№ 14653
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110155282 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от С. К. М. против С. Т. Д., с която
е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи сумата 1546.27 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 20.09.2019 г. и с падеж 20.02.2020 г. ведно със
законна лихва от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата , за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 22382/2021 г. на СРС, 168 състав.
Ищецът основава претенцията си на издаден в негова полза запис на заповед от
20.09.2019 г. с падеж на плащане на 20.02.2020 г. Излага подробни съображения, че ценната
книга представлява редовен от външна страна документ, отговарящ изцяло на изискванията
на чл. 535 и сл. ТЗ. Поддържа, че записът на заповед е автентичен и удостоверява изискуемо
и годно за изпълнение вземане, чието падеж е настъпил. Твърди, че липсата на плащане от
страна на длъжника на падежа е породила правния му интерес от образуване на настоящото
производство. При тези твърдения претендира установяване дължимостта на сумата по
записа на заповед. Претендира разноски за двете производства по представен списък по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, с твърдения, че
представения запис на заповед не е попълнен и подписан от нея. Заявява, че никога не е
поемала задължение към ищеца, като оспорва неговото възникване. Твърди, че липсва и
каузално правоотношение между нея и ищеца. Претендира разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане,
произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател
по процесната ценна книга, издадена от ответника; че същата удостоверява в негова полза
изискуемо вземане (настъпил е моментът, в който ответникът е трябвало да погаси
1
задължението по записа на заповед), както и неговия размер. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга по ценната книга. В случай на позоваване на каузалните
отношения в тежест на ответника е да докаже връзката между абстрактната и каузалната
сделка и погасяването на каузалния дълг.
Записът на заповед като менителничен ефект представлява строго формален акт и
спрямо него се поставят високи изисквания за форма и необходими реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ, която е с императивен характер. Липсата на който и да е от
посочените задължителни реквизити обуславя извод за нередовност на менителничния
ефект.
Ищецът се позовава на представен с исковата молба документ от 20.09.2019 г.
наименован „запис на заповед“ съдържащ безусловно и неотменимо поемане на задължение
за заплащане на падеж 20.02.2020 г. в негова полза на сумата 1546,27 лева с вписан издател
С. Т. Д.. От изслушаните и приети по делото две заключения на съдебно – почеркови
експертизи, изготвени от различни вещи лица, подписът за издател в представения частен
документ – запис на заповед не е изпълнен от С. Т. Д.. Предвид липсата на положен подпис
на посоченото за издател лице, съдът намира, че представеният менителничен ефект е
нередовен от външна страна. Констатациите и на двете вещи лица безпротиворечиво
обуславят извода на съда, че не е налице валидно поето задължение, чиито кредитор е
посочения в документа поемател. Събраните по реда на чл. 176 ГПК обяснения от страна на
ищеца не променят горния извод, тъй като съдържат изгодни за автора си фактически
твърдения.
Доколкото по реда на чл. 193 ГПК бе установено категорично в процеса, че подписът
за издател в документа наименован „запис на заповед“ от 20.09.2019 г. не е положен от
ищцата, то документът следва да се признае за неистински на основание чл. 194, ал. 2 ГПК и
да бъде изключен от доказателствата по делото.
Страните по делото не твърдят да са били обвързани от друго правоотношение, което
да е във връзка с оспорената абстрактна сделка, поради което и не следва да установява
наличието на каузална сделка между тях.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли
като недоказан и неоснователен.
При този изход на спора разноски се пораждат в полза на ответника, който претендира
такива за депозит за вещо лице – 150,00 лева и за заплатена адвокатски хонорар в размер на
450,00 лева, които следва да ѝ се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС против С. Т. Д.
ЕГН ********** с адрес: АДРЕС установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
535 ТЗ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи сумата 1546.27
лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 20.09.2019 г. и с падеж
20.02.2020 г. ведно със законна лихва от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 22382/2021 г.
на СРС, 168 състав като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 193, ал.
2 ГПК направеното от ответника С. Т. Д. оспорване на истинността на представения от
ищеца частен документ, наименован „запис на заповед от 20.09.2019 г.“ че същият е
неистински в частта относно авторството на подписа на С. Т. Д. положен за издател, като на
основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК го изключва от доказателствата по делото.
2
ОСЪЖДА С. К. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на С. Т. Д. ЕГН
********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,00 лева – разноски
по делото.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 194 вр. 193 ГПК не
подлежи на обжалване, а в останалата част решението може да бъде обжалвано пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за изпращане на сигнал до
Прокуратурата ведно с препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3