РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Плевен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430103207 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
заемател и ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. като заемополучател бил сключен договор за
паричен заем № 3564547 от 27.06.2019г. Твърди се, че между страните не е
сключван договор от 28.06.2019г. и в подаденото заявление по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 84/21г. по описа на РС-Плевен погрешно е отбелязана дата
28.06.2019г. Посочва се в исковата молба, че договор № 3564547 е сключен на
27.06.2019г. и всички негови параметри съвпадат с изложените в заявлението
по чл.410 ГПК, както и между страните не е бил сключван друг договор,
поради което претенцията на ищеца е свързана именно с договор за паричен
заем № 3564547 от 27.06.2019г. Твърди се още, че вземанията към ответника,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, били цедирани в
полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД въз основа
1
на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и
Приложение № 1 от 01.05.2020г. към него. Иска се от съда да признае за
установено, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против ПЛ.
ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания и
последният дължи на дружеството сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97 лв.-
договорна лихва за периода 27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80 лв.-
лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№36/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. №84/2021г. по описа на РС Плевен.
С определение № 2916/21г. по делото е назначен на основание чл.47, ал.5
ГПК особен представител на ответника – адв. Р.Н.. По делото е депозиран
отговор от особения представител на ответника с вх.№ 22500/24.11.2020г., в
който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема
становище в молба с вх.№ 854/22г., като моли съда да уважи изцяло исковете
като основателни и доказани.
Ответникът се представлява от адв.***, преупълномощен от адв. Р.Н. – АК-
Плевен. Представителят на ответника взема становище за неоснователност и
недоказаност и моли съда да ги отхвърли изцяло.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№84/2021г.
описа на РС-Плевен, че на 11.01.2021г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл. 410 от ГПК против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ., както и че
в хода на производството била издадена Заповед №36/12.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен
разпоредил „Длъжникът ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97 лв.- договорна лихва за периода
27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80 лв.- лихва за забава за периода от
22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски в размер на 32,28 лв.-държавна такса и 100
лв.-юрисконсултско възнаграждение." Заповедта била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №2271/12.04.2021г. заявителят бил
уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 23.04.2021г. С
искова молба вх.№8131/20.05.2021г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №3207/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно е и се установява от заверено копие на договор за паричен заем №
3564547, неоспорено от особения представител на ответника, че на
27.06.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника бил сключен
договор за паричен заем № 3564547 от 27.06.2019г., по силата на който
дружеството се задължило да предостави на ответника сума в размер на 1500
лв., а ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. се задължил да я върне на 12 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 153,71 лв. като падежните дати на всяка вноска
била следната: 27.07.2019, 26.08.2019г., 25.09.2019г., 25.10.2019г.,
24.11.2019г., 24.12.2019г., 23.01.2020г., 22.02.2020г., 23.03.2020г.,
22.04.2022г., 22.05.2020г., 21.06.2020г., при фиксиран лихвен процент 40 %,
ГПР 49,03% и общо дължима сума по договора 1844,52 лв.
Не се спори и се установява от заверено копие на рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., че на
процесната дата между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който
ищецът придобил от АД-то вземания, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на пълномощно
3
рег.№ 1943/14.02.2017г. на нотариус *** с рег.№ 140 на НК и заверено копие
на пълномощно от 05.12.2019г., неоспорени от особения представител на
ответника, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а последното дружество от своя
страна оправомощило юрисконсулт *** с права по чл.99 ЗЗД вкл. да подава и
изпраща уведомления.
Спори се между страните съществувало ли е и друго облигационно
правоотношение между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
основание договор за паричен заем от 28.06.2019г., включени ли са
вземанията към ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. в предмета на договор за цесия между
първоначалния кредитор и ищеца, уведомен ли длъжника е за прехвърлянето
на вземанията по реда на чл.99 ЗЗД, дължи ли ответника и в какъв размер
сумите по издадената заповед за изпълнение.
За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени
доказателства.
Видно от представените от ищцовото дружество заверено копие на
потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД и извлечение от приложение № 1 от
01.06.2020г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017г., вземанията към
ответника са включени в предмета на договора и са цедирани от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на ищеца.
Назначена и изготвена е и съдебно счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по нея, в счетоводството на ищцовото
дружество няма отразен друг договор за кредит 03564547 от дата
28.06.2019г. Установява се от заключението, че по договор № 3564547
ответникът е заплатил следните суми: 96,55 лв.- лихви ( 50 лв. на 12.08.2019г.
и 46,55 лв. на 11.09.2019г.) , сумата от 210, 87( 103,71 лв. на 12.98.2019г. и
107,16 лв. на 11.09.2019г.) лв.- главница, 0,78 лв. ( на 01.05.2020г.) - лихва за
просрочие; платени вноски по неустойка – 51,80 лв. Неизплатени са от
ответника следните суми: 1289,13 лв.- главница, сумата от 247,97 лв. – лихва,
сумата от 231,04 лв. неустойка и сумата от 76,80 лв.- лихви за забава. Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото вкл.
заверено копие на договор за паричен заем № 3564547/27.06.2019г., заверено
копие на тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; заверено копие на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.,
4
заверено копие на потвърждение за сключена цесия; заверено копие на
извлечение от приложение към договора.
При така установената фактическа обстановка и от доказателствения
материал в своята съвкупност съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца и обстоятелството, че
ответника дължи на ищеца сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97 лв.-
договорна лихва за периода 27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80 лв.-
лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№36/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. №84/2021г. по описа на РС Плевен.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение.
В конкретния случай ищецът доказа, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
длъжника - ответник по делото е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на договор за паричен заем № 3564547, както и
че ответникът не е изпълнил задължението си за издължаване на
определените вноски по погасителния план. Неоснователно е възражението
на особения представител по делото, че исковете са недопустими поради
липса на съответствие с предмета на издадената заповед за изпълнение
поради обстоятелството, че е посочена от ищеца друга дата на сключване на
договора. Установи се от заключението на вещото лице, че в счетоводството
на ищеца няма друг договор с такъв номер, както и че начислените суми
съответстват на параметрите на договора, поради което следва да се приеме,
че е допусната техническа грешка при подаване на заявлението и от там
същата е транспонирана в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
По делото е установено и изпълнение на задължението за уведомяване на
5
длъжника за извършената цесия на процесните вземания, а именно чрез
връчване на съобщението в хода на процеса на назначения му особен
представител. Последният може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно и се явява
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в
хода на процеса. Връчването на книжа на особения представител е надлежно
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.
Действително с договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по
отношение на длъжника на трето лице, като за това не е необходимо съгласие
на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото
лице. Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в
материалното правоотношение съществуващо до този момент между
първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо длъжника,
договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. Във времето практиката на ВКС
по отношение на начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4
ЗЗД търпи развитие и промяна. Като константна се наложи практиката на
ВКС, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да се прави
от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор,
като това уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за
отговор, към която искова молба е приложено уведомлението по см. на чл. 99
ЗЗД.
В конкретния случай връчването е осъществено чрез назначен на основание
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, който осъществява
охраната на интересите на страната. Състава приема, че връчването на всички
книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Ако връчването на съобщението за цесия беше извършено чрез нотариална
покана, в т. ч. и чрез проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.105
ГПК, отсъствието от адреса по чл.47 ГПК би се удостоверило от
6
длъжностното лице. В този случай съобщението се счита връчено и без да е
необходимо назначаването на особен представител в нотариалното
производство. В тази насока е установената практика на ВКС, а именно:
решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., решение
№ 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ВКС, I т. о. и др., приложима в случая по
аналогия. В конкретния случай към исковата молба са приложени покана за
погасяване на задълженията, уведомление по чл.99 ЗЗД и копие на
нотариално заверено пълномощно с рег.№ 1943/14.02.2017г. , които са
получени от особения представител. След като в исковата молба е
обективирано изявление на кредитора - ищец, че уведомява от името на
праводателя си – цедент (първоначален кредитор по договора за заем) за
прехвърлянето на вземането му, то връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник в
производството. Последното обстоятелство следва да се зачете съгласно
чл.235, ал.3 ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Поради това
следва да се приеме, че в исковото производство, връчването на съобщение за
извършена цесия чрез особен представител на длъжника, представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В този смисъл е и по-новата
практика на ВКС-решение № 198/ 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ТК, I
ТО, в което е прието, че и изявления пораждащи материално-правни
последици за ответника, като уведомление за обявена предсрочна
изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат отправяни до него
чрез особения му представител по чл.47, ал.6 ГПК. Интересите на длъжника в
исковото производство относно вземането са защитени в по-голяма степен
отколкото в нотариалното производство.
След като материално правно изявление на кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост на кредит се счита за надлежно връчено на длъжника
чрез неговия особен представител, то на още по-голямо основание съдът
приема, че и уведомлението за извършената цесия до ответника при
настъпила изискуемост с изтичане на срока на договора, чрез назначения му
особен представител, следва да се счита за надлежно връчено. В тази насока
е и практиката на окръжните съдилища в страната - Решение № 489 от
27.07.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 98/2020 г., Решение №242 от
30.09.2021г. по в.гр.д. № 280/21г. по описа на съда, решение от 28.05.21г. по
7
в.т.д.№ 96/2021г. на ВнАС, решение № 6 от 22.03.2021 г. на ВнАС по в. т. д.
№ 452/2020 г., Решение № 633 от 15.12.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1549/2021 г. и др.
Въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин
не се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между
двете страни по него. Доколкото няма твърдения, че процесният договор за
цесия страда от пороци, водещи до неговата недействителност, същият е
валиден и е произвел действие между "Изи Асет Мениджмънт "ЕАД гр.
София и ищецът "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД гр.
София от момента на неговото сключване. От тази дата всички вземания,
описани в Приложение № 1 ( извлечение от което е представено по делото)
са валидно прехвърлени в патримониума на цесионера в обема, в който го е
притежавал цедента, с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение, ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор. Длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.
Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по
реда на чл. 422 ГПК се установява към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта, като към момента на приключване на съдебното
дирене, когато се формира силата на присъдено нещо, съдът следва да
съобрази фактите от значение за спорното право, настъпили след подаване на
заявлението, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, с изключение на принудително
събраните в образувания изпълнителен процес суми по издадения
изпълнителен лист.
В конкретния случай след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и към датата на съдебното заседание длъжникът
не е престирал суми към кредитора ( последното плащане по кредита е от
01.05.2020г.).
С оглед на горното, съдът прима, че ищецът доказа по безспорен и
категоричен начин основанието, размера на вземанията и начина за
определянето им, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.
Ето защо исковете на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
гр. София следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
8
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата
от 32,28 лв. платена държавна такса, сумата от 343 лв. депозит за особен
представител, сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата от 200 лв. депозит за вещо
лице, както и деловодните разноски в заповедното производство – 32,28 лв.
платена държавна такса и сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от 857,56 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, съществуват
вземания против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: ***, и
последният дължи на дружеството сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97
лв.- договорна лихва за периода 27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80
лв.- лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№36/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. №84/2021г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 857,56
лв. общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№84/2021г. описа на РС-Плевен.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10