Р Е Ш Е Н И Е
№ 986, 21.03.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 19.02.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10243 по описа на съда за
2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от пълномощника му адвокат З.Ц., твърди, че е
сключил с Г.Д.К., в качеството му на клиент : Договор № ............2013 г., по
който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер .......... и мобилно
устройство Alcatel One Touch s’pop Black; Договор за мобилни услуги №
...............2014 г., по който на клиента са предоставени мобилен номер ..........
и мобилен апарат Nokia C2-05; Договор № ..............2014 г., по който на клиента
е предоставен мобилен телефонен номер ..........; Сертификат за пакетни услуги
Globul Combo + № .............2014 г., съгласно който мобилни номера ..........,
.......... и .......... се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски
отстъпки, а съобразно чл. 3.3 от същия в случай на предсрочно прекратяване на
договорите - преди 30.04.2016 г., за обхванатите от него мобилни номера по вина
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти за съответната програма поотделно за всеки номер, по
отношение на който е налице неизпълнение, до 30.04.2016 г., а ако номерът е
предназначен за пренос на мобилни данни, неустойката е във фиксиран размер на
200 лв. Твърди се още, че за периода месец декември 2014 г. - месец март 2015
г. по договорите дружеството е издало:
фактура № .............2014 г. на стойност 164,88 лева
за отчетен период 10.11.2014 г. - 09.12.2014 г., включваща следните задължения
: за мобилен номер .......... - абонаментна такса - 9,16 лв. и такса спиране на
номер - 0,50 лв., които след приспадане на отстъпки 1.37 лв. са в краен размер
на 8.29 лв. без ДДС или 9,95 лв. с включен ДДС; за мобилен номер ..........
абонаментна такса - 4,92 лв. и такса спиране на номер 0,50 лв., които след приспадане
на отстъпки 0.74 лв. са в краен размер на 4,68 лв. без ДДС или 5,62 лв. с
включен ДДС: за мобилен номер .......... абонаментна такса - 21,66 лв., такса
допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор - 1,25 лв., потребени услуги -
104,27 лв. (допълнителни услуги мобилен интернет - 1.25 лв. разговори с Теленор
- 0,02 лв., услуги с добавена стойност (SMS) - 103.00 лв.) и такса
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 2/8
спиране
на номер - 0,50 лв., които след приспадане на 3,25 лв. отстъпка са в краен
размер на 124,43 лв. без ДДС или 149,31 лв. с включен ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 164,88 лв., от която след приспадане на 35,75 лв.
надвнесено плащане за задължения от предходен отчетен период съразмерно от задълженията
по фактурата претендираното вземане по нея е 129,13 лв.
фактура № .............2015 г. на стойност 109.40 лв.
за отчетен период 10.10.2014 г. – 09.01.2015 г., включваща следните задължения:
за мобилен номер .......... - абонаментна такса - 9,16 лв. и такса спиране на
номер - 0,50 лв., които след приспадане на отстъпки 1,37 лв. са в краен размер
на 8,29 лв. без ДДС или 9,95 лв. с включен ДДС; за мобилен номер .......... -
абонаментна такса - 4,92 лв. и такса спиране на номер - 0,50 лв., които след
приспадане на отстъпки 0,74 лв. са в краен размер на 4,68 лв. без ДДС или 5,62
лв. с включен ДДС; за мобилен номер .......... - абонаментна такса - 21,66 лв.,
такса допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор - 1,25 лв., потребени
услуги - 58,04 (допълнителни услуги мобилен интернет - 5,00 лв., разговори с
Теленор - 0.04 лв., услуги с добавена стойност (SMS) - 53,00 лв.), такса
спиране на номер - 0,50 лв., които след приспадане на 3,25 лв. отстъпка са в
краен размер на 93.83 лв. с включен ДДС;
фактура № .............2015 г., по която са начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в общ размер на
668.36 лв., в това число : за номер .......... - 139,20 лв., за номер ..........
- 329,16 лв. и за номер .......... – 200 лв.
Поради
липса на плащане за задълженията по горните фактури ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5349 по описа на Районен съд - Пловдив,
XІX гр. с. за 2017 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение,
поради което, предявявайки настоящата искова молба дружеството моли съда да установи
съществуване на вземанията му по заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Г.Д.К. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат Ю.Д., оспорва предявените искове, като твърди, че :
не е подписал трите договора и сертификата, на които ищецът основава
претенциите си; договорите и сертификатът са подписани от лице, което не е в
служебни отношения с дружеството и не е оправомощено да подписва договори; не е
запознат с общите условия, действащи през исковия период; размерът на
претендираната договорна неустойка е прекомерен, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5349 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. на 18.04.2017 г. е издадена
Заповед № 3210 за
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 3/8
изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.К. да
заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД : сумата от 906.89 лв. – главница,
дължима по Договор за мобилни услуги № ............2013 г., Договор за мобилни
услуги № ...............2014 г., Договор за мобилни услуги № ..............2014
г.; Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №
.............2014 г., по които са издадени фактури : № .............2014 г., №
.............2015 г. и № ...............2015 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда – 12.04.2017
г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 385 лв.
разноски по производството, от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова
молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на :
- Договор № ............2013 г., в който като страни
са посочени „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД /чието наименование е променено на
28.10.2014 г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД – обстоятелство, констатирано при
извършената от съда служебно справка във воденото в електронна форма досие за
дружеството в търговския регистър/, в качеството му на оператор, от една страна
и от друга – Г.К., в качеството му на потребител, сключен по програма „GLOBUL Web&Talk за срок от 24 месеца при стандартен месечен абонамент
в размер на 13.99 лв.;
- Договор за мобилни услуги № ...............2014 г., в
който като страни са посочени „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД, в качеството му на
оператор, от една страна и от друга – Г.К., в качеството му на потребител,
сключен по програма „GLOBUL Max 10.99 за
срок от 24 месеца при стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лв.;
- Договор № ..............2014 г., в който като страни
са посочени „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД, в качеството му на оператор, от една
страна и от друга – Г.К., в качеството му на потребител, сключен по програма „GoWeb Start за срок от 24 месеца при стандартен месечен абонамент
в размер на 5.90 лв.;
- Сертификат за пакетни услуги Globul Combo +, сключен
на 30.04.2014 г. за срок от 24 месеца, в който като страни са посочени „КОСМО
БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД, в качеството му на оператор, от една страна и от друга – Г.К.,
имащ за предмет постигане на договореност предоставените на потребителя по
горните три договора мобилни номера .........., .......... и .......... да
бъдат ползвани в пакет Globul Combo+, като в чл. 3.3 от сертификата е
обективирана и договореност за плащане на договорна неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за някой от трите мобилни номера по вина или
инициатива на потребителя съответно в размер на стандартните за съответната
програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице
неизпълнение поотделно, дължими до 30.04.2016 г., а в случай,
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 4/8
че
неизпълнението е налице по отношение на мобилен номер за пренос на данни - в
размер на 200 лв.;
съставляващи частни диспозитивни документи, чиято
автентичност бе оспорена, с оглед на което бе открито производство по
извършване на проверка на истинността им, във връзка с което по искане на
ответника бе допуснато извършване на съдебна почеркова експертиза от вещото
лице М.С., според заключението на който : подписите срещу израза „потребител” в
Договор № ............2013 г. и в Договор за мобилни услуги №
...............2014 г. са изпълнени от Г.К., но в Договор № ..............2014
г. и в Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + от 30.04.2014 г. – не са.
Заключението не бе оспорено от страните, а изводите на
експерта не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, с
оглед на което настоящият състав в разрез с твърденията на ответника приема, че
подписите за „Потребител” в Договор № ............2013 г. и в Договор за
мобилни услуги № ...............2014 г. са изпълнени от него, а от тук
оспорването на формалната доказателствена сила на тези два документа за
недоказано и съответно в унисон с твърденията на ответника, че той не е
подписал Договор № ..............2014 г. и Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + от 30.04.2014 г., поради което последните два документа са неавтентични
и като такива на основание чл. 194, ал. 2 ГПК следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото.
А тъй като Сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
от 30.04.2014 г., клаузата на чл. 3.3 от който се сочи от ищеца като източник
на претендираните вземания за плащане на договорни неустойки в общ размер на
668.36 лв., за които е издадена и една от процесните фактури – тази с №
...............2015 г., се установи, че не е подписан от ответника, то същият
не е страна по него, поради което в правната сфера на последния не са
възникнали твърдените договорни задължения и установителните искове за същите
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради това, че ответникът не е страна и по Договор №
..............2014 г., то и претенциите за заплащане на абонаментна такса и на
такса за спиране на мобилен номер .......... за периода 10.11.2014 г. – 09.12.2014
г. в размер на 5.62 лв. с включен ДДС, начислени по фактура № .............2014
г. и за периода 10.12.2014 г. – 09.01.2015 г. в размер на 5.62 лв. с включен
ДДС, начислени по фактура № .............2015 г. като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователно е и възражението на ответника, че липсва
съгласие за сключване на Договор за
мобилни услуги № ............2013 г. и на Договор за мобилни услуги №
...............2014 г., тъй като са подписани от лице, което не е разполагало с
представителна власт по отношение на дружеството.
При прегледа на двата оспорени договора се констатира,
че в т. 12 на Договор за мобилни услуги № ............2013 г. и в т. 13 на
Договор за
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 5/8
мобилни
услуги № ...............2014 г. се съдържат подписи на лица, за които е
посочено, че са представители на оператора. Същевременно, установява се от
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че останалите две процесни фактура № .............2014 г. и фактура
№ .............2015 г., по които освен по изключения като доказателство Договор
№ ..............2014 г., са начислени и задължения, произтичащи и от Договор за
мобилни услуги № ............2013 г. и от Договор за мобилни услуги №
...............2014 г., са осчетоводени в счетоводството на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД. А щом фактурите са осчетоводени от ищеца и нещо повече - дружеството
основава претенциите си на двата договора, то в съответствие с чл. 301 ТЗ,
постановяващ, че : „Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави след узнаването.”, следва да се приеме, че ищецът е потвърдил действията
на двете лица, подписали договора от негово име.
В обобщение на горното съдът приема, че с подписването
на Договор за мобилни услуги № ............2013 г. и на Договор за мобилни
услуги № ...............2014 г. в правната сфера на двете страни са възникнали
редица права и задължения, в това число и задължение на ответника да заплаща
месечните абонаментни такси и стойността на предоставените му допълнителни
услуги по всеки договор въз основа на фактура, която се издава ежемесечно от
оператора на 10-то число на месеца.
В съответствие с тези договорености и в изпълнение на
задълженията си по договорите за дължимите месечни абонаментни такси и предоставените
услуги по тях „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е издало : фактура № .............2014 г.
за отчетен период 10.11.2014 г. - 09.12.2014 г. на стойност 164,88 лв., от
която след приспадане на надвнесено плащане за задължения от предходен отчетен
период в размер 35,75 лв. се претендират 129,13 лв., като по фактурата са
начислени следните задължения : за мобилен номер .......... - абонаментна такса
- 9,16 лв. и такса спиране на номер - 0,50 лв., които след приспадане на
отстъпки 1.37 лв. са в краен размер на 8.29 лв. без ДДС или 9,95 лв. с включен
ДДС; за мобилен номер .......... абонаментна такса - 4,92 лв. и такса спиране
на номер 0,50 лв., които след приспадане на отстъпки 0.74 лв. са в краен размер
на 4,68 лв. без ДДС или 5,62 лв. с включен ДДС: за мобилен номер ..........
абонаментна такса - 21,66 лв., такса допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на
Теленор - 1,25 лв., потребени услуги - 104,27 лв. (допълнителни услуги мобилен
интернет - 1.25 лв. разговори с Теленор - 0,02 лв., услуги с добавена стойност
(SMS) - 103.00 лв.) и такса спиране на номер - 0,50 лв., които след приспадане
на 3,25 лв. отстъпка са в краен размер на 124,43 лв. без ДДС или 149,31 лв. с
включен ДДС; фактура № .............2015 г. на стойност 109.40 лв. за отчетен
период 10.10.2014 г. – 09.01.2015 г., включваща следните задължения: за мобилен
номер .......... - абонаментна такса - 9,16 лв. и такса спиране на номер - 0,50
лв., които след приспадане на отстъпки 1,37 лв. са в краен размер на 8,29 лв.
без ДДС или 9,95
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 6/8
лв.
с включен ДДС; за мобилен номер .......... - абонаментна такса - 4,92 лв. и
такса спиране на номер - 0,50 лв., които след приспадане на отстъпки 0,74 лв.
са в краен размер на 4,68 лв. без ДДС или 5,62 лв. с включен ДДС; за мобилен
номер .......... - абонаментна такса - 21,66 лв., такса допълнителен пакет SMS/MMS
в мрежата на Теленор - 1,25 лв., потребени услуги - 58,04 (допълнителни услуги
мобилен интернет - 5,00 лв., разговори с Теленор - 0.04 лв., услуги с добавена
стойност (SMS) - 53,00 лв.), такса спиране на номер - 0,50 лв., които след
приспадане на 3,25 лв. отстъпка са в краен размер на 93.83 лв. с включен ДДС,
като срокът за плащане на сумата по първата фактура е изтекъл на 25.12.2014 г.,
а по втората фактура – на 25.01.2015 г. Следователно вземанията по тях са
изискуеми.
До датата на
приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира
доказателствени средства за установяване на факта на плащане на незаплатените
остатъци от сумите по двете фактури след приспадане на начислените по всяка
една от тях задължения по Договор за мобилни услуги № ..............2014 г. за
мобилен номер ......... в размер на 5.62 лв. за всеки един от двата периода и
равняващи се съответно на 123.51 лв. по фактура № .............2014 г. и на
103.78 лв. по фактура № .............2015 г., поради което настоящият състав
намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което
установителните искове за същите като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени в посочените размери, като за разликите над тях до тези
претендирани с исковата молба същите като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 139.08 лв. разноски по производството
съразмерно на уважените искове /75 лв. довнесена държавна такса по
производството + 120 лв. депозитни разноски + 360 лв. адвокатско възнаграждение
с включен ДДС х 25.06 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 329.74 лв. разноски по производството
съразмерно на отхвърлените искове /300 лв. адвокатско възнаграждение + 140 лв.
депозитни разноски х 74.94 %/. На ответника разноски за заплатена банкова такса
не следва да бъдат присъждани, тъй като заплатените банкови такси не
съставляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание т. 12 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 96.48 лв.
съразмерно на уважените искове /385 лв., в това число 25 лв. държавна такса и 360
лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС х 25.06 %/.
На ответника разноски по заповедното производство не
следва да бъдат присъждани поради липсата на доказателства за направата на
такива.
По изложените съображения съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 7/8
Р Е Ш И :
ПРИЕМА оспорването на истинността на Договор за
мобилни услуги № ............2013 г. и на Договор за мобилни услуги №
...............2014 г. за недоказано.
ПРИЕМА оспорването на истинността на Договор за
мобилни услуги № ..............2014 г. и на Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + от 30.04.2014 г. за доказано.
ИЗКЛЮЧВА Договор за мобилни услуги№ ..............2014
г. и Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + от 30.04.2014 г. от
доказателствата по гр. д. № 10243 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Д.К. с ЕГН **********,***,
му дължи сумата от 668.36 лв., представляваща сбор от неустойки по чл. 3.3 от Сертификат
за пакетни услуги Globul Combo + от 30.04.2014 г. поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ............2013 г. за мобилен
телефонен номер .........., Договор за мобилни услуги № ...............2014 г.
за мобилен номер .......... и на Договор за мобилни услуги № ..............2014
г. за мобилен телефонен номер .........., за което е издадена фактура №
...............2015 г., за които вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се е снабдило
със Заповед № ...........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5349 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017
г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.К. с ЕГН **********,***,
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата
от 123.51 лв., представляваща незаплатен остатък от цени на предоставени
мобилни услуги за периода 10.11.2014 г. – 09.12.2014 г. по Договор за мобилни
услуги № ............2013 г. и по Договор за мобилни услуги №
...............2014 г., за което е издадена фактура № .............2014 г. на
стойност 164.88 лв. ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното
й изплащане, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед №
...........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 5349 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Д.К. дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 5.62 лв. – цена на предоставени мобилни услуги за
периода 10.11.2014 г. – 09.12.2014 г. по
Продължение на решение по гр. д. № 10243/17 г. на РСПд
– стр. 8/8
Договор
за мобилни услуги № ..............2014 г., за което е издадена фактура №
.............2014 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.К. с ЕГН **********,***,
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата
от 103.78 лв., представляваща незаплатен остатък от цени на предоставени
мобилни услуги за периода 10.12.2014 г. – 09.01.2015 г. по Договор за мобилни
услуги № ............2013 г. и по Договор за мобилни услуги №
...............2014 г., за което е издадена фактура № .............2015 г. на
стойност 109.40 лв. ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното
й изплащане, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед №
...........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 5349 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Д.К. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 5.62
лв. – цена на предоставени мобилни услуги за периода 10.12.2014 г. – 09.01.2015
г. по Договор за мобилни услуги № ..............2014 г., за което е издадена
фактура № .............2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН **********,***, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата от 139.08
лв. разноски по производството по гр. д. № 10243 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. и сумата от 96.48 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 5349 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. съразмерно
на уважените искове.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, да заплати на Г.Д.К. с ЕГН **********,***, сумата от 329.74
лв. разноски по производството съразмерно на отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ