О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 210
Гр. Пловдив,09.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №288 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е
по частна жалба на „С.И.“ЕООД-гр.П.с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на
дружеството-адв. М.М.,против определение №202 от 21.02.2020 г.,постановено по
т.д.№271/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е спряно
производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до влизане в сила
на решение по т.д.№235/2019 г. по описа на същия съд.
Дружеството-частен
жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно,постановено в
нарушение на процесуалния закон и необосновано по подробно развити в частната
жалба съображения.Намира,че липсват предпоставки за приложението на
разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,тъй като същата разпоредба изисква
наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела,каквато връзка в случая
не била налице в производствата по т.д.№235/2019 г. и т.д.№271/2019 г. по описа
на ОС-Стара Загора.Поддържа,че предмета на производствата по двете дела е
различен и делата нямат обуславяща връзка помежду си.И макар по същите дела да
участват едни и същи страни,то предмет на разглеждане са различни права и
задължения на тези страни,независими едни от други и касаещи различни фактури и
доставки.Развива и доводи за неправилно приложение на горната разпоредба от
Окръжен съд-Стара Загора.Моли въз основа на поддържаните аргументи да бъде
отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото на Окръжен съд-Стара
Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от
частната жалба е връчен на насрещната страна-“С.З.П.“ЕООД с ЕИК ***и в срока по
чл.276,ал.1 от ГПК е подаден отговор от същото дружество,в който е изразено
становище за неоснователност на частната жалба.Поддържа се аргумента,че изходът
на спора по т.д.№235/2019 г. по описа на ОС-П.обуславя изхода на спора по т.д.№271/2019 г.Поискано е предвид
изложените в отговора доводи да бъде оставена без уважение частната жалба,а
обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт
на съда,подлежащ на инстанционен контрол на основание чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това
частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество,частната жалба е и основателна.
С
обжалваното определение №202 от 21.02.2020 г.,постановено по т.д.№271/2019 г.
по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е спряно производството по делото на
основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК „до влизане в сила на решение по т.д.№235/19
по описа на СтОС“.Този резултат е постановен от съда,след като е разгледано и
прието за основателно направеното от ответника „С.З.П.“ЕООД искане за спиране
на делото,заявено в отговора му на исковата молба.Съдът е приел,че
производството по делото следва да бъде спряно на горното основание,тъй като
„производството по двете дела е между едни и същи страни с един и същ
предмет,исковете се основават на един и съд договор,поради което решението по
т.д.№235/2019 г. по описа на СтОС ще има значение за правилното решаване на
настоящия спор“.
Обжалваното
определение е неправилно.На първо място,ако действително са налице две висящи
дела между „едни и същи страни с един и същи предмет“,то това ще е основание не
за спиране на едно от делата на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,а за
приложение разпоредбата на чл.126,ал.1 от ГПК,т.е. за служебно прекратяване на
по-късно заведеното дело.Случаят обаче не е такъв.По т.д.№235/2019 г. и
т.д.№271/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора действително участват едни и същи
страни,но предмета на предявените по всяко от делата искове е различен,макар и
спорните права по исковете да произтичат от един и същи сключен между страните
договор,а именно-договор за продажба на бетон и строителни материали от
16.04.2018г.При тази ситуация спирането на производството по т.д.№271/2019 г.
на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК би било оправдано,ако решението по другото
дело ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело.Т.е.
основание за спиране в хипотезата на посочената разпоредба е преюдициалност на
висящ съдебен спор,изхода от който има значение за правилното решаване на
спряното дело.
Настоящата
инстанция счита,че в случая спора по т.д.№235/2019 г. не е преюдициален спрямо
спора по т.д.№271/2019 г. и затова производството по последното дело е спряно
неправилно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.Съображенията на апелативния съд
в тази насока са следните:
По т.д.№271/2019 г. по описа на
ОС-Стара Загора,по което е постановено обжалваното определение,е предявен осъдителен
иск за заплащане на парична сума в размер на 50 932,46 лв.,представляваща сбор
от разликите между заплатената от ищеца „С.и.“ЕООД на ответника „С.З.п.“ЕООД
цена за доставки на бетон,извършени в периода от 17.03.2018 г. до 14.01.2019 г.
и стойността на действително доставения несъответстващ строителен
материал.Заплащането на посочената сума е претендирано от ищеца на база
твърденията му,че той е изплатил на ответника уговорената с договора от
16.04.2018 г. цена на бетона,доставен му в посочения период,но същия бетон бил
различен от заявения,респективно различен от посочения в издадените от самия
ответник фактури и експедиционни бележки за доставките,както и напълно
несъответстващ на относимите БДС стандарти.
А по
т.д.№235/2019 г. са предявени осъдителни искове от „С.З.П.“ЕООД против „С.И.“ЕООД
за заплащане на неиздължена цена на доставени строителни материали по четири
броя фактури,издадени съответно на 31.01.2019 г.,27.02.2019 г,30.03.2019 г. и
31.05.2019 г. на основание договора от 16.04.2018 г.,а също и за заплащане на
неустойка по чл.17,ал.1 от същия договор,дължима според твърденията на ищеца за
забавено плащане на цената по горните фактури,а и по други посочени в ИМ
фактури,които реално са били платени,но плащането им е било извършено със
забава.Предмета на исковете,предявени по т.д.№235/2019 г.,става виден от
съдържанието на исковата молба по същото дело,копие от която се намира в
кориците на т.д.№271/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора.
С оглед на
така описания предмет на исковете,предявени по двете дела,е очевидно,че връзка
на преюдициалност между същите дела липсва.Както по-горе се посочи,спорните
права по същите дела са основани на един и същи договор,но този факт сам по
себе си не обосновава извод,че изхода от спора по т.д.№271/2019 г. е обусловен
от решението по другото дело.Както е видно,въпрос на разрешаване по
т.д.№235/2019 г. ще е дължимостта на цената на стоки по четири броя
фактури,издадени на горните дати,както и дължимостта на неустойка за забавено
плащане по същите и други фактури,но от решаването на тези въпроси не е зависим
изхода от спора по т.д.№271/2019 г.,тъй като с оглед предмета на този спор значение
ще имат отговорите на други въпроси,а
именно-за качеството на доставения на ищеца бетон по конкретните извършени в
периода 17.03.2018 г.-14.01.2019 г. доставки и за плащането на цената по тези
доставки от ищеца на ответника по делото,съответно и за размера на платеното и
за стойността на действително доставения бетон.Освен това,сочените по
т.д.№271/2019 г. доставки на некачествен бетон са различни от доставките,за
които ищецът по т.д.№235/2019 г. твърди,че са останали неплатени от ответната
страна /изключая част от доставената по фактурата от 31.01.2019 г. стока/.И
още-дори и по последното дело ответникът да е заявил възражение за некачествено
изпълнение от насрещната страна,както следва от подадения от него отговор на ИМ
/също приложен в заверено копие по т.д.№271/2019 г./,то отговора на въпроса за
качеството на доставената стока по повод на това възражение няма да се ползва
със сила на пресъдено нещо,тъй като ще намери отражение само в мотивите на
съдебното решение,които поначало не се ползват със сила на пресъдено нещо.В
тази връзка настоящият съд споделя изложените в частната жалба аргументи,че
решението по т.д.№235/2019 г. би имало значение само като диспозитив,защото
само тази негова част е обхваната от силата на пресъдено нещо и с оглед на
това,дори и в мотивите съдът да обсъжда наличието/липсата на съответстващ в
качествено отношение бетон,то последното няма да намери място в диспозитива на
решението,защото предметът на предявените осъдителни претенции е за заплащане
цената на конкретни доставки,съответно-за заплащане на договорна неустойка за
забавено изпълнение на определени доставки.
Вследствие
на горните съображения,въззивният съд намира,че в конкретния случай не е налице
връзка на преюдициалност между горните две дела
и че решението по т.д.№235/2019
г. няма да има обуславящо значение за изхода от спора по т.д.№271/2019 г. по описа
на ОС-Стара Загора,поради което счита,че с обжалваното определение
първоинстанционният съд неправилно е спрял производството по последното дело на
основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.Предвид това същото определение следва да бъде
отменено като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като
неправилно определение №202 от 21.02.2020 г.,постановено по т.д.№271/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е било спряно производството по
делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до влизане в сила на решение по
т.д.№235/2019 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА
делото на Окръжен съд-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.