ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………..…….2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВа
Мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
в.гр.
дело № 1767 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по две жалби от А.С.А. с вх. № 14561/27.06.2018г. и вх. № 21716/18.07.2018г. против действие на ЧСИ Захари Димитров
с рег. № 808, изразяващо се в налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника с разпореждане на ЧСИ от 28.05.2018г., с идентично искане по двете
жалби – съдът да отмени наложената обезпечителна мярка, като изцяло неправомерна,
при вече изплатено задължение по изпълнителното дело.
С двете жалби длъжникът А.С.А. навежда идентични твърдения, че е заплатил
дължимата от него сума от 300 лева, още преди образуване на изпълнителното дело
с два пощенски записа от 20.02.2018г., получени от „Български пощи“ ЕАД на 21 и
22 февруари 2018г. В тази връзка твърди, че наложения запор на трудовото му
възнаграждение е незаконосъобразен и моли съдът да постанови акт, с който да
отмени наложената обезпечителна мярка. Представя доказателства и претендира разноски. По делото е постъпило и
допълнение с вх. № 23693/09.08.2018г. към жалбите, с което жалбоподателят
изразява становище по отношение на възражението на взискателя
и мотивите на съдебния изпълнител. Моли съдът да прекрати незаконосъобразно
наложения запор върху трудовото му възнаграждение. Представя доказателства.
В срока по чл. 436 ал. 3 от
ГПК взискателят Е.С.А., чрез своя процесуален
представител, е депозирал възражение с твърдения за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Към преписката са приложени и обяснения
на ЧСИ.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че жалбата
е процесуално недопустима, като
съображенията за това са следните:
От приложеното изпълнително
дело се установява, че срещу жалбоподателя е било образувано на 10.04.2018г.
изпълнително дело № 20188080400242 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег. №
808, район на действие ОС-Варна, въз основа на изпълнителен лист № 2586/21.03.2018г.
по ч.гр.д. № 19129/2017г. на ВРС, видно от който длъжникът А.С.А. е бил осъден
да заплати на Е.С.А. сумата от 300 лева-разноски. Съдебният изпълнител е
наложил с разпореждане от 28.05.2018г. запор на трудовото възнаграждение на
длъжника (л.45 от изп.д.), който се оспорва от
длъжника като незаконосъобразен, предвид твърденията му, че е заплатил дължимата
от него сума преди образуване на изпълнителното дело.
С разпоредбата на чл. 435 ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния
изпълнител, лимитативно изброявайки както актовете, подлежащи на последващ инстанционен контрол,
така и субектите с право на жалба, обвързвайки ги с изрично посочени основания.
Нормата е процесуалноправна и императивна, което изключва разширителното
й тълкуване. (в този смисъл Определение № 258 от 26.07.2018 г.
на БАС по в. ч. гр. д. № 228/2018 г.). В чл. 435, ал. 2 от ГПК са изчерпателно изброени действията
на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението – постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.
486, ал. 2; отказа на съдебния изпълните да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В двете жалби и допълнението към тях длъжникът е посочил изрично, че
иска да бъде отменена наложената обезпечителна мярка – запор на трудовото му възнаграждение.
Атакуваното процесуално действие не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй
като не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 от ГПК и съответно законосъобразността
му не може да бъде предмет на проверка от съда в настоящото производство. Още
повече, че длъжникът не навежда твърдения, че насочването на изпълнението е върху
вземане, което смята за несеквестируемо – арг. от чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и т. 1 на ТР № 2/2013г.
по т.д. №2/2013г. на ВКС.
Като се вземат предвид наведените от длъжника твърдения, че е заплатена дължимата
сума от 300 лева чрез два пощенски записа преди образуване на изпълнителното
дело (твърдения, сочещи на основание за прекратяване на ИД по чл. 433, ал.1, т.
1 от ГПК), длъжникът би могъл да защити правата си като обжалва, на основание
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, акта на съдебния изпълнител, с който отказва да
прекрати изпълнителното дело, в което производството съдът ще изследва дали са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доколкото, в случая,
длъжникът не обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изп.дело, а наложения запор върху трудовото му
възнаграждение, то съдът е в невъзможност да се произнесе по същество на
наведените в жалбата възражения.
Но дори настоящият съдебен състав да приеме, че длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, то жалбите и допълнението към тях, пак са недопустими, тъй като са подадени след преклузивния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Разпореждането на ЧСИ, с което се отказва прекратяване на ИД е връчено редовно на длъжника на 09.05.2018г. при отказ на същия да го приеме по реда на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК (л.27 от изп.д). Този отказ е редовно отбелязан и датиран от служител от кантората на ЧСИ и е удостоверен с неговия подпис, съгласно изискването на чл. 44, ал. 1, изр. 5 от ГПК. Длъжностното лице е отразило, че длъжникът се е явил лично в кантората на 09.05.2018г., запознал се е със съдържанието на съобщението и е отказал да го получи - изявлениято на длъжностното лице има характер на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила – в този смисъл Определение №363/27.07.2016 по дело №1110/2016 на ВКС, ТК, I т.о, Решение № 800/21.02.2011г. по гр.д. 1613/2010г. на ВКС. Тъй като отказът на жалбоподателя да получи съобщението не засяга редовността на връчването (Чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК), едноседмичния срок за обжалване е изтекъл на 16.05.2018г. Двете жалби са от 27.06.2018г. и 18.07.2018г., поради което са просрочени, съответно недопустими.
ВОС намира за нужно да отбележи, че длъжникът може отново да депозира
пред ЧСИ искане за прекратяване на изп.дело, като
евентуалният отказ на съдебния изпълнител, може да бъде обжалван в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, в което производство съдът ще се произнесе налице
ли са предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК.
Предвид гореизложеното, двете жалби са процесуално недопустими, поради
което настоящото производство следва да бъде прекратено. Разноски не следва да
се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 14561/27.06.2018г. и жалба с вх. № 21716/18.07.2018г.,
ведно с допълнение към тях с вх. № 23693/09.08.2018г. против действие на ЧСИ
Захари Димитров с рег. № 808 с район на действие ОС-Варна, изразяващо се в
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника с разпореждане от
28.05.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1767/2018 г. по описа на ВОС.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.