Решение по дело №1617/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас против Решение № 93/12.07.2023г. постановено по НАХД № 181/2023г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено Наказателно постановление № 02-2300015/21.02.2023г. издадено от касатора, с което, на ЛЕСПРОМ ЕООД, гр.Айтос, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Касаторът не споделя мотивите на съда за наличието на гражданскоправни отношения между страните, като счита, че безспорно се касае за трудово правоотношение и деянието, за което е ангажирана отговорността на работодателя, е съставомерно. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира възнаграждение.

Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който пледира за оставяне в сила на съдебния акт поради недоказаност на нарушението, както и възразява, че не е индивидуализирано мястото, на което е било установено полагането на труд и дали то попада в експлоатирания от дружеството район.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за основателна.

Дружеството - ответник е санкционирано за това, че при извършена на 22.11.2022г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас на територията на сечищата в обхвата на РДГ-Айтос, обект № 2252, подотдел 420-
б, е установено лицето Д.Х.да престира труд като „събирач на дърва“, която е декларирала, че работи за ЛЕСПРОМ ЕООД без да има сключен трудов договор, на длъжност „събирач на дърва“ с работно време от 08,00ч до 16,00ч, с почивни дни – събота и неделя, почивки в работния ден – 30 мин., с уговорено трудово възнаграждение от 14лв. на кубик, с отбелязване, че няма граждански договор. На дружеството е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и НП, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Районният съд е отменил издаденото НП, като е приел, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството, като е счел, че отношения между страните нямат трудовоправен характер, а доказателствата по делото сочат на граждански правоотношения, тъй като се касае за еднократни действия, свързани с извършването на конкретна по вид и обем работа, с договаряне постигането на определен резултат.

Решението е неправилно.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Трудовото правоотношение се характеризира с работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), възнаграждение, почивки. В случая е установено, че Д.Х.е извършвала трудова функция – дейност по събиране на дърва, с определено работно време, почивка, почивни дни и възнаграждение на обем свършена работа, които факти изпълват хипотезата на трудов договор. Липсват основания да се счита, че отношенията са поставени на плоскостта на гражданския договор – лицето предоставя труд в полза на дружеството с уговорени работни дни и почивки, което е неприложимо в гражданския договор, където изпълнителят е независим от подобни договорки. За разлика от гражданския договор, в случая не се договаря определен резултат за изпълнение, а в зависимост от обема на изпълнението се определя възнаграждението. Отделно от това, дори да се касае за инцидентно наемане, както е посочил управителят в даденото възражение, нормативната уредба позволява да се сключи срочен трудов договор до завършване на определена работа – чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Не се констатира твърдяната недоказаност на мястото на извършване на дейността – дружеството не отрича, че лицето, установено на място, извършва работа именно в мястото за сеч, за което има сключен договор с ТП ДГС Айтос.

Неприложим е институтът на маловажния случай предвид специалната му уредба в чл.415в от КТ, която изрично изключва като маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от кодекса.

На основание изложените мотиви решението следва да се отмени и да се потвърди издаденото наказателно постановление, като съобразно този изход на процеса в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 160лв. за двете инстанции.

На основание изложените мотиви, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 93/12.07.2023г. постановено по НАХД № 181/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2300015/21.02.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.

ОСЪЖДА ЛЕСПРОМ ЕООД, гр.Айтос, ул.“Димитър Зехирев“ № 27, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, сумата от 160лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: