В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск, на основание чл. 32 ЗС, за разпределяне ползването на наследствени земеделски имоти. Ищцата твърди, че с ответника са * и * и наследници на Н.И.К., починал на *г. Твърди, че с Решение № *7 от 18.02.1993г. на Поземлена комисия гр. З. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Ливада, VІІІ категория, с площ * дка, находяща се в местността „Н.”, представляваща имот № 3235 по картата на землището, при граници и съседи: *; Ливада на С.П.К.; Ливада на наследници на С.Я.К. и Нива, с площ *дка, * категория, находяща се в местността „П.”, представляваща имот № * по картата на землището, при граници: Нива на насл. на А.В.С.; *на Община; *на Община; Нива на насл. на Ю.Х.Д.; Нива на насл. на А.С.Д. и Нива на Ю.А.К.. Издадени са съответни скици за двата имота. Твърди, че в последствие с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело * от 2008г., е призната за собственик по на * ид.ч. от земеделските имоти, на другите * ид.ч. е признат за собственик ответника. И двата имота се ползват от него, като относно ползването им от нейна страна, имат неразбиране от страна на ответника. Правила многократни опити за доброволно разделяне и ползване съобразно съсобствеността на частите на имота, но ответника отказва да направи доброволно разпределение на ползване в съотношение * ид.ч. за нея и * ид.ч. за него. Изпратила му Нотариална покана за доброволно разрешаване на спора, но отново без резултат. Сама жена е, вдовица и няма кой да даде отпор на ответника. Многократно се обръщала за съдействие и към поземлената комисия гр. Златоград, но и от там нямало резултат. Данъчната оценка на имотите е в размер на 312.30 лв. Предвид изложеното, моли да се постанови решение, с което да се разпредели ползването на процесните земеделски земи по * ид.ч. за всеки от тях. Претендира и за направените по делото разноски. Ответникът, не оспорва, че земеделските земи са съсобствени и са по наследство от общия им наследодател – Н.И.К. В писмения си отговор твърди, че иска е недопустим, неоснователен и доказан. Твърди, че неправилно се претендира разпределение на ползване върху двата земеделски имота по * ид.ч. и за двата, тъй като в имотите, предмет на иска е построил сгради, които ползва за селскостопански нужди. Направил значителни подобрения – променил е почвения състав, тревите, насадил е различни видове трайни насаждения, като ищцата няма никакъв принос за подобряване на имотите и за тяхното застояване. Ако и бъде предоставено ползване върху някои от имотите, изцяло или частично, това ще затрудни изключително неговите права на собственик. В първото съдебно заседание, пълномощникът на ответника, предлага ищцата да ползва нивата в „Н.”, а доверителя му в „П.”. Предлага също така, ако ищцата е съгласна, да й изплатят сума в размер на 2000.00 лв. за двата имота, а ответника да ги ползва и двата, тъй като в единия има построени стопански сгради и овощни дръвчета, а в другия няма обработваема площ, за да може ищцата да я обработва. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че страните, като преки законни наследници, са съсобственици при равни дялове на процесните земеделски имоти по силата на наследство от баща си Н.И.К., починал на *г. ( Удостоверение за наследници № */*г., л. 13). Правото на собственост по на *ид.ч. от процесните имоти, се доказва и с представените писмени доказателства: Решение № */* от 18.02.1993г. и Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело */*г. От разпитаните свидетели – Ф.А.К. (* на страните), С.А.С., С. А. К. (* на страните) и М.Л.Б. ( без родство). Установи, че страните са * и * и от много години не са в добри отношения по между си, тъй като ответникът не я допуска да ползва процесните имоти. * на страните поясни, че след като е станал на 18 години ответника е разработил мястото в „П.” и от тогава той го работи. Поясни, че нивата в „Н.” се коси. Св. С.К. заяви, че * му и * на ответниците поделили имотите и от тогава ответника ги ползва. Тъй като бил *, преди 15 години му докарал пръст и засипал част от мястото в „П.”, за да може да се засажда. В този имот има стопански сгради за гледане на животни и посадени овощни дръвчета от него. Няма спор, че към момента ответника ползва и двата имота, като страните не могат доброволно да разпределят ползването им. По делот¯ са назначени две Съдебно-технически експертизи. По първата експертиза, вещото лице е предложило проекти за двата имота, като в жълт цвят е повдигнатата частта на ищцата, а в зелен цвят на ответника. В съдебно заседание поясни, че в м. „П.” около 2/3 от имота е обработваема площ, като не е на едно място, а се получава нещо като тераски. И двете половини от имота в „П.” има излаз към пътя и може да се влиза по отделно в тях. Имотът в „Н.” няма самостоятелен достъп до всяко парче и трябва да се влиза от едно и също място. Така както е предложен варианта, частта с постройките попада в частта на ответника. Вещото лице по втората експертиза, е дало заключение, че двата имота не могат да се делят, тъй като не са равностойни по начина на трайно ползване и площ и не отговарят на изискванията на чл. 72 ЗН. Дал е заключение, че имота в „Н.” няма обслужващ път и преминаването до имота е през частни ниви. Имотът в м. „П.” граничи по КВС и на място с два полски пътя. В този имот има овощна градина и две постройки, направени от ответника. Като Първи дял е посочил имота в „Н.”, с начин на трайно ползване - ливада с площ * дка, а Втори дял – ПИ *, в м. „П.”, с начин на трайно ползване - нива, с площ * дка. За изравняване на дяловете, които не са равностойни по площ и начин на трайно ползване, получателят на дял втори, следва да заплаща наем на дял първи от 14.57 лв. на година. Съдът прие изготвените експертизи като обективно и компетентно изготвена. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правният спор е на основание чл. 32 ЗС. Няма спор, че ищцата и ответникът са съсобственици, при равни квоти, на процесните земеделски имоти по наследство от Н.И.К., починал на *год. Доброволно страните не са могли да разпределят ползването им и затова са прибягнали до намесата на съда. Разпределянето на ползването е дейност на съда, с която той администрира отношенията на съсобствениците по определяне начина на ползване на съсобствените имоти, когато те не могат доброволно да постигнат споразумение за това. Съдът следва да съобрази, както правата на съсобствениците в съсобствеността, така и наличното фактическо положение, изградени постройки и трайни подобрения. Съдът се съобразява и с извършените от страните подобрения в мястото. Съдът намира, че разпределянето на ползване следва да стане съобразно заключението на вещото лице Е., като ПИ № * в м. „Н.”, представляващ ливада с площ * дка се предостави за ползване от ищцата, а ПИ *, в м. „П.”, представляващ нива с площ *дка, се предостави за ползване на ответника. Тъй като имотите не са равностойни по площ и начин на трайно ползване, ответникът дължи обезщетение, в размер на годишния наем, на ищцата по 14.57 лв. годишно. Такова искане по чл. 31, ал.2 ЗС обаче не е направено, поради което съдът не следва да се произнася свръх петитума на исковата молба. За да стигне до това разпределение, съдът се съобрази с обстоятелството, че и двата имота не могат да бъдат разделени по половина, тъй като площта им, с оглед начина на трайно ползване, не отговаря на изискванията на чл.7 ЗСПЗЗ и чл. ППЗСПЗЗ. Установи се, че страните са в лоши взаимоотношения, поради което по-целесъобразно ще бъде всеки да ползва самостоятелно имот, а не по1/2 ид.ч. от всеки. Установи се, че в имота в „П.”, ответникът е направил подобрения - постройки, засадени овощни дръвчета, засипвал е с пръст място, за да може да се работи. Вещото лице поясни, че този имот, ако се раздели на две, ползвателите ще следва да влизат от един и същ път, а безспорно е, че отношенията им не са добри и това не е целесъобразно. По отношение на разноските, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани такива направени от страните за адвокатско възнаграждение, а останалите разноски следва да бъдат разпределени по равно, тъй като и двете страни имат равни собственически права. Ищцата е внесла ДТ 50.00 лв., а за вещо лице е заплатила 70.00 лв., т.е. тя е направила разноски в размер на 120.00 лв. Ответникът е направил разноски за вещо лице в размер на 80.00 лв., поради което, ще следва да бъде осъден да заплати половината на ищцата, за уравнение на тези разноски, а именно 20.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : РАЗПРЕДЕЛЯ ползването между К.Н.Д., ЕГН *, с. С., ул. Т. № * общ. З., обл. С. и М.Н.К., ЕГН *, с. С., ул. К.Ф. № *, общ. З., обл. С. на наследствени земеделски имоти, като предоставя за ползване от К.Н.Д на Ливада, * категория, с площ * дка, находяща се в местността „Н.”, представляваща имот № * по КВС на с. С., при граници и съседи: *; Ливада на С.П.К.; Ливада на наследници на С.Я.К., а за ползване от М.Н.К., предоставя Нива, с площ * дка, * категория, находяща се в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС на с. С., при граници: Нива на насл. на А.В.С.; *на Община; * на Община; Нива на насл. на Ю.Х.Д.; Нива на насл. на А. С.Д. и Нива на Ю.А.К. ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН *, с. С., ул. К.Ф. № *, общ. З., обл. С., да заплати на К.Н.Д., ЕГН *, с. С., ул. Т. № * общ. З., обл. С., разноски в размер на 20.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |