РЕШЕНИЕ
№ 2971
Стара Загора, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДАРИНА ДРАГНЕВА |
При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20247240700292 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А. А. А. против Заповед №272з-465/04.02.2024г, издадена от младши полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Хасково, упълномощен със Заповед №272з-199/19.07.2023г на Директора на ОД МВР Хасково.
С жалбата се иска прогласяване нищожността на Заповед №272з-465/04.02.2024г, издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Хасково с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността за това, че на 04.02.2024г около 15.20ч, по Автомагистрала „Марица“ км. 67, управлява лек автомобил „Фолксваген кади“ с рег. №[рег. номер], собственост на трето лице, със съдържание на алкохол в кръвта от 0.51%, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер АR0571, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 от ЗДвП. За нарушението е съставен АУАН №1020316 от 04.02.2024г от младши автоконтрольор Р. при ОД МВР Хасково, връчен на нарушителя.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е връчена на 04.02.2024г, а жалбата е подадена по електронен път на 30.03.2024г, поради което и с Определение №7909/26.06.2024г на ВАС на РБ е разрешен спорът относно преклудиране на правото да се иска отмяната й. Предвид направеното изрично искане за прогласяване на нищожността на административния акт делото е върнато за разглеждане по същество на спорът относно валидността му.
С жалбата се твърди, че административния акт е издадена от некомпетентен орган, без конкретни факти, субсумиращи се под приложение състав на принудителната мярка и без правни основания, както и защото такава принудителна мярка не е предвидена в закона. От съда се иска прогласяване на нищожността и присъждане в полза на жалбоподателя на сумата от 10лв, представляваща държавна такса, а упълномощения адвокат претендира за себе си възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответника младши автоконтрольор В. Д. при ОД МВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ не се явява ,не се представлява. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На първо място приложената принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е предвидена с разпоредбата на чл.171 т.1 буква „Б“ от ЗДвП, която е посочена цифрово като основание за нейното издаване, а с диспозитива е разпоредено словно отнемане на СУМПС, което водачът не представя към момента на проверката, до решаване на въпроса за отговорността. Пропуска да се запише законовото ограничение на срока – но не повече от 18месеца, при условие, че не е определен по-дълъг срок от нормативно допустимия, не сочи на порок, обуславящ нищожността, а именно няма предвидена в закона мярка като наложената. Срокът е нормативно определен, не е поставен в оперативна самостоятелност на органа, поради което волята му е ясна и не сочи на липса на диспозитив – тоест на липса на властническо изявление, което също е основание за нищожност. Фактите, имащи признаците на състава също са посочени и са установени по реда на ЗАНН със съставяне на АУАН, приложен по преписката и посочен в обстоятелствената част на заповедта, което позволява да се установи ясно съдържанието и основанието на властническото разпореждане за временно отнемане на удостоверителния документ, чието притежаване е условие без което не е правно допустимо упражняването на правно регламентирана дейност. Отнемане на удостоверителния документ, от чието притежаване зависи разрешаване да се упражнява правоспособността не е равнозначно на лишаване от тази правоспособност, която е вид административно или углавно наказание в зависимост от това дали степента на обществена опасност на деянието го определя като нарушение или престъпление против защитения обект – безопасността на движението по пътищата при управление на моторни превозни средства. Следователно потвърждава се при проверката на съдържанието на административния акт, че приложената в негово изпълнение мярка е предвидена в закон.
Съгласно Заповед №272з-199/19.01.2023г на Директора на ОД МВР Хасково държавните служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Хасково – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, какъвто е и младши инспектор Дрангов имат предоставени правомощия за налагане на принудителни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП.
Останалите оплаквания не касаят валидността на акта, а само неговата законосъобразност.
При този изход от спора на жалбоподателя не се следват разноските по делото, а присъждането им е условие, без което и на адвоката не може да се присъди възнаграждение за безплатно представителство, защита и съдействие. Ответника не е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, нито за разноски.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А. против Заповед №272з-465/04.02.2024г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Хасково.
Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.
| Съдия: | |