ОПРЕДЕЛЕНИЕ №560
гр. Русе, 04.12.2014
г.
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на четвърти
декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 131 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.119, ал.3 ГПК във
връзка с чл.118, ал.2, изр.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Л. – Т. М. Х.
с.р.о.“ /L. – T. M. H. s.p.o./, регистрирано в Република Словакия,
представлявано от изпълнителния директор М. М., чрез адв.
М.П. *** против „П. Б. Р. П.” АД гр. Р.,
с която са предявени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД. Ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от
276 596,75 евро, представляваща обезщетение за лошо изпълнение на договор
за превоз на товар по река Дунав от Будапеща до Браила, обективиран
в коносамент от 11.01.2014 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претенцията му се основава на твърдяни
от него претърпени вреди в резултат от повреждането на товара – малц в насипно състояние, по време на извършения от
ответника превоз с баржа „СБ 2“.
С оглед изясняване обстоятелствата по спора,
съдът е извършил пълна двойна размяна на книжата по делото.
В законоустановеният
срок по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът „П. Б. Р. П.“ АД гр. Р., представлявано
само заедно от Д. Н. К. и Т. И. М. – изпълнителни директори, е представил писмен отговор, съгласно връченото
му разпореждане на съда № 1497/24.06.2014 г. Съгласно дадените му указания ответникът взема становище по допустимостта и
основателността на предявените искове. В срока за отговор прави и възражение по чл.119, ал.3 ГПК за
неподсъдност на делото на РОС. Счита, че неправилно ищецът нарича коносамент документа, представен като приложение № 15 към
исковата молба, който според него всъщност представлява товарен манифест.
Счита, че ако ищецът действително бе представил коносамента/товарителницата,
то от функцията му на доказателство за сключен договор за превоз би се извлякъл
приложимия материален закон. Акцентира върху факта, че приложимата правна рамка
се определя от общо известното обстоятелство, че „П. Б. Р. П.“ АД гр. Р.
извършва дейността си по превоз на товари по река Дунав при приложение на
„Братиславските съглашения“, по които е страна и които са общо известни и общо
задължителни за приложение от всички дунавски параходства,
а всички издадени документи за превоз в
случая са в съответствие и с препращане към
„Братиславските съглашения“. Навежда и доводи в насока, че отговорността на
корабния превозвач, какъвто е той в настоящия случай, е регламентирана от нормата
на чл. 12, носещ наименование „Отговорност на превозвача за своевременната
доставка и безопасния превоз на товара.“, като в чл. 16, ал.2 е изрично предвиден и ред за осъществяването
й. Съгласно чл. 16, ал.2, изр. 2 „Ако превозвачът отклони рекламацията или я
удовлетвори само частично, или не я разгледа в установения срок, получателят на
товара има право да предяви иск“, т.е. правото на иск за обезщетение се предпоставя от наличието на една абсолютна процесуална
предпоставка – предяваване на рекламация в срока по
чл. 7, т.15 от „Братиславските съглашения“, която в случая не е налице.
Съдът след като съобрази обстоятелствата по
делото счита, че възражението на ответника за неподсъдност на делото,
съгласно правилата на общата местна подсъдност, е процесуално допустимо. Съгласно
изискванията на чл.119, ал.З ГПК възражението за неподсъдност на делото е
направено в законоустановения срок - в срока за писмен отговор на исковата
молба и от надлежна легитимирана страна - ответник по предявените искове.
То е и основателно възражение. Съгласно Приложение
№ 3 към Договор за сътрудничество на дунавските параходства
– участници в Братиславските съглашения,
регламентиращо реда и начина на разрешаване на спорните въпроси между
дунавските параходства – участници в Братиславските
съглашения, спорните въпроси по
изпълнението на самите Съглашения се решават от арбитражен съд със седалище в
Будапеща – Унгария.
По силата на чл.3, т.1 и т.2 от цитираното приложение при възникване на
спор параходствата вземат мерки за мирно решаване на
възникващите между тях разногласия чрез кореспонденция или преки преговори,
като в случай, че опитът за мирно решаване на спора не даде положителен
резултат, параходството, явяващо се ищец, писмено съобщава на секретаря на
Конференцията на директорите и с копие до параходството – ответник за
възникване на спора и моли секретаря на Конференцията да свика Арбитражен съд.
В настоящият случай производството пред
Русенски Окръжен съд е образувано по
заявена от „Л. – Т. М. Х. с.р.о.“ /L. – T. M. H. s.p.o./, регистрирано в Република Словакия претенция да бъде
осъдено ответното дружество – „П. Б. р. п.“ АД да заплати сумата от
276 596,75 евро, представляваща обезщетение за лошо изпълнение на договор
за превоз по река Дунав от Будапеща до Браила, обективиран
в каргоманифест от 11.01.2014 г., наричан от ищеца коносамент.
С
отговора на исковата молба ответното дружество представя Заявка за превоз на
товар № 106/17.12.2013 г., видно от който C. P. D., Братислава Словакия,
в качеството си на наемател наема от П.
Б. Р. П. АД Р., в качеството му на собственик
покрит речен шлеп със стоманена настилка SB-2
за 1.000 МТ франко Будапеща, подходящи за превоз на малц
и възлага осъществяването на превоз на насипен малц
при условията на заявката относно цени за превоз, комисионни, пристанищни
такси, разходи, чистота, дати на товарене, уведомление за готовност, скорост на
товарене и разтоварване, такси за забавяне, отговорност, застраховка, плащане и
др. В раздел „Рекламации, права на задържане на товара и арбитраж“ от този
документ изрично е договорено, че „Всички рекламации се разглеждат, ако цената
за превоза и другите компенсации за транспортирането са изцяло платени, като
рекламациите се уреждат съгласно условията на Споразумението от Братислава“.
Съдът намира за неоснователно наведеното в
допълнителната искова молба от страна на ищеца „Л. – Т.М. Х. с.р.о.“ /Lycos – T. M. H. s.p.o./ Словакия възражение за неналичие на основания за
неподсъдност на спора на сезирания съд, позовавайки се на нормата на чл. 16.3
от Общите условия, както и това, че неспазването на рекламационната
процедура не е условие за възникването на право на иск.
Съгласно представеното заверено копие на
раздел II „Съглашение за общите условия на превоз на
товари в международното съобщение по река Дунав“ в чл. 3 е посочена сферата на действие на съглашението,
както и че обхваща транспортирането на товари в международното съобщение между
дунавските пристанища за товарене и разтоварване.
Цитираната от ищеца подсъдност по чл. 16, ал.3
от Общите условия на Братиславските съглашения се прилага само за исковете,
произтичащи от договора за превоз. В случая ищецът не се явява легитимиран
получател на товара, нито фрахтовател, съответно
лице, което може да предяви иск, основан на договора за превоз, тъй като претенцията му се основава на извъндоговорно отношение, в каквато насока са и наведените
от ответника съображения в допълнителния отговор на допълнителната искова
молба. Видно от представената от ответното дружество „П. Б. Р. П.“ АД гр. Р. с
отговора на исковата молба Заявка за превоз на товар № 106/17.12.2013 г.,
съдържаща всички елементи на договор за превоз на насипен малц
с покрит речен шлеп „SB – 2“ , в нея ищцовото
дружество „Л. – Т. М. Х. с.р.о.“ не фигурира като страна в превозните отношения.
Вследствие на това, както многократно е посочно от ответното дружество – „П. Б. Р. П.“ АД гр. Р., арбитражът, уреден в Приложение 3 към раздел I на Братиславските съглашения е на общо основание
приложим.
При това положение, с оглед
наличието на специален ред за решаване на спорните въпроси, както и направеното
възражение за неподведомственост от ответника в срока по чл. 367, ал.1 ГПК,
съдът намира, че делото му е неподведомствено.
Предвид гореизложените
съображения, производството по делото следва да бъде прекратено, поради
неподведомственост на спора пред българския съд.
По тези съображения,
Окръжният съд на основание чл.15, вр. чл.19 ГПК и чл.3, т.1 и т.2 от Приложение № 3 към раздел I от Договора за
сътрудничество на дунавските параходства – участници
в Братиславските съглашения /по състоянието към 01.01.2005
г./,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 131/2014г. по описа
на РОС, поради неподведомственост на спора пред съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните по делото пред ВТАС съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: