РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 04.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май ,през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря Ж.С. и
в присъствието на Прокурора
................., като разгледа докладваното от
Съдията Данчев т.д.№ 168/ 2018 г.
по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
В Плевенски окръжен съд е постъпила
исковата молба от К.Е.З. в качеството му на съдружник в „ *** „ООД ,ЕИК-****
,със седалище и адрес на управление- гр.П. ** ,ул.“****„ №**-**,ап.** с която е
предявен иск с правно осн. чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на извънредното общо събрание на съдружниците
,взети по т. 2,3, 4,5,6 и т. 7 от дневния ред на това общо събрание,поради това
,че това общо събрание на съдружниците е проведено незаконосъобразно поради
нарушаване на императивни процесуални норми ,касаещи неговото свикване и
провеждане ,както и поради това ,че взетите решения противоречат на повелителни
разпоредби на закона и на дружествения договор.
В исковата молба
се твърди ,че на 24.07.2018г. е било проводено извънредно общо събрание на
съдружниците на *** „ООД,на което са били взети следните решения :
- по т. 2 от
дневния ред – за изключване на К.З. като съдружник в дружеството и за поемане
на дяловете му / 100 дружествени дяла с номинална стойност на всеки един дял- 1
лв. / да се поемат от останалия съдружник А.Г.Л.
- по т. 3 -
всички 200 дружествени дяла от капитала на дружеството стават собственост на
съдружника А.Л. ,поради което дружеството следва да се преобразува в ЕООД с
едноличен собственик на капитала А.Л..
- По т. 4 -
промяна в дружествения договор и приемане на Учредителен акт на дружеството
- По т. 5 – за освобождаване на К.З. като управител на
дружеството
- По т. 6 –
избиране и назначаване на нов управител – А.Л. и
- По т.7 –
управителят на дружеството или упълномощен от него адвокат да заяви вписване на
новите обстоятелства в Търговския регистър.
Конкретно сочените пороци се очертават в две групи :
1. Пороци свързани
със свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците
2. Пороци водещи до
неправилност на взетите решения поради противоречие с императивни норми на
закона и на дружествения договор.
Ищецът счита ,че не е
налице законосъобразно свикване на общото събрание на 24.07.2018г. ,тъй като не
са налице условията на чл. 138 ,ал.2 от ТЗ ,която изисква управителя на
дружеството да не е свикал събранието в
двуседмичен срок от писменото искане на другия съдружник-А.Л. ,като се твърди ,че управителят е предприел
действия за свикване на събранието като го е насрочил за 22.08.2018г. ,като при
това дневния ред на това събрание е съдържал всички въпроси ,формулирани от
другия съдружник ,които са били включени в дневния ред и на извънредното общо
събрание от 24.07.2018г. Твърди се ,че поканата за свикване на такова общо
събрание е била връчена на другия съдружник на 11.07.2018г. чрез М. С. ,която е
поела задължение да му я предаде. Поради това ищеца счита,че е изпълнил
задължението си за свикване на събранието
,с оглед на което не са настъпили
предпоставките на чл. 138 ,ал.2 предл. 2 от ТЗ другият съдружник да свика и
проведе общото събрание.
Ищецът счита ,че
не са налице условията на чл. 126,ал. 3 т. 3 от ТЗ за изключването му като
съдружник ,тъй като не е вярно, че е извършвал конкурентна дейност с тази на ответното
дружество ,чрез регистрираното от него друго търговско дружество- „ **** „
ЕООД,тъй като това друго дружество не е извършвало търговска дейност , а и
нямало идентичност в предмета на дейност на двете търговски дружества.
Отрича ,че е
застрашил финансовото състояние на дружеството поради непредаването на междинен
отчет в Министерство на икономиката , като твърди ,че забавянето за предаване
на такъв отчет се дължи на виновно
поведение на другия съдружник А.Л. ,който не изпълнил свои задължения в
качеството му на ръководител на проекта по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма „************ „
Отрича също така да
не е предприел необходимите действия за приемането на ГФО на дружеството ,като
сочи ,че е изпратил и-мейл до другия съдружник с покана за свикване на общо
събрание за приемане на въпросния ГФО , но не е получил отговор нито на първата
,нито на втората покана ,изпратени по и-мейла на другия съдружник.
Счита също така ,че
предоставеният му срок за отстраняване на неправомерното поведение / само 7дни
от получаване на уведомление / е нецелесъобразен и неизпълним с оглед обема на
съответните действия,които се иска да се предприемат .
Счита ,че
неизпълнението на задълженията му като управител на дружеството не може да бъде
основание за изключването му като съдружник , а би могло да бъде основание за
реализиране на отговорността му като управител по чл. 145 от ТЗ.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез назначения му особен представител адв.М.А.. Според него
предявеният иск е допустим .По съществото на спора особеният представител не
изразява категорично становище ,поради това че не познавал отношенията между
съдружниците. Заедно с това ,обаче е изразено становище по отделни
обстоятелства на които се основава иска ,което фактически представлява
становище по съществото на спора . Сочи се ,че принципно правото на
съдружниците по чл. 138, ал. 2 от ТЗ да свикат общо събрание може да бъде
упражнено само при бездействие на управителя да стори това в 2 –седмичен срок
от датата на отправеното до него писмено искане,като заедно с това няма пречка
в искането да бъде инкорпорирана и поканата за свикване на общото събрание
,стига обаче то да бъде насрочено и
проведено след изтичането на двуседмичния срок по чл. 138, ал. 2 от ТЗ.По-нататък в отговора се проследява фактическа обстановка за която с
исковата молба са представени писмени доказателства ,като не се отрича ,че
съдружникът А.Л. е изпратил писмено предупреждение до К.З. за изключването му
като съдружник ,както и че е отправено писмено искане до Управителя за свикване
на общо събрание ,което да се проведе в седмодневен срок от получаване на
настоящото ,като се предлага това провеждане да стане на 10.07.2018г. ,като ако
не се приемат тези искания, то да се изпрати изрична писмена покана до А.Л. за
датата , часа ,мястото и дневния ред на
събранието.Не се отрича ,че в това писмено предупреждение е инкорпорирана и
покана за свикване на ОС на
24.07.2018г. в случай ,че управителят бездейства. Не се оспорва ,че разписката
за получаване на това предупреждение от К.З.
е връчена на 03.07.2018г. ,като е
подписана от адв.Х.Проследено е също така и насрочването на събрание от страна
на управителя за 22.08.2018г. ,като се
сочи ,че поканата за това събрание е била връчена на 11.07.2018г. на г-жа С. със задължение да я предаде на Л. ,както и че
поканата е изпратена по и-мейла на Л.. Изразено е становище ,че изключването на
съдружник е най-тежката санкция ,която трябва да е адекватна на извършеното
нарушение от този съдружник.,както и че
следва да се установи конкретно дължимото поведение ,произтичащо от закона или
дружествения договор,което е било нарушено от съдружника чрез негово систематично
и трайно бездействие.Счита , че следва
да се разграничи упражняване на правото по чл. 141 ал. 5 от ТЗ за заличаване на
управителя на дружеството от
задълженията му като съдружник .
Постъпила е
допълнителна искова молба в която се сочат нови обстоятелства ,настъпили след
предявяването на исковата молба и по-конкретно насроченото от управителя за 22.08.2018г. общо събрание на съдружниците и неявяването на А.Л. на него ,както и за
предаването на 24.10.2018г. на документи ,които е следвало да бъдат предадени
от К.З. на А.Л. за което е съставен констативен протокол от нотариус Милена
Георгиева.
С определение № 6 от 03.01.2019г. съдът е допуснал всъпването на А.Г.Л. като трето
лице-помагач на страната на ответното дружество.
Като безспорни между страните по делото след
размяната на книжа,според съда са били очертани
следните обстоятелства :
1.провеждането на
извънредно общо събрание на съдружниците в „ *** „ООД ,ЕИК**** на 24.07.2018г.
и вземането на решенията по т. 2,3,4,5 ,6 и 7 от дневния ред с посоченото в
исковата молба съдържание на тези решения.
2. получаването на 03.07.2018г. от К.З. на нотариална покана
от другия съдружник А.Л. с предупреждение за изключване като съдружник на осн.
чл. 126, ал.3,т.3 от ТЗ,която покана
съдържа и искане до управителя за
свикване на общо събрание на съдружниците ,което да се проведе на 10.07.2018г.
при дневен ред ,идентичен с този при който е проведено събранието на
24.07.2018г. ,както и че в него е инкорпорирана покана за свикване на общо
събрание при бездействие на управителя ,за 24.07.2018г. от 11 ч. при същия
дневен ред.
3. че управителят К.З. е предприел действия по свикване
на извънредно общо събрание на
съдружниците за 22.08.2018 г. от 11 ч. ,като поканата за това до другия
съдружник е била връчена на 11.07.2018г. ,чрез нотариус М.Г. на адреса на съдружника А.Л., чрез М. С.,която я е приела със задължение да му я
предаде. По този въпрос ,обаче в съдебно заседание от 11.02.2019г. третото
лице –помагач е възразило ,че тези
обстоятелства не са безспорни , а напротив ,че третото лице –помагач оспорва
надлежното връчване на поканата отправена от К.З. за общо събрание , на съдружника А.Л. ,чрез лицето М.С. и в т.см.се
отрича и предприемането от страна на управителя К.З. на действия по свикване на
общо събрание . С оглед на това доклада по делото е коригиран и това обстоятелство
е прието като спорно по делото и подлежащо на изрично доказване.
4. не е спорно ,че с
определение от 25.07.2018г. по ч.т.д.№ 169/ 2018г. е спряно на осн. чл. 536 от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗТР
регистърното производство,образувано по заявлението за вписване на
промени по партидата на ответното дружество до приключване с влязъл в сила
съдебен акт по т.д.№ 168/ 2018г. на ПлОС.
Спорно е :
1. Налице ли са
условията на чл. 126, ал. 3 т. 3 от ТЗ за изключване на К.З. като съдружник и
по –точно действал ли е той против интересите на дружеството ,което означава да
се изследва въпросът дали К.З. е
осъществил действията и бездействията ,които му се вменяват във вина с
писменото предупреждение за изключване. Доказателствената тежест в това
отношение е върху ответника по иска ,който следва да докаже осъществяването на
действията /респ.бездейстията / на
съдружника К.З. ,които квалифицира като действия против интересите на
дружеството.
2. Даден ли е на
съдружника К.З. достатъчен срок за отстраняване на недостатъците на поведението си ,което е в разрез с интересите
на дружеството.Доказателствената
тежест в това отношение също така е върху ответника ,които следва да установи
,че даденият срок е достатъчен .
3. Спазена ли е
процедурата по чл. 138 , ал.2 от ТЗ за свикване на извънредното общо събрание
проведено на 24.07.2018г. Доказателствената
тежест за това също е върху ответното дружество.
Върху ищеца пък в т.вр. е доказателствената тежест да
установи ,че е предприел своевременни действия по свикване на общо
събрание по искането на другия
съдружник,тъй като той твърди тези факти
от които черпи права.
Съдът намира,че
трябва да започне изследването по предмета на делото от отговора на посочения
по –горе трети въпрос , а именно спазена
ли е процедурата по чл. 138 , ал.2 от ТЗ за свикване на извънредното общо
събрание проведено на 24.07.2018г.,тъй като ако отговора на този въпрос е
отрицателен, т.е ако се приеме ,че тази процедура не е била спазена ,то това би
опорочило провеждането на самото събрание и вземането на всички решения ,без да
е необходимо след това изследването и на
другите два спорни въпроса ,т.е.
установяването на порок при свикването на извънредното общо събрание априори ще
обоснове отмяна на всички взети решения .
Съгласно чл. 138 ,
ал. 2 от ТЗ управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците
с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен
срок ,съдружниците ,поискали свикването имат това право. В случая е безспорно
,че А.Л. има качеството на съдружник в ответното дружество „*** „ООД ,ЕИК-****
,със седалище и адрес на управление- гр.П.,като същият притежава 50% от
капитала на дружеството ,от което следва ,че този съдружник е имал право по
смисъла на чл. 138, ал.2 от ТЗ да иска от управителя свикване на общо събрание
с определен дневен ред .В упражняване на това свое право ,съдружника А.Л. е изпратил
до управителя К.З. посочената по-горе нотариална покана / чрез нотариус В.М. /
с предупреждение за изключване на К.З. като съдружник на осн. чл. 126,
ал.3,т.3 от ТЗ,която покана съдържа и
искане до управителя за свикване на
общо събрание на съдружниците ,което да се проведе на 10.07.2018г.Тази покана е
била връчена на управителя на ответното дружество- К.З. на 03.07.2018г. Оттук се налага да се изследва въпроса дали
управителят К.З. е предприел действия по свикване на исканото от другия съдружник
общо събрание в предвидения в закона 2-седмичен срок ,който в случая започва да
тече от получаване на поканата от 03.07.2018г. и изтича на 17.07.2018г. При
това съдът приема,че е достатъчно в рамките на този срок да са предприети действия от управителя за
свикване на събранието и за надлежното уведомяване на другите съдружници за
това , без да е нужно и да е проведено самото общо събрание.
По този повод следва
да се обсъди представената от ищеца по делото /вложена на л. 41-44 от том първи
на делото / нотариална покана , отправена до А.Г.Л. с която управителят К.З.
иска да уведоми другия съдружник за свикване на общо събрание за 22.08.2018г.
при дневен ред ,който включва и формулираните от другия съдружник въпроси .Тази
нотариална покана е датирана от самия изпращач К.З. с дата на изготвянето и 09.07.2018г.,
а както се вижда от положения върху нея печат на нотариус М.Г. ,тя е била
представена пред нотариуса на същата дата-09.07.2018г. , от което следва че
въпросната дата следва да се приеме като достоверна дата на която е съществувал
заверения документ . От това следва ,че
изготвяйки тази нотариална покана адресирана до другия съдружник ,
управителят на дружеството –К.З. е предприел действия по свикване на общо
събрание съобразно формулирания от другия съдружник А.Л. дневен ред и тези
действия са предприети в рамките на 2-седмичния срок по чл. 138, ал.2 от ТЗ. Тези действия ,обаче за да са надлежно
извършени от управителя ,следва и да са достигнали до техния адресат –другия
съдружник в рамките на същия 2-седмичен срок .Само в случай ,че поискалият
свикване на общото събрание съдружник бъде надлежно уведомен за свикването на
общото събрание в рамките на този 2-седмичен срок ,ще има основание да се
приеме ,че управителят на дружеството е направил необходимото за да осуети
възникването на правото на другия съдружник по чл. 138, ал.2 от ТЗ ,предл.
второ да свика такова общо събрание . В такъв случай ,при наличие на надлежно
свикано от управителя общо събрание ,не е възможно да възникне правото на
съдружника да свика и да проведе събранието по чл. 138, ал.2 от ТЗ.
В
конкретния случай връчването на поканата за свикване на общо събрание за
22.08.2018г. е извършено ,чрез нотариус М.Г.,
от помощник нотариус по заместване Г.Н.
, като е отразено ,че екземпляр от поканата е връчен на „ адресата М.Х.С. –лице от адреса със задължение да я
предаде на А.Г.Л. ,на 11.07.2018г. „Според чл. 50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК .От това следва ,че
е необходимо да се отговори на въпроса спазени ли са в конкретния случай
разпоредбите на ГПК за връчване на поканата и може ли да се приеме ,че тя е
била надлежно връчена на адресата . От посоченото от помощник нотариуса относно
качеството на лицето на което е връчена поканата не може да се направи извод ,че се касае за „друго лице“ по смисъла
на чл. 46, ал. 2 от ГПК ,тъй като не е
отразено М.С. да е пълнолетно лице от
домашните на А.Л. ,нито пък, че живее на
адреса/понятието „лице от адреса“
използвано в разписката за връчване на поканата не е идентично с
понятието „лице ,което живее на адреса „,което се визира от чл. 46,ал.2 от ГПК
/ , нито има качеството на работник или
служител на адресата А.Л. , нито пък е негов работодател. В т.см. поканата е връчена на лице ,което не
отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2 от ГПК и не може да бъде счетено за надлежно връчване
на А.Л. ,без дори да е необходимо да се изследва въпроса дали А.Л. към датата
на това връчване на поканата е бил в отпуск или не . Това би имало значение ако
върху поканата беше отразено ,че тя е връчена лично на адресата и се оспорваше
това обстоятелство ,но в случая няма спор ,че връчването не е лично на адресата
,в какъвто случай вече става от значение въпроса дали има надлежно връчване на книжата
на друго лице по смисъла на чл. 46 от ГПК. Поради това съдът приема ,че не е
налице надлежно / съобразно чл. 50 от ЗННД във вр. с чл. 46 от ГПК / връчване
на нотариалната покана отправена от К.З. до А.Л. за свикване на общото събрание
на съдружниците за 22.08.2018г. Що се отнася до представената по делото / л. 46
от том І/разпечатка от изпратена по и-мейл покана за свикване на събранието на
22.08.2018г. ,то нито ТЗ в чл. 139 ,нито пък в Устава на конкретното
дружество е предвидена възможност за
друг начин на свикване на общото събрание освен чрез връчването на писмена
покана на съдружника. Уведомяването чрез електронна поща не може да се приравни
на връчване на писмена покана на
съдружника по смисъла на чл. 139, ал.1 от ТЗ , или по смисъла на чл. 15, ал. 4
от Устава на дружеството. Поради това ,дори да има данни за изпращането ,респ.
получаването на въпросната покана по и-мейл ,то това не може да се счита за
редовно уведомяване на съдружника А.Л. за свикването на общо събрание от
управителя на дружеството К.З. на 22.08.2018г.
От
изложеното дотук следва ,че до изтичане на 2-седмичния срок по чл. 138 , ал.2
от ТЗ/ което е станало на 17.07.2018г./
в който управителят на дружеството е следвало да свика общо събрание по
искането на другия съдружник ,което означава и да извърши това свикване
законосъобразно –чрез писмена покана до конкретния съдружник , управителят К.З.
не е извършил това ,т.е. не е
изпълнил целия фактически състав по надлежно свикване на общото събрание ,което
би осуетило възникването на правото на другия съдружник-А.Л. сам да свика това
събрание. Поради това за А.Л. е
възникнало правото да свика общо събрание на съдружниците с дневен ред
,който е бил посочен в отправеното до управителя искане за свикване на такова
общо събрание , отразено в нотариалната покана,връчена на К.З. на 03.07.2018г.
Както се вижда от
тази покана ,тя съдържа в себе си и уведомление до К.З. за
свикване от А.Л. на общо събрание на съдружниците за 24.07.2018г. от 11ч. при дневен ред от
седем точки ,който включва изслушване на становище от К.З. по отправените в
това уведомление твърдения за действия против интересите на дружеството ;
вземане на решение за изключване на К.З. като съдружник и поемане на дяловете
му от оставащия съдружник ; вземане на решение за преобразуване на дружеството
от ООД в ЕООД ; вземане на решение за промени в дружествения договор ; вземане
на решение за освобождаване на К.З. като управител на дружеството ; вземане на
решение за избор на нов управител на дружеството.Както се вижда от редакцията
на нотариалната покана , свикването на общото събрание от А.Л. за 24.07.2018г.
е направено под отлагателно условие –
ако не бъде свикано от управителя К.З. общо събрание ,което да се проведе в
7-дневен срок от получаване на настоящото искане ,което в конкретния
случай означава събранието да се проведе
най-късно до 10.07.2018г. Това изискване за свикване на общото събрание в
7-дневен срок от получаване на искането не кореспондира със закона –чл. 138 ,
ал.2 от ТЗ ,който дава възможност на управителя да свика общото събрание по
искане на съдружници с дялове над 1/10
от капитала в 2-седмичен срок . . В
конкретния случай ,обаче, както беше проследено по –горе , е изтекъл и
въпросният законов 2-седмичен срок , без
управителят К.З. да е свикал надлежно общото събрание и това е станало на
17.07.2018г. По този начин са възникнали предпоставките на чл. 138,
ал.2 от ТЗ за съдружника А.Л. да свика и проведе общото събрание ,насрочено от
него за 24.07.2018г., която дата е след
изтичане на 2-седмичния срок по чл. 138, ал.2 от ТЗ в който управителят на
дружеството е следвало да реагира и да свика общото събрание.
След като съдът приема ,че е спазена процедурата
по чл. 138 , ал.2 от ТЗ за свикване на извънредното общо събрание проведено на
24.07.2018г., то остава да се отговори на другите два спорни въпроса : 1.
Налице ли са условията на чл.
126, ал. 3 т. 3 от ТЗ за изключване на К.З. като съдружник и по –точно действал
ли е той против интересите на дружеството ,което означава да се изследва
въпросът дали К.З. е осъществил
действията и бездействията ,които му се вменяват във вина с писменото
предупреждение за изключване ? и 2 . Даден ли е на съдружника К.З. достатъчен срок
за отстраняване на недостатъците на
поведението му ,което се твърди
,че е в разрез с интересите на
дружеството?
Според
твърденията в нотариалната покана от А.Л. до К.З. ,последният пряко извършва
конкурентна на дружеството дейност и действа против интересите на дружеството и
само в свой интерес ,като конкретните действия се изразяват в следното :
-че в лично качество на 12.02.2018г. е заявил защита на
полезен модел към патентно ведомство на РБ на натурална плодова напитка с рег.
№ ***,заявка № *** с рецепти ,стойности и вариации на напитката ,която всъщност
се разработва от дружеството „ ***„ООД ,по проекта „ Създаване на иновационна
среда и инфраструктура за разработването на иновативен метод за
чисто производство , съхранение и преработка на плодови и билкови екстракти с
цел получаване на натурална плодова напитка „ във вр.с който е сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ в размер на 286 320, 60лв.
-че е вписал като заявител и притежател на полезния модел
четири свързани с него /К.З. / дружества ,но не и „ *** „ООД.
- че е учредил и е едноличен собственика на капитала и
управител на „Уан тии „ ЕООД ,което дружество е регистрирано с основна дейност
по НКИД с код 72.19,което изцяло се покрива с кода на основната дейност и на „***
„ООД.
Отделно от това се сочат
и действия,извършени от К.З. в качеството му на управител на ответното
дружество,които според А.Л. също така представляват действия против интересите
на дружеството, а именно:
-че не е бил подаден своевременно междинен отчет до Министерство
на икономиката по повод изпълнението на проекта
за които е бил сключен договора
-че е сключил договори за заем ,които задължават дружеството
към свързани с управителя лица при неясни условия и без да уведомява
съдружниците за това.
-че към 30.06.2018г.
не е свикал надлежно общо събрание ,което да разгледа и приеме ГФО на дружеството и да приеме решение и да
овласти лице ,което да го обяви в Търговския регистър,което според съдружника е условие за налагане на имуществена санкция
на дружеството съгласно чл. 72 от Закона за счетоводството .
За тези последните
три твърдения ,касаещи дейността на К.З. като управител ,следва да се отбележи ,че чл. 145 от ТЗ предвижда изрично
отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди . Тази
специална имуществена отговорност на
управителя на дружеството следва да се
разграничава от отговорността на
съдружника за действия против интересите на дружеството .Поради това ,
когато са налице условията на чл. 145 от ТЗ за ангажиране отговорността на даден съдружник в качеството му на
управител на дружеството ,то не следва за същите действия да се ангажира и
отговорността на същото лице като съдружник в дружеството. По тази причина ,тъй
като и трите посочени по-горе твърдения са отнасят до дейността на К.З. като
управител на дружеството / те са твърдения за неизпълнение на негови задължения
именно като управител , а не като съдружник /
,съдът намира ,че изобщо не е необходимо да се изследва въпроса дали
тези твърдения отговорят на истината или не ,тъй като дори да бъде установено
тяхното извършване от страна на К.З., то това би било основание за ангажиране
на отговорността му като управител на осн. чл. 145 от ТЗ, а не на отговорността
му като съдружник по чл. 126 от ТЗ.
Във р. с това следва
да се посочи ,че сходни съображения ще важат и по отношение на едно от
действията от първата група ,формално сочени като действия на съдружника ,но
всъщност представляващи действия на
управителя К.З. , а именно - че е учредил и е едноличен собственика на
капитала и управител на „**** „ ЕООД ,което дружество е регистрирано с
основна дейност по НКИД с код ****,което изцяло се покрива с кода на основната
дейност и на „ *** „ООД. Важно е да се отбележи ,че забрана за
конкурентна дейност е предвидена изрично в чл. 142 , ал.1 от ТЗ само по
отношение на управителя на едно ООД, но няма такава изрична забрана по
отношение на съдружника в ООД . В този
случай дори като се приеме ,че К.З. е учредил и е едноличен собственика на
капитала и управител на „**** „ ЕООД ,което дружество е регистрирано с основна
дейност по НКИД с код ****,което изцяло се покрива с кода на основната дейност
и на „ *** „ООД,т.е. че извършва конкурентна дейност чрез регистрираното от него ЕООД ,то това съгласно чл. 142,ал.3 от ТЗ ще е основание за ангажиране отново на
имуществената отговорност на управителя К.З. по реда на чл. 145 от ТЗ , а не и
основание за изключване на съдружника К.З. съгласно чл. 126,ал. 3 т. 3 от ТЗ.След като няма изрична законова забрана
за съдружника/ а има само за управителя /
да извършва конкурентна дейност ,участвайки в друго/или други / дружества с идентичен или сходен предмет на
дейност,то следва ,че не може участието на съдружника в друго такова дружество
априори да се квалифицира като действие против интересите на дружеството
.Ще е необходимо във всеки отделен конкретен случай да се изследва и да се отговори на въпроса
дали участието на един съдружник в
друго дружество със сходна дейност води до накърняване интересите на първото
дружество в което същият съдружник участва.Това накърняване интересите на
първото дружество може да намира израз напр. в пълното му лишаване от възможност да реализира своята
продукция или пък само в намаляване на
пазарния му дял поради конкурентната дейност на второто дружество ,но самия
факт на извършване на конкурентна дейност от второто дружество може също така
да не се отразява негативно на дейността на първото дружество. В конкретния
случай не е установено реално
накърняване на интересите на „ *** „ООД само поради факта ,че К.З. е
регистрирал друго дружество със сходен предмет на дейност ,тъй като не
твърди и не се доказва по делото за „„„ *** „ООД да е
настъпил негативен финансово-икономически резултат,който да се намира в пряка
причинна връзка с регистрирането на „***** „ ЕООД с едноличен собственик на
капитала му –К.З..
Що се отнася до
твърденията , че К.З. в лично качество
на 12.02.2018г. е заявил защита на полезен модел към патентно ведомство на РБ
на натурална плодова напитка с рег. № ***,заявка № *** с рецепти ,стойности и
вариации на напитката ,която всъщност се разработва от дружеството „ ***„ООД
,по проекта „ Създаване на иновационна среда
и инфраструктура за
разработването на иновативен метод за чисто производство , съхранение и
преработка на плодови и билкови екстракти с цел получаване на натурална плодова
напитка „ във вр.с който е сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 286 320,
60лв.,както и че е вписал като заявител
и притежател на полезния модел четири, свързани с него /К.З. / дружества ,но не
и „ *** „ООД.,съдът установи следното :
От представените и
вложени на л. *** от том първи на делото доказателства се вижда действително ,че
със заявка № **** от 12.02.2018г. е бил заявен от „ **** „ ЕООД , „*** „ ; „ ****
„ ЕООД ; „**** „ ЕООД и от К.З. в Патентно ведомство на РБ полезен модел на натурална студена плодова напитка с определено
съдържание .Видно е ,че заявлението не е подадено от името на ответното
дружество „ *** „ООД.След като заявлението е подадено и от името на К.З. като
физическо лице,то би могло да се приеме ,че
в случая се касае за действия на същия в
качеството му на съдружник в ответното
дружество , а не в качеството на негов управител и следователно по отношение
на тях може да се постави въпроса
дали представляват действия против
интересите на дружеството.Като съобрази събраните по делото доказателства
,обаче съдът счита ,че и в т.сл. не може да се направи категоричен извод ,че тези
действия са против интересите на „ ***
„ООД. Преди всичко се касае за предприемане на действия по предвидения в Закона
за патентите и регистрацията на полезни модели,
ред за регистриране на полезен модел от лица ,които считат ,че имат това
право и в т.см. извършването на такива законосъобразни действия не може да се
квалифицира като вредоносно по отношение на интересите на друго дружество
,което също така счита ,че има право да регистрира полезен модел по реда на
този закон. Дори да възникне правен спор
за това кой е действителният носител на правото да регистрира даден полезен
модел страни по който правен спор да са едно търговско дружество и съдружник в
същото дружество ,то упражняването на право на иск относно спорното право на
индустриална собственост , каквото е полезният модел не може да се третира като
действие против интересите на търговското дружество ,чието право съдружника
оспорва. На второ място ,в рамките на
настоящия правен спор съдът не може да приеме ,че е категорично установена идентичност
на регистрирания в Патентното ведомство
полезен модел „ натурална студена плодова напитка „ със натуралната студена плодова напитка
,разработвана от „ *** „ООД във връзка с чието разработване е
сключен и административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма „*********** / на л. 176 и следва от том І /. Такава преценка би могло да бъде извършена от
самото Патентно ведомство в случай ,че беше подадена заявка и от „ *** „ООД за регистрация на полезен модел в
какъвто случай ще се извърши проверка дали вече не е регистриран идентичен
полезен модел ,или пък в рамките на
отделен правен спор с изричен предмет - кой
е действителният създател на полезния
модел,респ. на правото да бъде
регистриран такъв модел в Патентното ведомство. Поради това съдът приема от
една страна ,че не е установена надлежно идентичност на регистрирания от К.З.
полезен модел с продукта ,който се разработва
от „ *** „ООД, а освен това , че
действията на К.З. по регистрация на конкретния полезен модел на който той
счита ,че е създател, не могат да се
квалифицират като действия против интересите на ответното дружество в което самият той е съдружник и на което е
управител .
Отделно от това ,съдът намира ,че дори
условно да се приеме ,че К.З. е осъществил всички посочени в исковата молба
действия и че те са против интересите на ответното дружество ,то даденият с писмената нотариална покана на съдружника
срок за коригиране на неговото поведение съвсем не е достатъчен . Както се
вижда от самата нотариална покана /и
конкретно тази нейна част ,която се
намира на стр. 20 от делото/на съдружника е даден 7-дневен срок да коригира
поведението си ,като извърши определени ,изискани от съдружника А.Л.
действия,посочени в четири точки .Като се съобрази характера на тези предписани на съдружника
действия и свързаните с тях процедури съответно в Патентно ведомство и в Търговския
регистър,съдът преценява,че даденият 7-дневен срок от получаване на
нотариалната покана ,който в случая изтича на 10.07.2018г. съвсем не е
достатъчен за да се очаква адекватно
коригиране на поведението на съдружника.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен
съд приема ,че ответникът по иска на когото е била възложена доказателствената
тежест да установи действията на съдружника К.З. ,които са против интересите на
дружеството ,не е изнесъл успешно тази тежест. Следователно не са налице
условията на чл. 126, ал. 3 т. 3 от ТЗ за изключване на К.З. като съдружник в
това дружество. От това следва ,че решението по т. 2 от дневния ред на
събранието от 24.07.2018г.следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тъй
като решението по т. 3 от дневния ред – за преобразуване на дружеството от ООД
в ЕООД е пряко свързано и изцяло обусловено
от решението по т.2 за изключване на К.З. като съдружник,то и това
решение също така се явява незаконосъобразно ,доколкото наличието на двама
съдружници изключва възможността търговското дружество да съществува в
правноорганизационна форма като ЕООД. Сходни съображения важат и по отношение
на останалите решения – по т.4 , т.5 , т. 6 и т. 7 от дневния ред ,доколкото
всички те са взети от А.Л. в качеството му на „едноличен собственик на капитала
„ на „ *** „ООД, а според изложените по –горе съображения той не е придобил
законосъобразно това качество ,след като изключването на К.З. като съдружник не
е законосъобразно извършено.След като К.З. не е загубил качеството си на съдружник ,то съгласно дружествения договор
–чл. 18 ,ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 5 ,решенията за избиране и освобождаване на
управителя ,следва да се вземат с единодушие от всички съдружници .В случая
решенията за освобождаване на К.З. като управител и за назначаване на А.Л. като
управител на дружеството са взети само
от единия съдружник-А.Л.,т.е и тези решения са незаконосъобразни.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира , че всички атакувани решения на
общото събрание на съдружниците , проведено на 24.07.2018г. следва да бъдат
отменени на осн. чл. 74 ,ал.1 от ТЗ като противоречащи на повелителни
разпоредби на Закона и на дружествения договор .
С оглед този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на деловодни разноски
за които следва да бъде осъдено ответното дружество. Според представения от
ищеца списък по чл. 80 от ГПК,деловодните разноски включват адвокатско възнаграждение в размер на
7230лв./ с ДДС /. В т.вр. следва да се съобрази
и направеното от третото лице-помагач възражение по чл. 78 , ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Това възражение
според ПлОС е основателно , като се има предвид чл. 7 ,ал.1 т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения . Според него за други неоценяеми искове /какъвто е
искът по чл. 75 от ТЗ / се полага възнаграждение в минимален размер от 300лв.
Като се съобрази фактическата сложност на делото в конкретния случай ,която
според съда надхвърля обичайната за този вид дела ,тъй като обхваща по –широк
кръг спорни въпроси ,както и значителния обем събрани писмени доказателства
,които следва да бъдат преценявани ,съдът намира ,че адекватното на тази
фактическа сложност възнаграждение е в размер на 500лв.,а като се съобрази и нормата на чл. 7,ал.8 от
същата Наредба ,както и конкретния брой съдебни заседания проведени по делото
,следва че към посочения по-горе размер от 500лв. ,трябва да се прибавят още
100лв. за третото по ред съдебно заседание проведено на 27.05.2019г. или по
този начин общият размер на адвокатското възнаграждение става 600лв.Тъй като се
касае за регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество,ангажирано от ищеца ,то
върху тази сума следва да се начисли и ДДС ,което в случая е 120 лв. или общият
размер на адвокатското възнаграждение след неговата редукция става 720лв. / с
ДДС /. Именно в такъв размер следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на ищеца К.З..
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на осн. чл. 74 , ал. 1 от ТЗ решенията
на извънредното общо събрание на съдружниците в „ *** „ООД- гр.Плевен,
проведено на 24.07.2018г. , взети по т. 2 / К.Е.З. е изключен като съдружник и
дяловете му , а именно 100 дружествени дяла с номинална стойност от 1 лев всеки
се поемат от оставащия съдружник А.Г.Л. / , по т.
3 /всички 200 дружествени дяла от капитала на дружеството стават
собственост на А.Л. ,поради което дружеството следва да се преобразува в
еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала
А.Л. / , по т.4 / промяна в Дружествения
договор и приемане на Учредителен акт на дружеството / , по т. 5
/ управителят К.З. е освободен от длъжност / , по т. 6/ избран е и назначен нов
управител на дружеството – А.Г.Л. / и по т. 7 от дневния ред/управителят на
дружеството или упълномощен от него адвокат да заяви вписване на новите
обстоятелства в Търговски регистър. /
ОСЪЖДА „ *** „ООД
,ЕИК-****,със седалище и адрес на управление- гр.П. *** ,ул.“*** „ №1***-**,ап.**
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на К.Е.З. , ЕГН- **********-***
деловодни разноски ,след редуцирането им на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК , в размер на
720лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :