РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209022 по описа за 2021
година
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Й. П., чрез адв. Б.Я. от АК – Пловдив,
против наказателно постановление /НП/ № 7246/25.05.2021 г., издадено от
началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за извършено нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради това, че в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и в НП не се съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Твърди се, че наказващият орган не бил изследвал и обсъдил възражението на
жалбоподателя в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се още, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП било допуснато нарушение на чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно или алтернативно изменение на същото в
частта досежно размера на наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, не се явява
1
и не се представлява.
Въззиваемата страна – АПИ, редовно призована, се представлява от
юрк. Н., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Изложени са съображения в писмени бележки. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 05.05.2021 г., в 09:20 часа, на път ІI-18 (Софийски околовръстен
път), км. 25+300, на 300 м. след разклон за Кремиковци в посока Чепинци-
Лозен, Р. Й. П. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси,
с две управляеми оси, марка „МАН“, модел „35.413ФФДТМ“ с рег. № СА
**** КХ. По същото време свид. Б.П. и колегата му А. – служители в АПИ,
осъществявали контрол на републиканската пътна мрежа за движение на
тежки и извън габаритни пътни превозни средства. Спрели за проверка ППС-
то, управлявано от жалбоподателя, което било натоварено с пясък. Било
извършено измерване на ППС-то с електронна везна PW-10 № К0200009 и
ролетка № 1307/18, използвани от контролните органи, като според
показанията на везната и ролетката при разстояние между осите 1,40 м. на
двойната задвижваща ос – 3-та и 4-та на МПС, сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос е 26,500 т., при максимално допустимо
натоварване на оста 19,000 т. Измерената общата маса на МПС-то била 40,050
т. при максимално допустима 32,000 т. При проверката водачът не представил
валидно разрешително за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство (по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС - Наредбата), респективно тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата, за така
измерените параметри на МПС, при условията на чл. 18 от Закона за
пътищата и чл. 8 от Наредбата. Свид. П. преценил, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което съставил АУАН срещу П..
При съставяне на АУАН № 0008013/05.05.2021 г. срещу Р. Й. П.,
надлежно връчен на същия, са иззети като доказателства ксерокопия от:
лична карта, рег. талон на ППС – част 2, експедиционна бележка №
330410139081/05.05.2021. Актът е съставен и връчен в присъствие на един
свидетел. В него не са направени възражения от водача.
В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено
възражение, поради което въз основа на така съставения АУАН, при
идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване на
правната квалификация, е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата на жалбоподателя П. е наложена глоба в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Административно наказващият
орган е приел, че към момента на проверката лицето Р. Й. П. е осъществявало
2
движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Наредбата), респективно тежко по чл. 3, т.
2 от Наредбата, без разрешение, издадено по реда на Раздел IV на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС от администрацията, управляваща пътя /А„ПИ”/, за дейност от
специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Посочено е, че нарушението е за първи път.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – заповеди за
компетентност, протокол за измерване на превозно средство, експедиционна
бележка, декларация и сертификат за съответствие, Заповед № А-
616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН; както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля П. относно времето,
мястото и начина на извършване на проверката, както и резултата от нея,
които съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви,
подкрепени от приетите писмени доказателства по делото. Съвкупният анализ
на всички доказателствени материали позволява на съда да установи
изложените по-горе фактически обстоятелства, като същите са
безпротиворечиви помежду си и не се налага обсъждането им по реда на чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
От правна страна:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени в срока по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН от компетентни органи съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП
и Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. и чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП и Заповед
№ РД-11-1266 от 17.10.2019 г. на председателя на Управителния съвет на
АПИ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити. Както в
3
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е подробно
описано, като конкретно са посочени датата и мястото, където е прието, че е
извършено – на път ІI-18, км. 25+300, на 300 м. след разклон за Кремиковци в
посока Чепинци-Лозен. Съдържат се конкретните действия, с които е прието,
че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, а именно, че е
управлявал, подробно описано, с всички необходими индивидуализиращи
белези ППС, което се явява извънгабаритно и тежко. Отразени са измереното
разстояние между осите, сумата на натоварването, допустимото максимално
натоварване и е посочена конкретната законова разпоредба, касаеща тези
стойности. Посочено е защо е прието, че ППС управлявано от жалбоподателя
е извънгабаритно и тежко, а така също и защо е прието, че жалбоподателят е
извършил от субективна страна, състава на нарушението. Изложени са
мотиви, защо административно наказващият орган е приел, че нарушението
не е маловажно, смекчаващи и отегчаващи отговорността на наказаното лице
обстоятелства и конкретните доказателства, въз основа на които е обоснован
извод за доказаност на нарушението – Протокол от измерване, разписка за
връчен АУАН, копия на лична карта, свидетелство за регистрация на ППС
част 2, експедиционна бележка. Също така е посочена конкретната законова
разпоредба, която е прието, че е нарушена, и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, без да са налице противоречия между приетите за
осъществили се факти и законовата разпоредба, под която същите са
субсумирани.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни релевираните от
страна на жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административно
наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Административната санкция на П. е наложена предвид извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Цитираната разпоредба от ЗП забранява без разрешение движението на
извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия за дейности от специалното ползване на пътищата.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Съобразно 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата „ Във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
4
средства…, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че: 1. движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3“. Именно тук
изрично е изведена отговорността на водача, която е алтернативна на
останалите изброени субекти. В настоящия случай отговорността е
ангажирана за осъществяване на движение на превозното средство, което се
извършва именно от неговия водач. С оглед на това съдът намира, че субектът
на отговорността е правилно определен, като нормативната уредба предвижда
санкция, както за превозвача, така и за водача.
Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на настоящото
производство гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят П. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като е
управлявал извънгабаритно и тежко пътно транспортно средство, без да
притежава издадено разрешение, което между впрочем не се оспорва от
жалбоподателя.
От субективна страна, нарушението е извършено виновно, при форма на
вината непредпазливост – жалб. П. е бил длъжен да притежава и представя
при проверка разрешително за движение на извънгабаритно и тежко ППС и
като водач на такова ППС е следвало да е запознат с допустимото
натоварване на управляваното от него ППС, както и да познава законовата и
подзаконовата нормативна уредба, предвиждаща специфични задължения за
извършвания от него превоз.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от
същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му
отразява степента на обществената му опасност. Движението на
извънгабаритни ППС създава опасност за републиканската пътна мрежа,
затова и е наложително да има предварителен контрол и разрешение за
конкретни размери на МПС, както и одобрен маршрут. Именно поради това и
съдът прие, че нарушението не би могло да се приеме за маловажно. Доводи в
посочения смисъл са изложени и в НП.
По отношение размера на наложеното административно наказание,
съдът намира следното:
За извършеното от жалбоподателя нарушение, приложимата
санкционна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, предвижда наказание „глоба” в
размер от 1000 / хиляда/ до 5000 /пет хиляди/ лева.
Според настоящия съдебен състав, неправилно административно
наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
налагайки на нарушителя наказание над законоустановения размер, при така
установените факти, касаещи тежестта на нарушението, с оглед допуснатото
5
претоварване, наличните смекчаващи административно наказателната
отговорност обстоятелства, каквото се явява факта, че П. не е санкциониран
за подобен вид нарушение – такива доказателства няма представени от
въззиваемата страна, напротив, изрично е посочено, че е за първи път.
Посоченото като утежняващо вината обстоятелство – неизпълнение на
условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, не може
да се обсъжда като такова, тъй като в тази разпоредба се разглежда
единствено възможността ППС да продължи движението си след
установяване на нарушение, като посочените условия не могат да се
разглеждат като елемент или обстоятелство, свързано с нарушението. След
задълбочена преценка на горните обстоятелства и характера и значението на
отношенията, които жалбоподателят е нарушил, настоящият съд счита, че
„глоба“ в законоустановения минимален размер, а именно 1000 /хиляда/ лева,
би спомогнала за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН, както по отношение на
личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието и би се явила в пълна степен съответна на извършеното деяние.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г.
следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо,
предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
юрисконсултско възнаграждение на АПИ, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. В случая производството не е с особена правна или
фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което
следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на
80 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7246 от 25.05.2021 г., издадено
от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което на Р. Й. П. с ЕГН: ********** от с. Г.,
общ. Е.П., ул. ******, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „глоба” на 1000 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА Р. Й. П. с ЕГН: **********, с адрес: с. Г., общ. Е.П., ул.
6
******, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението
е изготвено по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7