Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261649/11.12.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 19621 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „М.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, срещу „Х.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 4529,40 лв., представляваща неизплатен остатък от стойността на
изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат за
работа на длъжността „административен ръководител“ за назначаването му от
страна на „Х.“ ЕАД,
въз основа на сключен между страните Договор за предоставяне на посреднически
услуги за наемане на работа от 08.09.2015г., както и сумата от 2953,17 лв., представляваща неустойка
за забавено плащане, изчислена за периода от 24.02.2017г. до 07.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба следното: На основание Договор за предоставяне на
посреднически услуги по наемане на работа от 08.09.2015г. и при условията в
Оферта от 07.12.2016г. ищецът, в качеството му на посредник, извършил в полза
на ответника, в качеството му на клиент, посреднически услуги по търсене,
подбор и представяне на кандидат за работа за длъжността „административен
ръководител“ за назначаването му на работа при ответника, при дължима цена за
извършените посреднически услуги в размер на 1.4 от месечната брутна заплата,
но не по – малко от 2000,00 лв. без ДДС. Съгласно условията ответникът следвало
да извърши авансово плащане в размер на 30% от уговорената сума за съответната
позиция, но не по – малко от 600,00 лв. На 09.12.2016г. ответникът извършил
частично плащане в размер на 720,00 лв.,
като неизплатеният към момента на подаване на исковата молба остатък е в размер
на 4529,40 лв. За сумата била издадена фактура от 09.02.2017г. със срок на
плащане до 23.02.2017г. Фактурата и услугите, предмет на договора, били приети
от ответника без възражение. Излага се, че върху неизплатените суми по
посредническата услуги се дължи и неустойка за забавено плащане на цената в
размер на 0,1 процента от дължимата
сума за всеки ден на забавата. В случая тази сума е в размер на общо 2953,17
лв., изчислена за периода от 24.02.2017г. до 07.12.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника в следния смисъл: По силата на трудов договор от
26.01.2017г. Р.С. бил назначен на работа в „Х.“ ЕАД на длъжност „мениджър
проекти“. Трудовото правоотношение било прекратено поради преценка от
работодателя за несъответствие на качествата на лицето със заеманата длъжност.
Излага се, че представител на „Х.“ ЕАД никога не е приемал или подписвал
приложения към исковата молба документ, озаглавен „Оферта от 07.12.2016г.“,
нито е изразявал съгласието си, с което и да е от посочените условия в нея.
Сочи се, че ответникът не е подписвал какъвто и да било документ, с който да е
възложил на ищеца извършване на услуга. „Х.“ ЕАД не е ползвало данъчен кредит
за издадената процесна фактура. Евентуално, ако се приеме, че все пак са
осъществявани услуги, то за същите е заплатена сумата от 720,00 лв. Отново
евентуално, ако се дължи някаква сума, то следва да бъде в размер на 2000,00
лв. С оглед на изложеното и акцесорният иск се явява неоснователен. Сочи се
нищожност на клаузата за неустойка.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис
на „Търговска оферта – постоянни назначения“ с номер ********** от
07.12.2016г., а като клиент е посочено дружеството „Х.“ ЕАД.
Видно от фактура с номер 8985
от 13.12.2016г. и извлечение от преводно нареждане от 09.12.2016г. сумата от
720,00 лв. с ДДС е била преведена от страна на „Х.“ ЕАД в полза на „М.Б.“ ООД.
Като основание за плащане е посочено „оферта 1361“.
Приложен е препис от фактура с номер 9236 от 09.02.2017г., видно от
който за посреднически услуги по оферта с номер ********** от 07.12.2016г. в
тежест на „Х.“ ЕАД е начислено задължението от 4529,40 лв. с ДДС.
Приложена по
делото е „презентация на кандидата“ Р.С., създадена за „Х.“ ЕАД.
Установява се от Трудов
договор с номер 249 от 26.01.2017г., че Р.М.С. е постъпил на работа при
ответника „Х.“ ЕАД на длъжност „мениджър проекти“. Договорът е сключен със срок
на изпитване от шест месеца. Основното месечно трудово възнаграждение е било
уговорено в размер на 1200,00 лв.
Със Заповед номер 923 от
23.06.2017г. трудовите правоотношения между Р.С. и „Х.“ ЕАД били прекратени,
считано от 26.06.2017г.
По делото съдът е назначил
съдебна поръчка с предмет изслушване на свидетеля Р.М.С.. От изпратения от
Софийски районен съд съдебен протокол от проведено съдебно заседание на
28.08.2020г. се установява следното: Свидетелят е участвал в процедура по
подбор на персонал за „Х.“ ЕАД. Същият е кандидатствал за работа, чрез
платформата „Л.“. След това с него се свързал представител на „М.“. Били
проведени няколко теста и интервюта за конкретната позиция. От страна на „Х.“
ЕАД се явявал „шефът О.“, с когото свидетелят също провел среща и няколко
интервюта. Трудовото си възнаграждение С. получавал по банков път.
От заключението на вещото лице
по допуснатата СТЕ се установява следното: Фактура с номер 9236 от
09.02.2017г., издадена от ищеца спрямо ответника за 4529,40 лв. за доплащане на посреднически
услуги е била изпратена до ответника на 09.02.2017г. в 16:46ч. и е била
получена веднага. Оферта с номер ********** от 07.12.2016г. е била изпратена по
имейл от поща на ищеца до поща на ответника. На следващия ден е постъпил имейл
по пощата на ищеца, с подател – пощата на ответника, който съдържал
потвърждение на офертата. Съдържанието на изпратената по пощата оферта съвпада
изцяло с тази, приложена по настоящото дело.
По делото е изготвено заключение и по
допуснатата ССЧЕ, като вещото лице е изразило следното: По оферта с номер
********** от 07.12.2016г. е издадена фактура с номер 8985 от 13.12.2016г. от „М.Б.“
ООД на получателя „Х.“ ЕАД с вписвано основание „посреднически услуги“ –
плащане по оферта номер ********** от 07.12.2016г. с данъчна основа от 600,00
лв. и ДДС 120,00 лв. Сумата е била заплатена от „Х.“ ЕАД по банков път.
Съгласно офертата се дължи сума в размер на 1,4 от БРЗ на работника. На вещото
лице й било обяснено, че имало устна договорка трудовото възнаграждение на
работника да бъде в размер на 2500,00 лв. Именно поради това и дължимата сума
по офертата е била в размер на 4374,50 лв. без ДДС. От нея следва да се
приспадне вече платената сума от 600,00 лв., поради което дължимата към
настоящия момент сума от ответника с ДДС се равнява на 4529,40 лв. Съобразно
обаче сключения трудов договор на Р.С. било определено БТВ в размер на 1400,00
лв. Изплащането на осигуровки се извършвало съобразно трудово възнаграждение от
1400,00 лв. В счетоводството на ищеца салдото към момента е вземане от „Х.“ ЕАД
по фактура от 09.02.2017г. в размер на 4529,40 лв. В счетоводството на ответника салдото към момента е задължение към „М.Б.“
ООД по фактура от 09.02.2017г. в размер на 4529,40 лв. И двете издадени от
ищеца фактури са били осчетоводени от дружествата. Ответникът е ползвал данъчен кредит по фактура с номер 8985 от
13.12.2016г. в размер на 120,00 лв. и по фактура с номер 9236 от 19.02.2017г. в
размер на 754,90 лв. Размерът на неустойката върху главница от 4529,40 лв.
за периода от 24.02.2017г. до 07.12.2018г. е в размер на 2953,17 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
така предявените искове ищецът следваше
да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките,
довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно
правоотношение по Договор за предоставяне на посреднически услуги с ответника,
надлежното изпълнение на задължението си по този договор, размерът на
претендираните суми, както и настъпването на изискуемост на задължението.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, а именно, че е изпълнил своето задължение по Договор за
предоставяне на посреднически услуги, както и всички правоизключващи възражения
направени с отговора на исковата молба.
Съдът следва да съобрази, че е
безпротиворечива практиката на ВКС, според която отразяването на парична
престация, като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и
т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението.
Само по себе си отразяването фактурата в счетоводството на ответника, а в
случая възложител и ползването на данъчен кредит от него представляват
признание на задължението и доказват съществуването му. Така в р. №
42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по
т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, р. № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО и р. № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО в същия
смисъл. В настоящия случай от заключението на ССЧЕ, което съдът кредитира
изцяло, като професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси се
установи, че по
оферта с номер ********** от 07.12.2016г. е издадена фактура с номер 8985 от
13.12.2016г. от „М.Б.“ ООД на получателя „Х.“ ЕАД с вписвано основание
„посреднически услуги“ – плащане по оферта номер ********** от 07.12.2016г. с
данъчна основа от 600,00 лв. и ДДС 120,00 лв. Сумата е била заплатена от „Х.“
ЕАД по банков път. Освен това в счетоводството на ищеца салдото към момента е
вземане от „Х.“ ЕАД по фактура от 09.02.2017г. в размер на 4529,40 лв. В счетоводството на ответника салдото към
момента е задължение към „М.Б.“ ООД по фактура от 09.02.2017г. в размер на
4529,40 лв. И двете издадени от ищеца фактури са били осчетоводени от
дружествата. Ответникът е ползвал
данъчен кредит по фактура с номер 8985 от 13.12.2016г. в размер на 120,00 лв. и
по фактура с номер 9236 от 19.02.2017г. в размер на 754,90 лв.
Следователно
и позовавайки се на съдебната практика, изложена по – горе, настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на сумата от 4529,40 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен дори само на това основание. За пълнота на
изложението следва да се обсъди и следното: С плащането от страна на „Х.“ ЕАД в
полза на ищцовото дружество по фактура с номер 8985 от 13.12.2016г. в размер на
720,00 лв., с посочено основание „оферта 1361“, ответното дружество с
действията си е признало облигационните отношения, в които двете страни по
спора са се намирали. Оферта 1361 съответства на приложената по делото оферта с
номер ********** от 07.12.2016г. Отделно от това в подкрепа на този извод бяха
и събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Р.С. заяви, че е
участвал в процедура по подбор на персонал за „Х.“ ЕАД. Същият е кандидатствал
за работа, чрез платформата „Л.“. След това с него се свързал представител на „М.“.
Били проведени няколко теста и интервюта за конкретната позиция. От страна на „Х.“
ЕАД се явявал „шефът О.“, с когото свидетелят също провел среща и няколко
интервюта.
Без значение по спора е дали
сумата, която работникът е получавал като трудово възнаграждение съответства на
уговореното между страните относно задължението по заплащане на посредническите
услуги. Както бе споменато самото осчетоводяване на издадената фактура и
ползването на данъчен кредит представлява признание на обстоятелствата, че
сумата се дължи на посоченото от ищеца основание.
Относно иска за неустойка:
В чл. 92 ЗЗД
е уредено, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС, клаузата за неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Даденото примерно изброяване на критерии,
които могат да бъдат използвани при тази преценка (размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава; обезпечено ли е изпълнението на
задължението с други правни способи; вида на уговорената неустойка –
компенсаторна или мораторна; вида на неизпълнение на задължението;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди) не изключва възможността да бъдат ползвани
и други критерии. Обратно – при конкретната преценка за валидността на
неустоечната клауза съдът може да използва критерии извън изброените примерно,
съобразявайки конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Решение № 122 от
18.07.2019 г. по гр. д. № 3238 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение
Доколкото
съдът прие, че между страните е било налице сключено договорно правоотношение с
предмет уреденото в оферта с номер ********** от 07.12.2016г., то
и от съдържанието на самата оферта следва да изследва наличието и съдържанието
на уговорена неустоечна клауза. От приложената по делото оферта с номер 1361 не
може да се обоснове извод, че страните в действителност са уговорили
заплащането на неустойка. Липсва ясно изразена воля за това. По делото не е
представен друг договор, от чието съдържание да се достигне до извод за
съществуването на задължение при забава ответното дружество да заплати на ищеца
неустойка. Следователно предявеният иск се явява неоснователен, като недоказан
и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в исковото
производство в общ размер от 1121,26
лв., представляваща сбор от държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице и разпит на свидетел, съобразно уважената част от исковата
претенция. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответното дружество сторените от последния разноски в размер на 193,26 лв., съобразно отхвърлената
претенция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Х.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „М.Б.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4529,40 лв. (четири хиляди петстотин
двадесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща неизплатен
остатък от стойността на изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и
представяне на кандидат за работа на длъжността „административен ръководител“
за назначаването му от страна на „Х.“ ЕАД, въз основа на сключен между страните Договор за
предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015г. и оферта с
номер ********** от 07.12.2016г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „М.Б.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „Х.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответното дружество Х.“ ЕАД да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца „М.Б.“
ООД сумата от 2953,17 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане, изчислена за периода от 24.02.2017г. до
07.12.2018г., въз основа на сключен между страните Договор за предоставяне на
посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015г. и оферта с
номер ********** от 07.12.2016г.,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Х.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „М.Б.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1121,26 лв., представляваща
сбор от държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и
разпит на свидетел, съобразно уважената част от исковата претенция, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати в полза на „Х.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 193,26 лв., представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за
страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................