№ 124
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20221001000673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294, ал.1 ГПК, образувано след
отменително решение по т.д.990/2021 година на ВКС, с което делото е
върнато на САС за произнасяне по предявените искове с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН.
Съдът намира следното:
Производството по в.т.д.5076 по описа за 2019 година на Софийски
апелативен съд е образувано по подадена въззивна жалба от И. Д. С. и Н. Х.
Д. срещу решение №1306 от 16.07.2019 година по т.д.1459/2017 година на
Софийски градски съд, VI-21 състав, В ЧАСТТА, с което е обявено за
относително недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД/н/
извършеното с изявление с вх.10193/30.10.2014 година от И. Д. С. прихващане
на придобитите от М. М. П. с договор за цесия от 30.10.2014 година вземания,
произтичащи от договор за безсрочен депозит в общ размер на 39500 евро със
задължения на И. Д. С. и Н. Х. Д. към „КТБ“ АД /н/ по договор за банков
кредит от 19.11.2008 година, освен за сумите, които И. Д. С. би получил при
разпределение на осребреното имущество.
1
С решение №12046/02.10.2020 година, съдът е потвърдил решението, в
обжалваната му част.
Решението е отменено и върнато на САС за разглеждане на евентуално
съединените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Производството по т.д. 1459/2017 година на Софийски градски съд,
ТО, VI-21 състав е образувано и по предявени искове, в отношение на
евентуалност с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, които съгласно чл.271, ал.2
ГПК следва да се разгледат от въззивния съд.
В исковата молба синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност са
твърдели, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1,
чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е
поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението
на всичките задължения и е ограничена дейността , като е забранено
извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова
дейност., а с решение № 114 от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е
продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ
по протокол № 27 от 6.11.2014 г., обявено по партидата в търговския
регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на
банкова дейност. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.н.№ 2216/2015 г.
Софийският апелативен съд е определил начална дата на
неплатежоспособността на банката 20.06.2014 г., когато същата е била
постановена под особен надзор.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗБН вр. с чл.60, ал.3 ЗБН установява
правото на синдиците да предявят исковете по чл.59 ЗБН в 2-годишен срок от
открИ.е на производството по несъстоятелност.
На 19.11.2008 година „Корпоративна търговска банка“АД е
предоставила кредит в размер на 88538 евро на И. Д. С. и Н. Х. Д.. На
30.10.2014 година с писмо вх.№ 10139/30.10.2014 г., на основание чл. 99 от
ЗЗД, М. П. като цедент е уведомила „Корпоративна търговска банка“АД (н.),
че с договор от 30.10.2014 г. е прехвърлила изцяло на цесионера И. Д. С.,
вземанията си към „Корпоративна търговска банка“АД в размер на 39 500
евро по депозитна сметка с IBAN **********, произтичащи от договора за
депозит. Със същото писмо И. С. е заявил, че на основание чл. 104 от ЗЗД
2
прихваща вземанията си в размер на 39 500 евро, придобити с цесионния
договор, със задълженията си към банката в същия размер, произтичащи от
сключения с нея договор за банков кредит.
Твърдят, че съгласно чл.59, ал.3 ЗБН прихващането може да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност,
но към момента на придобИ.е на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано открИ.е на
производството по несъстоятелност. Законодателят определя два момента за
да бъде обявено прихващането за недействително по отношение на
кредиторите, а именно: датата на придобИ.е на вземането и задължението от
кредитора, както и недобросъвестността на кредитора към момента на
придобИ.е на вземането или задължението. Недобросъвестността се определя
алтернативно като знание на кредитора за настъпилата неплатежоспособност
или като знание на кредитора, че е поискано открИ.е на производство по
несъстоятелност. Знанието е налице, тъй като към датата на придобИ.е на
вземанията от страна на ответника чрез цесия настъпилата
неплатежоспособност е ноторно известен факт. През месец юни, 2014 година
е обявено в медиите и публичното пространство решението на БНБ за
поставяне на банката под особен надзор, а с решението за удължаване на
срока е посочено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на
ликвидност за възстановяване на банковата дейност. Моли съда да постанови
решение, с което обяви за относително недействително извършеното
прихващане, на осн. чл.59, ал.3 ЗБН.
Ответниците И. Д. С. и Н. Х. Д. оспорват предявените искове. Твърдят,
че нито към момента на придобИ.е на вземането, нито към момента на
придобИ.е на задължението е било открито производство по несъстоятелност.
Едва на 06.11.2014 година е взето решение на УС на БНБ за отнемане на
лиценза на „Корпоративна търговска банка“ АД, което е обявено в търговския
регистър на 07.11.2014 година, поради което е неприложима презумпцията по
чл.59, ал.4 ЗБН. Действително банката е била поставена под специален
надзор, но съгласно чл.115, ал.1 ЗКИ това се прави когато е налице опасност
от неплатежоспособност. Специалният надзор е надзорна мярка, част от
надзорната дейност на централната банка, предвидена от законодателя в
3
чл.103, ал.2, т.20 ЗКИ и представлява система от принудителни
административни мерки, която се прилага от УС на БНБ. Легалното
определение на неплатежоспособността по чл.36, ал.2 ЗКИ е коренно
различно от легалното определение на опасност от неплатежоспособност по
чл.115 ЗКИ. Едва вписването на решението на УС на БНБ за отнемане на
лиценза в Търговския регистър е началният момент, от който е възможно за
третите лица да се формира знание за наличие на неплатежоспособност.
Узнаването на обстоятелството за поставяне на банката под специален надзор
поради опасност от неплатежоспособност както и продължаването на срока за
прилагане на мерките на специалния надзор не са равносилни на
недобросъвестност на кредитора по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, тъй като при
първите две е налице вероятност от сбъдване на бъдещо събитие –настъпване
на неплатежоспособност докато за осъществяване на фактическия състав на
преферентния иск е необходима настъпила неплатежоспособност. Моли съда
да постанови решение, с което отхвърли исковете.
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт,
който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че
даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в
обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата
страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.
Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на
спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена
от първоинстанционния съд.
Не се спори, че между „Корпоративна търговска банка“АД (н.) и И. Д.
С. и Н. Х. Д. съществуват отношения по сключен на 19.11.2008 г. договор за
банков кредит и допълнителни споразумения към него, съответно Анекс № 1
от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 09.08.2010 г., Анекс № 3 от 25.08.2011 г. и
Анекс № 4 от 09.01.2012 г., по силата на който на кредитополучателите е
предоставен кредит в размер на 88 538 евро за закупуване на недвижим имот.
Безспорно е също така, че между „Корпоративна търговска банка“АД (н.) и
третото лице помагач М. М. П. е бил сключен рамков договор за платежни
4
услуги за потребители и анекс № 126418 от 4.12.2013 г. към него, по силата
на който, на нейно име е била разкрита банкова сметка в евро за съхранение
на парична сума при условията на преференциален влог. С писмо вх.№
10139/30.10.2014 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, М. П. като цедент е
уведомила „Корпоративна търговска банка“АД (н.), че с договор от
30.10.2014 г. е прехвърлила изцяло на цесионера И. Д. С., вземанията си към
„Корпоративна търговска банка“АД в размер на 39 500 евро по депозитна
сметка с IBAN **********, произтичащи от договора за депозит. Със същото
писмо И. С. е заявил, че на основание чл. 104 от ЗЗД прихваща вземанията си
в размер на 39 500 евро, придобити с цесионния договор, със задълженията си
към банката в същия размер, произтичащи от сключения с нея договор за
банков кредит в евро от 19.11.2008 г. и е направил искане за счетоводно
отразяване погасителното действие на прихващането.
Установени от представените доказателства и служебно известни на
съда са и следните обстоятелства, свързани с неплатежоспособността на
„КТБ“АД (н.) : С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1,
чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е
поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението
на всичките задължения и е ограничена дейността , като е забранено
извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова
дейност., а с решение № 114 от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е
продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ
по протокол № 27 от 6.11.2014 г., обявено по партидата в търговския
регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на
банкова дейност. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.н.№ 2216/2015 г.
Софийският апелативен съд е определил начална дата на
неплатежоспособността на банката 20.06.2014 г., когато същата е била
постановена под особен надзор.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако
кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, но към момента
на придобИ.е на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано открИ.е на производство по
5
несъстоятелност. Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск
следва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки: 1)
извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответника като
кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението му към
банката да са възникнали преди датата на решението за открИ.е на
производство по несъстоятелност и 3) наличие на знание у ответника към
момента на придобИ.е на вземането или задължението му, че е настъпила
неплатежоспособност на банката или че е поискано открИ.е на производство
по несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата
на чл. 59, ал. 4 от ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението
му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.
36, ал. 2 от ЗКИ.
В случая е безспорно установено от фактическа страна, че
задължението на ответниците произтича от сключен на 19.11.2008 г. договор
за банков кредит и допълнителни споразумения към него, съответно Анекс №
1 от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 09.08.2010 г., Анекс № 3 от 25.08.2011 г. и
Анекс № 4 от 09.01.2012 г., и е възникнало както преди датата на решението
на съда за открИ.е на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и
преди датата на отнемане лицензията на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) за
извършване на банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е обявено в
търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ.
Същевременно, по делото се установява, че ответниците са придобили
вземания към "КТБ" АД (в несъстоятелност ) въз основа на сключен договор
за цесия, за който банката е надлежно уведомена на 30.10.2014 год., когато е
направено и изявлението за прихващане. Изявлението за прихващане от
ответника е доведено до знанието на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) на
горепосочената дата и с достигането му до банката, същото е породило
предвиденото в чл. 104, ал. 2 от ЗЗД действие и насрещните вземания на
страните се считат погасени до размера на по малкото от тях.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два
елемента от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН: извършено е валидно
6
изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката,
спрямо която е открито производство по несъстоятелност като вземанията и
задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
открИ.е на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН, изискващ наличието на знание от страна на кредитора за
настъпилата неплатежоспособност на банката, релевантен за което е и
въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към банката по
сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията
по чл. 59, ал. 4 от ЗБН, настоящият съдебен състав намира следното:
В процесния случай, осъществяването на този елемент от фактическия
състав на нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на доказване от страна на
ищеца - синдиците на "КТБ" АД (в несъстоятелност /, тъй като с оглед датата
на сключване на договорите за цесия - 30.10.2014 год. е неприложима
презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 от ЗБН.
В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено разрешението на
въпроса относно знанието на кредитора на банката за настъпилата й
неплатежоспособност към момента на възникване на неговото вземане.
Например решение № 51/21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 59/10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение №
143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., II т. о. на ВКС; решение №
39/07.05.2021 г. по т. д. № 2359/2019 г., I т. о. на ВКС; решение №
142/21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., II т. о. на ВКС и други. Настоящият
въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по повод тълкуването
на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Твърденията в исковата молба се свеждат до наличието на знание за
неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на
която банката е поставена с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ под специален надзор поради изчерпана ликвидност и
невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от
ЗКИ/. Твърди се, че поставянето на банката под специален надзор, поради
спирането на плащанията към клиенти, е ноторно известен факт, тъй като към
датата 20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал с тази информация.
Знанието на ответника е обосновано по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН с
7
публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от
16.09.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до
20.11.2014 г. С оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за
недействително извършеното прихващане от кредитора на банката.
Доколкото активните вземания са придобити преди датата на
решението за открИ.е на производство по несъстоятелност подлежи на
преценка дали към момента на придобИ.е на вземанията кредиторът е знаел,
че е настъпила неплатежоспособността или, че е поискано открИ.е на
производство по несъстоятелност. Безспорно последната предпоставка не е
налице, а знанието за настъпила неплатежоспособност не може да се
приравни на опасност от неплатежопособност по см. на чл.115 ЗКИ, при
наличие на която БНБ може да постави банката под специален надзор.
ПридобИ.ето на вземанията, с които ответникът е извършил
оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на
цитираните решения, но узнаването на решенията от ответника вследствие
надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се
приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59,
ал. 3 от ЗБН.
Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под
специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите
лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в
съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови
затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки
да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен
орган - БНБ, съС.ие на неплатежоспособност. При липса на категорични
доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с
информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от
иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е
възползвал от нея при извършване на прихващането, няма основание да се
приеме че прихващането е извършено при наличие на знание, релевантно за
уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН предявеният евентуален иск, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
8
На осн. чл.78, ал.3 ГПК „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ следва
да заплати направените разноски, както следва: на Н. Х. Д. сумата от 6800
лева, адвокатско възнаграждение, а на И. Д. С. сумата от 8375,11 лева,
представляваща дължима държавна такса за касационната инстанция и
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
На осн. чл.59, ал.7 ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД в
несъстоятелност следва да бъде осъдена да заплати от масата на
несъстоятелността сумата от 4635, 32 лева, дължима държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД, /н/, ЕИК-83118467677, със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“, №10 срещу И. Д.
С., ЕГН-********** с адрес: гр.***, ул.“***“, **, ет.*, ап.** и Н. Х. Д., ЕГН-
********** с поС.ен адрес: гр.***, ж.к.“***“, ул.“***“, **, ет.*, ап.* искове за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/ прихващането, извършено с изявление с
вх.№ 10139/30.10.2014 г с активно вземане в размер на 39 500 евро,
придобито с договор за цесия с М. М. П., на осн. чл.59, ал.3 ЗБН.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД, /н/, ЕИК-83118467677,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район Средец, ул.“Граф
Игнатиев“, №10 да заплати на Н. Х. Д., ЕГН-********** с поС.ен адрес:
гр.***, ж.к.“***“, ул. “***“, **, ет.*, ап.* сумата от 6800 /шест хиляди и
осемстотин/ лева, а на И. Д. С., ЕГН-********** с адрес: гр.***, ул.“***“, **,
ет.*, ап.** сумата от 8375,11 /осем хиляди триста седемдесет и пет лева и
единадесет стотинки/ лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД, /н/, ЕИК-83118467677,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район Средец, ул.“Граф
Игнатиев“, №10 да заплати от масата на несъстоятелността в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен
съд сумата от 4635,32 лева, на осн. чл.59, ал.7 ЗБН.
Решението е постановено при участието на М. М. П. като трето лице
9
помагач на страната на ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10