РЕШЕНИЕ № 2137
Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XX състав,
в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
АЛЕКСАНДЪР
МИТРЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Калоян
Димитров като разгледа КАНД № 2271/ 2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
ДНСК - София против Решение № 260471 от 15.04.2021 г. по АНД № 6493/ 2020 г. на Районен
съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се иска
отмяна на същото, вместо което да се потвърди НП. В СЗ жалбодателят не се
представлява, в писмено становище се
оспорва жалбата и се претендират разноски.
Ответникът в писмен отговор и в писмено
становище оспорва жалбата и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище
за основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оспореното съдебно решение е отменено Наказателно
постановление № ПД-15-ДНСК-76/24.09.2020 г. на Заместник-началник на ДНСК -
София, с което на "СТРИКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. "***" № 20, представлявано от
управителя инж. Н.Н., е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ вр.
с отговорностите по чл. 168, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗУТ вр. чл. 224, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, както и е
осъдена ДНСК – София да заплати разноските по делото.
Настоящият касационен състав не споделя изложените общи
мотиви за отмяна на НП, сочещи на нарушения в производството по установяване на
нарушението и налагане на наказанието –
че нарушението не било доказано по несъмнен начин, че посочването, че
"лицето, упражняващо строителен надзор не е осъществило достатъчен контрол
при спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството" било твърде общо, като никъде в обстоятелствената част на
НП не ставало ясно защо е прието така, освен че актосъставителят и наказващият
орган се позовавали на констатирания на място резултат от контролните органи,
че следвало както в акта, така и в постановлението, надлежно да бъдат описани
по един небудещ никакво съмнение както за дееца, така и за съда начин,
съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение, за да се направи
преценка за съответствие с всички правни норми, определящи противоправността на
даден тип поведение, които според контролните органи са нарушени, а не просто
да се изброят алинеите на дадена разпоредба, липсата на покана за съставяне на
акта /каквато обаче е представена по делото и приета като доказателство от
съда/ и т.н., като описаните процесуални нарушения се явявали от
категорията на съществените, тъй като пряко засягали правото на защита на
наказаното лице и за възможността му да я реализира в пълен обем и то още в
първия момент от образуваното административнонаказателно производство, когато
следвало да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и
обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение по
смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Практически съдът е отменил НП изцяло на процесуални
основания без да даде отговор на въпроса има ли извършено административно
нарушение или не, съответно законосъобразно ли е наложено наказание за това
нарушение, ако такова е налице. Посочените от съда евентуални нарушения, дори и
да са налице /нещо, което настоящият състав на съда не споделя/, биха били несъществени
и покрити от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и , т.е. не могат да доведат
самостоятелно до отмяна на НП.
Независимо от горното следва да се отбележи, че в
първоинстанционното решение липсват мотиви и по отношение компетентността на
издателя на НП, а такива мотиви са необходими, тъй като е налице противоречие
между разпоредбата на чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, съгласно която „Началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно
лице: 15.налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.“ и посочената санкционната норма – чл.237,
ал.1, т.1 от ЗУТ /в редакция към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на НП/ „Началникът
на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен
търговец, както следва: 2. на извършител, възложител, строител или лице,
упражняващо строителен надзор на строеж
по чл. 224, ал. 1 от първа до трета категория включително - в размер от
1000 до 10 000 лв., като в същото време се има предвид и санкционната норма на
чл.237, ал.2, т.2 от ЗУТ „Кметът на общината налага имуществена санкция на
юридическо лице или на едноличен търговец, както следва: 2. на извършител, възложител, строител или
лице, упражняващо строителен надзор на
строеж по чл. 224а, ал. 1 и 2 - в размер от 1 000 до 10 000 лв.“ / конкретният строеж е от четвърта категория/.
Доколкото в касационното производство е налице забрана
за фактически установявания, следва делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда, който да изложи мотиви по всички въпроси, имащи
отношение към административнонаказателната отговорност, включително по
отношение компетентността на административнонаказващия орган.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, включително и в касация.
Мотивиран от горното Административен
съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260471 от 15.04.2021 г. по АНД № 6493/ 2020 г. на
Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.