Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………./24.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на
двадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 163 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда по реда на чл. 376 ГПК по приет за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) иск, предявен от Амбулатория
– Медицински център за специализирана медицинска помощ – „Очна клиника Света Петка” АД, ЕИК
*********, гр. Варна ул. Неофит Бозвели 13, ет. 6, ап.26, представлявано от д-р
Тошо Митов, чрез адв. Е. Е.(ВАК) съд. адрес ***
срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА
ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ********* гр. София, ул. Кричим 1, представлявана от
д-р Дечо Дечев, чрез юрк. П. И. – С.(РЗОК), съд. адрес *** Освободител 76 за
присъждане на сума 45 000 лв,
претендирана като възнаграждение за извършени медицински услуги, по общо 120
бр. направления за амбулаторни процедури (№ 19 „оперативно отстраняване на
катаракта”) предоставени на пациенти в
периода април – ноември 2017,
чието заплащане от бюджета на НЗОК е било отказано неоснователно от
възложителя по договор, сключен по реда на чл. 59 ЗЗО, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.02.2020г. до окончателно изплащане на
дълга по банкова сметка (*** ***).
Ищецът, чрез
пълномощника си, основава претенцията си на безспорни твърдения за сключен
договор за изпълнение на амбулаторни процедури (оперативно отстраняване на
катаракта по приложение към НРК 2017г), с което се е задължил да обслужва
здравно осигурени пациенти, насочвани с направления за съответната здравна
услуга, гарантирана от бюджета на здравното осигуряване, без да изисква плащане
от пациентите. В изпълнение на този договор ищецът ежедневно уведомявал
възложителя за приетите и обслужени пациенти, но въпреки, че не бил получил
указания за преустановяване на изпълнението над определена месечна бройка, при
отчитането на заплащани от бюджетни средства дейности на лечебното заведение са
били приемани само справки с брой на процедури, чиято стойност е била одобрена
от възложителя, като съответна на въведени месечни лимити. Съответно само за
така лимитирано изпълнение са били фактурирани с №1162/23.05.17г, №№1164 и
1165/06.06.17г, №1166/06.07.17, №1168/04.08.17г., №1170/07.09.17,
№1171/05.10.17г., № 1175/06.01.17г. и №1177/5.12.17г и заплатени услугите в
процесния период, въпреки че са отчетени ДОПЪЛНИТЕЛНО 125 броя процедури,
невключени в изплатените стойности над одобрени лимити.
Ответникът,
представляван от юрисконсулт, е
възразил, че обслужване на здравно осигурени пациенти над фактурираните
лимитирани стойностно брой процедури, не е било възлагано на този изпълнител,
тъй като страните са уговорили в специалното приложение към типовия договор
конкретно планирани обеми на стойността на услугите, като граница на поетото
задължение за закупуването на услугата за сметка на бюджета на НЗОК. Сочи, че
изпълнителят не е заявил искане за
увеличаване на определените месечни стойности по реда, предвиден в чл.43, ал.2
и 3 от договора, с обосноваване на конкретни причини, налагащи извършването на
процедури над планираните стойности, за да е можело да се договори съответна
актуализация на възлагането. Напротив, твърди, че с поредица от анекси към
типовия договор ежемесечно в съответствие с Правила за условията и реда за
прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г., приети на основание
чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2017 г. от Надзорния съвет на НЗОК и конкретни решения
на НС на НЗОК са били коригирани и завишавани първоначално определените по
месеци стойности в Приложение №2, които са били и изплащани текущо на
изпълнителя.
Спорът между
страните се концентрира в доводите им за валидност на тази част от договора.
Ищецът
счита, че уговорките, въвеждащи лимита на възложените от НЗОК услуги
ограничават правото на гражданите да получат адекватно здравно обслужване в
избрано от тях лечебно заведение, като с това договаряне се нарушават основни
конституционни права на пациентите и съответно противоречи на нормативната уредба от най-висш ранг
(конституционните основи на обществения ред и гаранциите за неотменимите права
на гражданите по чл. 6 и чл. 52 от КРБ). Този порок изключва валидността на
частите от договора и допълнителните споразумения, като основание за нищожност
по чл. 26 ал.4 вр. ал.1 пр. 1 ЗЗД.
Спорната
интерпретация на регулацията се изразява в насрещната теза на ответника, че
правото на здравно осигурените пациенти да получат медицинска услуга при
избрано от тях медицинско заведение, договорило се с НЗОК да обслужва
гражданите с направления, не е абсолютно и неограничено, тъй като се предоставя
от държавата в рамките на определен размер от финансиране, набирано чрез
съответните фондове. Счита, че именно справедливото разпределение на
обществените средства с коректно текущо планиране на разходите до размер на заложените в бюджета
финансови възможности на касата между различни изпълнители,
натоварени по договорите с НЗОК с обслужването на пациенти, гарантира
справедлив и равнопоставен достъп до услугите на всички граждани, като
специалният закон и поясняващи го подзаконови актове уреждат именно лимитиране
на предвидените по всеки договор обеми от средства, за да постигне заложените в
конституцията принципи.
В писмена пледоария
по съществото на спора, представителят на ищеца моли съда да уважи исковете,
като подробно обосновава нищожност както на договора, така и на
административните актове, въвеждащи ограниченията в разплащанията на изпълнени
медицински услуги. Позовава се на практика по съдебен
контрол върху актове, с които са отменени като противоконституционни и
незаконосъобразни решения на НЗОК, определящи лимити на възложените на
изпълнители дейности.
Пълномощникът на
ответника в писменото си изложение по същество моли за пълно отхвърляне на
исковете. Поддържа доводите си за конституционосъобразност на специалната
законова рамка, потвърдена с изрично тълкуване на КС на БР и съответствието на
съдържанието на процесната сделка с предвидената в чл.59,
ал.1 от ЗЗО типизация на договора в рамките, договорени за съответния период в
Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017г.( ДВ,
бр.24/21.03.2017г.), както и конкретизацията на обема на възлагането в месечни
лимити в индивидуални приложения, в рамките, определени с Правила за условията
и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г. Оспорва
относимостта на посочените от ищца съдебни актове към процесния договор, като
изтъква, че те не само се отнасят до различна бюджетна рамка в предходен
период(2015г.), но и принципно разглеждат разпределение на бюджетните средства
за спешни медицински дейности, каквито не са услугите, възложени по процесния
договор на ищеца.
Страните са предявили и насрещни искания за определяне на разноски по
настоящото дело( в искова молба на л. 5 и в отговора на л. 105), конкретизирани
по размери в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК ( л. 165 и л. 171).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове, както и реда за
разглеждане на делото са разрешени в нарочни определения № 1553/15.06.2020г. и 200094/07.07.2020г.,
като понастоящем съдът не намира основание за ревизирането им. ПИСМЕН доклад, в който са изложени мотивите
на съда относно правна квалификация на претенциите, по-подробно изложение на
безспорните твърдения и спорните доводи е бил връчен на страните и не е оспорен
от тях при излагането на писмените им становища по съществото на спора.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма
спор по фактите на договарянето на възложените медицински дейности. Въз основа
на посочените от насрещните страни неоспорени документи, съдът установява
следното съдържание на сделката между тях: Ищецът
като лечебно заведение, специализирано в извършването на извънболнична
медицинска помощ е сключил на 26.05.2016г с НЗОК, чрез директора на РЗОК,
договор № 031803/23.05.2017г. с 2 бр. приложения за изпълнение на амбулаторни
процедури по оперативно отстраняване на катаракта (медицинска помощ по
процедура № 19 от приложението към Националния рамков договор за 2017г), като се
е задължил да обслужва здравно осигурени
пациенти, насочвани от лекуващи лекари с направления за съответната здравна
услуга, гарантирана от бюджета на здравното осигуряване, без да изисква плащане
от пациентите. С анекси от
23.06.2017, 28.06.17, 23.06.17, 22.08.18, 21.09.17, 20.10.17, 21.11.17,
14.12.17, 18.12.17 и 22.1.18 с по две приложения към всеки от тях,
ежемесечно в съответствие с Правила за
условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗБНЗОК за 2017г.,
приети на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2017 г. от Надзорния съвет на НЗОК
и конкретни решения на НС на НЗОК са били
коригирани и завишавани първоначално определените по месеци стойности на
възложените дейности, като са утвърждавани бройките за изтекли периоди и са
планирани конкретни стойности за следващ период от 1.06.2017г. вкл.
В изпълнение
на този договор ищецът приемал текущо пациенти и извършвал възложените
амбулаторни процедури, като ежедневно уведомявал възложителя за броя на
обслужените пациенти, а при отчитането на заплащани от бюджетни средства
дейности на лечебното заведение са били приемани само справки с брой на
процедури, чиято стойност е била фиксирана в приложенията към анексите, както
следва: за м. април при отчетено обслужване на 164 пациенти са били изплатени
само 58320 лв по фактура №1162/23.05.17г за 162 процедури(приложение на л.
121); а за май съответно за 180 пациенти са платени само 60120лв по фактури
№№1164 и 1165/06.06.17 за общо 167 процедури( л. 121); за юни са изплатени
55800лв по фактура №1166/06.07.17 за 155 процедури ( л. 126) при обслужени 177
пациента, като през следващите три месеца няма разминаване в броя на
заплатените процедури и обслужените пациенти, като са фактурирани суми от 38160
лв по фактура №1168/04.08.17г., 38880лв по фактура №1170/07.09.17 и 53280 лв по
фактура №1171/05.10.17г. за съответно 106, 108 и 148 пациента (л. 138). За
последните два месеца от процесния период са били изплатени по 56520лв за по 157 процедури по фактури №
1175/06.01.17г. и №1177/5.12.17г за обслужени 190 пациента през октомври и 212
през октомври. Така общият брой процедури, които са останали извън стойностите
по приетите и платени фактури за периода на изпълнение на договора възлизат на
125 броя, на сборна стойност 45000лв.( определена по нормираната сума за този
вид медицинска дейност). Съответно общо изплатените по съгласувани в
съответствие с анексите фактурирани суми възлизат на 629280 лв, което точно съответства
на сбора на сумите, вписани в актуализирани планирани месечни стойности по
приложение № 2 до последния анекс от 22.01.18г, фиксиращ последната платима
през януари сума за дейности отчетени като изпълнени през декември 2017г.
Няма спор,
че изпълнителят е отчитал ежедневно цялата информация относно извършени
процедури на пациенти, ползващи здравно осигурителни права, удостоверени в
направленията за специализирано амбулаторно лечение, но не са били искани
увеличения на определените месечни стойности по реда, предвиден в чл.43, ал.2 и
3 от договора. Съответно и при съставянето на съответните редакции на
приложенията, не са обсъждани конкретни причини, налагащи извършването на извънредни
процедури над заложени в предварителните месечни бюджети, планирани
като разходи за закупуване на услуги по безплатно обслужване
на пациенти, възложени на този изпълнител, въпреки текущото актуализиране на
месечния проекто-бюджет.
При
така установените обстоятелства съдът
намира позоваването на договаряне на завишен обем от възложените услуги,
надхвърлящ лимитирания по стойност размер на закупените чрез бюджетни средства
медицински процедури за неоснователно, по следните правни съображения:
На първо място
съдът отчита, че процесната сделка е договорена по административен ред( чл. 59
от ЗЗО), което я квалифицира като договор с административен характер, но тъй
като е сключен преди 01.01.2019 г., спорът относно неговото изпълнение се
разрешава по общите правила на гражданското съдопроизводство, в съответствие
с ясната и ненуждаеща се от тълкуване
разпоредба на чл. 80 ЗЗО и § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 77/2018
г. в сила от 01.01.2019 г./, по приложението на която е създадена и
непротиворечива практика на ВКС(Определение № 72 от 14.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 1130/2019 г., II т. о., ТК).
На второ място, както
е посочено изрично в писмени документ, съставен за удостоверяване на волята на
договарящите се(обозначено със забележка в антетка на всяка страница), тази
сделка и има типов характер, т.е. съдържанието й не е договаряно индивидуално
между страните, а е възприето от тях въз основа на предварително изготвени
клаузи от трето специализирано в съответната област лице. Тази характеристика
изцяло съвпада с предвидено в чл. 25 от Национален рамков договор за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС, действал от 01.04.2017г за процесния
период (НРД 2017), съвместно утвърждаване от управителя на НЗОК и председателя
на УС на БЛС на съдържание на типов
договор за възлагане на услуги по оказване на медицинска помощ на лечебни и здравни заведения. Този вид
формиране на воля на договарящите се изцяло съответства на спецификата на
обществените отношения по разпределяне на публични средства, какъвто е бюджета
на общественото осигуряване и характера на извършваните от изпълнителите услуги
в обществен интерес, предоставяни на бенефициенти – граждани, ползващи се от
права като осигурени лица. Затова в отношенията между договарящите се страни
свободата на договаряне е ограничена от по- висшия принцип на държавна
регулация и всяко отклонение от типизираното съдържание е изключено изрично. В
този смисъл е и правилото на чл. 59б ал. 5 ЗЗО, допускащо разширяване на
предмета на тези договори само след съответно обосноваване на пропуск в
администрирането на общата държавна бюджетна политика. Съответно за определяне
на предмета на процесния договор значение имат само параметрите, предвидени в
типизираните клаузи.
Същевременно нормативната
уредба предвижда сключването на самите типови договори като рамкирани сделки. В
чл. 25 ал. 2, 3 и 4 от НРД 2017 е
предвидено съдържанието на типизирания договор да не се изчерпва само с
уговорки за реда, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетени
медицински дейности, но и посочени в утвърдени приложения конкретни обеми и
стойности на услугите, които НЗОК приема да заплаща на конкретния изпълнител.
Задълженията при такъв тип договаряне възникват на основания, предвидени в
типовото съдържание, приложимо за всички изпълнители, заявили готовност да
участват в осигуряване на здравното обслужване на населението, финансирано от бюджета
на общественото осигуряване, но сами по себе си те не пораждат пряко
притезание, докато не бъде довършена и конкретизацията на престациите с
допълнителна индивидуализация за
възложени не само по вид(посочен чрез попълване на съответния бланкет на чл. 1
от типовия договор) но и по количества услуги на конкретното лечебно заведение
в индивидуалните приложения. Затова и позоваването на която и да е от клаузите
извън приложение № 2 (имащи организационен характер) по същество не е
достатъчно, за да се породи задължение на възложителя за определено плащане,
ако не е довършен и фактът на попълване на съдържание на конкретната сделка с
фиксиране на обемите на стойностите, планирани за конкретен месечен период. В
процесния случай това окончателно договаряне е настъпвало именно със
актуализиране на данните с текущите редакции на приложенията към договора,
добавяни с анексите, сключвани между страните. Затова и не може да се приеме
тезата на ищеца за принципно бланкетно възлагане на обслужване на определям (чрез
направление за амбулаторна процедура), но неограничен по брой, обем пациенти, ползващи се с права на осигурени
лица, които поискат да ги ползват при него като изпълнител. Напротив, самото съдържание на регулираната
от бюджетна рамка сделка изисква договаряне на ограничени обеми като стойности,
планирани за съответен период и само в рамките на това конкретизирано
договаряне изпълнителят е имал право да предоставя за сметка на възложителя
своите услуги при безплатно лечение на бенефициентите.
При тези характеристики
на процесната сделка тезата за лимитиране на възложените обеми на услугата
изобщо не може да се обоснове с правилата на формалната логика. Договори, които
определят само основното съдържание но не и конкретни параметри като обект на
престацията, количествата и цената им, се приемат за рамкови и в съдебната
практика е наложено разбирането, че макар да са окончателно сключени те имат
характер на писмена договореност третираща въпроси на преддоговорна отговорност
с оглед на възникването на бъдещи конкретни правоотношения между страните.
Съдържанието на такава рамкова сделка става неразделна част от същински
договор, след добавяне на допълнително съгласувано волеизявление със
самостоятелен характер(Решение №138/19.11.2009 по т.д. №367/2009 на ВКС, І
т.о., Решение №55/27.04.2011 по т.д.№ 468/2010 на ВКС-ТК, І т.о.). Затова
докато не бъде постигнато съгласието за стойностите на закупените за сметка на
НЗОК процедури за конкретния месец с попълването на съответна част от
Приложение № 2 към договора за възлагане на изпълнението на лечебното
заведение, не може да се приеме, че е довършен фактическия състав, задължаващ
възложителя да заплати цена за конкретен брой обслужени пациенти. Преди това
уточняване изпълнителят престира авансово на свой риск и съответно ако
надхвърли планирания обем следва да продължи договорния процес до постигане на
взаимно съгласие по новите параметри на изпълнението за напред. Именно в този
смисъл са били текущо съгласувани както одобрените за изтекъл месец брой
процедури, така и обема на стойността на услугите, планирани за следваш месец в
поредицата от анекси за попълване на съдържанието на Приложение № 2 към
рамковия типов договор. Като претендира възнаграждение за обем на изпълнени
дейности над сумите, потвърдени в анексите, изпълнителят сам признава, че е
поведението му не е съответно на договора. Задължения над размера по
приложенията възложителят не е поемал, а извън тях договорно основание за
ангажиране на отговорността му за неизпълнение само на рамковия договор не се
установява.
Необосновано е и възражението за нищожност на самото рамкиране на
типовия договор. На първо място съдът споделя тезата, че конституционно
гарантираните права представляват онази основа на обществените отношения от
най-висш ранг, с която следва да са съобразени всички сделки на равнопоставени
субекти, за да не бъде накърнен правовия ред на демократичната държава. Затова
и приема, че сделката, респективно някои от клаузите за задълженията на
страните, биха били нищожни по чл. 26
ал.4 вр. ал.1 пр. 1 ЗЗД, ако изискват
поведение, накърняващо неотменимите права на гражданите по чл. 6 и чл. 52 от
КРБ. В случая първия от текстовете се
отнася до гаранциите срещу дискриминация, като ищецът е интерпретирал именно в
тази аспект ограничаването на възможностите за обслужването на пациент, избрал
конкретното лечебно заведение като изпълнител на безплатното му обслужване като
здравно осигурено лице. Това обаче би било вярно само ако този избор беше
действително гарантиран като основно право на личността. В областта на
здравеопазването обаче, правата на гражданите имат друга характеристика. Според
тълкуването на чл. 52 от Конституцията от органа с изключителна компетентност
по такъв въпрос (решение
№2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на КС на РБ и Решение № 3 от
8.03.2016 г. на КС по к. д. № 6/2015г.)
правото на здравно осигуряване,
гарантиращо на пациента достъпна безплатна медицинска помощ не е универсално,
не са ползва с пряка съдебна защита и съществува доколкото държавата предвижда
в съответен специален закон реда и начина, по който то може да бъде
предоставяно. Затова и каквото и да е съдържанието на договора, ако то е
съответно на определения от държавата ред, уреден в закон, и този закон не е
прогласен от КС за противоконституционен, то сделката не би била нищожна. В
този смисъл не може да се обсъжда съдебна практика, установена при отчитане на
нормативна база до 2016г вкл. различна от актуалните редакции на закона при
сключване на процесния договор и особено съдебните решения по съдебен контрол
върху подзаконови и административни актове, отменени именно поради липса на
уредба от съответен законов ранг.
Решаващо значение в настоящия казус е съдържанието на общите
принципи и цели, заложени в Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) регламентиращ разпределението на бюджетните
средства между изпълнителите на медицински дейности, обслужващи безплатно
здравно осигурен пациенти. В чл. 4 и 5 от ЗЗО са прогласени принципите на
равнопоставеност както на пациентите, ползващи свободен избор на лечебно
заведение независимо от установяването им на определено място от територията на
страната и на изпълнителите, които договарят с НЗОК обслужването на гражданите в рамките на обеми, гарантирани от
бюджета. Тази уредба недвусмислено изключва интерпретацията на ищеца, тъй като
е явно, че законът не предоставя неограничен безплатен достъп на всеки пациент
до всяка услуга, а регламентира ползването на права на осигурени лица до
определен размер от финансиране, набирано чрез съответните фондове и
разпределени между различните изпълнители на медицински услуги. Конкретизацията
на този принцип е изведена в чл. 24 т. 8 и 26 ал. 2 и 29 ал.3 ЗЗО изискващи
диференциране на разходите, предвидени за закупуване от изпълнителите на услуги
за безплатно обслужване на пациенти до рамки, установени в закон за бюджета на
НЗОК и възможност за допълнително финансиране на такова изпълнение, само
доколкото има и свободен резерв.
Съответно в чл. 45 ал. 2 и ал. 5 ЗЗО вида на услугите, включени в
пакета, гарантиран като безплатно предоставено обслужване е лимитиран по
стойност, до размерите планирани като разходи в бюджета. Макар че редакцията,
въведена с ДВ бр. 48 от 2015 г. е била обявена за противоконституционна,
правилото на закона, ограничаващо безплатното обслужване до пакет, съответен на
предвиден бюджет е действало с предишното си съдържание, което не е
разграничавало услугите на основни и допълнителни и съответно не е било
дискриминационно. Тези правила, както и отменената от съда НАРЕДБА № 2 от
25.03.2016 г.) обаче имат отношение към обема на услугите, ползвани от един
пациент, а не към отношенията по разпределяне на планираните фондове за
включена в основния пакет дейност (каквато безспорно е амбулаторното
отстраняване на катаракта) между различните изпълнители на такава услуга и
по-конкретно обема, договорен като предоставен на ищеца. Законът предвижда тези
отношения да се уреждат именно с типизираните договори, предвидени в чл. 46 от ЗЗО съдържащи изрично фиксиране на обемите на разходите, заделени в бюджета за
конкретното лечебно заведение – изпълнител, след текущо разпределяне по реда на
чл. 3 ал. 2 от ЗБНЗОК 2017г. Съответно съвкупната преценка на уредбата относно
фиксиране на лимитен обем на възложените услуги в чл. 55а от ЗЗО и начина на
уговарянето му в приложения към договор по чл. 59 ал.1 ЗЗО, сключени по
утвърдени според чл. 25 ал. 3 от текущия НРД за 2017г., води до единствения
възможен извод, че предвиденото в Конституцията безплатно здравно обслужване на
осигурените лица може да се предостави на гражданите само ако са спазени и
принципите на бюджетното планиране и съответно разпределянето на планираните
разходи между различните изпълнители
налага съответно планиране и на изпълнението на медицинските услуги от всяко
лечебно заведение, което е кандидатствало за изпълнител, било е одобрено и е сключило
договор за ограничено количество възложени дейности.
В заключение съдът не установява твърдяното от ищеца опорочаване на
клаузите от типовия договор, изискващи попълване на конкретни стойности за
количеството на месечното изкупуване на услугите в специалното приложение № 2,
нито на анексите, с които са договаряни лимитите за предстоящия месец и са
одобрявани (в отделни случаи и със завишаване на планираните обеми) размерите
на получените от пациенти медицински процедури, покрити от бюджета на НЗОК.
Действащата
нормативна регулация, отразена и в типовия договор и анексите с приложенията
към него регламентира и правото на изпълнителя за заяви искане за корекция на
месечно определените лимити, на което право кореспондира задължението на
възложителя да извърши анализ на заявената надлимитна дейност и при констатации
за неотложност - да спази предвидените стъпки за търсене на нейното
финансиране. В настоящия случай е видно, че дейността на ищеца е била адекватно
планирана до последното тримесечие, тъй като текущо договаряните в анексите
разходи за следващи периоди сочат увеличения на първоначално планирани средства
през юли и август, след което и за
октомври, след недостигнат планиран обем през август и септември). Данни за
обосноваване на нужда от завишаване на планираните разходи над тези стойности
няма, а и самото естество на услугата възложена на този изпълнител няма
характер на спешно или неотложно лечение, за да се приравнява отчета на
надлимитните процедури на обвързващо разпоредителя искане по чл. 15 от
Правилата за изпълнение на ЗБНЗОК 2017г, утвърдени от НС на НЗОК. Това е таза,
поради нуждата от преценка на приоритети при разглеждане на искания за
увеличаване на месечни стойности или разходване на бюджет за закупуване на
надлимитни дейности. При утвърждаване на увеличенията по заявки на изпълнители,
надхвърлящи лимити директора на РЗОК следва за закупува с евентуално неусвоени
от други изпълнители остатъци предимно дейности по спешна диагностика и
лечение, а не планови случаи, които е можело да се отложат в листа на чакащи
пациенти за следващ бюджетен период, особено тези извършени в края на годината,
когато е натрупан и преразхода. Само след отчитане на конкретната обосновка на
разхода и ръководителят на НЗОК може да утвърди корекция на прието изпълнение за
сметка на бюджетен резерв. В този смисъл за настоящия казус не може да се
приемат като утвърдени дадените в практиката на съдилищата разрешения на
спорове по претенции на изпълнители на болнични услуги с други характеристики и
при друга бюджетна рамка.
В заключение, съдът
намира, че като възложител НЗОК, чрез директора на РЗОК е изпълнил изцяло
договорения обем на престацията си, породена в обема, очертан по валидно
сключения договор. Основание за присъждане на горница на цена за извършеното обслужване
на пациенти над договорените стойности няма. Искът следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
претенция за разноски
Предвид направеното
искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
компенсиран за направени от него разноски, съобразно представения неоспорен
списък по чл. 80 ГПК, изчерпващ се с посочване на юрисконсултско възнаграждение
в размер, който не надхвърля законов максимум по чл. 25 ал.2 от НЗПП. Сумата от
450лв следва да се възложи в тежест на ищеца, предявил неоснователен иск.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от Амбулатория –
Медицински център за специализирана медицинска помощ – „Очна клиника Света Петка” АД, ЕИК
*********, гр. Варна ул. Неофит Бозвели 13, ет. 6, ап.26, представлявано от д-р
Тошо Митов, чрез адв. Е. Е.(ВАК) съд. адрес ***
срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА
ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ********* гр. София, ул. Кричим 1, представлявана от
д-р Дечо Дечев, чрез юрк. П. И. – С.(РЗОК), съд. адрес *** Освободител 76 за
присъждане на сума 45 000 лв,
претендирана като възнаграждение за извършени медицински услуги, по общо 120
бр. направления за амбулаторни процедури (№ 19 „оперативно отстраняване на
катаракта”) предоставени на пациенти в
периода април – ноември 2017,
чието заплащане от бюджета на НЗОК е било отказано неоснователно от
възложителя по договор, сключен по реда на чл. 59 ЗЗО, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.02.2020г. до окончателно изплащане на
дълга по банкова сметка (*** ***).
ОСЪЖДА Амбулатория –
Медицински център за специализирана медицинска помощ – „Очна клиника Света Петка” АД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Неофит
Бозвели 13, ет. 6, ап.26, представлявано от д-р Тошо Митов ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК
********* гр. София, ул. Кричим 1, представлявана от д-р Дечо Дечев сумата 450
лв (четиристотин и петдесет лева), представляваща основателна част от направени
от ответника съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78
ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от в
двуседмичен срок от посочената от съда
дата за обявяване на решението
24.8.2020г., обявена на страните с определение №260421/20.08.2020г, на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
Препис от решението
да се изпрати със съобщение образец № 11 от Наредба № 7 на електронни адреси на
страните, след уведомяване на
пълномощниците по телефон. им
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: