РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Ив.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500291 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 269689/09.11.2022г. от М. К.
Д., чрез процесуален представител срещу Решение № 260408/17.10.2022г. по гр.д. №
787/2021г. на ВРС, с което въззивника е ОСЪДЕН на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. ,сумите , както следва:
-171,70лв., за платени задължения на М. Д. към община Варна за периода 2017 г. -
2020 г., от които 104,67лв. за местен данък върху недвижимите имоти и 4,25лв. начислена от
общината лихва за забава върху данъците, и 60,75лв. за местни такси за битови отпадъци и
2,04лв. начислена от общината лихва за забава върху таксите, по разписка №
04000853975100/04.02.2019г., разписка №00187037/19.03.2019г., разписка
№00187037/19.03.2019г., разписка №0400010515623861/24.02.2020г.
-722,23лв., за платени задължения на М. Д. към Община Вълчи Дол за периода от
2019 г. до 2020г. , от които 665,64лв. местен данък върху автомобилите и 13,76лв. начислена
от общината лихва за забава върху данъците, 16,94лв. за местен данък върху недвижимите
имоти и 25,89лв. за местни такси за битови отпадъци, по разписка
№040009374655295/22.07.2019 г. и разписка №0400010515753759/24.02.2020г.
-553.95 лева, представляващи сбор от дължимата се от ответника част от заплатени от
ищцата задължения на наследодателя на ответника К.Янк. за местни данъци за недвижими
имоти за периода 2012г. -2016г. по приходна квитанция №********** от 04.04.2017г. - за
сумата от 318.53 лева, местен данък върху МПС за 2018г. към Община Вълчи дол по
1
разписка № 04000745312971 от 04.06.2018 г. - 26.6 лева, местен данък за МПС за 2018г. по
разписка № 04000808868887 от 30.10.2018г. за сумата от 208.76 лева.
-1 668.61 лева, представляваща попадащата в задължение на ответника част от
платени от ищцата лизингови вноски към Сожелиз-България ЕООД по договор за финансов
лизинг № 162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба -
22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията , на основание чл.59 от ЗЗД вр.
чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Изложени са аргументи за частична недопустимост на решението относно сумата от 1
668.61 лева, представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от
ищцата лизингови вноски към Сожелиз-България ЕООД по договор за финансов лизинг №
162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба -
22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията, на основание чл.59 от ЗЗД вр.
чл. 86 ал.1 от ЗЗД, доколкото в тази част производството е прекратено с протоколно
определение от 14.09.2021г. поради оттегляне на иска от ищцата на основание чл.232 от
ГПК.Претендира се обезсилване на решението в тази част.
Считайки обжалваното решение в останалата част за неправилно и необосновано,
противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго,
с което исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.Твърди, че
изводите на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото доказателствен
материал,което противоречие е довело в последствие и до необоснованост на постановения
съдебен акт. Излага се, че съда неправилно е кредитирал събраните по дело доказателства,
като в мотивите си не е обсъдил подробно възраженията на ответника и представените в
тази връзка писмени доказателства. Твърди се , че едностранно са обсъждани и събраните по
делото гласни доказателства като са кредитирани само тези на водения от ищеца свидетел.
Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
Не оспорва недопустимостта на решението относно сумата от 1 668.61 лева,
представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от ищцата
лизингови вноски към Сожелиз-България ЕООД по договор за финансов лизинг №
162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба -
22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
2
въззивата жалба, съответно отговора към нея и молят да им се присъдят направените по
делото разноски, съобразно приложените списъци.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Д. С. Д. срещу М. К. Д., с
която са предявени искове на основание чл.61 от ЗЗД/ съгласно Определение №
710/22.02.2023г. по настоящото производство/, да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца следните суми:
-171,70лв., за платени задължения на М. Д. към община Варна за периода 2017 г. -
2020 г., от които 104,67лв. за местен данък върху недвижимите имоти и 4,25лв. начислена от
общината лихва за забава върху данъците, и 60,75лв. за местни такси за битови отпадъци и
2,04лв. начислена от общината лихва за забава върху таксите, по разписка №
04000853975100/04.02.2019г., разписка №00187037/19.03.2019г., разписка
№00187037/19.03.2019г., разписка №0400010515623861/24.02.2020г.
-722,23лв., за платени задължения на М. Д. към Община Вълчи Дол за периода от
2019 г. до 2020г. , от които 665,64лв. местен данък върху автомобилите и 13,76лв. начислена
от общината лихва за забава върху данъците, 16,94лв. за местен данък върху недвижимите
имоти и 25,89лв. за местни такси за битови отпадъци, по разписка
№040009374655295/22.07.2019 г. и разписка №0400010515753759/24.02.2020г.
-553.95 лева, представляващи сбор от дължимата се от ответника част от заплатени от
ищцата задължения на наследодателя на ответника К.Янк. за местни данъци за недвижими
имоти за периода 2012г. -2016г. по приходна квитанция №********** от 04.04.2017г. - за
сумата от 318.53 лева, местен данък върху МПС за 2018г. към Община Вълчи дол по
разписка № 04000745312971 от 04.06.2018 г. - 26.6 лева, местен данък за МПС за 2018г. по
разписка № 04000808868887 от 30.10.2018г. за сумата от 208.76 лева.
-1 668.61 лева, представляваща попадащата в задължение на ответника част от
платени от ищцата лизингови вноски към Сожелиз-България ЕООД по договор за финансов
лизинг № 162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба -
22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията , на основание чл.59 от ЗЗД вр.
чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д. Д. твърди, че ответникът е брат на съпруга й - Д. К. Д..
През периода 2018 г. - 2020 г. ,със свои лични средства със знанието и съгласието на
задължените лица е погасявала задължения за: - местните данъци и такси за имотите,
находящи се в с.Тополи, общ. Варна, за които ответникът има запазено право на ползване,
както и за имоти, находящи се в гр. Варна, които притежава в собственост,- местните
данъци и такси на недвижими имоти, находящи се в с.Червенци, общ. Вълчи дол, от които
ответникът притежава 1/6 идеална част като наследник на К.Янк., починал на 22.10.2018 г.-
данъците за притежавани от ответника и неговия баща К.Янк. моторни превозни средства.
Твърди,че оригиналите на платежните документи се намират у нея. Отделно от това,
3
ищцата сочи, че е заплатила и начислени на К.Янк., баща на ответника, местни данъци и
такси към Община Варна и Община Вълчи дол. До датата на подаване на исковата молба,
ищцата сочи, че М. Д. не й е възстановил заплатените от ищцата суми, с които са били
погасени негови лични задължения и припадащата му се част от задължения на неговия
наследодател К.Янк.. Поради това, ищцата настоява, че за нея възниква правен интерес да
предяви против М. К. Д. иск за възстановяване на посочените по-горе суми, с които същият
се е обогатил неоснователно.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
предявените искове, като неоснователни. Не оспорва, че Д. К. Д. е брат на М. К. Д., както и
че ищцата е съпруга на Д. Д..
Оспорва, че ищцата в периода 2018 - 2020г. със свои лични средства, е заплатила
задължения на самия него за местни данъци и такси в описаните имоти, като излага , че
всички местни данъци и такси, са заплатени от М. К. Д., съпругата му Кр. Д.. Излага , че в
представените към исковата молба разписки като наредител не фигурира името на ищцата ,
а това на М. К. Д.. На разписка №04000808868887 /30.10.2018г., е посочен за наредител Д.
С., като с него са погасени задължения на К.Янк. няколко дни след смъртта му, като предвид
кончината му Д.Янк. е предала пари на снаха си, за да заплати данъците. Относно
твърдението на ищеца за притежавани от него оригинали на платежни документи касателно
процесните суми излага , че същите са взети от дома на Д.Янк. , находящ се в с.Червенци,
общ.Вълчи дол и от поземлен имот с идентификатор 72709.516.999, представляващ УПИ III
- 999, находящ се в Западна промишлена зона в землището /търговска база/ на село Тополи и
изградените в него сгради с идентификатори 72709.516.999.1 и 72709.516.999.2
представляващи заведение за обществено хранене и стоманобетонов склад и апартамент
№35, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик" бл.17, вх.З, ет.2., за което има подадени
жалби в РПУ Девня и Трето РПУ Варна. По отношение на претендираните по квитанция
Серия ББ17, №**********/04.04.2017г. счита, че същите са заплатени от К. Д., починал на
22.10.2018г. Излага , че на 10.12.2020г., Д. Д. е предявила идентичен иск срещу Д.М.Янк. за
което е образувано гр.д.№15851/2020г. за възстановяване на суми заплатени като местни
данъци и такси. Оспорва се от ответната страна, че Д. С. Д. е заплатила в полза на М. К. Д.
всички подробно описани суми в общ размер на 3116,49 лева. Претендира отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Същото обаче е недопустимо, в частта относно сумата от 1 668.61 лева,
представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от ищцата
лизингови вноски към „Сожелиз-България“ ЕООД по договор за финансов лизинг №
162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба -
22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията, на основание чл.59 от ЗЗД вр.
чл. 86 ал.1 от ЗЗД, доколкото в тази част производството е прекратено с протоколно
определение от 14.09.2021г. поради оттегляне на иска от ищцата на основание чл.232 от
ГПК.В тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено.
В останалите части обжалваното решение е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори,че ищцата е съпруга на брата на ответника – Д. Д., а двамата
братя са наследници на починалите им родители – Д.Янк. и К.Янк..
Съда е служебно запознат с водените между Д. Д. и М. Д. съдебни спорове,
включително и с производството по ЗЗкДН.
Когато едно лице /гестор/ съзнателно предприема извършването на чужда работа без
поръчка, между него и лицето, в чиято правна сфера са извършени
действията/доминуса/,възниква облигационно правоотношение уредено в чл.61 и сл.от ЗЗД.
По силата му гесторът, който съзнателно навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси,
без да е овластен или натоварен за това , трябва да положи дължимата грижа и да извърши
съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати
направените разноски. Доминусът е длъжен да обезщети разноските, направени от гестора.
Той дължи обезщетение не само до размера на това, с което се е обогатил, но трябва да
понесе всички разноски, които са били поначало необходими за извършване на съответните
действия. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД заинтересованият е длъжен да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които е поел и да му върне необходимите и полезни
разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Предмет на воденето на чужда работа без поръчка могат да бъдат фактически или
правни действия. Мотивите, от които се е ръководил гесторът при извършване на чуждата
работа, са без значение.
За да са основателни исковете на ищеца, същия следва пълно и главно да установи по
5
делото, че е заплатила припадащата се част от задълженията на ответника – М. Д., касаещи
незаплатени данъци за процесните недвижими имот и автомобили.
С оглед оспорването на ответника на представените към исковата молба платежни
нареждания, разписки и др., ищеца е представил по делото оригиналите на разписките, към
които са приложени съответните фактури за извършваните плащания.
Възраженията на въззивника, относно начина по-който ищеца се е снабдила с тези
оригинали,както и относно посечения наредител в самите разписки, съда счита за
неоснователни по следните аргументи.
Ноторно известно е, че всяко лице без да се идентифицира с личен документ и да
полага подпис в платежния такъв , може да заплати задължения на друго такова на каса в
EasyPay, както и, че дължимите задължения за местни данъци, такса битови отпадъци и
данък мпс се индивидуализират по партиден номер. Той от своя страна се извлича на касата
автоматично съобразно заявеното в общинската администрация. Ето защо дори и даден
имот /или мпс /да е прехвърлен на друго лице , респективно правото на ползване,без това да
я заявено в данъчната служба, то задължението тежи на предишния собственик.
Представяйки в хода на производството оригиналите на разписките, с които са заплатени
процесните суми ищеца е доказал, че е заплатил задълженията по съответните партиди –
видно на ответника М. Д. и на неговия баща К.Янк..
Представените с отговора на исковата молба и приети по делото писмени
доказателства – жалби до РПУ Девня с вх.№253000-3465/28.05.2020г. от Д.Янк. и М. Д.
срещу Д. К. Д. и Д. С. Д., жалба до Трето РПУ Варна от Кр. Ив. Д. вх.№139000-
9635/07.05.2020г., доколкото по същите няма окончателен акт , не могат да стоят в основата
на обоснован извод, че ищеца се е снабдил с оригиналите на платежните по престъпен
начин , респективно, че не е заплатил сумите по тях.
Представените в оригинал : разписка №0400010515576655 от 24.02.2020г. 15:10:43
часа от касов салон „Изипей" АД на „Крие 369" ООД/Магазин Крие за заплатени данъчни
задължения;разписка №0400010515642911 от 24.02.2020г. 15:17:18 часа от касов салон
„Изипей" АД на „Крие 369" ООД/Магазин Крие за заплатени телекомуникационни
услуги;разписка №0300010515655384 от 24.02.2020г. 15:17:18 часа от касов салон „Изипей"
АД на „Крие 369" ООД/Магазин Крие за заплатени данъчни задължения,също не доказват
правопогасяващите възражения на ответника. Част от тях са за заплатени услуги към
мобилен оператор, а други касаят заплатен данък на мпс с рег.№ В 1046 НР , което не е сред
тези по отношение на които претендира ищеца.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените
от ищеца свидетели - Д. Д. – съпруг на ищеца чиито показания съда кредитира в условията
на чл. 172 от ГПК и Дияна К.а Д. чиито показания съда кредитира доколкото се базират на
лични впечатления и доколкото са в унисон с представените писмени доказателства.
Съвкупно от показанията им се установява, че страните по делото, респективно семействата
им/съпрузи/ са във влошени междуличностни отношения , както и са страни по повод
множество заведени от и срещу тях съдебни граждански и наказателни производства.
Проблемите помежду им ескалирали след смъртта на К.Янк.. Свидетелите излагат, че тя е
6
заплащала сметките за данъци и др. както приживе на родителите на съпруга й, така и след
това, като за оригиналите на платежните прибирала в папка и ги е държала в апартамента
си.
Възраженията на въззивника, че с показанията на водените от тях свидетели Кр. Ив.
Д. – съпруга на ответника чиито показания съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК и
св. М.С.Хр. – чиито показания съда кредитира доколкото се базират на лични впечатления ,
са доказали, че ответника и съпругата му са заплатили претендираните суми са
неоснователни по следните съображения. От показанията на двамата свидетели отново, в
случая и по- подробно са установени влошените междуличностни отношения между
страните и семействата им. Показанията на св. М.Х. са конкретни касателно сумата от
около 600.00 лева, платена от М. на 22.07.2019г. след 15.00 часа в с.Тополи за данъци,
същите обаче не могат да опровергаят доказателствената сила на представените от ищеца
писмени доказателства. От друга страна показанията на свидетеля, че се касае за платени
данъци на камионите, не се базират на лични впечатления, а са споделени от
ответника.Показанията не съдържат конкретика и за кои точно камиони става дума. От
показанията на свидетелите не се установяват и твърденията на въззивника за заплатени
приживе лично от К.Янк. или с негови средства част от претендираните суми. Други
доказателства в тази връзка ответника –въззивник по делото не е ангажирал.
В обобщение настоящия съдебен състав счита, че със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, ищеца е доказал, че е заплатила процесните суми, представляващи
припадащата се част от задълженията на ответника – М. Д., касаещи незаплатени данъци за
недвижими имот и автомобили,поради което ответника по иска й дължи направените от нея
разходи.
С изложените мотиви обжалваното решението следва да бъде потвърдено, а
депозираната от М. К. Д. въззивна жалба отхвърлена.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, направеното искане и представени доказателства на
въззиваемия Д. С. Д. следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в
размер на 450.00 лева представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат , на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260408/17.10.2022г. по гр.д. № 787/2021г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е М. К. Д. ЕГН **********, с адрес - Е ОСЪДЕН на основание чл. 59 от
ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес - сумата от 1 668.61 лева,
7
представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от ищцата
лизингови вноски към Сожелиз-България ЕООД по договор за финансов лизинг №
162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата молба -
22.01.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260408/17.10.2022г. по гр.д. № 787/2021г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е М. К. Д. ЕГН **********, с адрес - Е ОСЪДЕН на основание чл. 61 от
ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ На Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес - , както следва:
- сумата от 171.70лв., за платени задължения на М. Д. към община Варна за периода
2017 г. - 2020 г., от които 104,67лв. за местен данък върху недвижимите имоти и 4,25лв.
начислена от общината лихва за забава върху данъците, и 60,75лв. за местни такси за битови
отпадъци и 2,04лв. начислена от общината лихва за забава върху таксите, по разписка №
04000853975100/04.02.2019г., разписка №00187037/19.03.2019г., разписка
№00187037/19.03.2019г., разписка №0400010515623861/24.02.2020г.
- сумата от 722.23лв., за платени задължения на М. Д. към Община Вълчи Дол за
периода от 2019 г. до 2020г. , от които 665,64лв. местен данък върху автомобилите и
13,76лв. начислена от общината лихва за забава върху данъците, 16,94лв. за местен данък
върху недвижимите имоти и 25,89лв. за местни такси за битови отпадъци, по разписка
№040009374655295/22.07.2019 г. и разписка №0400010515753759/24.02.2020г.
-сумата от 553.95 лева, представляващи сбор от дължимата се от ответника част от
заплатени от ищцата задължения на наследодателя на ответника К.Янк. за местни данъци за
недвижими имоти за периода 2012г. -2016г. по приходна квитанция №********** от
04.04.2017г. - за сумата от 318.53 лева, местен данък върху МПС за 2018г. към Община
Вълчи дол по разписка № 04000745312971 от 04.06.2018 г. - 26.6 лева, местен данък за МПС
за 2018г. по разписка № 04000808868887 от 30.10.2018г. за сумата от 208.76 лева.
ОСЪЖДА М. К. Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. Егн **********
сумата от 450.00./четиристотин и петдесет/лева представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, във въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9