Решение по дело №2002/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 49
Дата: 14 януари 2022 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040702002
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  49                               14.01.2022г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас                                                                IІІ състав

На петнадесети декември                    две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров

Секретар: И.Л.

като разгледа докладваното от съдия Димитров

административно дело № 2002 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Ди Ес Ел Ем” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Поморие, област Бургас, ул. Чайка №1, със законен представител З.В.Ш., срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ 21056613/20.07.2021г., издадено от инспектор при Дирекция инспекция по труда Благоевград (ПОСТП) и Предписание, изх.№ 21056613/20.07.2021г. с правно основание чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда.

С оспореното ПОСТП на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето М.Д.М. с ЕГН ********** и търговеца-работодател „Ди Ес Ел Ем” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Поморие, област Бургас, ул. Чайка №1, със законен представител З.В.Ш., считано от 01.07.2021г. В жалбата се оспорват фактическите констатации на длъжностните лица, както и изводите, които последните са направили въз основа на тях. Поддържа се тезата, че се касае за предварителни отношения, преди постигане на съгласие засключване на трудов договор. Обяснява се, че от последващите действия на работника се съдело, че същият няма воля и желание да встъпи в трудово правоотношение, което чрез оспорения акт се случва против волята му. Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно оспореното ПОСТП, както и предписанието да му бъде предложено да сключи трудов договор със същия , считано от 01.07.2021г. Претендират се разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.К., БАК, поддържа жалбата на основанията изложени в нея, ангажира доказателства, включително писмени и гласни такива.

 Ответните страни – Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград и главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда, чрез процесуален представител оспорва жалбата в съдебно заседание и иска от съда да потвърди издаденото ПОСТП. Представя административната преписка за издаване на оспорения административен акт, ангажира гласни доказателства на очевидци.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Предмет на оспорването е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 20.07.2021г. от контролен орган на ДИТ-Благоевград. С оспореното ПОСТП на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Ди Ес Ел Ем ООД и лицето М.Д.М., изпълняващо според оспорения адм. акт длъжността „готвач“ в обект лоби бар хотел Добринище, находящ се в гр. Добринище, ул. Търговска №17, считано от 01.07.2021г.

В ПОСТП е посочено, че съгласно чл.405а, ал.3, вр. ал.6 от КТ, ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията на договора или са обективно възпрепятствани да ги уговорят, настоящото постановление замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Според твърденията в сезиращата жалба, дружеството-жалбоподател към момента на поверката е поканило лицето М., за да изпита уменията му като готвач и да прецени дали да го наеме на трудово правоотношение. Набляга на недоказаност наличието на йерархична подчиненост между соченото като работник лице и жалбоподтеля, както и недоказаност на извършването на дейността като трудова, при наличие на основните елементи на трудовото правоотношение, сред които място определено за работа от страна на работодателя, наличието на негови инструменти и средства за извършване на трудовата дейност, работно време, възнаграждение и т.н. Оспорва се истинността на попълнената от М. декларация за характера на отношенията му с жалбоподателя. Желае се отмяна на оспорените административни актове.

Между страните липсва спор относно това, че лицето М.М. е било установено намясто в хотела и по-конкретно в кухненския отсек на неговия лоби-бар. За това свидетелства, както свидетеля К., служител на ДИТ Благоевград, така и свидетеля П. от Икономическа полиция при РДВР Благоевград, св. Ч. от РЗИ Благоевград и свидетелят воден от дружеството жалбоподател - Д., управител на Хотела. Спорно между страните е основанието поради което М. се е намирал в кухненската част на лоби-бара.

Според свидетеля К., М. е бил заварен да предоставя работна сила в кухнята на лоби-бара на хотел Добринище и бил част от работния процес, като е установен да реже продукти с работна престилка. К. се позовава и на попълнената декларация от страна на М. и споделеното устно  от него, че същият работи от две седмици без договор.

Според показанията на св. Д. лицето е било повикано, за да бъде установено дали може да се справи с работата на длъжността за която щял да бъде назначен. Според свидетелката К., това е била поддържаната от управителя теза и по време на самата проверка.

Не е спорно между страните това, че административният орган е връчил на основание чл.45, ал.1 от АПК призовка от 01.07.2021г. (л.12) до дружеството, която е връчена на същата дата на Бояна Д. – посочена като заемаща длъжността „Управител“.

Съставен е бил Протокол за извършена проверка рег. №ПР2122124/20.07.2021г., който в своята т.2 касае именно констатациите, свързани с правоотношението на М., който представлява по естеството си официален свидетелстващ документ за извършените от длъжностните лица действия по служба и констатираните от тях обстоятелства. Същият е бил връчен на управителя на дружеството работодател на датата на изготвянето му, като не са постъпили възражения срещу констатациите по него или оборващи ги доказателства.

В резултат на проверката, длъжностно лице при ДИТ-Благоевград е издало оспореното ПОСТП на основание чл.405а, ал.1 КТ, както и Предписание с правно основание чл.405а, ал.4 КТ. ПОСТП и Предписанието са били връчени на работодателя, чрез управителя на дружеството - Валери Уручев на 20.07.2021г., в качеството му на законен представител на работодателя, като в текста на ПОСТП изрично е посочена възможността същото да бъде обжалвано по съдебен ред с отбелязване, че обжалването не спира изпълнението. За разлика от отзи административен акт, в предписанието липсва изрично посочване възможността за оспорването му, поради което валиден за същото е срокът по чл.140, ал.1 АПК.

За предприетите действия от страна на жалбоподателя за изпълнение на ПОСТП и Предписанието, и за резултатите от тях по делото са представени доказателства - бланки на молба за назначаване на М.М. за готвач, длъжностна характеристика, Декларация за запознатост с дл. характеристика, правилника за вътрешния ред, правилата за безопасност, Заповедта на управителя за факти и сведения, свързани с търговска тайна, протокол за постъпване на работа към трудов договор №122/01.07.2021г., служебна бележка за проведен първоначален инструктаж  и самия трудов договор, прономеровани под №122 от 01.07.2021г. и неподписани от работника. Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления изх. № 02388213058930/01.07.2021г., видно от която за М. е било заверено уведомление за наличие на трудово правоотношение (л.271), а от идентична справка изх. № 02388213062308/06.07.2021г. се установява, че трудовото му правоотношение с жалбоподателя е заличено без посочване на изрична дата и основание за прекратяването му.

Недоволен от така издаденото ПОТПС Предписание, дружеството е оспорило същите с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Сочи ги като издадено в противоречие с материалния закон. Сочи и това, че от събраните доказателства се установяват всички твърдения на работодателя за липса на трудово правоотношение, като това обстоятелство е игнорирано от страна на адм. орган, който е възприел тезата за реалното представяне на работна сила от страна на М..

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд Бургас в настоящия си състав, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното  ПОСТП, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган в обема на правомощията му, предоставени с чл.405а, ал.1 от КТ. При издаването му са спазени изискуемата от закона писмена форма и административнопроизводствените правила. Разгледано в контекста на чл.146, т.4 и т.5 от АПК, оспорваните ПОСТП и Предписание постановено в съответствие с материално-правните разпоредби на чл.405а от КТ и чл.59, ал.2 от АПК и целта на закона. Съгласно цитираните норми, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.

Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.4 КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

Спазено е изискването на чл.59, ал.2 от АПК за издаване на двата административни акта в писмена форма, като са налице всички изискуеми реквизити. Компетентността на контролния орган е предвидена и в чл.21, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“). Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения

Съдът намира за правилна и законосъобразна практиката на контролния орган да покани законният представител на дружеството да се яви и представи документи и/или да даде сведения и обяснения по повод на извършената проверка, като именно във връзка с тази възможност са били събрани допълнителните писмени доказателства, коментирани по-горе.

Видно от нормата на чл.405а, ал.1, изречение второ от КТ, съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Административният орган е кредитирал декларацията на М., в която той посочва, че работи в дружеството от 22.06.2021г., при сменен режим от 07,00 до 15,00 часа и от 15,00 до 23,00 часа при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1500,00 лева и последно получено трудово възнаграждение в размер на 250,00 лева на 28.06.2021г. В декларацията е посочено каква длъжност деклараторът сочи да е изпълнявал - готвач, а на гърба й собственоръчно е посочил, че е сготвил леща, откъдето може да бъде направен извод, че действително е заемал длъжност готвач.

Съдът намира за несъстоятелно твърдението, релевирано в жалбата и защитната теза на жалбоподателя, че доколкото се касае за предварителен процес на изпитване, то към момента на проверката трудово правоотношение не било установено и все още не съществувало. Трудовото законодателство е предвидило специален ред за "изпитване" на новонаети работници – трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 от КТ, който в случая е следвало да се ползва при наемането на такива лица на работа. КТ предоставя широки възможности за оформяне на едно трудово правоотношение по законен ред – трудов договор за работа през определени дни от месеца; трудов договор за непълно работно време. Изискването е винаги обаче отношенията да се оформят като трудови, посредством писмен трудов договор, когато обект на договаряне е предоставяне на работна сила. Работодателят е разполагал с достатъчно време и възможност да сключи с него трудов договор, да го регистрира и да му връчи екземпляр от договора и уведомлението. Целта на изискването за оформяне на всяко правоотношение, свързано с престиране на труд като писмено трудово такова, е да се защитят всички трудови права на работника, вкл. за гарантиране и обезпечаване на безопасни условия на труд, чрез провеждане на инструктаж, чрез осигуряване на годни за извършване на работата инструменти и т.н. Пренебрегването на тези изисквания единствено с аргумента, че работникът бил изпитван го поставя в далеч по-неблагобриятно положение и дори в риск, спрямо работниците, за които тези права са били осигурени.

По делото са приложени и извлечения от Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и Книга за периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, в е видно, че липсват подписи на М. както преди датата на проверката, така и след тази дата, което е поставило работника в риск при осъществяване на трудовата му дейност по готвене.

Напрактика, разпоредбата на чл.405а, ал.1 КТ урежда случаите на констатиране на обективни обстоятелства, а именно престиране на работна сила, без наличие на сключен писмен трудов договор. От събраните по делото доказателства и най-вече от констатираните намясто като извършвани от страна на М. фактически действия по рязане на продукти и с оглед декларираните в декларацията на л.13 от делото съществени елементи на трудовото правоотношение - работодател, работно време, подневно възнаграждение и трудова функция, са достатъчни да обосноват извод за наличие на осъществявана в момента на проверката от страна на М. трудова функция като готвач, (чрез предоставяне на работна сила по готвене, боравене с кухненски инструменти и обработване на храни) снабден със съответно работно облекло. Своевременните устни обяснения, на управителя, само потвърждават, факта на осъществяване на трудови функции с цел установяване трудовата годност на жалбоподателя, което изпитване обаче не е било облечено от страна на работодателя в изискуемата правна форма.

 По-късните действия на страната по доброволно регистриране на трудовото правоотношение преди постановяване на оспорените административни актове също представляват косвено доказателство за верността на констатираното намясто. По-натам изявления и действията на страните по правоотношението, включително отказът на работника да се яви на работа са ирелевантни за констатираното намясто. Функциите на дирекциите „Инспекции по труда“ като част от специализираната администрация на ИА“ГИТ“ са изрично определени в чл.16 от устройствения правилник на тази агенция и между тях не съществува такава по медииране отношенията между работник и работодател. В условията на обвързана компетентност съгласно нормата на чл.405а, ал.1 от КТ, контролният орган издава ПОСТП и предписание при установяване на обективните обстоятелства за това, (а именно предоставянето на работна сила без трудов договор). Самото неявяване на рботника да изпълни трудовите си функции е основание за дисциплинарното му уволнение от страна на работодателя.

Не без значение за крайните изводи на съдебния състав е и обстоятелството, че при поискване по време на проверката не е бил представен график на смените по дни от месеца, което би спомогнало на проверяващите да установят честотата на изпълнение на трудовите функции на всеки работник и тяхната повторяемост, вкл. теза на М., ако изобщо са били отразени там. Това задължение е вменено на работодателя с разпоредбата на чл.403а КТ и същият не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Видно от нормата на чл.405а, ал.4 от КТ въз основа на постановлението по ал.1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал.1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

След като от данните по делото става ясно, че между страните липсва воля за продължаване на прогласеното трудово правоотношение, то същите са в състояние да прекратят доброволно съществуването му дори и от датата следваша тази на прогласяването му за възникнало или дори едностранно, както бе споменато по-горе, при нарушаване на трудовата дисциплина. Не влияе на този извод и наличието на предписание по чл.405а, ал.4 КТ.  

Издаването на предписание по чл.405а, ал.4 е в неразривна връзка с ПОСТП. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като императивно самата норма задължава органа да издаде подобно предписание, в случаите в които е издал ПОСТП. В тази връзка, възраженията на работодателя във връзка с настъпилите по-късно обстоятелства касаят изпълнението на оспорените индивидуални административни актове, а не преценката за тяхната законосъобразност.

В крайна сметка, докато издаденото ПОСТП е предвидено да защити интересите не само на всяка от двете страни по трудовото правоотношение, но и на фиска и здравната и осигурителната системи в страната, доколкото обявяването на едно трудово правоотношение за съществуващо е свързано наред с всички гражданско-правни последици и с внасяне на дължими данъци и осигурителни вноски, то предписанието по чл.405а, ал.4 КТ е по-скоро насочено към защита интересите на работника, който не е задължен да приеме предложението на своя работодател, както именно се установява да е сторил М. в конкретната ситуация, след като изобщо се е дезинтересирал от явяване на работното му място занапред.

При така изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и като съобрази нормата на чл.143 от АПК съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен съд Бургас, IІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ди Ес Ел Ем” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Поморие, област Бургас, ул. Чайка №1, със законен представител З.В.Ш., срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ 21056613/20.07.2021г., издадено от инспектор при Дирекция инспекция по труда Благоевград (ПОСТП) и Предписание, изх.№ 21056613/20.07.2021г. с правно основание чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                             СЪДИЯ: