, по отношение на длъжника; нищожност на договора за кредит,
сключен с банката, вземането по който е цедирано на молителя – в хипотези на
заобикаляне на закона и привидност; нищожност на постановлението за
възлагане, по силата на което праводателят на молителя е придобил вземането
срещу длъжника.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че по силата на договор за банков кредит,
сключен на 12.02.2013 г. „Корпоративна търговска банка“ АД е предоставила
на „Арвен“ АД кредит в размер до 62 000 000 щатски долара. За събиране на
вземания, произтичащи от това кредитно съглашение, е бил издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7652/2015 г. по описа на БРС. С
Постановление за възлагане № 7- 01147 от 7.04.2022 г. на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, вземането на банката е възложено на
„Сторидж Инвест“ ЕООД, след проведен търг с тайно наддаване, като може да
се заключи, че придобитото в търга вземане касае вземания по абсолютна
търговска сделка.
След сключването на договор за прехвърляне на горното вземане на
13.07.2022 г., „Литекс Комерс“ АД се легитимира като негов титуляр,
придобивайки го от „Сторидж Инвест“ ЕООД.
Съгласно нормата на чл.99, ал.2 ЗЗД с договора за цесия
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви,
ако страните не уговорят нещо различно от законовата норма. Под страх от
непротивопоставимост на цесията на длъжника, прехвърлителят на вземането
е длъжен да му съобщи за прехвърлянето – чл.99, ал.4 ЗЗД.
Видно от данните по делото, прехвърлянето на вземането е било
съобщено на длъжника „Арвен“ АД със съобщение от 15.07.2022 г., връчвано
чрез ЧСИ Дн., по адреса на управление на длъжника – търговско дружество,
на 18.07.2022 г. от служител на ЧСИ, като връчителят е удостоверил, че
адресът представлява хотел „България“ в гр. Бургас, дружеството няма офис
6
на адреса, няма табела, работно време. При последващо посещение на
25.07.2022 г. отбелязването от връчителя е идентично, а при посещението на
адреса на 26.07.2022 г. е било залепено уведомление във фоайето на хотела.
При така изложеното, съобщението следва да се счете за надлежно връчено,
по правилата на чл.50, ал.2 ГПК. Ето защо, неоснователно е оплакването, че
длъжникът не е бил уведомен за цесията, както и твърдението в жалбата, че
връчването е следвало да се осъществи по реда на чл.47, ал.1 ГПК, с най-
малко три посещения на адреса. Описаният ред е неприложим в конкретния
случай, тъй като още при първото посещението на длъжностното лице –
връчител е удостоверено, че дружеството – адресат няма офис в сградата,
представляваща хотел, което прави безпредметно залепянето на уведомление.
Защитата, предоставена на длъжника по прехвърленото вземане по
чл.99, ал.4 ЗЗД, е предназначена да го предпази от възможността да плати на
лице, което вече не е носител на вземането. Следва да се отбележи, че липсата
на съобщаване на цесията не рефлектира върху дължимостта на вземането, то
съществува и следва да бъде удовлетворено. Подобно възражение би било
релевантно само ако е съединено с възражение за извършено плащане към
стария кредитор, за да се зачете неговия погасителен ефект. Твърдения за
плащане в настоящия процес длъжникът не въвежда.
За пълнота следва да се отбележи, че съдебната практика признава
възможността получаването на уведомлението (като приложение към
исковата молба, както е в настоящия случай), в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, да се счита като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията - Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г.
По отношение на въведените от въззивника и поддържани и в
настоящото производство възражения за нищожност на договора за кредит,
като симулативна сделка, при персонална симулация на кредитополучателя, и
поради заобикаляне на закона, като се изтъкват доводи, че действителният
получател на кредита – „Нафтекс Петрол“ ЕООД и икономически свързани с
него лица са притежавали експозиция от капитала на банката – кредитодател,
непозволяваща им да получат ново финансиране, което е породило нуждата да
се оформи договора за кредит като сключен между „Корпоративна търговска
7
банка“ АД и „Арвен“ АД, без това да е била действителната воля на страните,
следва да се посочи, че тези възражения са преклудирани.
Фактическата установеност в производството сочи, че в рамките на
заповедно производство, проведено по ч.гр.д. № 6752/ 2015 г. на Районен съд
Бургас е била издадена заповед за изпълнение против солидарни длъжници, в
това число кредитополучателя – въззивник, за вземанията, произходящи от
неточното изпълнение на задълженията на последния по горецитирания
договор за кредит. Заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на
представител на длъжника „Арвен“ АД, но участието на това дружество в
производството по т.д. № 231/ 2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас
(производство по осъдителен иск за същите вземания), като ответник, му е
осигурило възможност да се запознава с депозираните от останалите страни
становища, в които проведеното заповедно производство се е коментирало,
както и да получи финализиращия съдебен акт – Решение от 26.04.2021 г.,
инкорпориращ и определение за прекратяване на делото по отношение на
„Арвен“ АД. В съобразителната част на решението ясно и недвусмислено се
посочва, че прекратяването на производството по отношение на този ответник
е продиктувано от установяването, че има издадена по отношение на него
заповед за изпълнение за вземанията, предмет на осъдителния иск. Видно от
отбелязването на преписа от съдебния акт, приложен в настоящото
производство – л.157 от първоинстанционното дело, определението за
прекратяване е влязло в сила, следователно препис от този акт е бил връчен на
„Арвен“ АД, давайки му възможност да узнае за заповедта за изпълнение най
– късно на 15.06.2021 г., като краен момент на узнаване, поради недоказаност
на предходен такъв.
Настоящият състав приема, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, регламентираща едномесечен срок от
узнаването за издадена заповед за изпълнение, в който длъжникът, който не е
бил уведомен за издаването по предписания в закона ред, може да поиска от
въззивния съд да възстанови срока му за подаване на възражение против
заповедта.
Липсват ангажирани в настоящото производство доказателства от
длъжника „Арвен“ АД за подадено възражение пред въззивния съд в
едномесечен срок от узнаване за издадената против него заповед за
8
изпълнение. Бездействието на длъжника по издадената заповед за изпълнение,
който не е бил уведомен за издаването й надлежно, но все пак е разбрал за
съществуването й, в едномесечен срок от узнаването да инициира
производство по чл.423 ГПК пред въззивния съд, уредено като извънредно,
едноинстанционно производство за възстановяване висящността на
приключилото заповедно производство при призната основателност на
закъснялото оспорване, е довело до стабилизиране на заповедта за изпълнение
по отношение на този длъжник. Възражението против заповедта, депозирано
на 8.04.2022 г., е подадено при влязла в сила заповед за изпълнение, а
преценката на заповедния съд по ч.гр.д. № 6752/2015 г. на Районен съд Бургас
за спазен преклузивен срок за подаването му, на която се настоява във
въззивната жалба, не е обвързваща.
Със стабилизирането на заповедта за изпълнение обективираните в
нея вземания придобиват статута на съдебно признати, като възраженията
относно нищожност на правопораждащите задълженията сделки, които е
следвало да се релевират в исковото производство за установяване на
вземането, след надлежно подадено възражение против заповедта за
изпълнение, каквото в настоящия случай липсва, не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство, като преклудирани.
Дори и да бяха допустими за разглеждане по същество, същите се
преценяват от апелативния състав като неоснователни.
Не се доказа от въвелия възраженията въззивник нищожност на
договора за банков кредит поради привидност. Не е представен в
производството договора за заем между „Арвен“ АД и „Нафтекс Петрол“
ЕООД, на който обжалващият се позовава, твърдейки, че е сключен на същата
дата, като договора за кредит, но дори и да се приеме, че такъв договор
съществува, на базата на заключението на в.л. Хаджиатанасов – л.372 от
първоинстанционното производство, за извършен превод на дата, съвпадаща с
датата на кредитния договор, на пълната сума по него от кредитополучателя
на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, то подобен договор не може да се кредитира като
обратно писмо, както се поддържа в жалбата, доказващо пълно симулацията,
по съображения, че не изхожда от насрещната по договарянето страна -
„Корпоративна търговска банка“ АД. Други доказателства в посока
установяване на привидността в настоящото производство не са ангажирани.
9
Не се установява и заобикаляне на закона при процесната кредитна
сделка, тъй като съгласно чл.44 и чл.46 ЗКИ такъв вид сделки са валидни, но
предоставилите ги администраторите от банковите институции отговарят за
връщането на предоставените суми солидарно с кредитополучателя.
Липсват основания да се приеме нищожност на постановлението за
възлагане на вземането от председателя на УС на ФГВБ. Соченото от
жалбоподателя основание по чл.78, ал.4 ЗБН не предвижда недействителност
на възлагането, а при включване на спорна вещ или имуществено право в
програмата за осребряване е предвидена възможност за обжалване
действията по осребряване – чл.78, ал.9, вр.чл.88 и сл. ЗБН.
Всичко гореизложено обосновава заключението, че дружеството –
въззиваем е кредитор на длъжника с неудовлетворено вземане, произтичащо
от търговска сделка, и първата материално-правна предпоставка, която
правната норма свързва с откриване на производството по несъстоятелност, е
налична.
Пред въззивната инстанция не са въведени доводи против изводите
на първостепенния съд относно финансовото състояние на длъжника и
настъпилите за него свръхзадълженост и неплатежоспособност, като
самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност,
както и относно предпоставките за постановяване на решение по чл.632, ал.2
ТЗ. В отсъствие на изложени конкретни и изрични пороци на обжалваното
решение в тази му част във въззивната жалба, съдът дължи единствено
служебна проверка за нарушение на императивна материалноправна норма,
каквото в случая липсва.
Крайният извод на настоящата инстанция е, че регламентираните в
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на въззивника са налице, което прави предявената молба
основателна.
Съвпадането на изводите на този съд със съда от първа инстанция
обосновава потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139 от 16.05.2024 г., постановено по
търговско дело № 273/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11