Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 679 от 17.10.2011 година по НOХД № 384/2011 година по описа на Районен съд - град Г. О. подсъдимият Р. З. Г. е признат за НЕВИНЕН в това, на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., да е употребил сила с цел да принуди орган на властта – Б. А. К. и Г. Ц. М. - старши полицаи при РУ „П.” - град Г. О., с цел да пропуснат нещо по служба, а именно - да не изяснят обективно и пълно подаден им от оперативен дежурен при РУ „П.” - град Г. О. сигнал за междусъседски скандал на У. „В. Г.” № 31, вх. Б в град Г. О., поради което и на основание чл. 304 НПК същият е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. С присъдата подсъдимият Р. З. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., противозаконно повредил формено облекло, носено по реда на ЗМВР от старши полицай при РУ „П.” – град Г. О. Б. А. К., като скъсал копчетата, придържащи лентите за пагоните на формена риза, както и копче, придържащо десния ръкав на същата риза навит, поради което и на основание чл. 274а, ал. 3 НК на същия е наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същия съдебен акт Р. З. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред - старши полицай при РУ „П.” - град Г. О., чрез нанасяне на удар с юмрук, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Р. З. Г. е определено едно ОБЩО наказание измежду наложените му по-горе, в размер на най-тежкото от тях, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така определеното общо наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия Р. З. Г., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда в частта, с която подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 269, ал. 1 НК, е постъпил протест от Районна прокуратура – град Г. О. Излагат се съображения, че присъдата в тази й част е неправилна. Представителят на Районната прокуратура счита, че по делото безспорно е установено, че на посочените дата и място, при опит на полицейските служители да извършат проверка на подсъдимия и да му съставят предупредителен протокол по чл. 56 ЗМВР, последният е оказал физическа съпротива. Тази съпротива е била насочена към принуда на орган на власт да пропусне нещо по служба. Посочва, че ако първоинстанционният съд е заключил, че липсва субективна насоченост на силовите действия, то е следвало да се произнесе относно наличието на по-леко наказуемото престъпление по чл. 270 НК. Представителят на Районната прокуратура предлага присъдата на Районен съд – град Г. О. в частта й, с която подсъдимият Г. е оправдан, да бъде отменена, като на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК същият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, алтернативно – по чл. 270, ал. 1 НК. Против присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която Г. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения, е постъпила и въззивна жалба от адвокат Ст. М., в качеството й на защитник на подсъдимия Р. З. Г.. Излага съображения, че присъдата в тази й част е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че същата е постановена при противоречие на събраните по делото доказателства. Посочва, че в случая е налице „класически пример на полицейско насилие”. Счита, че са допуснати съществени нарушения на наказателното производство и на правото на защита на подсъдимия, както и че наложеното наказание е несправедливо. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която Р. Г. да бъде признат за невинен. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. поддържа подадения протест в частта, с която се иска подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Оспорва подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба, като посочва, че присъдата на Районен съд – град Г. О., в осъдителната й част, е правилна и законосъобразна. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, а в останалата й част, присъдата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия Р. З. Г. твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява Г. да е извършил престъпленията, за които е признат за виновен от първоинстанционния съд. Посочва, че не би следвало досъдебното производство да се води от разследващи органи, които работят в едно полицейско управление с двамата полицаи, извършили въпросната проверка. Счита, че досъдебното производство е водено пристрастно и необективно, което се подкрепя и от обстоятелството, че първоначално на Г. е повдигнато обвинение за хулиганство и едва на един по-късен етап от разследването на същия е повдигнато ново обвинение, което е посочено и в обвинителния акт. Моли присъдата на Районен съд – град Г. О. да бъде отменена в осъдителната й част, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и по останалите обвинения. В своя защита подсъдимият Г. заявява, че никога през живота си не е късал полицейски пагони и униформи. В правото си на последна дума подсъдимият Р. Г. заявява, че е невинен. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираните протест и жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Р. З. Г. ероден на ............. година в град Г. О., с постоянен адрес в град Г. О., У. „В. Г.” № 31, вх. Б, 2, ап. 6, българин, български гражданин, с .......... образование, ЕГН *. Подсъдимият Р. З. Г. живее в град Г. О. на У. „В. Г.” № 31, вх. Б. В същата кооперация живеят и свидетелите Е. З., Н. Г., Е. П., Г. Б., С. Б. и Н. Д. Отношенията на подсъдимия със съседите му в кооперация не били много добри. На 13.08.2010 година, привечер, възникнал поредният конфликт, при който Г. замерял и успял да удари с ябълка малолетния П. Ц. М., като действията му били съпроводени с отправяне на обидни думи към останалите присъстващи пред блока лица. Детето се оплакало на баба си и дядо си, които също били пред входа на кооперацията, които от своя страна уведомили за случилото се родителите му по телефона. При връщането си, бащата на детето – свидетелят Ц. Б., потърсил съдействието на органите на реда, като ги уведомил по телефона за възникналия междусъседски скандал. Малко по-късно, около 23.00 часа, от Районно управление „П.” – град Г. О. бил изпратен патрул в състав Б. К. и Г. М. След като позвънили на вратата на подсъдимия и същият отворил, полицейските служители му се легитимирали и му поискали документ за самоличност. Г. отказал да им даде личната си карта и започнал да вика и да ги обижда, като К. и М. го предупредили, че могат да го задържат за неизпълнение на полицейско разпореждане. Поради агресивното поведение на подсъдимия, полицейските служители се опитали да го задържат като му сложат белезници. Г. обаче започнал да се съпротивлява срещу тези действия на органите на реда, при което нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на свидетеля К. При опита на последния да хване подсъдимия, същият дръпнал униформата му, като скъсал копчетата, придържащи лентите за пагоните, както и копчето, придържащо ръкава в навито положение. Междувременно, виждайки агресивното поведение на Р. Г., свидетелят М. се обадил в полицейското управление за изпращане на подкрепление, в резултат на което на мястото били изпратени още два полицейски патрула. Докато органите на реда се опитвали да поставят белезници на подсъдимия, на входната врата излезли и близките на Г. – свидетелите З. С., М. М. и Я. М., които се опитали да го защитят. На подсъдимия били поставени белезници и същият бил отведен в РУ „П.” – град Г. О. На Б. А. К. е причинена контузия – натъртване на меките тъкани в областта на лявата скула на лицето, което му е причинило болки и страдания за срок от 7 до 10 дни /съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л. 49-50 от досъдебното производство/. Подсъдимият Р. З. Г. е психично здрав. Същият преди и по време на деянието е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи /съдебно-психиатрична експертиза– л. 53-55 от досъдебното производство/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия Р. Г. /частично/, депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетелите И. Б., Ц. Б., Е. З., Г. Б., С. Б., П. Б., Б. К., Г. М., Х. Х., М. Д., П. З., А. И., Т. К., както и показанията на свидетелите М. М. /частично/, Я. С. /частично/, показанията на свидетеля Б. К., дадени на досъдебното производство (л. 17 от ДСП) и прочетени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля Х. Х., дадени на досъдебното производство (л. 27 от ДСП) и прочетени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК - декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 12 от ДСП/, характеристична справка за подсъдимия /л. 13 от ДСП/, справка за съдимост, издадена от Районен съд - град Г. О. /л. 15 от ДСП/; извършения в съдебно заседание пред въззивни съд оглед на веществено доказателство - възпроизведения и отразен в протокола от съдебно заседание запис от предоставения оптичен носител на звукозаписите, направени в АДЧ на РУ „П.” – град Г. О. във връзка с подадения сигнал за междусъседски скандал и изпратените по този повод автопатрули; изслушаните в първоинстанционното производство заключения на съдебно – медицинска експертиза по писмени данни /л. 49-50 от ДСП/ и на съдебно - психиатрична експертиза /л. 53-55 от ДСП/. По делото липсват каквито и да е противоречия относно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на събитието. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че първият патрул, в състав свидетелите К. и М., изпратен по сигнала за междусъседски скандал в град Г. О. на У. „В. Г.” № 31, вх. Б, е пристигнал на мястото и инцидентът е станал около 23.00 часа. В тази насока са събраните по делото гласни доказателствени средства, включително и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. М. и Я. С., поради което настоящият съдебен състав кредитира последните в тези им части. Обстоятелствата, свързани с времето и мястото на инцидента се подкрепят и от изслушания в съдебно заседание пред въззивния съд звукозапис, направен в АДЧ на РУ „П.” – град Г. О. Тъй като по отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства са безпротиворечеви и последователни, настоящият съдебен състав намира, че в тези части същите следва да бъдат кредитирани изцяло. По делото съществуват противоречия относно часа, в който свидетелят Ц. Б. е потърсил съдействието на полицейските органи по повод възникналия с подсъдимия междусъседски скандал. Това обстоятелство обаче стои извън предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК, доколкото по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства се установява, че К. и М. са пристигнали на адреса, на който са били изпратени от дежурния на АДЧ на РУ „П.” – град Г. О. около 23.00 часа. Противоречия съществуват в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия Р. Г. относно авторството и самия механизъм на изпълнителното деяние на извършените престъпления. От една страна, в подкрепа на защитната теза са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите З. С., Я. С. и М. М. От друга страна показанията на свидетелите И. Б., Ц. Б., Г. Б., С. Б., П. Б., Б. К., Г. М., Х. Х., М. Д., П. З., А. И., Т. К. свидетелстват за фактическа обстановка, която коренно се различава от тази, описана от другата група гласни доказателствени средства. В обясненията си подсъдимият Р. Г. излага тезата, че на посочените време и място свидетелите К. и М., позвънили на вратата на жилището, в което живее и без да се легитимират му поискали лична карта. След като попитал по какъв повод я искат, полицейските служители го издърпали от дома му и употребявайки сила, му поставили белезници. Г. категорично отрича, да е нанасял удар на К. и да е скъсал униформената му риза. Друга фактическа обстановка описват в показанията си свидетелите Б. К., Г. М., И. Б., Ц. Б., Г. Б., С. Б., П. Б., Х. Х., М. Д., П. З., А. И. и Т. К. Показанията на тази група свидетели са вътрешно безпротиворечиви и последователни, като освен това описват ясно случилото се. М. и К. заявяват, че след като са позвънили на вратата на подсъдимия, са се легитимирали и са му поискали лична карта, но той отказал да я даде. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелите Ц. Б. и С. Б., които заявяват, че са чули как полицейските служители са се представили и са поискали на подсъдимия документ за самоличност. Всички свидетели описват поведението на подсъдимия по един и същи начин. Те заявяват, че същият е започнал да буйства и да обижда полицейските органи, което подкрепя описаната от К. и М. фактическа обстановка. Съдът изцяло кредитира показанията на посочената група свидетели като депозирани от лица, непосредствено възприели в определено време поведението на подсъдимия. Показанията на посочените свидетели са изложени в логическа и хронологична последователност. Поради това настоящият съдебен състав намира, че същите са достоверни и следва да се кредитират изцяло. При преценка на обясненията, дадени от подсъдимия, съдът взе предвид техния специфичен характер и доказателствена същност, които освен гласно доказателствено средство, представляват и средство за защита. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка с оглед на това, че подсъдимият е най-заинтересован от изхода на делото, поради което неговите обяснения следва да се обсъждат не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. В своите обяснения подсъдимият не отрича, че на посочените ден и време е бил в дома си и че двамата полицейски служители са позвънили на входната врата. В тази си част обясненията на същия, доколкото кореспондират с останалите гласни доказателства, следва да бъдат приети като доказателство, а не като средство за защита. Като защитна версия обаче следва да бъдат приети обясненията му в останалата им част относно обстоятелствата, че не е удрял свидетеля К. и не е скъсал униформеното му облекло, тъй като в тази им част дадените от подсъдимия обяснения напълно се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. В прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на К., които са депозирани непосредствено след инцидента, последователно е описана фактическата обстановка и механизмът, по който Г. му е нанесъл удар и е дръпнал и скъсал униформата му. В тази насока показанията на свидетелите К. и М. се подкрепят както от изготвената съдебно – медицинска експертиза, така и от предявеното на страните веществено доказателство – ризата на К. В тази насока са и показанията на свидетеля Ц. Б., който свидетелства, че е видял скъсаната риза на полицейския служител когато е излизал от блока, които макар и косвено доказателствено средство, подкрепят изложената фактическа обстановка. По отношение на другата група свидетели, които подкрепят защитната теза на подсъдимия Р. Г., следва да се има предвид, че съдът кредитира показанията им единствено досежно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на случилото се. В останалата част показанията са противоречиви, непоследователни и непълни, като всички те заявяват, че са излезли и са видели случващото се на един малко по-късен етап, а не в самото начало, когато на вратата на жилището е излязъл само Г. Освен това следва да се има предвид, че за разлика от посочените по-горе свидетели, тази група свидетели са близки на подсъдимия и се явяват заинтересовани от изхода на делото. Показанията на тази група лица не са последователни и не могат да пресъздадат цялостно събитията, за разлика от другата група свидетели. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият Р. З. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК. От обективна страна на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата част на лицето, подсъдимият е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред – ст. полицай при РУ „П.” – град Г. О. Б. А. К., изразяваща се в контузия на меките тъкани на лявата скула на лицето му, довела до причиняване на болки и страдания за ср¯к от 7 до 10 дни. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Г. е съзнавал, че нанасяйки удар на пострадалия ще причини нараняване на същия и именно това е била неговата цел. Умисълът му е обхващал специалното качество на К., доколкото същият е служител на МВР, бил е с униформа и с отличителни знаци на служител на МВР, и е бил на мястото за изпълнение на службата си. Подсъдимият Р. З. Г. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 274а, ал. 3 НК. От обективна страна на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., противозаконно повредил формено облекло, носено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи от Б. А. К., чрез скъсване на копчетата, придържащи лентите за пагоните на формена риза и скъсване на копче, придържащо десния ръкав на същата. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, доколкото извършените от него действия и употребената сила установят психическото му отношение към целения от него резултат. Първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 269, ал. 1 НК, както и по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК. В тази връзка следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на визираното в чл. 269, ал. 1 НК престъпление против реда на управлението се обективира в употреба на принуда, под формата на сила или заплашване, с противозаконна цел - орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му. Деянието се състои в извършване на активно поведение, насочено именно към препятствие изпълнението на служебни задължение. Инкриминираните поведенчески прояви на подсъдимия Г. не покриват обективните и субективни признаци на това престъпно посегателство. Действията му не са били насочени към осуетяване на изпълнението на служебните задължения на полицейските служители, доколкото те са предприети едва когато същите са започнали да му поставят белезници. Съпротивата на Г. срещу поставянето на белезниците е естествена реакция на човек, който счита, че несправедливо и без да е дал повод за това, е арестуван. В този смисъл действията му, изразяващи се в нанесения на К. удар и скъсването на униформената му риза, не са били насочени към пречене на органите на властта да изпълнят задълженията си, за които са били изпратени на адреса. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. В случая се установи, че Г. не е изпълнил разпореждането да предостави на полицейските органи личната си карта. Неговите активни действия започват едва след като К. и М. са пристъпили към поставяне на белезници. Последните са предприели тези действия след като са спазили изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗМВР – след като са предупредили подсъдимия, че ще пристъпят към употреба на физическа сила и помощни средства. Съгласно чл. 72 ЗМВР ползването на помощни средства, каквито са белезниците, е една възможност, предоставена на полицейските органи при определени условия за изпълнение на задълженията им. В този смисъл осъществените от Г. действия не могат да се квалифицират като пречене на орган на власт да изпълни задължението си по смисъла на чл. 270 НК. В случая по делото настоящият съдебен състав приема, че като е отказал да даде документа си за самоличност подсъдимият Г. е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 270 ЗМВР. Изпълнителните деяния на нарушението по чл. 270 ЗМВР - неизпълнение на полицейско разпореждане, и на чл. 270 НК - пречене на орган на власт да изпълни задълженията си, се различават съществено. При нарушението се касае за едно пасивно поведение, противоправно бездействие, липса на дължимо поведение – деецът не изпълнява полицейско разпореждане. При престъплението по чл. 270 от НК изпълнителното деяние се изразява в активно поведение, което пречи, възпрепятства органа на власт да изпълни задълженията си. Неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото действията по разследването не е следвало да се провеждат от разследващи органи от град Г. О., където работят и свидетелите К. и М. От материалите по досъдебното производство се установява, че действително защитникът на подсъдимия е поискал органът по разследването да бъде отведен. По това искане обаче има произнасяне на прокурор от Районна прокуратура – град Г. О. С мотивирано постановление от 15.09.2010г. компетентният за това орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 НПК се е произнесъл по основателността на искането за отвод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение. Възражението на защитника на Г. относно обстоятелството, че на подсъдимия първоначално е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а след това му е повдигнато друго такова, също е неоснователно. В тази насока следва да се има предвид, че постановлението за привличане на обвиняем е предназначено да определи в най-обобщен вид предмета на доказване. В хода на досъдебното производство обвинението може да бъде променяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените в правната квалификация до изготвянето на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследването и промяната във фактическата обстановка съобразно събраните доказателства. В този смисъл е теорията и трайната съдебна практика, включително и ТР № 2 от 07.10.2002г. на ОСНК на ВКС. По отношение на направеното с допълнението към въззивната жалба възражение относно часа, посочен в заключението на съдебно – медицинската експертиза, следва да се приеме, че става въпрос за техническа грешка, доколкото от самия фиш за спешна медицинска помощ /л. 51 от ДСП/, въз основа на който е изготвена експертизата, се установява и ясно се вижда, че не е посочен час, в който е извършен прегледът, а е посочено, че „Около 22.50 часа … е ударен с юмрук в лявата скула”. Цитираното съответства на изложената по-горе фактическа обстановка. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу Р. З. Г. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъпленията. Обществената опасност на извършените от подсъдимия Г. деяния е сравнително висока. Същите се явяват посегателства срещу телесната неприкосновеност и са осъществени спрямо орган на власт. Обществената опасност на Р. З. Г. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и сравнително младата му възраст. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянията, личната такава на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъпленията, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия Р. З. Г. са определени наказания: - в размер на четири месеца „Лишаване от свобода” за извършеното от него престъпление по чл. 274а, ал. 3 НК, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; - в размер на осем месеца „Лишаване от свобода” за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл.130, ал. 2 НК, изпълнението на което също е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание измежду наложените му, в размер на най-тежкото от тях, а именно осем месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок о‗ три години. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства. Наложените наказания са съответни по вид, с оглед предвидените такива за извършените престъпления в Особената част на Наказателния кодекс. Размерът на същите е съобразен с разпоредбата на чл. 54 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването на наложените наказания, така и за намаляването им. Наложените на подсъдимия Р. З. Г. наказания се явяват справедливо определени. По изложените съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като определеното наказание се явява справедливо. Подадените протест и жалба следва да бъдат оставени без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, В. окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 679/17.10.2011г. по НОХД № 384/2011 година по описа на Районен съд – град Г. О. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |