№ 495
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102327 по
описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
Ищцата - твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че на
21.05.2024 г. получила съобщение и призовка за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 1415 по описа за 2024 г. на Ч.. От изпратеното й
съобщение се установявало, че с изпълнителен лист, който бил издаден по
ч.гр.д. № 5675/2011 г. на Р., била осъдена да заплати следните суми: 1250.84
лева неолихвяема сума, 5373.05 лева главница, 7314.42 лева лихви, 3.12 лева
присъдени разноски, 253.50 лева разноски по изп.д., както и таксите по ЗЧ. в
размер на 150 лева. Общото задължение по изпълнителното дело към
21.05.2024 г. възлизало на 15 623.52 лева. Към изпълнителното дело била
присъединена и Н., като взискател. Категорично заявявала, че не дължала
сумите, предмет на изпълнителното дело, поради което същото следвало да
бъде прекратено. С образуването му бил наложен запор върху трудовото й
възнаграждение и банковите й сметки, и бил насрочен опис на движимо
имущество за 21.06.2024 г., от 11 часа, в дома й. С призовката за доброволно
изпълнение била уведомена относно договор за цесия, съгласно който били
прехвърлени вземанията на - към ответното -. Оспорвала извършеното
прехвърляне, като считала, че сключеният договор за цесия не можел да
1
породи правни последици, поради несъществуване на вземането, предмет на
цесията, тъй като същото било погасено по давност. Предвид това вземането
на ответника било недължимо. Вземанията били подробно описани в
изпълнителен лист, които бил издаден на 28.10.2011 г., по ч.гр.д. № 5675 по
описа за 2011 г. на Р., за принудително събиране на които било образувано
изпълнително дело № 2129 по описа за 2011 г. на Ч., което било прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.10.2019 г., за което било извършено отбелязване
на гърба на изпълнителния лист. Другото вземане било в размер на сумата от
4351.57 лева главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от 28.072010 г. до 10.04.2011 г., с
31.03 лева наказателна лихва, и законна лихва върху главницата, считано от
11.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и 430.01 лева разноски по
делото. Това вземане било предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1815/2011 г. от 12.04.2011 г. на Р., за принудително събиране на което вземане
било образувано изпълнително дело № 841 по описа за 2011 г. на Ч., което
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 01.10.2019 г. И двете
вземания били прехвърлени с договор за цесия от - на ответника. Правела
изявление, че всички горепосочени вземания, били погасени по давност и
несъществували, поради което и договорът за цесия не можел да породи
правни последици. С уточняваща молба от 12.06.2024 г. по делото ищцата
оспорва дължимостта на вземането по изпълнителния лист по ч.гр.дело №
5675/2011 г. на Р., в общ размер на 1405.36 лева, от което 1021.48 лева
главница по договор за кредит от 05.01.2009 г., със 172.49 лева договорна
лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., с 6.09 лева наказателна лихва от
19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., и законна лихва върху главницата от 27.10.2011 г.
до изплащането й, както и 205 лева разноски по делото. Цената на този иск
била 1405.36 лева. Оспорвала дължимостта и на вземането по изпълнителния
лист по ч.гр.д. № 1815/2011 г. на Р., в размер на 4351.57 лева главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.08.2007 г., с 296.22
лева договорна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна
лихва, и законна лихва върху главницата, считано от 11.04.2011 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 430.01 лева разноски по делото.
Цената на този иск била 5108.83 лева. Всички горепосочени вземания били
погасени по давност. Вземанията, предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5675/2011 г. и ч.гр.д. № 1815/2011 г., въз основа на които било образувано
2
изпълнително дело № 1415/2024 г., били недължими, тъй като били изцяло
погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Освен това цесията и на двете
вземания не била породила съответните правни последици. С уточняваща
молба от 16.07.2024 г. ищцата, във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност, заявява, че всички вземания, предмет на исковата
претенция, били погасени по давност към датата на образуване на
изпълнително дело 21.05.2024 г. Било видно от приложения изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 5675/2011 г., че последното изпълнително действие било
извършено на 30.11.2011 г., от която дата течала и законовата перемпция по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и следвало изпълнителното производство да
бъдело прекратено в двугодишен срок след тази дата. В случая погасителната
давност била изтекла още на 30.11.2016 г., следователно, вземането било
недължимо към датата на образуване на изпълнителното дело 21.05.2024 г.
Било видно от приложения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1815/2011
г.12.04.2011 г., че последното изпълнително действие било извършено на
20.05.2011 г., от която дата течала и законовата перемпция по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и следвало изпълнителното производство да бъдело прекратено
в двугодишен срок след тази дата. В случая погасителната давност била
изтекла още на 20.05.2016 г., следователно, вземането било недължимо към
датата на образуване на изпълнителното дело 21.05.2024 г. под номер
1315/2024 г. по описа на Ч.. Искането по същество е да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи, поради
погасяването им по давност от 30.11.2011 г. до 30.11.2016 г., следните суми по
издадения по ч.гр.д. № 5675 по описа за 2011 г. на С. районен съд
изпълнителен лист от 28.10.2011 г., а именно сумата от 1021.48 лева за
главница по договор за комбинирани банковни услуги „3 плюс“ от 05.10.2009
г., със 172.49 лева договорна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., с 6.09 лева
наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., и законната лихва върху
главницата от 27.10.2011 г. до изплащането й, както и 205 лева за разноски по
делото, както и че не му дължи, поради погасяването им по давност от
20.05.2011 г. до 20.05.2016 г., и следните суми по издадения по ч.гр.д. № 1815
по описа за 2011 г. на С. районен съд изпълнителен лист от 12.04.2011 г., а
именно сумата от 4351.57 лева за главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 29.08.2007 г., с 296.22 лева
договорна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна
3
лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., и законната лихва върху главницата от
11.04.2011 г. до изплащането й, както и 430.01 лева за разноски по делото.
Ответникът - оспорва предявените искове, като моли съда да отхвърли,
като неоснователни, и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в
срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните,
взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за
спорното право, намери за установено следното:
Въз основа на влязлата в сила след това на 15.06.2011 г. заповед №
1148/12.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1815/2011 г. на С. районен съд, е бил
издаден на 12.04.2011 г., в полза на частния праводател на ответника – -,
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за принудително събиране на исковите
суми от 4351.57 лева за главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от
28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с 31.03 лева наказателна лихва от 28.07.2010 г. до
10.04.2011 г., и законна лихва върху главницата от 11.04.2011 г. до
изплащането й, както и сумата от 430.01 лева за разноски по делото, които
ищцата е била осъдена да заплати на същия праводател на ответника със
същата заповед за изпълнение (л. 92-93 от делото и л. 77 от прил. копие от
изп.д. № 841/2011 г. на Ч.).
Въз основа на влязлата в сила след това на 05.12.2011 г. заповед №
3944/28.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5675/2011 г. на С. районен
съд, е бил издаден на 28.10.2011 г., в полза на частния праводател на ответника
– -, и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, за принудително събиране на
исковите суми от 1021.48 лева за главница по договор за комбинирани банкови
услуги - от 05.01.2009 г., със 172.49 лева договорна лихва от 19.08.2010 г. до
26.10.2011 г., с 6.09 лева наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., и
законната лихва върху главницата от 27.10.2011 г. до изплащането й, както и
сумата от 205 лева за разноски по делото, които ищцата е била осъдена да
4
заплати на същия праводател на ответника със същата заповед за изпълнение
(л. 89-91 от делото и л. 3 от прил. копие от изп.д. № 1415/2014 г. на Ч.).
Доколкото тези процесни вземания са били установени с тези влезли в
сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, давността за погасяването им е
петгодишна и е започнала да тече от влизането в сила на всяка от тях
съответно на 15.06.2011 г. и на 05.12.2011 г. (чл. 117, ал. 2 ЗЗД, Опр. 2939-
2023-III г.о.).
За принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от
12.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1815 по описа за 2011 г. на С. районен съд е било
образувано по молба от 13.05.2011 г. на праводателя на ответника
приложеното в копие изпълнително дело № 841 по описа за 2011 г. на Ч., а за
принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 28.10.2011 г.
по ч.гр.д. № 5675 по описа за 2011 г. на С. районен съд е било образувано по
молба от 13.11.2011 г. на праводателя на ответника и приложеното в копие
изпълнително дело № 2129 по описа за 2011 г. на Ч..
Понеже тези изпълнителни дела са били образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2-2015-ОСГТК на ВКС, 5-
годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяване на
процесните вземания по същите дела не е текла до приемането на 26.06.2015 г.
на същото тълкувателно решение, поради което е започнала да тече от
26.06.2015 г. за тези вземания по изпълнителните листове и по двете
изпълнителни дела №№ 841/2011 г. и № 2129/2011 г. на Ч. (така ТР 3/2020 от
28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК
на ВКС). А тъй като по молба от 28.06.2013 г. на праводателя на ответника по
изпълнително дело № 2129/2011 г. на Ч., същото е било присъединено с
постановление от 28.06.2013 г. към изпълнително дело № 841/2011 г. на Ч., то
извършените по последното изпълнителни действия от категорията на тези по
т. 10 от ТР 2-2015-ОСГТК на ВКС, прекъсват започналата да тече от
26.06.2015 г. 5-годишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за
процесните вземания по изпълнителните листи и по двете изпълнителни дела
(аргумент от чл. 457, ал. 1 ГПК).
Доколкото с молбите си за образуване на тези изпълнителни дела
праводателят на ответника е и възложил на Ч. по смисъла на чл. 18 ЗЧ. да
предприема служебно и съответните изпълнителни действия по насочване на
5
изпълнението срещу всяко установено секвестируемо имущество или право на
длъжника/трети задължени лица до пълно и окончателно погасяване на дълга,
то започналата да тече от 26.06.2015 г. 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
за погасяване на процесните вземания по същите присъединени изпълнителни
дела, е била прекъсвана на следните дати от следните изпълнителни действия,
а именно: молбата от 15.12.2016 г. на праводателя на ответника за насрочване
на опис на издирено от Ч. имущество на ищцата и запор на банковата й сметка
в - на 20.12.2016 г. (л. 38 и 43), и последно изпратеното на 17.05.2018 г. от Ч. и
получено на 21.05.2018 г. запорно съобщение от „- (-)“ - за запор на банковата
сметка на ищцата в същата банка (л. 58-60) (т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС). От това последно прекъсване на 21.05.2018 г. на
давността е започнала да тече нова 5-годишна давност за погасяване на
процесните вземания (чл. 117, ал. 1 ЗЗД, т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС).
На 10.07.2018 г. ответникът, като частен правоприемник на взискателя -
по сключения между тях договор за цесия от 31.08.2018 г. на процесните
вземания, е подал по изп.д. № 841/2011 г. на Ч. молба, да бъде конституиран,
като взискател по чл. 429, ал. 1 ГПК по същото изпълнително дело, на мястото
на праводателя си - (л. 61-72 от изп.д. № 841/2011 г. на Ч.). На същата дата
10.07.2018 г., ответникът, като частен правоприемник на взискателя - по
същия сключен с него договор за цесия от 31.08.2018 г., е подал такава молба и
по изп.д. № 2129/2011 г. на Ч., да бъде конституиран, като взискател по чл.
429, ал. 1 ГПК по същото изпълнително дело, на мястото на праводателя си -
(л. 33-44 от изп.д. № 2129/2011 г. на Ч.).
На 01.10.2019 г. по изп.д. № 841/2011 г., а на 09.10.2019 г. и по изп.д. №
2129/2011 г., Ч. е постановил прекратяване на тези изпълнителни дела на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал
извършването на изпълнителни действия по тях в продължение на две години
(л. 73 от изп.д. № 841/2011 г. и л. 45 от изп.д. № 2129/2011 г. на Ч.).
Настъпилата по същите дела перемпция обаче, е без правно значение за
горепосоченото прекъсване на 21.05.2018 г. на започналата да тече на същата
дата нова 5-годишна давност за погасяване на процесните вземания по
изпълнителните листове по тях (така т. 3 от ТР 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на
ОСГТК на ВКС). Неоснователни обаче са доводите на пълномощника на
ответника в отговора, че последното действие, което прекъснало тази
6
започнала да тече нова 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяване
на процесните вземания били подадените от пълномощника му по същите
изпълнителни дела молби от 17.10.2019 г. за връщане на изпълнителните
листове по същите дела след прекратяването им по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
защото същите молби не са действия за прекъсване на давността по т. 10 от ТР
2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (л. 78 от изп.д. № 841/2011 г. и л. 49
от изп.д. № 2129/2011 г. на Ч.).
Същата давност е спряла да тече съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Н.
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последните само за периода от
обявяване на 13.03.2020 г. на извънредно положение (с решението от същата
дата на Н.) до 20.05.2020 г. (§13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, Обн., ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.). Поради това е изтекла за всички процесни вземания по
двата изпълнителни листа на 31.07.2023 г. (понеделник, присъствен ден). С
погасяване на главните вземания по същите листи съответно от 4351.57 лева и
от 1021.48 лева, са погасени по давност на същата дата 31.07.2023 г. и
процесните вземания за присъдените с тях законни лихви върху същите
главници съответно от 11.04.2011 г. и от 27.10.2011 г. (чл. 119 ЗЗД). А молбата
си за образуване въз основа на същите изпълнителни листове на изпълнително
дело № 1415/2024 г. на Ч. за принудително събиране от ищцата на тези
вземания, пълномощникът на ответникът е подал пред същия Ч. едва на
22.04.2024 г., след изтичане преди това още на 31.07.2023 г. на започналият да
тече на 21.05.2018 г. горепосочен 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2
ГПК за погасяването им по давност (л. 1 от изпълнително дело № 1415/2024 г.
на Ч.). Поради това тази му молба за образуването на това изпълнително дело
и наложеният след това въз основа на нея по същото запор на 13.05.2024 г.
върху банковата сметка на ищцата в -, както и последващите изпълнителни
действия по същото изпълнително дело, не са прекъснали въобще този
давностен срок, защото са подадени/извършени след изтичането му (чл. 116, б.
„в“ ЗЗД). А възраженията за противното на пълномощника на ответника в
отговора му по делото, че тази давност не била изтекла, са неоснователни.
Този извод не се променя от разрешенията в т. 10 от ТР № 2-2015-
ОСГТК на ВКС, защото те касаят само течението на погасителната давност по
време на образуван преди изтичането й изпълнителен процес относно
вземането, а случаят очевидно не е такъв, защото започналата да тече на
7
21.05.2018 г. нова 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ГПК е изтекла на
31.07.2023 г., преди образуване след това по молбата от 22.04.2024 г. на
пълномощника на ответника на изпълнителния процес за принудителното им
събиране от ищцата по горепосоченото изпълнително дело № 1415 по описа
за 2024 г. на Ч.. Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявените отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК са
основателни. След горепосочените й спирания и прекъсвания, започналата да
тече на 21.05.2018 г. нова 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ГПК за
погасяване на процесните вземания е изтекла на 31.07.2023 г., преди
образуване по молбата от 22.04.2024 г. на пълномощника на ответника на
изпълнителния процес за принудителното им събиране от ищцата по
горепосоченото изпълнително дело № 1415 по описа за 2024 г. на Ч., въз
основа на същите изпълнителни листове. Поради това предявеното с исковете
й по чл. 439, ал. 1 ГПК по делото правопогасяващо възражение по чл. 120 ЗЗД,
че не му дължи, поради погасяването им по давност, същите вземания, се
явява основателно, което обуславя основателност и на исковете й по чл. 439,
ал. 1 ГПК, с които е предявено. Поради това същите искове следва да се
уважат изцяло, като основателни, като с настоящото решение се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи тези суми по
изпълнителните листове, поради погасяването им по давност на 31.07.2023 г.
(чл. 439, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото, само ищцата има право да й се присъдят
сторените по същото разноски в общ размер от 1261.15 лева (от които 260.55
лева внесена за производството държавна такса, 0.60 лева внесена държавна
такса по чл. 102з, ал. 3, изр. 3 ГПК, във вр. с чл. 23, т. 3 ТДТКССГПК и 1000
лева платено адвокатско възнаграждение) (чл. 78, ал. 1 ГПК). В тази насока
обаче следва да се прецени и възражението на пълномощника на ответника в
отговора му за прекомерност на това възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Следва тук да се има предвид и задължителното за съдилищата, съгласно чл.
633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, и актуалната
практика на ВКС, формирана след постановяването му (Опр. № 50015-2024-I
т.о., Опр. № 1396-2024-I т.о., Опр. № 2813-2024-III г.о.). Според същата, с
оглед горепосоченото решение на СЕС, при преценката си за размера на
8
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спора, при приложение на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения (Опр. № 204-2025-I т.о.).
Както е изяснено с т. 3 на ТР № 6-2013-ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78,
ал. 5 ГПК, се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, тоест да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай - Н.ример задължителната съдебна практика, разрешаваща
основните спорни въпроси, определя по-ниска степен на сложност (т. 3 на ТР
№ 6-2013-ОСГТК). След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар (Опр.
№№ 50015-2024-I т.о., 1293-2024-IV г. о., 667-2004- II т.о., 741-2024-II т.о.). В
съответствие с тези разрешения и в случая, отчитайки вида на спора по чл.
439, ал. 1 ГПК, цените на предявените искове от общо 6513.89 лева, вида и
количеството на извършената работа за защита на ищцата по тях, изразяваща
се в подаването на исковата молба и събирането и проверката на писмените
доказателства и по приложените копия от изпълнителни дела, в проведените
общо три съдебни заседания, и преди всичко по-ниската, с оглед
горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС, правна сложност на
делото, съдът намери, че разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение,
следва да се намалят, поради прекомерност, до 900 лева, при минимален
размер от 951.39 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), от
който съдът не е обвързан с оглед решението на СЕС (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Поради това на ищцата следва да се присъдят разноски по делото в общ
размер от 1161.15 лева (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на -, с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, че -, с ЕГН **********, с адрес -, не му
дължи, поради погасяването им по давност на 31.07.2023 г., всички суми по
издадения на 12.04.2011 г. изпълнителен лист по чл. 418 ГПК въз основа на
заповед № 1148/12.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 1815 по описа за
2011 г. на С. районен съд, а именно: сумата от 4351.57 лева за главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
29.08.2007 г., с 296.22 лева договорна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., с
31.03 лева наказателна лихва от 28.07.2010 г. до 10.04.2011 г., и законна лихва
върху главницата от 11.04.2011 г. до изплащането й, както и сумата от 430.01
лева за разноски по делото, и всички суми по издадения на 28.10.2011 г.
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК въз основа на заповед № 3944/28.10.2011 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по частно гражданско дело № 5675 по описа за 2011 г. на С. районен съд, а
именно: сумата от 1021.48 лева за главница по договор за комбинирани
банкови услуги - от 05.01.2009 г., със 172.49 лева договорна лихва от
19.08.2010 г. до 26.10.2011 г., с 6.09 лева наказателна лихва от 19.08.2010 г. до
26.10.2011 г., и законната лихва върху главницата от 27.10.2011 г. до
изплащането й, както и сумата от 205 лева за разноски по делото, въз основа
на които е образувано за принудителното им събиране изпълнително дело №
1415 по описа за 2024 г. на Ч., с рег. № - и район на действие – района на С.
окръжен съд.
ОСЪЖДА - с п.а., да заплати на - с п.с., сумата от 1161.15 лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10