Р Е Ш Е Н И Е № 1456
Гр.Пловдив, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ
РАДЕВ НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N2594/2017 г., констатира следното:
Производство
по реда на чл.435 ГПК във вр. с чл.274 ГПК, във вр. с чл.248 ал.3
ГПК.
Постъпила е жалба
от
„ЗАД Алианц България”АД-София, ЕИК ****– длъжник срещу действията на ЧСИ И. К.,
рег.№907 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№500/2017 г. – обжалва се
постановление на ЧСИ от 11.09.2017 г. с което е оставена без уважение молбата
му за редуцирането на претендираното по ИД адвокатско възнаграждение на
взискателя поради прекомерност до 200 лв., както и да отмени начислените
такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и вместо него
присъдените разноски за адв.възнаграждение на взискателя да се редуцират от 370
лв. на 200 лв.-съгласно минимума по
наредба №1/2004 г. и да се отменят като недължими, респективно да се намали
пропорционалната и длуги такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ .
Ответникът по молбата
–Адвокатско дружество Е. И. и П.Д.– не взема становище по жалбата.
ЧСИ взема становище, че
жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът намира,
че жалбата е подадена на 20.09.2017 г. в 1-седмичния срок от връчването на
отказа на ЧСИ да редуцира адв.хонорар,
на 14.09.2017 г.- л.25 от ИД, поради което е допустима, а разгледана по
същество - е неоснователна, поради следното:
В жалбата са
изложени оплакванията, че длъжникът е изпълнил в срока за доброволно
изпълнение, че в ПДИ са посочени дължимите такси и разноски без да има изготвена
сметка и посочване на основанието за начисляването им, че същите са недължими
или завишени, както и че размерът на адвокатския хонорар на взискателя е
прекомерен, т.к. ИД не е с правна сложност, не са изършвани процесуални
действия по водене на делото.
По направените
оплаквания: право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените разноски да
поиска от ЧСИ да се произнесе с постановление относно дължимостта на разноските
и в т.ч. да поиска намаляване на размера на платеното адвокатско възнагарждение
поради прекомерност. Такова е поискано и ЧСИ е отказал да намали разноските на
взискателя от 370 лв. на 200 лв. Отказа на ЧСИ подлежи на обжалване, поради
което жалбата е допустима. В този смисъл е и съдебната практиката -
Определение № 403/01.12.2008г, постановено по ч.гр.д. № 1762/2008г на ВКС, V
гр.о.
От приложеното по ИД
пълномощно е видно, че платените разноски на взискателя за адв.хонорар са в
размер на 370 лв.-за образуване и водене на ИД,
при материален интерес 1840,25 лв., в. от приложения по ИД ИЛ. Съдът не
споделя становището на длъжника, че адв.хонорар е дължим само за образуване на
ИД, с оглед плащането в срока за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът не е
платил преди образуване на изпълнението, с което е дал повод за извършване на
разноски, които не могат да се предвидят предварително, поради което дължи
възстаняване на платения адвокатски хонорар по наредбата за минималните
адв.възнаграждения. Съгласно чл.10, т.1
и т.2 от Наредба №1/9.7.2004 г., относима след изменението й от 28.03.2014 г.,
за процесуално представителство и защита и извършване на действия по ИД
възнаграждението е 200 лв. за образуване на ИД и ½ от съответните
възнаграждения по чл.7, ал.2, т.2, където е казано, че при мат.интерес от 1000
лв. до 5000 лв. се дължи адв.хонорар в
размер на 300 лв.+7% за горницата над 1 000 лв.. или мин.
адв.възнаграждение на пълн. на взискателя по т.1 и т.2 е 379,40лв. /200+1/2 от 358,81 лв./
Следователно, така платения
адв.хонорар от 370 лв. при материален интерес 1840,25 лв. не е прекомерен, тъй
като съответствува на минималния размер по чл.7,ал.2,т.2 във вр. с чл.10, т.2
от Наредба №1/2004 г. за мин.адв.
възраграждения. Ето защо съдът намира, че редуцираното от ЧСИ адв. възнаграждение
не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано от 370 лв. на 200 лв.
Видно от приложеното ИД, взискателят е заплатил авансово 24 лв. такса за
образуване на ИД по т.1 от ТТРЗЧСИ, 24 лв.- такса за връчване на ПДИ по т.5 от
ТТРЗЧСИ, за което е издадена сметка и фактура на взискателя. Съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски
по изпълнението, са за сметка на длъжника, но се внасят авансово от взискателя,
затова между него и длъжника възниква материалноправно отношение за
възстановяването им като вземането на взискателя за разноски по изпълнението се
реализира принудително в производството по ИД въз основа на акт на ЧСИ, който
представлява пряко изпълнително основание, без
за това да е необходимо издаването на ИЛ – в т. см. ТР№3/10.07.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, поради което оплакването е неоснователно. Неоснователно се
явява и искането за намаляване на таксата на ЧСИ по чл.26,б.В от ТЗЧСИ,тъй като
същата е дължима върху събраната сума -1840,25 лв. по ИЛ и 370 лв.-
адв.хонорар= 2210,25 лв., изчислена по т.“в“ от тарифата, както следва: 100
лв.+ 8% за горницата над 1000 лв., т.е. 196,82 лв.+ 20% ДДС = 236,18 лв.,
колкото е начислил и ЧСИ.
Ето защо обжалваното
разпореждане на ЧСИ е правилно и законосъобразно, а ЧЖ е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, съгласно изложените по-горе мотиви.
Водим от
горното
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на
„ЗАД Алианц България”АД-София, ЕИК ****– длъжник срещу действията на ЧСИ И. К.,
рег.№907 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№500/2017 г. –против постановление
на ЧСИ от 11.09.2017 г., с което е оставена без уважение молбата му за
редуцирането на претендираното по ИД адвокатско възнаграждение на взискателя
поради прекомерност до 200 лв., както и да отмени или намали начислените такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ