№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 5. 01. 2021 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 2144 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.
148, т.3 от Закона за ветеринарно медицинската
дейност / ЗВМД/.
Образувано е по жалба на Е.Г.С., против
заповед № 504/ 10.09.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на
храните / ОДБХ/ - Варна, с която на основание чл.148, т. 3 във вр. с чл.142, ал.1 , т.1 от ЗВМД е отказано на собственика на животновъден обект
рег. № 9261-0143 изплащане на
обезщетение за принудително убити ,
унищожени източно балкански свине по заявление с вх. № ЗЖ-423/ 17.03.2020 год. С жалбата без да са изложени конкретни съображения
се твърди , че оспореният отказ бил незаконосъобразен , поради съществено
процесуално нарушение , нарушение на материалния закон, несъответствие с целта
на закона и разрез с изискванията произтичащи от чл.6 от АПК. Иска се отмяна на
обжалваната заповед, като жалбоподателката не се явява в проведените съдебни
заседания и съответно не излага
допълнителни доводи в подкрепа на подадената от нея жалба.
Ответникът – директорът на ОДБХ-Варна ,
чрез упълномощения юрисконсулт Р.
изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Съгласно издаденото от директора на ОДБХ-Варна
удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1679/13.06.2018 г. , Е.Г.С.
е собственик на животновъден обект с
рег. № 9261-0143 , предназначен за отглеждане на свине – майки
и техните приплоди, находящ се в с. Цонево , община Дългопол , ПИ № 039051.
Според справка от Интегрираната информационна
система на БАБХ, към датата 13.03.2020 г. в обекта са отглеждани 21 бр. животни
от породата Източно балканска свиня. По отношение на този обект е съставен на
28.02.2020 г. от главния инспектор в отдел ЗЖ към ОДБХ-Варна д-р Т.И доклад
за съмнение , потвърждаване и епизоотично проучване за болестта Африканска чума
свине. В доклада е отразено вземането на същата дата на органни проби от отглеждано в обекта животно / далак, бъбрек
и лимфен възел/, които са изпратени на 4.03.2020 г. в НДНВМИ-София. Изпратените
проби са изследвани в Изпитвателна лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ към НДНВМИ-София, за което е съставен протокол
за изпитване № 1483 АЧС/5.03.2020 год. , който е изпратен на ОДБХ- Варна с
изход. № ДДД-02-2185/ 6.03.2020 год. Установена
е положителна проба за наличието на болестта Африканска чума по свинете, по
повод на което е издадена от изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните заповед № РД-11-645/6.03.2020 г. , с т. І от която са обявени
първично възникнали огнища на болестта,
включително в обекта на жалбоподателката, а с т.ІІІ.1 е наредено на директора
на ОДБХ- Варна да организира принудителното умъртвяване по хуманен начин и
обезвреждане на всички заразени и контактни домашни свине. В изпълнение на тази
заповед и на основание чл.143, ал.1 от
ЗВМД е издадена от директора на ОДБХ- Варна заповед № 160/10.03.2020 г. , с
която е определен състава на комисията , която следва да осъществи контрол при
извършване на дейността по унищожаване на заразените животни в обект № 9261-0143. С писмо изход. № ЗЖ-385/10.03.2020 г. е
изпратено уведомление до С. за предстоящото извършване на умъртвяването на 21
бр. свине в собствения й животновъден обект, което е получено от нея на
11.03.2020 год. Назначената комисия в състав председател д-р И.С.И. – началник отдел „Здравеопазване на животните при ОДБХ-Варна
и членове : д-р Т.И – главен инспектор в ОДБХ-Варна ,
д-р Р.К – главен инспектор в ОДБХ-Варна , Н.В – кмет на с. Цонево и д-р Т.Т –
рег. ветеринарен лекар , посещава на 13.03.2020 г. обекта на жалбоподателката с
цел извършване на действията по умъртвяване на всички отглеждани в обекта
животни, които според извършената справка би трябвало да са 21 на брой. В
обекта са открити само 3 бр. животни за умъртвяването на които е съставен на
същата дата протокол за унищожаване/убиване на животни № 21. Умъртвените животни са загробени, за което е
съставен от комисията протокол за загробване на животни № 21/13.03.2020 год. Местонахождението на липсващите в обекта 18 бр. свине не е установено, като данни в това
отношение не са предоставени от собственика С.. В съставен на 13.03.2020 г.
протокол липсващите животни са описани с номера на ушната марка на всяко едно
от тях. По тази причина срещу С. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 19/16.03.2020 г. , в който деянието е квалифицирано като нарушение
по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД. Актът е връчен на С. на 17.03.2020 г. и впоследствие
въз основа на него е издадено от директора на ОДБХ- Варна НП № ЗЖ-16/8.04.2020
г., с което на основание чл. 416, ал.1
от ЗВМД и за неизпълнение
на задължението по 132, ал.1, т.6 от
ЗВМД на С. е наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв. На датата на съставяне на АУАН е подадено от С.
заявление за изплащане на обезщетение за
умъртвените 3 бр. животни, което е прието в ОДБХ-Варна с вх. №
ЗЖ-423/17.03.2020 год. Издаденото НП е
изпратено с писмо изход. № ЗЖ-509/8.04.2020 год. за връчване на С. на
посоченият в акта адрес , а именно : гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.31, ет.4, ап.9 , но е върнато на 14.04.2020 г. с констатация
от пощенския оператор, че адреса
на получателя е преместен. Писмото повторно е изпратено с цел връчване на НП,
този път на адреса на животновъдния обект в с. Цонево, но е върнато на 24.04.2020 г. от „Български пощи“ ЕАД с
констатацията „ Непълен адрес на
получателя“. При тези обстоятелства е извършено отбелязване върху НП, че същото
се счита за връчено на С. на 22. 04. 2020 г. , след което
от страна на директора на ОДБХ-Варна е издадена заповед № 504/10.09.2020 г. , с
която поради извършване на визираното в НП нарушение на 132, ал.1 ,т. 6 от ЗВМД и на основание чл.148 , т.3 във вр. с чл.142,
ал.1, т.1 от ЗВМД е отказано изплащане на поисканото от С. обезщетение. Заповедта
е връчена на С. на 16.09.2020 г. , след което от
страна на същата е подадена на 29.09.2020 г.
жалба до АС-Варна.
При така установените обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от адресат на оспорения адм. акт при спазване
на 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК и при наличие на правен интерес от съдебно
оспорване, обусловен от засягането на претендираното от С. право на
обезщетение.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен адм. орган съгласно чл.148 от ЗВМД.
Спазена е формата на адм .акт –
заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл. 148 , т.3 от ЗВМД , като в
нея са изложени фактическите и правните основания на постановения отказ.
Спазена е процедурата за издаване на
обжалваната заповед - същата е издадена
съгласно чл. 148, т.2 от ЗВМД след влизането в сила на НП № ЗЖ-16/8.04.2020 г. , с което е приключило административно-наказателното
производство за вменено на жалбоподателката нарушение по чл. 142 , ал.1, т.1 във
вр. с чл. 132, ал.1, т. 6 от ЗВМД.
Относно приложението на материалния
закон съдът намира, че в случай като процесния,
когато е постановен отказ за изплащане на обезщетение, не намират приложение цитираните в жалбата изисквания на
чл.6 от АПК. Относима е разпоредбата на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗВМД , която е посочена в оспорената заповед като правно основание за
издаването й. Съобразно същата, обезщетение не се изплаща, когато не са изпълнени
изискванията в случая на чл. 132, ал.1 ,т. 6 от ЗВМД, като това
фактическо основание за отказа е установено
съгласно изискванията на чл.142, ал.2 от ЗВМД с издаденото НП № ЗЖ-16/8.04.2020 год. От значение за материалната законосъобразност на отказа е НП да е влязло в сила към момента
на постановяването му и последното да установява някое от визираните в
нормата на чл.142, ал.1, т.1 от ЗВМД нарушения, чийто фактически състав да се
намира в пряка причинна връзка с фактическите обстоятелства по претендираното
право на обезщетение. Установява се от събраните по делото доказателства, че
адм. орган счита НП за влязло в сила след връчването му на адресата по реда на чл.58 , ал.2 от ЗАНН. Грешно е отбелязана в НП
датата 22.04.2020 г. като такава за връчването му на С. – съгласно становището на
ответника изразено в негова молба с. д.
15730/15.12.2020 г. , тази дата е приета, тъй като тя представлявала датата от
пощенското клеймо на писмото, с което била върната разписката относно връчването на НП. Видно от писмените
доказателства приложени на л. 31 от делото /гръб/, датата на връщане е
24.04.2020 г. , като съобразно нея 7
-дневният срок за обжалване на НП по чл. 59 , ал.2 от ЗАНН е изтекъл на 4.05.2020 г.
/ първи работен ден/. По делото
не са налице данни за предприето от С. в
срока обжалване на НП - нещо повече, използваният
в жалбата израз „въпреки ,че бях наказана по административен ред“ съдържа
признание за липсата на обжалване. При
тези данни, НП № ЗЖ-16/8.04.2020 г. се
явява влязъл в сила административно-наказателен акт към датата на издаване на
обжалваната заповед. Влизането в сила на НП задължава органът по обезщетението
да приеме за установени обстоятелствата по визираният в него състав на адм. нарушение, както по
отношение на фактическа му страна, така и по отношение на правна му квалификация. Квалификацията
сочи на нарушение по чл.132, ал.1, т.6
от ЗВМД , което попада в обхвата на разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 от ЗВМД,
регламентираща случаите при които липсва право на обезщетение за собственика на
умъртвените животни. Фактите по описаното в НП нарушение се намират в пряка причинна връзка с
претендираното от жалбоподателката обезщетение – деянието се състои в
отклоняване на 18 бр. свине от подлежащите на умъртвяване съгласно заповед № 160/10.03.2020 г. на
директора на ОДБХ-Варна общо 21 бр. свине , отглеждани в обекта на жалбоподателката. По
тези съображения за установеност на материално-правните предпоставки на чл.142,
ал.1,т.1 от ЗВМД, съдът намира постановеният на основание чл.148, т.3 от ЗВМД
отказ за материално законосъобразен.
Обжалваната заповед съответства на
целта на закона, която е такава за
предоставяне на право на обезщетение само на тези собственици на умъртвените
животни, които са изпълнили законово
регламентираните изисквания за ограничаване разпространението на болестта по животните – с укриването на 18 бр. свине отглеждани в обект, в който е
констатирана болестта африканска чума по свинете, жалбоподателката С. на
практика е препятствала взетите със заповед № РД11-645/6.03.2020 г. на
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните мерки по ограничаване разпространението на
болестта, поради което на същата не се полага право на обезщетение за умъртвените 3 бр. нейни собствени животни.
По тези съображения за отсъствието на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК , жалбата на С. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, основателна
съгласно чл. 143, ал.4 от АПК се явява претенцията на ответника за изплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с осъщественото по делото
процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Р. - на основание чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да се присъдят такива в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Е.Г.С., срещу издадената от директора на
ОДБХ-Варна заповед № 504/10.09.2020 год.
ОСЪЖДА
Е.Г.С. *** да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните - Варна сумата от 100 лв. за разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :