РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Пловдив, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330113404 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.55
ЗЗД.
В исковата молба от П. И. И. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че ищцата
е страна по договор за потребителски кредит № ***, съгласно който ищецът следвало да
върне сумата по кредита в размер на 3000 лв., при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, със срок на
кредита от 24 погасителни вноски, с обща стойност на всички плащания в размер на 9828.24
лв. Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер
на 3601.44 лв., или за срока на договора ищцата следвало да върне сумата от 8052.48 лв.
Процесният договор бил потребителски, като според ищеца с уговорката за заплащане на
допълнителен пакет от услуги кредиторът целял да си набави допълнителни плащания,
поради което същата се явявала нищожна, поради противоречие с императивни законови
разпоредби. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 и чл.21, ал.1 ЗПК
налагали извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагали и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, вкл.
и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може
да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. По
отношение на услугата пакет допълнителни услуги било видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще
преструктурира задълженията си за предварително уговорена с кредитора схема за
1
плащания. По същество се касаело за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК,
но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а, ал.1
ЗПК. По същество кредиторът си осигурявал допълнително възнаграждение в размер на 100
% от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което
противоречало и на изискванията за добросъвестност и водило до значително неравновесие
в правата и задълженията на страните. Сумата от 3601.44 лв. била недължима. Налице било
и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като се нарушавало изискването ГПР
да не надвишава пет пъти законната лихва. Поради това е направено искане за
постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата, касаеща
заплащането на пакет от допълнителни услуги и даваща право на ответника да получи
сумата от 3601.44 лв., както и за осъждането му да върне сумата от 50 лв., платена по пакет
от допълнителни услуги по договора № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за
неоснователност на предявените искове. Възнаграждението за закупени допълнителни
услуги по клауза VІ от договора за кредит не можело да се отнесе към хипотезата на чл.10а,
ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги били заявени като възможност, на базата на които
кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за
отпускане на кредита. Всички предпоставки за упражняване на закупените допълнителни
услуги били ясно и точно описани. Изборът за това бил изцяло на клиента.
Възнаграждението за допълнителни услуги не било такса за дейност по усвояване и
управление на кредита. С тези допълнителни услуги клиентът си осигурявал приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита. Неоснователни били доводите за нарушение на ЗЗП.
Не било налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги не следвало да се включва в ГПР, тъй като в ГПР се попадали разходи
за допълнителни услуги, но само когато получаването на такива било задължително условие
за сключване на договора за кредит. Общо платената сума за предоставените допълнителни
услуги била в размер на 2239.68 лв. Посочено е, че към момента непогасената главница за
целия срок на договора е 1571.85 лв., а непогасената договорна лихва – 468.21 лв. или обща
сума в размер на 2040.06 лв. Поради това в случай, че бъде прогласена нищожността на
клаузите, регламентиращи условията по предоставения пакет от допълнителни услуги и се
установи, че сумите от тях са недължимо платени, е направено възражение за прихващане
със сумата от 2040.06 лв. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.02.2018г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищеца в качеството
на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ *** при следните параметри: сума на кредита – 3000 лв.; срок на кредита 24 месеца,
размер на вноска по кредита – 185.46 лв., ГПР – 49.89 % и ГЛП – 41.17 %, лихвен процент
2
на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 4451.04 лв. Параметрите по избрания и
закупен пакет допълнителни услуги са следните: 3601.44 лв.- възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Общото задължение по договора е 8052.48 лв. Съгласно
подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато същият просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер. Съгласно чл. 12.4 при обявяване на
предсрочна изискуемост клиентът дължи остатъчните непогасени вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и таксите по чл.17.4. Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в
която са отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както
следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска
по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на
последната погасителна вноска е 15.03.2020г. На дата 14.09.2018г. между страните е
сключен анекс № 1 към договор за потребителски кредит, неразделна част от който е нов
погасителен план, с последна погасителна вноска 15.06.2020г.
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и
съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства
относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.
Съгласно договора при кандидатстването си за кредит клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга, посочена в т.V, като според искането за отпускане на
потребителски кредит, пакетът от допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възможността за
събиране на комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги
по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за
предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", представлява
по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите възможност за промяна на
погасителния план – за отлагане на определен брой погасителни вноски и за намаляване на
определен брой погасителни вноски по своята същност са дейности по управление на
кредита. С оглед изложеното съдът приема, че тези уговорки за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК
3
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузите са
нищожни на това основание. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в
годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 ЗПК, като уговарянето им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с
принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги,
които може и да не се използват. Наред с това посочените допълнителни услуги, не би
следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали -
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или
плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за
кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. Поради това съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради нищожност на уговорката за допълнителен пакет услуги, платените по нея суми са
недължимо платени и подлежат на връщане. Не е спорно между страните, че платената сума
по пакет за допълнителни услуги възлиза на 2239.68 лв. С отговора на исковата молба
своевременно е заявено възражение за прихващане между посочената сума и дължимата от
ищеца на ответното дружество сума в общ размер от 2040.06 лв., представляваща сбор от
неплатена главница от 1571.85 лв. и договорна лихва в размер на 468.21 лв., всяка от които
суми представлява разлика между договорените суми по договора и вече платените от
ищеца от 1428.15 лв. главница и 982.83 лв. лихва. Ищецът не оспорва дължимостта на
сумите, респ. не ангажира доказателства за тяхното плащане, сумите са установени по
основание и размер, поради което съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата
от 2239.68 лв. следва да бъде отхвърлен за сумата от 2040.06 лв., като погасен чрез
прихващане, респ. уважен за сумата от 199.62 лв.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в
размер от 194.06 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е бил представляван
от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на *** ще се присъди сумата от
1247.94 лв., сбор от дължимото адвокатско възнаграждение по двата предявени иска, с оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги, обективирана
в договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 15.02.2018г., сключен
между П. И. И., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на П. И. И., ЕГН
********** от *** сумата от 199.62 лв. /сто деветдесет и девет лева и 62 ст./ платена без
основание поради недействителност на клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 15.02.2018г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 20.09.2022 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над посочената сума до пълния претендиран
размер от 2239.68 лв. или за сумата от 2040.06 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ
със сумата от 2040.06 лв., от които 1571.85 лв. непогасена главница и 468.21 лв. непогасена
договорна лихва по договора за потребителски кредит.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на П. И. И., ЕГН
********** от *** сумата от 194.06 лв. /сто деветдесет и четири лева и 06 лева/ лева
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на ***, с личен №
**********, вписана в ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 1247.94 лв. /хиляда
двеста четиридесет и седем лева и 94 ст./ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5